pomosht

  • 2 872
  • 34
s priqtelqt mi sme zaedno ot 1godina i 3 meseca.Az iskam mnogo da zabremeneq,no spored nego sam oshte malka(na 19god sam,)govorili sme mnogo i stignaxme do reshenieto che sega ne e momenta moje bi drugata godina.problema obache e ,che postoqnno mislq za bebe i jelanieto mi e ogromno.kakvo da pravq?

----------------
Моля, пишете на кирилица.
Виж целия пост
# 1
Порасни  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Дете се прави от двама, в случая желаещ си само ти.
Виж целия пост
# 3
Laughing Peace

Изчакай, млада си, няма за къде да бързаш. Аз съм на 20 и на мен много ми се иска да си имам бебенце, да си го гушкам (да си го мачкам и тормозя, както допълва един приятел Laughing), но знам, че е рано, че не сме готови и че в случая една бременност би довела по-скоро до трудности и проблеми, отколкото радост. Няма за къде да бързате, още повече, че от мнението ти оставам с впечатление, че приятелят ти не е особено очарован от идеята за бебето.
Виж целия пост
# 4
Всички мнения преди мен са достатъчно адекватни и доколкото разбирам сте взели решение, че това няма да се случва сега та всъщност проблема е само твоето желание  Thinking. Добре а запозната ли си с това как се отглежда едно бебе и колко грижи са му необходими, защото това не е играчка - сега ми се иска, но утре като ми се спи или ми се ходи някъде с гаджето вече ще ми е в тежест. В никакъв случай не те смятам за безотговорна, може да си напълно наясно с това просто се оптивам да ти дам насоки върху които да мислиш. Няма ли да учиш, работите ли, къде живеете ....тези неща също са от значение.
Виж целия пост
# 5
Ситуацията ти ми е напълно позната, преживяла съм я.
Какво направих ли?
Пораснах. А докато растях:
учих, работих, смених няколко мъже (включително и този, който смяташе, че сме малки за бебе, а аз си мислех, че ще съм вечно с него, защото го обожавах), напивах се, живях в баровете и прочие. Все искайки бебе и все надявайки се най-накрая да съм намерила подходящия.
Много време ми трябваше да разбера, че животът не е само бебета. Като го разбрах, точно година след това се случи. И то тъкмо когато най-накрая съм разбрала какво всъщност искам от живота си в професионален план.  Laughing
А, да, сега поне знам, че нито мъжете, нито баровете, нито алкохолът ще ми липсват.  Laughing Laughing
Виж целия пост
# 6
Много благодаря за съветите.Напълно осъзнавам,че това е огромна отговорност и след това всичко се променя.Аз знам,че и той го иска,но го е страх все още.Ще почакаме още известно време пък до тогава ще видим.
Виж целия пост
# 7
Дайте си време приди да вземете решението за дете, млади сте и пред вас има много възможности.
Виж целия пост
# 8
Млади сте, няма за къде да бързате. Само твоето желание не е достатъчно, трябва и двамата да сте готови за това.  Peace
Виж целия пост
# 9
И аз бих ти дала съвет първо да поживееш, да смениш няколко човека за да разбереш какво има и какво няма в този свят /не че можеш да опиташ от всичко, но поне можеш да придобиеш идея за някой неща/. Помисли си ако сега избързаш и забременееш, след една година когато бъзсънните нощти са станали част от ежедневието ти и мръсните памперси те преследват навсякъде няма ли да съжаляваш. Не че казвам че трябва да се съжалява за детето - всяко нещо си има положителните и отрицателните страни и разбира се няма по -хубаво от детските очички пълни с любов да ти кажат "обичам те мамо", но ти имаш достатъчно време пред себе си.
Виж целия пост
# 10
Не бързай, завърши някакво образование, поработи, поживей, защото като дойде бебето няма да имаш време за нищо! За да имаш бебе трябва да си сигурна, че го искаш и ще се справиш, защото не е само да го гушкаш и разхождаш  Peace
Виж целия пост
# 11
Изчакай малко. Време има за всичко.

Поживейте си, порадвайте се един на друг. Времето ще покаже и доколко е стабилна връзката ви и дали това е мъжът за теб.

Имате ли стабилни доходи, жилище? Учиш ли в момента? Помислете за тези неща първо, подредете си живота поне малко и тогава. Peace
Виж целия пост
# 12
Много благодаря за съветите.Напълно осъзнавам,че това е огромна отговорност и след това всичко се променя.Аз знам,че и той го иска,но го е страх все още.Ще почакаме още известно време пък до тогава ще видим.

Не смятам,че осъзнаваш всъщност каква отговорност е това, да гледаш бебе.Ако беше така,щеше да знаеш,че си едва (да, едва) на 19 и има още доста неща,които би трябвало да направиш, преди бебето да се появи в живота ти.Например - да си поживееш още малко.Не,защото с бебето живота свършва, а защото след това времето, което можеш да отделиш за себе си се съкращава мноогократно.
Учи, развивай се, сигурно ще смениш още мъже .... защо бързаш толкова? Все пак ти си решаваш Simple Smile   bouquet
Виж целия пост
# 13
Седни и помисли трезво - ако родиш сега имате ли къде да живеете, как ще се справяте финансово ...?

А и защо искаш толкова силно да забременееш? Да задържиш приятеля си, да видиш какво е да си имаш бебе, да си като другите ли?
Виж целия пост
# 14
Раждането и отглеждането на дете не е детска игра. Иска се много отговорност и не малко материални условия. Щом единият от вас не е готов, няма какво да се обсъжда. Животът е пред вас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия