Според мен, културата на хранене е свързана с качеството, от една страна и с начина на хранене.
Въпросът е сложен, защото хранителната индустрия е много голяма, както и всяка друга(дрехи, коли, играчки, кино, телевизия и т.н) е много агресивна и за съжаление много лесно може да и се поддадеш( а при децата действа почти безотказно).
И не е въпросът само в пари, защото съм сигурна, че човек живеещ на село и с малко може да си отгледа качествена храна и да се храни здравословно. Както и познавам хора, които си поръчват продукти от там и те не им излиза в никакъв случай скъпо.
Друг е въпросът за начина по който се храниш - къде ядеш, с прибори ли, върху покривка ли? Това е въпрос на възпитание.
И за мен умереността е важна. Както казваше моят лекар: Още не познава някой в България да е умрял от глад, поради липса на пари, докато познава доста хора със здравословни проблеми от прекомерно или неправилно хранене.
Много сложно да отделиш по един час на ден, за да сготвиш една шепичка манджица за детето си и да знаеш какво точно има вътре. 
, детето й е сууупер душичка милото - не реве, спи си нормално и т.н., а тя по цял ден търка диваните и все ми се оплаква, че не им стигат парите, но и не й се ходи на работа. И в същото време й носят храна от някаква частна детска кухня, която и бебока на момента отказва да яде. Много се смяхме с един десерт от нишесте и вода, което беше 
