pomosht

Здравейте,тази тема много ме развълнува затова реших и аз да се включа. Моята история е доста по различна,но също е свързана с това какво губим от ранното раждане (дано не оспамя темата). Аз самата забременях в крайно неподходящ момент. С приятеля ми бяхме заедно от много скоро, и двамата нямахме стабилна работа, жилище, дори не познавах родителите му. Не направих аборт само и единствено от страх. И сега много ме е страх да се замисля дали не сгреших. Тази бременност промени живота ми из основи. Наложи се да се преместя да живея при родителите на приятеля ми,които за мен са напълно непознати хора. Те естествено бяха твърдо против, как ли не се опитаха да го накарат да ме остави. Настанихме се на втория етаж у тях,където няма баня,тоалетна или кухня. Буквално нямаме нищо и започваме от нулата с дете на път. Сватбите и белите рокли отдавна съм ги зачеркнала от мечтите. Родителите му постоянно ме следят дали съм изрядна домакиня и ако недай боже видят,че стълбището не е пометено днес следва мрънкане една седмица. Имах огромното желание да уча право, да запиша шофьорски курсове. Естествено всичко това се отлага във времето(ако изобщо някога имам тази възможност). Той си намери работа (доста ниско платена), с която горе долу свързваме двата края,но не ни остават за нищо излишно.  С него много се разбираме и обичаме и за сега трудностите не успяват да ни скарат, но нищо незнам за по нататък.
   Никога не бих посмяла да поискам съвет от някой, защото перфектно осъзнавам положението, в което се намираме и знам какъв ще е и съвета поискан от мен. Не искам да останете с впечатление, че не искам или не обичам детето си. Напротив много съм щастлива дори и очаквам щастието,което ще ни донесе. Но и много ме е страх детето ми да не израсне в лишения и един ден да ме попита аз освен,че съм го родила какво друго съм му дала. Не знам какво е материалното положение на авторката. Не искам да я съдя или да изказвам мнение. Само бих я посъветвала да помисли по въпроса какво ще остави един ден на детето си. Когато например след 20г се обърне назад дали ще е доволна от живота си. Преценила е ясно,че е  готова в името на детето да се откаже от нощния живот,плажовете,хубавото тяло и свободното време. Отлага напред във времето и кариерата в името на това да даде цялата си любов и време на детето си,но помислила ли е за това,че идва един период от живота на детето (пубертета),който само с любов не се живее. Вероятно всички знаете,че с порастването на детето, растат и неговите разходи. И без да се усети ще дойде момента, в който детето ще каже „Дай ми за днес 20 лв“, защото ще иска да иде на кафе с приятели,може вече и да пуши и закуска ще трябва да си купи. После ще каже „Дай ми 50 лв и за дискотека“ , после и 200 за маркови обувки,защото другите имали такива. В България живота е много труден, Казвам го от личен опит, защото нашите никога нямаха възможност да ми дават пари, за да не се деля от другите деца. Не им се сърдех. Бях разумно дете и осъзнавах,че наистина нямат. Осъзнавах и колко много им тежи това, че не могат да ни дадат. Но не всички деца са като мен и не ми се мисли, в опита си да изкара пари, докъде може да стигне един тинейджър. Може пък и да не съм права. Аз съм все още на 20 години,може пък и живота да не е толкова страшен колкото аз го виждам.

mimi_12, аз съвсем не съм човека, който да казва как трябва или не трябва да се постъпва. Всеки сам прави избора за себе си и това е най-доброто. 
Пожелавам ти цялото щастие, което може да те сполети. Надявам се дребните дрязги около теб да спрат да ти правят впечатление и да живеете спокойно и да се обичате.
Но определено не споделям мнението ти за материалното осигуряване на детето.  За мен да се угажда на всяка прищявка на детето е категорично невъзпитателно и не води до нищо добро. Аз самата съм искала неща, които не съм могла да имам, защото нашите не са могли да ми ги осигурят (а не, че не са имали желание). Е, на 14 г. баща ми помогна да работя за 3 дена, за да изкарам сама пари за нещо, което много искам. Радвам се, че така се е развил моя живот, защото това ме научи на страшно много неща и ме направи човекът, който съм. Ако имах повече дрехи или играчки, нямаше да бъда по-добър човек, в това съм сигурна. И определено нямаше да обичам родителите си повече просто защото са ми купили някакви парцалки или други вещи. Едно дете има най-много нужда от обич. И ако е нахранено, стоплено и обичано, не е толкова важно, че няма маратонки за 200 лв. Защото пък ми е омръзнало да гледам как някои хора дават голяма сума за маркови облекла и после гладуват.
А до къде може да стигне един тийнеиджър в опита си да изкара пари - до където може да стигне ВСЕКИ един тийнейджър.

Боже, като прочетох "помощ" и си помислих нещо страшно, а то какво било...
Софи, времето е твое - за живот, за връзки, за ходене. Да станеш майка имаш време. Не бързай!
Мисля, че Еовин ти го написала твърде правилно. Нищо няма да ти избяга, аповечето на 19- 20 години бързате да изживеете всичко.

Миличка, аз съм на 20 г. и съм бременна в 6ти месец. Истински щастлива съм от този факт, както и момчето с което съм. Аз лично съм на мнение , че не е най-важна възрастта. Истината е , че винаги може да се намери нещо и да си кажеш "не е сега моментът". то моментът кога ли е? Никой не може да каже "О да сега е момента давай!" както и никой не може да ти каже "Е мн си малка , порасни и тогава прави" . Мен имаше хора които ми казаха " Еее трябваше да си поживееш още малко и тогава да правите деца" или "Мн ти е рано...." ии още хиляди от този сорт , аз им се усмихвам казвам "Добре" и си продължавам , всеки човек си има мнение и аз не мога да го оспорвам : ) Моето мнение е че ако мислите че НАИСТИНА го искате и ДВАМАТА нищо не може да ви спре. Аз уча, момчето с което съм също, знаем че ще е трудно , ама то кое е лесно вече? От къде мога да знам че след 5 години нещата ще са розови - ами не мога... Така че се радвам за това което ми предстои. Ще помагат баби и дядовци.. Това  е мое мнение. Успех ти желая! 

Тука всички са описали майчинството като нещо страшно и ужасно  .Да има безсънни нощи,има мръсни дупета,не знаещо защо ревящо и т.н....,но пък се случва само веднъж и втори дубъл НЯМА,уникално е.Дори да имаш второ ,трето дето всеки път е напълно различно.А по мое мнение дори и на 40 да си  винаги ще си изненадана от случващото се.Но щом приятеля ти не иска няма какво да те посъветвам освен да си живееш живота.Учене,работа разходки и т.н.Докато стигнете до решението за бебе(искано и от двамата) мислете дали ще правите сватба ,къде ще живеете.Ако ви липсва нещо в жилището набавете си всичко искано и така...