Имат ли българите хранителна култура?

последното изре4ение не беше към теб само. Някак изведнъж се оказа, 4е вси4ко живо  нищо друго не прави с по-голямо удоволствие от да готви ... а аз тъкмо си мислих, 4е на някого акъл 9е дам ... та коментирах по-скоро себе си за своята несъобразителност. Да седна да поу4авам из форума си е 4иста проба "да хвърляш ... във вентилатора " 

И аз не познавам жена, за която да е непрестижно да готви, но това си е едно прекрасно снобско оправдание за мързел или неумение.

За мен е важно готвенето да става с кеф и мерак, и успявам най-редовно, почти всеки ден. Не се занимавам с много завъртяни манджи, гледам или да стават бързо, или да са лесни - тип - всичко в гювеча или тавата и го забравяш за 2-3 часа. Не ми тежи. А когато наистина ме мъзи или не ми се занимава, правя една салата, маслини, някакво мезе, и вечерята е готова.

На мен лично ми е много, ама много приятно, творческо едно такова. За разлика от чистенето, гладенето и пр. домакински задължения, които мразя, но върша, няма как.

Жените това, майките онова...моята майка хич не може да готви, ненавижда това упражнение...баща ми обаче е невероятен готвач...да готви този, който има желание и необходимите умения. Готвенето не е женска работа...както миенето на чинии, което адски ме подразни е една реклама снощи.

Чушки на пара у дома няма кой да яде  ...печем си ги, не отнема супер много време. Уреди, включени докато съм на работа...само ако имам още 100-200 апартамента да си ги менкам. Много неразумно, всичко става.

аз страшно много се радвам, просто изведнъж ми дойде . след като няколко страници се нищеше как жените не им се готви или не готвят и пр ...  и изведнъж се напълни с хоби-готва4ки , при това запалени ... аз си мислих да подтикна нежелаещите и да им дам идеи да продолеят бариерите ... пък то целия ми труд да пиша аз ферман - за нищо излезе  

а пробвали ли сте? не 4е те карам да ядеш, ама поне като се изказваш против то опита ли?
а за уредите ... то си е твоя работа

Е, аз имам познати, които също всеки ден готвят, но със замразени продукти, във фритюрник, в литър олио, с пищни запръжки и така нататък. Важно е действително да готвиш, а не да умъртвяваш или кремираш храната.

_ _ _ _ _ _ _
И да добавя нещо, което много ме гложди, но няма особена връзка с темата: като се каже 'хранителна култура', се има предвид култура, което притежава хранителна стойност, например ориз, пшеница, картоф (зърнени, маслодайни и т.н.култури). По същата логика в хранителния магазин се продават продукти за хранене, а хранителната промишленост произвежда храна. Това, което тук обсъждаме, не е хранителната култура на българина (щото той си има безспорно много такива култури), а културата му на хранене. Много се извинявам за лингвистичния офф, обаче не се стърпях  

Честна дума, пържен патладжан никога в живота си не съм яла, а патладжаните са ми сред любимите зеленчуци и присъстват в менюто ни. Пържени тиквички съм яла само в капанчетата по морето, никога у дома - нито баба ми, нито майка ми са пържили тиквички. Картофите и чушките също никога не ги пържа, така че не се лишавам от нищо, просто готвя по друг начин, а и мога да благодаря на майка ми, че не ми е извратила вкуса още в детството.

От всичко друго бих се лишила, но от пържените чушки - не. Но когато никога не си ги вкусвал, не може да разбереш.

Пържени чушки съм вкусвала няколко пъти, признавам, че е вкусно, но предпочитам печените, а и е по-лесно за приготвяне.
Струва ми се, че пак не е ясно какво пиша - имам усещането, че някои си мислят как отричам яденето на тестени закуски и хляб, а това не е вярно.
Може, но с мярка, а при тестените е много лесно да изгубиш мярката и вместо филия да вземеш 2, защото тестото не засища. Мисля, че W'A'S'P' беше дала и обяснение назад в темата, но не съм сигурна дали не е била друга потребителка.
У дома хляб, омесен с 1 кг брашно, стига за една седмица за 4-членно семейство, а виждам семейства със същата численост, които си взимат по 2 хляба всеки ден.

Прочетох първите няколко страници. Поздравления за темата/тематиката - много важна според мен.
Няколкото мои наблюдения по темата са:

Здравословното хранене МОЖЕ да е много вкусно. Пример: вместо "меса от топлата витрина" или други съмнителни меса от Билла и т.н. готвя различни видове прясна риба (най-прясната и уж добрата, която успявам да намеря) - на фурна. Като здравословни и вкусни гарнитури към това може да има салата от различни зеленчуци с домашен полезен дресинг, който придава и страхотен вкус, ориз, печени/задушени картофи, варен ориз или киноа... Т.е., да се храниш здравословно не значи да се лишаваш, а да проявяваш въображение и креативност.

(Здравословното) готвене не е задъжително да отнема много време. Има блюда, които изискват много време, и други, които не изискват и пак са здравословни и вкусни. По-скоро е нужна мотивация.

По-лесно е да се храниш здравословно, ако разполагаш с повече средства - факт. Според мен обаче това ти се компенсира от разходи за лекари, лекарства, добавки, намалена енергия, настроение, болнични и т.н. ...

И за мен, здравословното хранене включва освен рецептите и продуктите, подреждането и поведението на масата. Храната влиза и през очите, а и е важно храненето да става в позитивна обстановка на спокойствие и хармония. Това на мен ми е най-трудно заради лоши навици на мъжката половинка, която обича постоянното присъствие на телевизора.
 
Последно, готвенето като животворящ и творчески акт, донякъде свещен в повечето култури, съвсем не е принизяване до персонал. Всичко зависи от възприетата гледна точка. Едно е леля Пена, която е заредила един казан  с мазна яхния, снове из кухнята и пустосва мъжката част, каято плюска като вълци и не може да им се насмогне. Друго е да се готви и поднася като артистичен и съблазнителен акт - справка филма на Пенелопе Крус "Жена на върха". Последното според мен само по себе си е здравословно като нагласа - дори да има нещо пръжнато, тлъстичко, или умопомрачително сладко.

Няма какво да  се питаме защо е такава хранителната култура на българина, а и не само на него - все пак някой има сметка да пакетира продукти с качество на отпадък, и да ги продава като храна. Колкото повече те убедят да изплюскаш чрез рекламните си кампании, толкова по-добре. За тях. А влошеното здравословно състояние и затлъстяването са друга златна мина - за фарма-мафията. Естествено, изисква се поне минимално аналитично умение и информираност, за да си дадеш сметка за това. А много хора ги нямат и няма и да ги имат. С две думи, кой се усетил, усетил се. В този смисъл културата на (здравословното) хранене действително не е за масите и е свързана с някакво ниво - финансово и интелектуално.  

Децата според мен възприемат хранителната култура на родителите си - влиянията "от улицата" са временни - съдя и по себе си. А за детска кухня за бебе не бих помислила, извинявам се на обидените, те са си в правото, само изразявам своето мнение. На база менютата и рецептурниците на детските кухни.

По повод предпоследния абзац на karmelita_007 все се замислям- колко полезни и здравословни неща за ядене се рекламират? Повечето такива не искат ни пакетиране, ни обработка дори /за мен си остава превесът на суровата естествена храна, като най- здравословна/. Т.е. трудно ще се спечели от подобна реклама. Представям си как нашият човечец от село плаща за реклама на парника си или лелята- за реклама на 4-те си крави и продукцията им. 

Не знам, но тоя Барни вече ми порасна на....

Не знам колко от вас си спомнят или знаят какво е УПК.  Специалността , която завърших, беше търговска и една от учителките ни тогава, ни казваше : щом видите, че на нещо се прави реклама, да знаете, че е некачествено и не може да се продаде. Това беше по време на социализма. 

Това е мечето от кекс ли е? Страшно ме е яд на него. Кекс мога да направя ако им се дояде на децата, обаче те искат купеното, само защото другите ядат мечета от кекс. Рекламите няма как да са ги гледали, освен при някоя от бабите случайно.
В сладкишите ме бива, така че изключвам възможността мечето Барни да е с по-добър вкус от домашен кекс и затова да им се услажда повече, магията на опаковката ще да е.