Хареса ли ви "50 нюанса сиво"?

Хахаха... Чакай да ми дойде вдъхновението, де (което май няма да стане, така че мнението ми ще бъде хаотично, какво да се прави). L'Agent, ама и ти ли се мъчиш (вече)? Прочети си я, според мен. Така или иначе си я почнала, винаги е най-добре сама да си прецениш, а и можеш да я захвърлиш.

Нека най-напред си призная, че не бях чувала за нашумялото заглавие, докато не видях някакви мнения в Хеликон (идват ми нотификации за новостите) и там ме впечатли, че са изключително поляризирани. Това ми събуди любопитството да си съставя свое собствено мнение и си казах, че ще я прочета "някога"... Даже и не подозирах, че книгата била "еротична". След няколко месеца, тук, в темата за търсене на електронни книги се разрази разправия между "Грейофили" и "Грейофоби", което ми припомни намерението ми. Момичетата, които харесват книгата бяха така добри да я споделят, но не знам, някак си..., дали заради създадените настроения, но много трудно я започнах, не ми се четеше... Правя това въведение, за да стане ясно, че може би негативното ми отношение към книгата е малко... "несправедливо".

Чета разни изказвания, че това не било книга, не било роман и т.н. Не мога и нямам самочувствието да давам подобни крайни определения, за мен сюжетът беше интересен (подобни неща не бях чела), само че реализацията (според мен) е плачевно недодялана (да ме извиняват фенките). Една приятелка се опита да защити книгата, че трябвало да се прочете в оригинал - не мисля, че нещо би се променило, да - преводът е лош, нескопосан, че и с правописни грешки, които ужасно дразнят, но съм убедена, че и на английски бих била отровена от "вътрешната богиня" на героинята, от "завирането на мозъка" й и т.н. глупави изрази и клишета, които постоянно еднообразно се въртят. Повечето читателки са единни в това, колко еротично им подействала любовната история. Хммм, явно ще съм черна овца, но за мен еротичните сцени, с които разказът е претъпкан са изключително... стерилни! Не ми пречи, че ги имаше, макар в повечето случаи да ми се струваха рудиментарни и излишни, но не виждам нищо еротично в това, героинята периодично да заявява, че нещо си било "тооолкова много еротично", че я присвивали слабините, соковете или хормоните й се били разбушували и т.н. в този дух. Даже по-пикантните сцени ми се сториха или неприятни, или скучни, без капчица емоционалност. Абе, точно стерилни, тягостно стерилни.

Общо-взето, хората прочитат и трите книги в рамките на няколко дена до седмица, аз я мотах повече от месец и половина, буквално се мъчих, скучно ми беше, заспивах... но същевременно не съжалявам, че я дочетох. Образът на Крисчън успя да ми се изясни и даже ми стана симпатичен, оказа се, че не е така перверзен, както е представен в началото, има си обяснение за поведението му... Обаче Анастейджа... За мен беше и си остана докрай неясен, абсурден и антипатичен характер. Авторката не си е изпипала нещата от психологична гледна точка, такава героиня (според мен) не може да съществува! Уж невинна, чиста като капка и скромна... нормална хетеросексуална жена, а в момента, когато разбира за практиките на Крисчън, примира от "възбуда" и нетърпение, вместо да се изплаши или отврати както би се очаквало от персонажа й. Това просто не е възможно, даже от медицинска гледна точка (т.е. човек, който до 21 годишна възраст въобще не се е влюбвал, не е изпитал потребност да има партньор, секс, никога не е имал желание да мастурбира, не може изведнъж да се пробуди като иска да практикува екстра-методи, пък уж продължава да е "нормален" - това не е възможно нито на ментално, нито на хормонално ниво, пък каквато ще любов да срещне)... и това ужасно ме дразнеше. Не знам, дали успях да обясня, но за мен Ана така и не можа да се покаже като невинното момиче, което да усетя близко и да й бъда съпричастна. Крисчън ми беше по-близък.

Първа част е сравнително новост и "интересна" (може би не точно интересна, а провокираща) заради договора, който Крисчън кара Ана да подпише и гнусотиите, описани в него (някои неща четох с речник, хаха... Под "гнусотии" имам предвид предимно взаимоотношенията доминант-подчинен като цяло), но същевременно повествованието се влачи досадно скучно и към края даже се поколебах, дали въобще да продължавам с втора част (по принцип, се старая да дочитам започнатото)...
За втора част някои познати ми казаха, че им била най-скучна, на мен пък ми хареса най-много от трите, там се изяснява, че Крисчън е всъщност жертва и явно не е толкова перверзен и че има нежна душа (даже Ана е тази, която в последствие сама си иска прилагането на нестандартни сексуални практики). Точно във втора част имаше "цели" две сцени, които почти ме трогнаха (сцената в банята, когато Крисчън признава, че е влюбен и сцената, когато пада на колене като подчинен) - това ми хареса най-много от трилогията, най-романтичната част.
Трета част... скука, чак към края действието малко се пораздвижи.
Може би, ако авторката не беше представила целия сюжет като разказ на Ана от първо лице, а редуваше и през погледа и възприятията на Крисчън, би било по-интересно, макар че накрая неговите спомени от запознанството им са толкова 1:1 с тези на Ана, че се чудя, как авторката не се е досетила, че това са различни личности (освен ако не е искала да ни покаже, какви астрални близнаци са влюбените гълъбчета ).

Е, поне разбрах, защо книгата била вдъхновена от вампирския "Здрач" (за която помня, че започнах да чета, но нямам спомен да съм дочитала ) - т.е. за любовта (или по-точно невъзможно-възможната любов) между "нормална" жена и (да речем) "странен" мъж.

Малко по-нагоре има мнение, че това не била книга за "лелки"... Хмм..   Докато четях първата част, все си мислех каква ли е авторката (не бях проверявала) и бях склонна да й "простя" недодялаността, заради неопитността и младостта й... Чудех се, тя ли прилага такива сексуални практики и как въобще са й хрумнали (за мен BDSM са неприятни даже като мисъл, че двама партньори няма да са равностойни, унижението и субмисивността ме отблъскват на всякакво ниво, не само сексуално). Изненадата ми беше огромна, когато видях, че Е. Л. Джеймс е зряла жена (т.е. "лелка"), която се движи в сравнително интелектуални среди. Да ме извинява девойчето с изказването за лелката, но Е.Л. Джеймс е по-"лелка" от повечето лелчета в този форум. Пък и един млад неопитен читател може да бъде доста по-отвратен от сюжета. Ако бях на 20 години, не бих могла да преодолея още първата част.

И да се върна на анкетата или на крайните мнения - според мен, този материал е интересен, но би могъл да се обработи по-добре (лесно се дават съвети отстрани, нали, хаха), много трябва да се изчисти и езиково да се облагороди. Но не съм съгласна и с мненията, че "50-те нюанса" могат да се харесат само от хора, които не били прочели една "свястна", "дебела" книга - такъв елитаризъм е смешен. Светът се променя, все пак, а и много от "свястните" произведения на изкуството (въобще) са били отричани или неразбрани за съвременниците си. Боже опази, не правя сравнение с "50 нюанса сиво", просто го споменавам заради крайните мнения.

Стана дълго и объркано - извинявам се, но след като толкова се мъчих с книгата, се чувствам задължена да се изкажа, а защо пък и да не помъча малко другите.

П.П. А дали филмовата адаптация ще бъде отново в 3 части или ще се сетят да посъкратят?

Ще добавя, че съм разочарована от избора на актьори, въпреки че в трейлъра Дакота добре изиграва плахостта на героинята си (браво), физически не я одобрявам, не е никак привлекателна или поне чаровна, а според мен Ана би трябвало да притежава неосъзната красота и сексапилност, да има прекрасни плътни устни, буйна коса и т.н. Дакота ми е безлична, а и изглежда по-зряла от Джейми. Не обичам така да критикувам, но все пак е актриса и имам право на избор.
Джейми също не ми беше по густото, грубоват е (за мен Крисчън трябва да излъчва крехкост, даже  ранимост)...  Е, ще свикна, какво да се прави, хихи...

Ферда, благодаря за подробния анализ.

Аз се изказах за свястната дебела книга.
Добре, де, да не е висша литература!
Неволно я сравнявам с "Мръсни номера преди закуска" на Мариан Кийс.
Обемът е подобен, историята е подобна.
Но стилът на писане е друг!
Онази е лесна за четене, приятна, въпреки че има истински тежки моменти.
Влюбваш се в героинята и тя ти е толкова близка.

Не знам защо в 50 нюанса е такава. Преводачът ли е зле или какво?

Във всеки случай ще я довърша.

Е, то не е нужно да съм филмов критик, за да различа порно филм (и те си имат сценарий ) от игрален. Същото и с това. Не че не е книга, просто е друг тип и не може да се поставя до друго, освен порното.

За четенето в оригинал, и аз опитах, но разлика не видях и я зарязах. Същата работа.


Според мен това не може да се предвиди. А и тя уж се плаши.


При мен пък това беше едно от нещата, които най-много ме подразниха. Не познавам лично хора, които практикуват тези неща, но не смятам, че причината за интересите им е подобна травма. Авторката изкривява същността на този вид секс, представя го като следствие от нещо лошо. А и на практика, въпреки голЕмото канене, в крайна сметка правят доста софт, направо лигаво розови неща, които се вършат в 90% от хорските легла, ако беше сложила нещо реално, я да видим тогава колко фенки щеше да има.


Щом участват наравно в създаването на правилата, значи са равностойни.

L'Agent, бих те посъветвала да спреш, но пък ако я прочетеш, ще можеш да критикуваш повече  

Aз не можах да я дочета. Стилът е повърхностен, пълен с повторения, елементарен, но както знаем сексът продава и това важи с пълна сила за тази книга.

Амбицирахте преводача в мен да потърся оригинала и да сравня най-патетичните пасажи!

Преводачът е! Още от първото и второто изречение е решил да се прави на оригинален!
Вместо да преведе просто "коса", той е вкарал "тая коса". И тъй нататък.

I murmur, trying and failing to suppress my rising panic.

Мъчех се съвсем неуспешно да потисна паниката, която ме обземаше с бесни темпове.

Дали пък аз не съм попаднала на някой боклук в нета?
Или това е оригиналния превод?

По-добре я пренапиши 


Сега се сетих, че има и книги за случващото се през неговия поглед. Май някакъв мъж ги неше писал. Не съм ги чела, свършиха ми силите.

Една моя виртуална приятелка ме заричаше да не я чета в превод, но аз се опасявам - не! - убедена съм, че вината не е само в преводачката. Пък и не може всички преводачи да са лоши - недоволните читатели са си недоволни след прочит и на други езици, освен български (виждала съм коментари на чешки)... Според мен си личи, че авторката ги върти все едни и същи, но ако мислиш, че ще я преведеш по-удачно и няма да си загубиш времето, давай.
Мисля, че Пролетен дъждец е права, с допълнението от мен, че и сексът не струва (по-горе писах достатъчно), по-скоро слухът за секса я продава тази книга. Между другото, любопитно ми е как обществото толкова се е променило, че така зажадняло налита на подобни заглавия.

"Мръсните номера" не съм ги чела, имам линк към "Кросфайър" (пак трилогия), с която сравняват "Нюансите", но имам нужда от пауза. Май от същия тип е и "Красив негодник", но нея нямам намерение да я почвам даже.

Не се сърди, човече, порнография в метафоричен смисъл - да, но в буквалния, мисля (надявам се) че не (поне според много беглата ми представа за този жанр). Предполагам, че филмът няма да бъде порнографски.

Относно договора, не мога да се съглася (но изместваме темата ) - когато един договор е неизгоден за единия, не са в равностойни позиции (хора, фирми, държави). Вързването като практика за мен е унизително, пък удоволствието нека е интензивно колкото си ще... (тук не говорим за литература). С това, че дадена реакция не може да се предвиди съм частично съгласна, но точно това ме дразнеше, че авторката така и не можа да ми приближи (на мен като читател, който трябва да разбере персонажа и да се вживее в него) как се развиваха и променяха емоциите на Ана. На нея все мозъкът й вреше и я присвиваха слабините. Егати обясненията! А и мисля, че не е възможно да й харесат определени практики, освен ако няма даденостите за тях.

Изкривяването на Крисчън не беше само заради детството му (все чаках да се окаже, че са го и изнасилили ), а и защото на 15 го подхваща онази Домина и формира психиката и сексуалните му познания за години напред (докато се влюби). Та той беше изненадан, че "ванилата" била приятна! Поне аз така го възприех.


Хахаха, няма да се учудя, ако се окажат наистина порнография.

L'Agent, също я четох онлайн и не знам как изглежда книжното издание. В РуЛит:

http://www.rulit.net/series/petdeset-nyuansa-sivo-bg

E, това все пак не е истински договор, а играчка, както всички останали в тази игра. Освен това точките вътре определят двамата, т.е. ако не е съгласна с нещо, изпада. Реално подчиненият командва.

Но това са си лични предпочитания, не ги разглеждам като фактор, който влияе в/у мнението ми за "книгата". Тя е просто бизнес, от който авторката изкара пари, защото това е професията й и знае как 

Абе, аз продължавам да си мисля, че същият суров материал е можел и по-добре да се напише...

Относно взаимоотношенията Подчинен-Доминант, явно си имам лимити, които не ми позволяват да ги разбера и туйто...   

Забравих да "кажа", че Крисчън от 1 и 3-та част и Крисчън от 2-ра са представени като различни личности, по-точно контроверзността на характера не е уловен (50-те му нюанса, демек).

Аз писах преди време, че на английски не е чак толкова зле, колкото в превод.  

Мисля си нещо друго, в темата има няколко човека, които упорито продължават да се занимават с тази книга, независимо, че я наричат "порно" и недобре написана. Всеки има право на мнение, разбира се, но, щом толкова време, след като сте я прочели, продължава да ви занимава и да разсъждавате върху нея (дори и в негативен аспект), значи все пак има някаква стойност.   Накарала ви е и продължава да ви кара да се занимавате с нея, независимо от простоватия стил и бедния речник на авторката.

Признавам си, за мен беше първата книга от този тип (преди години съм чела "Жюстин", но не бих могла да ги сравня, те там са истински извращения) и ми беше интересна, макар и сладникава и нереалистична на моменти. Но пък съм фен на Стефани Майер, та може и да съм пристрастна.

Относно нагласите на обществото - едно време книгите на Маркиз дьо Сад много са се харчели.
Ама те са откровено гнусни. Жюстин, да.

А преди 20 тина години много вървеше Историята на О.
Между другото, 50 нюанса е като напомпана Историята на О.
Казвам напомпана, защото онова беше едно малко книжле, 50-100 стр.
Помня, че беше много подобна история - пак я караше да се облича по определен начин, биеше я с камшици, тя го обичаше...

Така че винаги ще има пазар за подобна литература.
Обществото си е същото.

Ако съдиш само по това, значи аз съм най-големият фен на ранното захранване

И аз не мисля, че обсъждането в бгмама е признак за голям интерес в действителност. Тук просто е чесане на езици. Аз например обсъждам много някои политици/войната в Украйна и т.н.с мъжо, но това хич не значи, че са стойностни.

Е, все пак "преди" имаше повече изисквания и усет за стил, но живеейки в днешната sms-култура, вкусът ни се вулгализира. Погледни само колко е спаднало нивото на общата грамотност, правопис, езиково богатство/речник... Разбира се, за сметка на това, получаваме много повече и разнообразна информация, а мозъкът не помни всичко, избирателен е... и избира по-простото. По-скоро ми се струва, че "обществото" се поляризира (имам предвид пост-соц. атмосферата).

Чоколина, коментирам книгата, защото прясно съм я прочела и считам за нормално да се изкажа, да търся или очаквам диалог. Може да критикувам, но се старая да бъда справедлива, писах, че не мога да се изкажа с екстремните "Да/Не" и че сюжета ми беше интересен, за мен непознат (не съм чела такава литература).
Признавам, че не съм изчела цялата тема, а само първите 2-3 и последните 2-3 страници, останалото, предполагам, се повтаря. Може би и аз се повтарям с други участници.

Е, съгласете се, че не са много коментираните с отделна тема книги във форума.

Ferda Mravkata, твоят коментар много ми хареса.

НСЧ, дори и да не си фен на ранното захранване, то продължава да те вълнува, нали?