За лекарствата и листовките към тях!

Да случвало ми се.
Определено е било за доброто на детето, поради липсата на други лекарства.
Вярвам в Педиатъра си на сто процента, все пак има поне 500 деца при нея и години опит, както и нито едно оплакване от проведено лечене.

Така стоят нещата при мен

Да случвало ми се е. Имам доверие на докторката си и съм сигурна, че знае кога и какво да предпише.

Да, случвало ми се е и на мен. Но лекарката винаги ми казва, че на лекарството пише "Да не се дава на деца под... години", но ме предупреждава, че няма проблем ако го дам в по-малка доза или в предписаната.

И  на мен  ми  се  е случвало , но  може  би  се  получава от  липсата  на  лекарства  за  малки  деца ,а какво  да направим  ако детето  е  болно  не  можем  да  го  оставим така .

И аз отначало се стресирах и се чудех да давам ли лекарство, предписано на 9 месечно дете, при положение че на листовката пише, че е за над две години. Налагало ми се е да давам много малко пъти лекарства и може би заради това не съм попаднала на такова, на което да пише, че става и за деца под две години. А аз винаги чета най-внимателно листовките. Педиатърът каза да не им обръщам внимание, защото производителите се презастраховали по този начин. В крайна сметка давах лекарствата, защото нямах избор. но категорично смятам, че не е нормално да има разминаване между листовката и това, което казват педиатрите. Ако има разминаване, каква е изобщо ролята на листовката? Друг е въпросът, че на повечето листовки последната им актуализация е от 1999/2000 година. Мисля си, че не можем да очакваме някакъв ефективен контрол от страна на държавните институции, тъй като отношението на държавата към гражданите си личи навсякъде и аз дотук не съм видяла нещо да защитава правата на обикновените граждани.

Винаги много се ядосвам на това-познати и приятелки ми казват,че педиатрите изписали на децата им това или онова лекарство,което е за над 2 или 3 години и ги успокоявали,че може Е,да,но мен никой,ама никой не може да ме убеди да давам на дъщеря си неподходящи за възрастта и лекарства (да не говорим,че винаги си казвам мнението за това или онова лекарство и искам или не искам да бъде изписано на дъщеря ми).
Не напразно фирмите производителки са задължени да указват подходящо ли е или не дадено лекарство за 2-годишно дете например.А за да напишат това,са направили куп изследвания и са хвърлили куп пари за тях.И за какво-за това нашите педиатри да не ги спазват ли...или просто ей-така-да има нещо писано на листовката?!Няма да продължавам,че ще изляза от рамките на добрия тон...

И на мен ми се е случвало.
Попитах лекаря дали мога да давам на дете под годинка хомеопатичния сироп за успокоение /мисля че беше Киетюд/. На листовката пише да не се дава повече от 10 дни. Лекаря ми обясни, че това било за тези които го взимат без лекарско предписание. Щом той го е изписал мога да го давам без прекъсване и един месец.

Да, на една позната, понеже детето не спеше през нощта, лекарката беше изписала Перитол далеч преди вашата възраст - някъде преди годинката мисля. И, забележи - не защото е алергично - по принцип е антихистаминов препарат, а един вид заради един от страничните ефекти - а именно сънливостта. Както и да е, пак не спеше детето  .

         Излишно е да го правиш! Доста сложно и дълго е да се обясни всичко по този въпрос, но все пак ще се опитам да кажа две-три думи.   По принцип  със всяко лекарство за да бъде одобрено и пуснато в употреба се правят клинични изпитвания за да се установи как действа върху хората. Това са групи от доброволци.  Такива изпитвания не могат да се правят с малки деца, а и мисля, че малко майки биха се съгласили на това, нали   За това на повечето лекарства, особено на новите, пише, че не са подходящи за деца под 3, 2, 1 год. възраст.  Длъжни са да го направят, защото не са опитвали и видяли как ще действа на тази възрастова група. С една дума "си измиват ръцете" за да нямат проблеми след време... Това не означава, че докторът, който трябва да лекува дадено заболяване, категорично не може да прилага този продукт.  Това дали ще го използва или не зависи от много неща - професионална преценка, опит, липса на голям избор от медикаменти за лечение на даденото заболяване, вида медикамент,  нужда от  животоспасяващо лечение и т.н.   За това обучението по медицина /за да се нарече един доктор специалист/ продължава общо 10 години, а в същност и до края на практиката му.                                                                                                                                                                                               Наистина е нужно да се има някакво доверие в лекаря и в лекарите като цяло, защото иначе човек четейки листовките ще се обърка съвсем, а и в никакъв случай няма да помогне на детето си или на себе си!                                              Когато в листовката на дадено лекарство пише, че не се дава на деца под дадена възраст, това означава, че не бива да се използва за самолечение. Дали може и е необходимо да се прилага, това ще каже единствено лекарят.

Здравей,
Доста си запалила по въпроса  

Да случва се. На почти всички майки се е случвало. Защо ли?
Задай си въпроса защо се случва много рядко при възрастни хора и доста често при деца. Дали лекарите са виновни или производителите?

Много по-скъпо, по-рисково да се направят изследвания за дозировки при деца. Дори да погледнеш един от факторите - набирането на доброволци за клинични изпитания. За себе си веднага отговарям - ако ме поканят да участвам в клинично изпитване на ново лекарство има голяма вероятност да се съглася и почти НУЛЕВА да дам съгласие за детето си.

Та какво правят производителите - нямат достатъчно данни за деца - решението е просто. "Не е подходящо за деца под 2 години" в указанието и са чисти пред света  

Дали да даваш лекарството е твоя работа. Ако вярваш на лекарката - ще го даваш. Явно не вярваш. За да си спокойна по-добре не го давай.

Лекарката на сина ми му изписа АСС, като беше на 10 мес. В указанието - пише прием под непрекъснат лекарски контрол за деца под 2 год.   Тя ми разясни /после и аз проверих/, че няма отхрачващ медикамент за бебета. Е, ама той имаше хрипове. Да чакам плевмония ли? Тя прецени риска за приемлив и аз се съгласих. Вярвам й и това решава въпроса.

Тала
едновременно сме писали едно и също 

Напълно подкрепям казаното!
Не съм съгласна с Мам-Ам и с Тала по въпроса за клиничното изпитание от доброволци. За да бъде забранен под дадена възрастова група един медикамент има съвсем друга причина. Тук възрастта се посочва заради въздействието на дадено вещество върху някой орган, тъкан, жлеза, система ... Статистически е установено (за стастиките и начините за набиране на информация за тези статистики въпросът е доста спорен!), че след еди-каква си възраст еди-кой си орган е напълно съзрял. За да съм по-ясна ще дам прост пример, който на всички ще е кристално ясен. Всички знаем, че детеродните органи съзряват най-късно и са напълно готови чак към 15-16 г възраст (и тази възраст също е доста спорна, но да се спрем на нея). Следователно до тази възраст не е желателно децата да приемат вещества, които по принцип имат отношение към тези органи. Същото важи за всички останали системи и органи в човешкия организъм. И тук по-конкретно ще визирам бъбреци, черен дроб, чревна бариера и други детоксикиращи органи, които все още не са съзрели. Кой ще отделя токсините? По тази причина, ако се знае, че някакво вещество уврежда орган, който към две-годишна възраст все още не е съзрял, не е необходимо да се набират двугодишни доброволци, за да се изпита лекарството.
В тази връзка да ви питам: Как си обяснявате, че еди-кое си лекарство не се препоръчва за бременни? Смятате ли, че бременни жени са били доброволци за клинични изпитания? Има ли според вас наистина достатъчно безотговорни бременни жени (или пък аморални изследователи-производители), които биха приемали лекарства, с които има дори и 0.0001 % вероятност да убият или (още по-лошо) увредят дете?

От една страна производителите са с чиста съвест, защото на продукта, който са произвели, са написали ограниченията. Ако някой не се е съобразил с тях, те вина не носят за това. От друга страна, обаче, лекарят в института е учил - това лекарство вреди на черния дроб (примерно). Но няма никаква алтернатива, а пораженията са пренебрежими в сравнение с положителния ефект, който има, така че предписваме него. Разбирате ли? Никой не е виновен. Самата система не работи. В крайна сметка отговорността за това какво да се дава на детето е на родителя. Но той не може да е "специалист по всичко" и трябва да се довери на преценката на специалист.
И какъв е изводът? Щом си избрала да се лекуваш алопатично - не чети листовките, а се доверявай на преценката на лекаря. Той знае с какво вреди и доколко вреди на детето ти. Въпреки това, ако се наложи още една доза (защото не е оздравяло), той ще я предпише. Ако и това не помогне, ще предпише следващото химическо лекарство, с което се вреди на нещо друго (примерно Аугементина води до разстройство и алергии, но кой го е еня - нали мори микроорганизмите и врагът ще бъде сразен! За страничните ефекти ще помислим после какви други химически вещества да даваме.), но за това ще берем грижа, когато му дойде времето.

Конкретно за случая - антихистаминовата терапия не е лечебна, тя е поддържаща.

И какво очакваш да се случи с Валя Ахчиева. От една страна - похвална реакция. Нали знаеш приказката за котките мишките. Ако гражданите спят върху главите им ще се сипят ли, сипят какви ли не неща. Но от друга страна какво ще постигнеш? Ще се сбориш с производителите? С преподавателите от институтите? С лекарите? С кого по-конкретно? Имаш ли си на представа колко финансови интереси (и в какви размери) са засегнати? Валя Ахчиева и Миглена Ангелова много ще се зарадват на будната ти гражданска съвест, защото ще направят перфектни предавания. И толкова! Аз лично бих те подкрепила в което и да е предаване. Аз също много се засягам, когато ме правят на идиотка. Особено като решат да ми скочат върху егото и да ми обясняват да не чета много-много листовки, кодекс на труда, правилник за движение по пътищата и т.н правила, пред които уж всички сме равни, само дето някои от нас са по-равни от другите. Но си давам ясно сметка (всъщност сигурно и ти си даваш), че ще бъде безсмиселно.
Оплака се пред нас, ние ти съчувстваме, потупваме по рамото, подкрепяме.
Не му давай на детето тъпото лекарство, което не отговаря на възрастта му. Смени си педиатъра (колкото и да е добър) или метода не лечение. Направи нещо, с което да се чувстваш с чиста съвест и се успокой. До следващото разболяване, когато отново ще си изправена на нокти и отново ще си раздвоена - да дам, да не дам. И ние отново ще сме тук и ще те подкрепим.