Студенти в чужбина - 2

  • 85 366
  • 811
# 390
При моята дъщеря не мога да усетя някаква голяма промяна, поне при контактите ни по скайп. Като си дойде преди Коледа, ще видя как ще ми се стори. Но си личи, че там много й харесва. Определено не я мъчи все още носталгията, даже за нас не й е много мъчно, такова усещане имам. Което е нормално, защото не е минало чак толкова време, а и навлиза в нови неща, които са й доста интересни.
Малко се изненадах, че не само нямаше "културен шок", а и дори нямаше период на адаптация. Някак си й пасна веднага животът в Мюнстер.
Но забелязвам, че не търси много контакти със сънародници, не знам защо. Всъщност май познава само 2-3-ма българи-студенти. Движи се основно с колегите от групата си, които са все германци.
Виж целия пост
# 391
Може би няма много българи. Не робувам на такива предразсъдъци, нека да общуват със свестни хора, които им харесват и са им приятни, без значение от каква националност. Иначе в Глазгоу българската общност си е доста голяма. Моята дъщеря също се потопи веднага в действителността, но пък сега ще е интересно като си дойде, доста неща ще и се виждат по-различни от преди. Колко вълнения цяло лято и ето почти свършва първия семестър...
Виж целия пост
# 392
Не, аз също нямам предразсъдъци с кого общува. Но явно в Мюнстер не е така обособена българската студентска общност, защото по форумите чета, че имало много наши студенти там. Или ако я има, още не са привлекли първокурсниците Laughing. Сградите на факултетите са пръснати в целия град, не е един общ кампус. Та може и това да е причината. Но дъщерята все ми казва - излизах с колегите от моята група, не ми е споменавала да е била на някакъв български купон или нещо подобно.
Виж целия пост
# 393
В Глазгоу имат много силно общество и често се събират. Което не е лошо, разбира се. Опитвам се да обясня на дъщеря си, че щастието  не е географско понятие и трябва максимално да се наслаждава и да оползотворява времето, през което е млада и има възможност да учи в чужбина и да среща най-различни хора. Засега не се поддава на носталгия. Вече имаме две оценки В 1 и А 3, което е много добре, дори отлично. Дано да е все така занапред!
Виж целия пост
# 394
При моята дъщеря не мога да усетя някаква голяма промяна, поне при контактите ни по скайп. Като си дойде преди Коледа, ще видя как ще ми се стори. Но си личи, че там много й харесва. Определено не я мъчи все още носталгията, даже за нас не й е много мъчно, такова усещане имам. Което е нормално, защото не е минало чак толкова време, а и навлиза в нови неща, които са й доста интересни.
Малко се изненадах, че не само нямаше "културен шок", а и дори нямаше период на адаптация. Някак си й пасна веднага животът в Мюнстер.
Но забелязвам, че не търси много контакти със сънародници, не знам защо. Всъщност май познава само 2-3-ма българи-студенти. Движи се основно с колегите от групата си, които са все германци.
По-добре така. Мои познати, които са завършили и работят в Германия винаги са ми казвали, че е по-добре да се движат сред германци отколкото с българите. Не знам какво точно имат в предвид, но различни хора са ми го казвали. А колкото до промяната - има я и в моя. Щом сам се пере сам (да не бил луд да им дава 3 лири за пералня) и готви, даже кори за баница точил доста се е променил  Mr. Green
Виж целия пост
# 395
irenapleven и bvelikova72, как ви се радвам, докато ви чета....Браво! Случили сте на деца  Wink, но и децата са попаднали на добри родители очевидно  Wink
Виж целия пост
# 396
Моят син е малко разочарован от отношението към българите. Каза ми, че като кажеш България или Румъния, се отдръпвали местните. Той е в Кардиф, Уелс. Не всички. Имал приятели англичани и уелсци, но като цяло имало резервираност към тях. Иначе българи много, нови приятелства, но общежитията са разпръснати из целия град и той е малко отдалечен, т.к. учи в Инженерен факултет, а почти всички са Бизнес и мениджмънт. Сега има евтини билети за пролетната ваканция и го питам да взема ли, а той се чуди. Иначе за Коледа вече няма търпение да си дойде.  Изпитите му са от 14.01.2013, но се е стресирал много от математиката. Кога ли е учил толкова? Като се сетя как учи в гимназията - Първа Английска в София. С 1 месец учене в края на ІІ срок - и хоп вързваше 5.50. А сега решава задачи, ходи в библиотека...  Но да видим какво ще стане с изпитите. 
Виж целия пост
# 397
irenapleven и bvelikova72, как ви се радвам, докато ви чета....Браво! Случили сте на деца  Wink, но и децата са попаднали на добри родители очевидно  Wink
А моята дъщеря я приеха в Дънди и 2 седмици след като заминаза там се върна,защото не и хареса. И сега учи в български университет. И казва, че е доволна и че това е нейното място.
Виж целия пост
# 398
Mama Tin приятно прекарване и ви пожелавам още много поводи за гордост с пораснало и непораснало детенце. Успех на дъщеря ти.

Не робувам на такива предразсъдъци, нека да общуват със свестни хора, които им харесват и са им приятни, без значение от каква националност.

 Peace, и двете ми общуват с всякакви националности, но най-добрите им приятели са българи. Първата година голямата живееше в квартирата с французи и испанци. Така се стекоха нещата при нея, че почти не общуваше вначалото с българи. Разбираше се много добре със съквартирантите си, особено с французойката бяха станали много близки, обаче като си говорихме и ми казваше, че колкото и да са близки, все пак тя не е могла всичко с нея да споделя, просто - нямало да я разбере. Иначе весело си живееха, правеха си интернационални вечери, имаха преди Коледните празници официална вечеря и всеки беше направил традиционни храни.

Сега най-добрите ѝ приятелки са ългарки - живеят, учат, работят заедно, много си помагат, особено в трудни моменти, като сестри са, а пък аз съм другата мама Heart Eyes

sss197, много съжалявам, че така усеща нещата и там има всякакви хора, като навсякъде. Голямата заведе при нея да работи първо едната ѝ приятелка, после и другата ( останала беше без работа), беше подочула някакви коментари от англ. ѝ колеги и директно попитала мениджъра, дали е проблем, това че се довела още българки. Той ѝ отвърнал, че не го интересува каква националност са, важното е да работят добре.

При малката в Манчестър е многоооооооооо силна българската общност. Има някои избягват да контактуват с българи, но моето е  в компания с българи. В работа се разбира с колегите си англичани, другата седмица ще я награждават за добър служител и то само за 2 месеца работа, получила е официално покана от хотела за царемонията. С колегите от нейната група -  индийка, китаец, грузинец..., за нея няма значение това, стига да са свестни.
Имат и български народни танци, утре заминават да танцуват в Лондон на първия международен фестивал за български фолклор, ще участват български фолклорни ансамбли от различни страни и нашите са ги поканили. Децата са подготвили 3 танца за няма и месец, е как да не им се радваш и да не се гордееш с тях,  Heart Eyes с всичките. Та освен учене, работа и последните две седмици много репетиции. Иначе по- нейните думи,  много е забавно и в работата, и на танците.

mineva_1957 важното е, че е намерила своето място, няма значение къде е, най-важното е да е щастливо детето, всичко друго е без значение. За това се иска много смелост, браво HugУспех на детето.
Виж целия пост
# 399
Ооооооо, аз, знам и за случай, при който момиче - с куфар до вратата и билет в ръка, след цяла нощ рев, е отказало тотално да замине където и да било. Нищо, че преди това само си е решило къде и какво иска да учи. Хората сме достатъчно различни....Степента на мотивация....желанието....амбициите....подготовката.....въобще - всичко е строго индивидуално...Затова, mineva_1957  не се учудвам особено на случилото се при вас Wink
Кой знае след няколко месеца дали няма да се окажа в същата позиция  Wink Wink Wink....Но където и както и да е - все пак успех!!!
Виж целия пост
# 400
Тази година офертите на Глазгоу уни за Бизнес / Мениджмънт са вече за пълно 6 , мдаа и този университет ще стане непостижим за много българчета  Naughty
Брей, ти ме притесни. Къде ще пращаме малкия да учи...
Моята дъщеря получи оферта от Глазгоу, искат 5:70 , но тя кандидатства с история.
Виж целия пост
# 401
Тази година офертите на Глазгоу уни за Бизнес / Мениджмънт са вече за пълно 6 , мдаа и този университет ще стане непостижим за много българчета  Naughty
Брей, ти ме притесни. Къде ще пращаме малкия да учи...
Моята дъщеря получи оферта от Глазгоу, искат 5:70 , но тя кандидатства с история.

Миналата година за инженерните специалности искаха 5.60.
Виж целия пост
# 402
irenapleven и bvelikova72, как ви се радвам, докато ви чета....Браво! Случили сте на деца  Wink, но и децата са попаднали на добри родители очевидно  Wink
Оооо, благодаря, стана ми много приятно. Май добрата дума е най-дефицитната стока напоследък. Нещата са взаимни, трябват много усилия и от деца, и от родители. Оня ден споделих с колегите,че понякога, като се обърна назад, се чудя как сме успели да се справим. Цяло чудо е в днешно време да съхраниш семейството. Съученикът на дъщеря ми с когото заминаха заедно, също ще се връща. Няма нищо фатално, разбира се, все още са достатъчно млади и животът е пред тях. И наистина има много неща, които само между българи си се разбират...
Виж целия пост
# 403
Синът ни е с инженерна специалност.Като се настани в общежитието,каза че има едно момче с физика.Само те имали оферти 5.60.На всички останали искали 5.80.Предполагат,че желаещите за инженери са малко и им искат по ниска диплома.Неговата беше 5.89.Сега учи електроника.Дано не реши да се прибира. newsm17
Виж целия пост
# 404
Майките на инженерите най-малко трябва да се тревожат, че ще решат да се прибират. Че къде ще работят тук? То не че другите има къде, но инженерите съвсем. Харесвам много тези специалности, трудни са, но със страхотна реализация. Разбира се, дъщеря ми хич я няма в тези науки, пък и малкия май е същата стока, но за него има още време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия