Имат ли българите хранителна култура?

Много благодаря. А лененото масло?
Редувам аз тези мазнини, купувам по три-четири,гроздови семки, сусамово, орехово и още някакви, но забравям какви, отделно зехтин влачи мъжът ми от Гърция, ръчно пресован в домашна преса от един дядо.

И да ви кажа, заради вас изкопах от горните шкафове в кухнята купища кутии с домашни роботи, преси, мелачки за ядки и прочие неизползваема домакинска техника и започвам да кълцам , пасирам, режа и изобщо да кулинарствам ултраздравословно.
И бай дъ уей, онази вечер в студеното дъждовно време приготвих домашна пица. Стана умопомрачително добре, дъщеря ми изпадана във възторг, седнахме да вечеряме, обаче пицата стана малко хрупкава и не мина без жертви- изхвърча предният ми зъб, по-точно по-голямата му част под формата на пломба. Добре, че личната ми зъбарка е една от приятелките ми и на сутринта възстанови щетите. И никой не ме видя, най-важното.
Мисълта ми беше, че на мен тази тема ми подейства супер вдъхновяващо, моля ви да продължим по същество.

жени с хормонални проблеми трябва да внимават с лененото семе.
не е само благодат

/ тъй като съдържат фитоестрогени в големи нива,  не е препоръчително да се взима от жени с хормонален дисбаланс, както и бременни и кърмещи жени/

Реших да споделя нещо.
Преди да започна спазвам хранителен режим, не пиех дори и една чаша вода на ден.
По това време ме заплашваше цистит - усещах всички неприятни сиптоми с ясното съзание, че това е само началото, но не предприех нищо. След седмица направих един "разтоварващ ден" с вода, за обяд настъргани 3 моркова и 2 ябълки. Направих пътечка до тоалетната в офиса . На следващия ден, обаче, нямаше и помен от цистита. А си мислех да взимам антибиотик..... Бях много доволна.

Любимият ми "десерт" е домашна бисквита , намазана със сусамов тахан и мед. Никакви шоколади не могат да се сравнят с това.

За отбелязване е също, че разхода на олио у нас намаля толкова драстично, че почти престанахме да купуваме такова За салата използваме ленено масло, и то рядко.

Azzy, аз постъпих по същия начи - всички мелачки , сокоизтисквачки и пасатори бяха сложени на най-удобното в кухнята място.

вчера за обяд ядох за първи път риба на пара. Имаше съвсем друг вкус от тази, направена на фурна. Ще повторя със сигурност.

ЕОсвен всички промени - в кухнята ни се появи и елда. За мое удоволствие напълно смени ориза в къщи. Няколко пъти вече ядохме пълнени чушки или тиквички. Хареса ми.

Аз не искам да изключвам каквото и да е от хранителния си режим. Искам да ям всичко, но да е правилно подредено по важност. Искам си и ориза, и боба, и дори козунак; искам си рибата и задушените зеленчуци, и аспержите на плоча, и постните блюда. Еднакво се вълнувам от пържола, пица и от доматче с рикота, босилек и сухар. Мога да изкарам ден на плодове, на палачинки или на Макдоналдс, като много ми е важно да не свързвам храната си с вина, прегрешение или еле пък да черпя от нея самоуважение. Важно ми е също да знам кога да пържа, да варя, да цедя или да задушавам, за да може процедурата да не вреди, а само да помага. И в тази посока инвестирам най-много усилия. Не виждам абсолютно никакъв смисъл да лишавам тялото си от каквото и да било - то просто иска от мен да не прекалявам и да го разхождам достатъчно. Културата си на хранене свързвам с максимални усилия за доставяне на качествени продукти: мляко от ферма, домашна закваска, хляб на ръка, подправки от градина и прочее, но и с останалото съм ОК. Абсурдно е да търся само био-еко, 2012 сме все пак. Друга част от културата си свързвам с правилната подредба на дневното меню, т.е ако обядваш със сандвич, да вечеряш с топло и течно; ако ядеш пуканки, то да ги ядеш с купа грозде, такива ми ти работи... балансирани и 'златосредни'. Защото, в крайна сметка, няма продукт или съставка на тоя свят, които да са напълно вредни или напълно полезни - всичко е в мярата и в приоритетите. Зеленчуци - всеки ден, козунак - веднъж годишно, с други думи. Храната е важна, ужасно важна, обаче не толкова, че да те накара да се лишаваш от среща с приятели, само щото няма да можеш да поемеш дневната си доза очистителна медовина, пай с елда и салата от сурова коприва. Продължавам да смятам, че в момента се наблюдават повече хранителни крайности сред масата хора, отколкото умерен, информиран подход.

Аз от олио и зехтин почти нищо не разбирам, но установих, че зехтинът в който стоят сушените домати е невероятно ароматизиран от тях и каперите, които слагат в бурканчето.
и е престъпление да се изхвърли. Затова използвам този зехтин, ако ми трябва олио за нещо си имам една бутилка която трае месеци.
Преди време, покрай майка ми която е доста просветена в  здравословното хранене и особен почитател на лененото олио,  си купих една бутилчица да пия сутрин на гладно  и тн, но реших да не се заигравам с хормоналния си баланс, който така или иначе е доста крехък.
Опитвала съм да правя и хомус ( хумус, хумос, н е знам как се пише), но стомахът ми не го понесе този .. балсам.

Това го правя и аз.   А сушените домати са нещо, без което кухнята ми не може да диша - купувам си веднъж годишно промишлени количества от Италия, защото тамошните са най-хубави, евтини, сочни, издръжливи и слънчеви.

П.С. В хумуса също не съм влюбена.

Културата включва и правилното/най-доброто съчетаване на продуктите.
Има към сто вида домати, например и всеки си има оптималното предназначение.
Аз не обръщах дълго време внимание на такива неща, докато не установих че наистина има значение с какви домати си правиш пицата, соса за паста или салатите. И за повечето продукти важи същото. Ако си достатъчно култивиран ( аз не съм) знаеш точно кое прошуто се яде с точно какъв вид пъпеш и тн. Това малко се покрива с представата ми за гурме, всъщност.

Харесва ми, че в Италия закуската например е предимно сладка. Има своето основание в това, че въглехидратите се разграждат по-бързо и дават енергия на организма. Не те просват на леглото да храносмилаш например сандвич с пилешко роле и кашкавал от 8 до 11, когато трбва да си активен

crazy chick И аз мисля като теб и еднакво се вълнувам от храните ,като искам да имам разнообразно ,добро и вкусно меню с изключения като Макдонълдс или КФС от време на време.
Балансът е в размера и качеството на храната в 80 % от времето ,като в останалите 20 % влизат и чашата с вино и бургера и сладоледа.

Абс. точно
Именно това се опитах да кажа и аз
Ти успя да го формулираш отлично

Благодаря отново.
Изцяло се покрива нивото на хранителната му култура с това на Крейзи.

S k i n, таман се вдъхновихме и времето се оправи
Ще почака следващата седмица моята подготвена за атака кухня

Брех, че много таханомедолюбители ...
запис.

Много я мразя тази сладка континентална закуска. Не мога да хапна сладко на гладно.

И аз бях така със сладкото, но се свиква.
Като ядеш сладко сутрин, после по-малко посягаш.
Така че по-добре сутрин, отколкото вечер

И аз към неядящите сладко на гладно, после мога да си изкарам деня в тоалетната  . Такива са ми смотани червата.

А пък аз съм от ядящите кафе и цигара за закуска. Гади ми се от каквото и да е ядене сутрин. Често огладнявам чак около два три следобед.