Имат ли българите хранителна култура?

Това преди години е било модерно в Америка, особено сред актьорите.
Йогите имат и упражнение, с което засмукват вода с ануса и я изхвърлят.
Не знам сега как е, но преди 25 години като влязох да раждам, се ужасих при опита на сестрата да ми направи клизма, което си беше изискване за всички родилки.
След като родих, бях на безмесна вълна и детето ми сега много рядко хапва месо. Но сирене, кашкавал, кисело мляко много обича.
А сега , като лежах в болницата, няма да ви казвам каква беше храната, защото ще я включите в списъка  с вредните.
А при тримиренето не се пие и вода, т.е. сух глад.

Глад само на вода никога не съм практикувала, предпочитам метода на Л. Ковачева.
Ефектът на изчистване много ясно може да се усети от хора, които са били дълго време на големи дози силни лекарства - още след първия ден всичко ти замирисва на метилпреднизолон, да кажем. Което надали ще стане само с промивка на червата, ако ще с 30 литра вода да е.
Аз пък съм изключително скептична към идеята, че вкусовете на детето се определят от храната на майката през бременността и по време на кърменето, даже от захранването не зависи. Или дори да е така, при моите не се наблюдава нищо подобно, по-скоро се наблюдава промяна на вкусовете им с възрастта.

Като бях бременна ядях много пилешко. Казвам, че научих детето ми да не яде месо, което може и да е било грешка.

Как може да научиш някого да не яде нещо? Ако детето има нужда от определена храна, просто ще харесва вкуса и ще го търси, все едно дали е опитвало някога. Лично аз съм хранила вегетарианско дете, което уж не обичало месо, с кюфтета. Просто не му бяха предлагали, а явно то си обича

През всичките тези години съм и готвила с месо, но тя рядко го яде, както и аз. Не отричам нито една храна, но аз лично съм на периоди и просто не ми се ядат много храни. Явно организмът ми не ги иска.
И мен като дете не са ме хранили с шоколадчета, вафлички, пастички и нямам страст към тях.

А на моите явно им повлия....
С големия бях бременна зимата, от август до май, плодове почти не ядях.Съответно той и до ден днешен, вече на 23, не обича плодове.Ако нещо е болен, се излъгваше да хапне по някоя ябълка.
С малкия ми син бях бременна от март до ноември,съответно почти цяло лято изкарах на плодове и зеленчуци.....той също много ги обича.
Това, което съм чела като обяснение е, че през плацентата преминават и част от вкусовете на храната, която яде майката,и детето свиква с тях и после несъзнателно ги търси.
А пък дали е така....

Мисля си, че общата култура е валидна за всички, в смисъл на информация, порядки и правилно възприемане на храната, но оттам нататък има и строго личен елемент, с който човек трябва да се съобрази. И понеже безбройните и модерни днес опити за книжовни класификации мен лично ме отегчават, доверявам се на първичните инстинкти на всеки като дете. Колкото и да се опитат да те пречупят родителите ти, като малък ти все пак имаш ясно изразена склонност (говоря за естествената склонност, а не за натрапената от мама или баба например) към определени групи и видове храни, и моето мнение е, че трябва да продължиш да се придържаш към тях и като възрастен. В разгара на ранната си младост имах обичайните проблеми с теглото и естетическия си вид, и що диети, книги, хранения според кръвната група и подобен булшит бях погълнала! Един ден много ми писна и поисках от майка си да ми разкаже най-детайлно какво и как съм предпочитала като дете. Ама като съвсем малко дете. И тогава кристално ясно ме озари мисълта, че всъщност нищичко не се е променило - все така се ужасявам от горещи и/или лютиви храни, които ме карат да се чувствам зле; все така предпочитам кремообразни сладкиши пред тестяни и по същия начин кюфтето е на светлинни години пред чушките с мляко. Завърнах се към тези си порядки, обърнах гръб на определени групи храни и всичко си дойде на мястото.   Наблюдавам същите явления сега и при децата си - синът ми чака по пет часа манджата си да изстине, обича сурови, пресни и студени неща, и недолюбва готвено, хвърля се на сладко като бик на алено и консумира сравнително малко месо, докато дъщеря ми е супарче като баща си, предпочита месото и не близва сладко. За да бъдат опознати обаче тези навици, на децата трябва да се предлага всичко, без изключение. И това познание служи не за тотално изключване на това или онова от менюто, а за правилно подреждане на приоритетите.

Исках да кажа, че е добре като обсъждаме разни похвати за културно хранене, да имаме наум, че ако при Х те работят, то при У - не съвсем. Като например гладовете и прочистванията, които за мен са убийство. Глад и ранно събуждане са нещата, които ме превръщат от хрисима дева в Горгона. За 20 дни глад дори не мога да помисля, пък ако ще с това да ми се обещават всички блага на света. Абсурд е просто  

Тази лична теория и мен ме е осенила , само че аз всичко съм си изяждала, освен мляко с ориз.
Но аз също  силно вярвам, че има лични инстинкти ( не само за какво, а и за кога да се храни),  които при децата ясно се виждат и не би трябвало да се пречупват от "изяж си всичко, защото иначе ще ти го излея във врата" ( по мое време това беше редовната заплаха в училищния или лагерния стол, заедно с някои други, напр. да не можеш да станеш преди да видиш дъното на чинията).

Всички допускаме грешки, търпим развитие. Аз само споделям при мен как е било, не натрапвам модели. А това с яденето във врата и на мен ми е познато от детската градина 

В този ред на мисли намирам, че често у нас здравият детски инстинкт за полезна и нужна храна бързо бива "научен" да се свива в ъгъла и да си мълчи. "Изяж си всичко!", "Дай да видим сега, кой по - първи ще си изяде...", ядене по всяко време, вкл. и когато не си гладен, само защото е нам колко си часа и други подобни са убийците на нормалния човешки инстинкт за храна. Когато са били практикувани от най- ранна възраст и редовно лично аз смятам, че са превърнали вече възрастния човек в индивид, който няма такива инстинкти и, съответно, който няма какъв вътрешен свой глас да слуша. Този глас е бил унищожен в зародиш или приспан дълбоко. На такъв човек му трябва време и желание да възроди или събуди здравите подцити на същността си. Но първо трябва да се информира за нуждите си, т.к. нивото на подсъзнанието при него вече не играе съществена роля, поради горното и всичко следва да стане на съзнателно ниво, второ- да осъзнае с цялата си същност какво му е нужно и трето- ми да го направи, да е постоянен и да вярва, че работи в своя полза.

Пък аз от ДГ ненавиждам айряна- имам спомени за нещо гадно бяло на грашки. И помня как с една филия с лютеница кибицахме до едно кошче с друго дете, за да си ги "изядем". Аз накрая я хвърлих в същото това кошче. Добре, че не ми намазаха нова, че щях да си откибича целия следобед, докато ме вземат нашите.

Да, и аз всичко съм си изяждала  , но все пак ако има на масата студено и горещо, ще препочета студеното; ако има сладко и солено, ще взема соленото и ако ми се предлага суха храна и готвена, ще посегна към сухата. Това е тип организъм, тип нервна система. За тези неща говорех. За себе си зная, че когато ям пикантно, течно или горещо, все едно блокирам, така ми е непоносимо, но въпреки това от време на време го правя, защото супите са полезни, топлата течна храна - също. Пък и лютото. Мисълта ми е, че се съобразявам едновременно с нещата, които са ми на сърце и които са за здраве, без да губя разум в нито една от двете посоки.

склонна съм да се съмнявам в наличието на такъв инстинкт, като гледам моето как би се хранило само с шоколад, мед и сладолед, ако остане на него да решава...

От детската градина имам траен списък с неща, които не кусвам. Само като чуя бисквитена торта...Тя може да е много хубава, но аз си представям розовия крем. Млякото с ориз също е в списъка. Мляко мразим и аз , и децата, та специално издирих теория, че млякото след определена възраст не е полезно.

Аз не се съобразявам с детския инстинкт ни най-малко, но наблюдавам и съответно се старая да предлагам адекватна на личните им особености храна. Тези ми наблюдения обаче в никакъв случай не позволяват прищевки или изключване на определени храни от цялостното меню. Дори и да не обича някой леща, веднъж седмично или месечно ще се научи да я яде, няма да се повреди, а ако пък обича да се тъпче със сладкиши, ще се отучи и ще се научи на плодове. За часовете на хранене съм непреклонна, но не задължавам с количества.

А-а, съвсем си е в рамките на нуждите ми този глад.

Става естествено при мен, просто се чувствам като отровена, загубвам апетит, жизнените ми функции се забавят, получавам глаовболие, изобщо така наречената пролетна умора ме друса.
И после се събуждам от зимния сън.

Да, точно тримиране, много благодаря.
Но наистина ли е сух глад? Идеята е наистина да се споделя разпъването на кръста на Исус, но не знамех, че чак вода не се разрешава.

Аз пък упорствах и не всичко си изяждах. Ако ме накарат насила- повръщах.
А те не, че не ме караха насила в детската градина.
И аз пазя горещи спомени от противни гозби от детската градина, които мразя и до днес.
Като започнеш от млякото с ориз и завършиш с разни манджи, тип винен кебап, примерно.
Изобщо всичко, което е манджа, много го мразя.
И едно пиле със сос Бешамел и кюфтета със сос, абе отврат ми е всичко това.