

Иначе в Стария Завет първото място, на което Бог се разкрива кой е, е при горящия храст (хм, къпина ли беше), който вижда Моисей. Тогава Моисей пита "кой си ти" и отговорът е "Йод хе вав хе" (на иврит), т.е. " аз съм този, който съм". Т.е. "аз съм този, който бях, съм и ще пребъда", "вечнсоществуващият". На иврит това се изписва с 4 букви и се смята за името на Бог. То е забранено да се произнася (и заради него е съответната божа заповед). Нарича се тетраграма или тетраграм(м)атон. Заради това евреите имат множество други имена, с които наричат Бог. Например простичкото Ел. Това значи просто "бог". Присъства като окончание на множество имена - Габриел, Рафаел, Самуел и пр.
Елохи, Елохим, Елохай, Ел Хай Шадай и пр. също са божии имена. Всички те се срещат в самата Библия (Стария Завет). Но в преводите няма как ясно да бъдат упоменати.
за постаБеше ми много интересно да го прочета. Обяснила си го на разбираем език, без да намилаш колко велик е Бог.

