В коремчето ФЕВРУАРЧЕ рита,а мама в радост е обвита

Привет!
И аз много искам пак да си родя нормално с епидурална,наистина болката е минимална,а щастието пълно.Обаче,да ви призная,още не съм се ориентирала къде и при кого ще раждам,почва да ми става напрегнато?! Аг,при която ходя,израждала само планирано секцио,а  предишния ми АГ не го искам. В пълна чуденка съм,тепърва ще има да го мисля ...
Моят бебок снощи ме побърка,може би защото бях нервна нещо, та и той така,беше доста активен в корема ми. Но пък му се радвам,когато го усещам толкова много.
Хубав ден на всички от мен!

п.п.Виждам прекрасни коремчета !Много сте хубави,мамчета!Моят корем е по-голям,ама и килцата ми вече са повече  .

Даниела А, много се радвам на добрата новина и че се чувстваш добре. Коремчето ти е супер. И да, наистина е готино, когато вече си личи, че коремът е от бебе, а не от бира.
Да ви кажа, и съм много впечатлена, че абсолютно всеки път в метро или другаде ми правят място да седна. Възрастни хора даже стават. В Будапеща не беше така, хич не те и забелязват. В тоалетната чакам с още 2-3 жени, минават си преди мен, няма да се сетят да отстъпят. На българите явно поне това от общата култура още не ни се е изтрило.  

Иначе по повод слушането на екипа при раждането. Да ви кажа, аз с най-добра теоретична подготовка отидох и с абсолютно съзнание, че трябва и ще изпълнявам всичко. И накрая в ключовия момент обърках дишането естествено. Издишвах, вместо да задържам въздуха. Шматка
И общо взето екипът си свърши работата.
Но в държавна болница добре щяха да ми се накарат за това.

Диланди, май ти беше писала за неудобството, че всеки пипа и бърка. В държавна болница и екип студенти е възможно да не му се размине на човек Имам такъв случай и то още по-неприятен от раждане, но няма да го разказвам, че е много депресиращо.

А ако си избереш твоя си лекар и се разбереш с него, че той ще отговаря за теб =- тогава той си прави всички манипулации. При мен беше така. Даже още преди раждането нали се правят проверки за разкритие - точно да свикне пациент и лекар, че ще трябва да се сработят един с друг, няма как.

Друг въпрос е, че човек като мине едно раждане вече от малко неща може да го хване срам в медицинско отношение.

И пак казвам, че всички случаи са различни. Някой разказа за кошмарно предизвикано раждане. Моето беше предизвикано и имаше големи плюсове от това, а минуси не мога да преценя дали е имало.

Упойката може и да се отразява на бебето, но около мен 2 мами със секцио трябваше да оставят бебенцата в болница още 1 месец след раждането. Така че секцио/нормално, има риск и в двата случая.

Елиз, за психодиспансера - ММ си взе печат от там, а аз просто отидох в болница, минах през 3те специалиста, които се изискват и на едно място направих всичко. Платих обаче малко повече от ММ. Аз около 47 лв., той общо около 35. С една дума, скубят те и за да сключиш брак, а псоле вижте колко несемейни двойки. Да не говорим за другата простотия с васермана, при положение, че има десетки болести, за които потенциално следва да проверяват по тази логика...

За покупките - май няма да се сдържа да не взема някои сладки момичешки неща, ако намина през детски магазин А иначе нищо конкретно не мислех да купувам. На сина ми гардеробът му е в бежово и тъмно-синьо, което така или иначе ще избера и за момиченце, тъй че няма много смисълда хвърлям още пари на вятъра...но пуста тръпка..

Айде, че пак стана ферман.

Добро утро и от мен, сладки коремчета 
Напоследък с тази раута и обучаване на новата колежка изобщо не ми остава време да влезна и драсна нито ред поне прочетох всичко, което сте изписали и сте хванали любимата ми тема - раждането  още изобщо не съм мислила как искам да раждам, ама по мое мнение не зависи от прага на болката на една мама - и аз съм с висок праг ама като си правих татуировка преди 4-5 години и исках да си скъсам крака, че не се траеше това дранйе  моята приятелка пък, която има шубе от всеки лекар носещ спринцовка с игла на нея си беше казала, че ще ражда естествено, но и се наложи да я срежат, на следващия ден като отидох да я посетя в Селена момата се смееше като пача и казваше, че само леко я опъват шевовете, да не говорим че след 3 дни си беше у тях и беше като фурия  май си е до късмет на кой как и колко болка... иначе май повече клоня за естественото раждане ама не искам да ме шият като коледна пуйка после или да раждам с часове и да съм притеснена през цялото време  аз нещо май се олях  оставям ви да да се оправям за бачкане, а на всички мамита - много слънчев и спокоен ден 

// за малко да забравя - Мimi89, честито за сватбата, мила - всичко най-най 

/// и за тази фейсбук групичка-  ще може ли и аз да се намърдам 

Mimi89 и Daniella A.,
страхотни коремчета имате! Много сладки мами с малки коремчета, почти не ви личи и на двете! И моят корем не е от големите, но като ви гледам вашите са по-малки За раждането не ми се чете даже какво пише. Според мен не е сега момента да се запознаваме с болките и да се плашим излишно, а напротив - трябва да сме позитивни и да си родим здрави бебчета всички!
П.П. А дали има как да се намърдаме и ние при мамите на 1-ва страница?

Здравейте и от мен  

При мен нищо ново - бебчо си ритка деликатно, от време на време контракции, ама то нормално   Малкия днес ще го вземат баба му и дядо му от градината, а аз съм на маникюр и педикюр   Дано после да излезем с една приятелка да хапнем навън, че мъжо е до късно на работа. Така че днес не смятам да извършвам домакински задължения. То пък и с маникюр къде ти готвене и чистене   , не че утре няма да го правя, ама съм се запасила с ръкавици, така че нямам грижа  
За раждането - аз съм твърдо с две ръце за нормалното. Пък и както съм споделяла и преди с моето раждане за 30 мин няма как да не съм. Отидох си, преоблякох се, бях вече със 7см разкритие и ме сложиха на системи и след 5 мин ме преместиха на магарето и почнаха напъните и аз слушах и изпълнявах. Е, поне се опитвах, изобщо не бях се панирала, накрая лекарката ми скочи леко на корема, за да помогне на бебчо да излезе и свичко свърши. Без упойки, без викове и гърчене, вярно контракциите болят, но като болезнен цикъл, но самото раждане изобщо не боли,( е ако акате ви боли  ) Или поне аз не усетих болка - може би защото си претръпнал от контракциите, но почнат ли напъните вече си на финалната права  
Моят съвет към мамите, които им е за първи път е да не бързат да бягат към болницата, а да си следят контракциите - аз тръгнах като бяха на 5 мин и имаше предостатъчно време. Болката на самите контракции без система е много по-различна, отколкото като те сложат на система и ти предизвикват насила по-бързо разкритие. Аз докато си бях вкъщи и имах контркции даже си мислех, че са фалшиви, защото болката не беше кой знае какво. И вече като ме сложиха на системи започна да си боли повече. Този път си мисля изобщо да не ме слагат на системи, а да си чакам докато разкритието стане 10см, ама тоя път ще гледам да тръгна по-раничко, че с второ да не излезе в колата  
Просто няма от какво да се паникьосвате, отивате уверени и силни, готови да помогнете на детенцето ви да излезе по-лесно. Определено такава нагласа помага много и ви кара да сте силни и да издържите. А след 2 часа си забравил и си готов и за друго раждане  
УСПЯХ ЛИ ДА ВИ НАДЪХАМ  

Айде стига толкова, че работа ме чака  . Лек ден на всички и прятни почивни дни на работещите мами  

Да ,моят мъж и аз минахме прегледа в родния ми град ,при един психиатър ,познат на тате - за 2 минути точно.Разпита ни откъде е младоженеца ,кога ще се женим и т.н.Няма проблем ,медицинското си важи ,откъдето и да е.

Аз сключих брак преди 5-6 дни и документите бяха следните:
закупих си една бланка от книжарницата която е специално за медецинско за брак първо отидох до психото знай че бланките са в два екземпляра се попълват и за двамата сложиха ми печатите от там,след това отидох при пулмулог това е белодробен доктор м/у другото в психото дадох 12лв за двама ни за тези 2 печата нали лед това при този доктор по белодробните за печатите там по 10лв и за него и за двама ни  и накрая при личната докторка и тя там да ги завери по 5лв и за двамата а също така и кръвни изследвания се пускат. Само не забравяй че документите и за двама ви трябва да са в 2 екземпляра. и така е подготви за мин.40лв там за всички докумети

При мен преди месец,личната лекарка ми попълни медицинските в по два екземпляра за мен и за мъжът ми по 2 едни и същи! Не съм ходила до психо ,за васерман никъде ! Струваше ни по 20 лева на човек !

elince_84, страхотна история. Аз се надявам и моята да е такава  Така си го и представям - да не се паникьосвам и да си изчакам вкъщи, за да ми е по-спокойно, защото в болницата ще се шашкам излишно.............. и все си мисля, че всичко ще е наред. Но като дойде момента ще стане ясно дали ще се сбъдне розовата ми представа  Все си мисля и аз, че контракциите не болят толкова много, щом някои от вас казват, че са като болезнен цикъл - то аз имам доста тежък цикъл по принцип и го изкарвам всеки месец, тогава какво да се шашкам от контракциите  Страх ме е само нещо да не се обърка  Там вече е лошо  И от шиене доста се боя  Ама ще си карам с положителната нагласа, пък каквото стане. Аз в държавна болница ще раждам, но пък свекъра е лекар - познава ги, едва ли ще си позволят волности  Ама сигурно пак ще си е доста стресиращо да раждаш с още няколко жени, викащи, измъчени. То като гледам техните физиономии сигурно повече ще се плаша, нали не мога да видя себе си 
sunflower-mv, много хубаво би било, определено трябва да се променят нещата в БГ, хората от кога са го направили, а ние както винаги сме в каменната ера 
Шуши-, това с епитуралната упойка звучи приказно, но чета, че има много рискове, та не знам, може би ако някоя от мамите тук е раждала с епидурална ще е хубаво да сподели 
Daniella A., супер ти е коремчето, и то с близнаци 

Foobi след този филм, (гледах само първата от осемте части), се заричам че повече няма да коментирам темата раждане докато не родя, въпреки опита който имам мога да кажа че нищо не знам за раждането и че всичко е индивидуално. Единственото което мога да кажа като съвет е слушайте акушерката, колкото и да ви боли правете това което тя казва.
Аз съм се настроила положително и това което обмислям е дали да присъства таткото на раждането, като се има предвид че може би ще ни е последно и няма да има друга такава възможност да види и преживее чудото на живота...... си казвам......., че трябва да му подаря този миг.
   
Направете го така както го чувствате , било то секцио, с епидурална, нормално, в къщи или в басейн и помнете и знайте че си заслужава.    

sunflower-mv: Не, бе, разбрах какво имаш предвид за хвърлянето в неизвестното, ясна ми е метафората. И по всички параграфи много добре те разбирам  
Между другото, напълно съм съгласна с теб, че в чужбина има повече опции за раждащата, така че да се отпусне максимално, а и да не говорим за отношението на лекари и акушерки. И на мен ми е болна тема и като разправям на моя за такива неща, ме гледа все едно съм паднала от друга планета, тъй като не е живял в друга държава, като мен. Българите са свикнали с това, което им се предлага и си мълчат. И аз съм на мнение, че трябва максимално да се отдели внимание на спокойствието на родилката, а не всички на конвейер   На мен б-цата ми е на 5 мин. пеша от нас и може би, живот и здраве, като усетя, че идва момента, ще гледам максимално да се настроя вкъщи и да се разхождам, масажи от мъжо и т.н., докато дойде време да ходя натам за самия родилен процес. Не ми се ще да хукна веднага натам. Незнам... има време все още.

dilandii: И аз се събудих в 3:30 и до 6 не можах да мигна   Сигурно е нормално.

Верче, виж във ФБ – там се уточняваме за срещата. Който го интересува, да ми пише на лични

Честно казано, на раждане у дома май не бих се навила независимо дали в БГ или в чужбина, имам нужда от спокойствието, че има екип и апаратура и всичко необходимо веднага да се реагира, защото раждането е абсолютно непредвидимо. Вярно, и в чужбина при домашно раждане има линейки и болница на 5 мин. разстояние, но все пак за мое спокойствие болничните условия са по-добре.
Иначе предишното ми раждане си беше съвсем спокойно, самостоятелна стая , в която бяхме аз и таткото през цялото време до момента да се напъва на магарето (т.е. родилна зала), но и там бях само аз и екипът. Никакви други пищящи жени не е имало. Някои медицински процедури, които са кофти за гледане, таткото просто чакаше в коридорчето. Не би ми се искало да гледа такива картинки. Иначе само лекарката ми е правила процедурите там , които се правят, с помощта на сестри, но никой друг не се е намесвал пряко. Акушерки също не са си позволявали да вземат решения, камо ли да водят самото раждане, само АГ-то. Въпрос на болнична политика, вероятно.
А най-готиното е, че след като родих, веднага таткото дойде при мен и можехме да си стоим и да си говорим в родилната, докато ме преместят пак в нашата си стая. Още един +, който при секциото малко трудно..

Дейнджъл, това е моята история, а не е приказка ето, разказах ти я Обаче ти пожелавам твоята да е като на Елинцето

хе-хе, Мария, "да му подариш" казваш това значи, че той има желание ли? Моят твърди, че прекалено много ще му е жал за мен и няма да му е приятно да присъства.... а по време на раждането си казах "по-добре, че не дойде с мен". Но и не бях в държавна, бях сама с акушерката, дори лекарката рядко я виждах Разхождахме се, гледахме другите бебета как спят и така... Но после аз си покрещях наволя (от яд, че не мога да напъвам правилно, а не от болка), а ако ММ беше там нямаше да ми е удобно да го плаша

Ходенето в болницата - и аз мислех, че ще чакам зачестяване на контракции, но да ви кажа, че като ми изтекоха водите заминах на секундата, без да съм имала нито 1 контракция Обаче то в тая ситуация не може да се чака. (и да уточня, че не е като по филмите да се изпльоска 1л вода на пода, а малко и се чудиш дали си се напикал след 5 мин още един път се излива и тогава вече разбираш след това може още няколко пъти да се излее, така че е добре по пътя да сте подготвени)

dangel_85 щом имаш болезнен цикъл, значи няма да имаш проблем с контракциите, докато не те сложат на системи. Така че не бързай толкова за болницата, е освен ако не ти изтекат водите, но твоята лекарка ще те подготви и ще те насочи какво те очаква, за да не се паникьосаш и да забравиш какво да правиш. Контракцията е точно като болезнен цикъл, ама за няколко секунди и после те отпуска, а като сме в цикъл ни боли ужасно по 1-2 часа, докато не вземем примерно нош-па или не знам си какво там друго обезболяващо, така че не мисля, че ще имаш такъв проблем с контракциите  .  Аз си почивах между тях, говорихме си с мъжа ми, проверихме багажа дали всичко е налично,(а той пишеше на едно листче минутите между контракциите) стерилизирах си помпата и някакви си други работи, изкъпах се съвсем спокойно и чак след 7 часа контракции се обадих на лекарката и след още 1 час бях в болницата и след още 1 час бяхме с бебчо    Дано всичко имат такова раждане - не че е чак толкова розово, но като си настроен положително и някак си не ти се струват чак толкова зле нещата.
И аз бях сама в родилното, прото явно нямаше други мами точно в този момент и всичко мина спокойно, а пък за срам изобщо не може да иде реч, не можеш даже и да си го помислиш в този момент.
И аз мислих тати да го взема да гледа как се ражда бебчето, ама като го знам, може и да му прилошее или да дава акъл на докторите   И после щеше да има коментари от рода -  мале как излезе цялото в кръв и слуз, каква дупка се отворила, как са го дърпали, акак са ми скочили на корема и да има да разправя, ааа май се отказвам и този път  

Готов ми е първия резултат от амниото - всичко е наред, 100-процентова девойка

И аз съм от будещите се нощем - заспах в 2 ч., събудих се по едно време, въртях се, ставах до ВЦ, пак се въртях Не знам какво ми става.

За присъствието на таткото - нашия татко и първия път, и сега не иска да присъства. Гледал бил по Дискавъри раждане и не го кефело  Сякаш мен ме кефи  ама имам ли избор. Въпреки че първия път добре, е не присъства, че щеше да ме изнервя там А аз си покрещах на воля.