Бебеправене - тема 13

Веси аз не успявам и мъжа ми ми се кара понякога и ми казвам, че не трябва да го мисля...та и на мен ще ми е интересно някоe от момичетата да сподели как го прави....това да не го мисли

Веси  знам какво ти е, мила  От страни е лесно да се казва горе главата, но когато си заложил толкова много надежди и после някак ти се секва желанието... Но и това минава, казвам го от личен опит, утре - вдругиден ще си отново нахъсана и ще мислиш по-положително  Наистина не трябва да се вманиачаваме, не знам как става, но вътрешно трябва да си повтаряме, че мислите не са по силни от нас и че не могат да ни контролират, да си пуснем хубава музика и леко по леко нещата ще се оправят. Не става с четене по цял ден на форуми и информация, освен ако не четем нещо развлекателно иначе няма да стане 

ВЕСЕ съжалявам.Аз пък вече искам да ми дойде.Снощи си правих тест, но отново отрицателен ,а все още нямам цикъл.По добре да ми идва и да почваме нови опити.Не се притеснявай -когато стане.Май наистина е по добре да не го мислим, защото мен този месец ми се стори една година.Въпреки че ,не знам как става това с "немисленето "освен да си представям ,че не бебеправим,да си очаквам цикъл накрая на месеца и ако стане да се чудя как така е станало. : Знам ли ,вече се побърках тотално.В главата са ми едни цифри, овулации,тестове,температури, фоликули и т.н.Чудя се- кой ли ден  ще се изпусна пред някой клиент и вместо да му кажа фактурата ви е готова-"ОВУЛАЦИЯТА ви е готова".

Ето ме и мееен  и аз с ЦИКЪЛ  УЖАСС,хаха!!! Вече нещо това чакане и следене и накрая нищо взе да ми писва.Май трябва да си намеря занимание, с което да си запълвам времето, за да не седя по цял ден и да мисля ще има ли бебе или не.Веси, поне не си сама в мъката 

Според мен "немисленето" се постига трудно, особено ако желанието превъзхожда всичко останало. Аз до известна степен си налагам да мисля за други неща, ама не ми се получава много. Милото ми създава разни забавления, развежда ме насам-натам и тази процедура по-има ефект. Трябва да има разнообразие и комуникация различна от темата за бебешори. Успех на всички! Все някога ще удари и нашия час!

Весе  , не се притеснявай мила другият месец ще стане  , знам че е гадно но поне знаеш че си е М и знаеш че няма проблем, следващия месец пак , а  има толкова по гадни неща.Например това което се случи с мен бих предпочела да си ми беше дошла М от колкото да преживявам този ужас Така че горе главата това е само една гадна лелка, от която ти си по силна и другият месец няма да я пускаш

Добър ден,момичета!  Въпреки, че не съм писала от много отдавна все още съм част от тази тема.
Честито на всички, които са видели вече двете чертички, лека бременност им желая и много хубави малки душички накрая.
Аз все си казвам, че не трябва да го мисля и да го оставя да се случи, когато му е времето, но това все ми е в главата и често сънувам, че имам бебче (май съм се побъркала вече).  Наистина някоя от вас, ако има трик за немислене нека го сподели.
Хубав и успешен ден ви желая!

Тониии стискам палчета и за теб...сигурна съм, че ще стане  

dobreva.t аз мисля, че няма доказан трик. Всичко си е в самите нас и всеки сам преценява как и доколко ще се натоварва с тази мисъл. Аз лично в началото мислех много, непрекъснато четях, аха да ме заболи някъде  нещо и веднага съм изчела всички теми, данеби случайно да е станало ) Да ама не става така, за това го давам по лежерно, не стоя по цял ден на компа и така... както казах всеки трябва сам да се контролира 

Илюжънче, права си, ама аз явно нямам добър самоконтрол.
Хайде дано поне ти ни зарадваш този месец, че аз така и така бях решила, че съм след теб!

Напълно разбирам всички:). Аз напоследък гледам да не се насилваме и със секса, не искам да де превърне в задължение.. Заедно сме 5 години и наистина това е нещото, от което се нуждаем вече..казвам си, че сме млади( аз-24, той-27) и живота ни е страхотен, че трябва да се радвам и на свободата си за момента. Да ви кажа това действа.. Мислиш ли позитивно, това и привличаш, подсъзнанието може всичко... Та и ние с вас мили сме така- напред и нагоре! Аз знам, че една по една ще се изнижем от темата... Прегръдки!

И аз на моменти си казвам: Получаваме още време само за нас двамата! Време, което никога няма да имаме след появата на бебче. И неща, които няма да можем да правим - импулсивни и щури!
Нещото, което ме притеснява е, че може да има проблем, а не че не е станалоо точно сега. Ако съм сигурна, че все някога ще стане, ще съм по-спокойна!

Ами опитай се Веси! Причина да си несигурна няма!  После ще си говорим за големите ни кореми и сутрешното гадене, а като се сетим какви драми сме изживяли ще се чудим дружно на акъла си:)))

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво!

Много ми хареса тази история и реших да ви я споделя момичета!:)