14-то Тортено предизвикателство

Руми, страшно оценявам ангажимента, с който вършиш всичко! Така хубаво си отговорила на всички ни и всичко си обяснила до последна думичка.
Бързам да кажа за металното. Сигурно не съм успяла да се изразя добре. Не е за шкафа онова, което написах. Не. Само за подложката, върху която лежи машината. Шкафът, така, както е, е много хубав, всичко е хубаво, това лустро по него, ако и да не ползвано точно в тази форма в съответната епоха, идеално и приляга в този случай. Извини задето съм ти създала неприятна емоция, не е било нарочно!  
Виждам, че Свещичката междувременно е написала много хубави неща, съгласна съм с нея.

Колкото до шиенето даааа, аз години наред нямах купена дрешка, всичко минаваше през ръцете ми. А то не беше малко...
А беше ли ти хубаво в ателието? Ако са били тъкмо единични, ексклузивни модели, вероятно да.

Руми като прочетох коментара ти нямаше как да не пиша. Шапка ти свалям. Страшно харесвам хората, които показват и отстояват собственото си мнение и виждане, въпреки че не е като общоприетото. Не се стремят да са като другите и да се харесат на всяка цена. Бъди си все такава.
И да има нещо по темата. Това с конеца от тесто е супер. Аз досега не съм успяла да изкарам толкова тънко и дълго "конче", колкото и да се опитвах. Накрая ме заболява ръката и го зарязвам.

П.П. Свещичка и Нелка са ме изпреварили 

blueeye® , боже и ти ли шиеш? Благодаря ти за положителния коментар и отровеното мнение! За мен е интересно и важно да видя нещата и през вашите очи!

Ани, знам че е така и че всъщност точно това е хубавото, че всичко очи гледат различно. За мен е много интересно да чета какво виждане има всяка от вас по моята работа. По този начин мисля, че ви опознавам по-добре и ми ставате по-близки.
И съвсем честно си признавам, че ми става много приятно, че като цяло, това което съм направила се хареса! Мисля, че когато вложа емоция в работата си, винаги го усещате, момичета!

Нелка, какво говориш ти! В никакъв, ама в никакъв случай не си ми донесла никога и по никакъв повод и капка неприятна емоция! Напротив, винаги чета внимателно това което ми пишеш и високо ценя мнението ти! А общуването с теб носи толкова голямо удоволствие - ти си невероятен творец и много фин и тактичен човек! Хайде сега обясних ти се, така както на никой досега  

nan4etobg и аз така досега. Ама тоя път имах несъхнеща Ирида, затоплих я в МВ и с такава лекота излезе фитила, че вече само така ще правя.

Нелка, наистина там където работих се правеха единични дрехи и беше много интересно за мен. Там научих много тънкости и техники от първа ръка дето се вика. Подготвяли сме и модни ревюта, зареждали сме бутици. Но в един момент почувствах, че се превръщам в машина, гонеща бройки за по добра заплата и реших, че е дошло време да си тръгна. Тогава се захванах с тортите като хоби и смених работата си. Сега остава да започна в някоя сладкарница, та да остана вярна на себе си

Ето ме и мен!

Умишлено не съм чела коментарите на останалите за да не се влияя.

Танче, с теб започвам. Недостатъците си ги знаеш.  Ти сама си си ги описала надълго и нашироко, а вярвам, че си ги и преживяла, затова няма и аз да ти натяквам.
Като цяло обаче идеята ти е страхотна. Харесвам цветята. Ти може и да не им се кефиш много, но аз съм им фен. Вазичката, постна ми е малко.
Общо взето  си представям как би изглеждала тортата без целия тоя карък и като знам способностите ти съм сигурна, че щеше да е великолепна.
 Това лято явно е било много каръшко за много от нас. Аз имах една страшна издънка със сватбена торта, която просто  се килна от жегата, Ванчето си спомням, че беше изживяла и тя някакъв тортен кошмар. Беше тежко, жежко лято. Затова  в големите жеги вместо да въртим торти трябва да въртим коктейли на плажа.
Отивам да си нахраня челядта и после продължавам с теб Руми.

Привет и от мен! Радвам се, че вече втори път съм част от предизвикателството и специално искам да благодаря на Танчето за големия ангажимент към всички нас.

Започвам с тортата на Руми. Обобщено мога да кажа, че идеята ти е страхотна и чудесно си я изпълнила. Доста смелост се иска за подобен проект, респект за което. Има нещо в съчетанието на цветовете, което леко ме смущава, но казано честно сама не мога да определя точно кое - може би самите нюанси на розовото и златното? Мишките са велика хрумка и наистина правят композицията разчупена и жива. Разбрах какъв е смисълът на напръсканото, но като че ли ако беше равномерно щеше повече да ми хареса. Браво, Руми, много силно участие!

Танче! Искрено се забавлявах като си представих как дядо ти си похапва захарни цветя:) Първото нещо, което ми направи впечатление за тортата ти са прекрасните цветове и страхотното им съчетание. За книгите си знаеш проблемите, но те не ми развалят приятното усещане от красивите цветове, които си подбрала. Букетчето е много добро, вазичката също, само рисунката ми идва малко постна и ми се искаше повечко да беше я изрисувала. Много красива торта, съвсем в любимия ми стил, поздравления и на теб!

Мина, благодаря ти! Радвам се, че общото впечатление за тортата ми е хубаво за теб! Съвсем разбираемо е, че имаш някаква резерва относно нюансите, та ти използваш толкова хубаво подбрани и нежни цветове в тортите си, а аз обичам контраста, блясъка и дори тук съм използвала не просто розово, а електриково розово 

Еххх какви сте ми прекрасни и как ме галите с перце. Аз си знам и виждам всичко, но............ ви благодаря, че сте мили към мен  

Свещичке, искрено съжалявам, че не си направих нещата собственоръчно. Много ме измъчи тази вафла - голям зор ми беше. Ама......... пусто....  

Нелка, Шеметче, благодаря ви за насоките за цветята. Много хляб имам да ям там още аз............ И не само там де!  

Мина, знаех си, че стила ще те изкефи   . Дано събера сили да я направя пак като хората!  

Руми, ама както ти се кефя много, сега ти се кефя три пъти повече - кефи ме, че си имала смелостта да си захвърлиш работата и да правиш нещо, което да ти доставя удоволствие. 

Ще ми простите, че избързвам, но така ми се спинкааа! 

Днес обсъждаме тортите на
Марулка http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631856713299/
и
Дитсан http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631871479335/

Успех, момичета! 

Хихик, успех викаш, Танче, не боли, а?

Ами докато не съм спуснала кепенците да взема да пусна обясненията си. Та идея за торта конкретна нямах дълго време, бях си харесала една снимка на струпани книги, отгоре им чаша с цветя. Не я направих, иначе щяхме да имаме две еднакви торти с наборчето. Ама нали сме си зодия и може би в една насока ни влече 

Та между другите торти един ден просто седнах и направих свещника, никаква идея нямах какво, що, мацах, наслагвах, плесках и така си остана да седи самотен седмица, че и повече. Докато наближи вече края на месеца и се позамислих, какво ли да направя. От там реших, че като ще е ретро, може да барна бюро, на бюрото викам един телефон ретро, мастилница и поезия. Така ми дойде и на един дъх довърших свещника, напарвих новите фигури и това беше. Ако имате питания отворена съм, приемам и критики и всякакви коментари. Тортата пропътува 500 километра и я колнахме в София, някои опитаха, даже  . Вътре е с кокосовите блатове на Миленка и малинов мус с маскарпоне и тук таме шам фъстък.

Днес и аз избързвам. Но не защото ми се спи.

Просто не мога да се сдържа  , започвам да пиша още от предния ден, защото, Марулке, твоите снимки ми дадоха истинска естетическа наслада. Не знам какво ще разкажеш, не знам за какво ще се упрекнеш отново - ти си типът човек, който винаги подхожда с толкова много скромност към собствените си неща   . Но на мен в този случай просто ми липсва каквото и да е, за което да се захвана, всичко само допълва удоволствието.
 Пренесе ме в една Яворова атмосфера, с вещи, носещи на гърба си немалко - и щастливи моменти, и почуквания от едно или друго. Намирам, че всичко е направено точно така, както са изработени и предметите в един магазин за изкуство - по начин, който дава да се види, че да, това са неща, именно създадени, изработени от човешка ръка, в най-добрия смисъл на това определение.  
Леко-леко ме навеждаш на мисли за Майкъл Пауъл и неговия свят...тук не се бъркайте, моля, ние минахме на бродираческа тема.  

Не знам дали би могла да избереш по-добър цвят за основата. И не знам дали написаното може да е по-автентично, написано с тези задължителни прекъсвания за потапяне на перото в мастилницата...
Всичко е толкова и топло, и стилно, едноврененно.

Един екстра плюс за шнура на телефона. Точно така: усукания, малко прашен шнур. Днес продават разни “стари“ вещи в някои магазини и винтчетата по тях са...кръстачка. Човек, ако потърси, може да намери по тях и спирален кабел. Ти не си се подлъгала, всичко е както трябва. Не че съм очаквала обратното.
Участието ти ми достави истинско удоволствие, искам да кажа истинско!
 
Абе...не мога да се сдържа...с перодръжка ли ще я ядем тази паста сега! Аман значи.  
 
Дитсане,
С теб ми ще ми се наложи да изчакам, да видя, аджеба, от какво толкова беше недоволна по тортата си  
Но предварително мога да кажа, че на пръв поглед възприех цялостната торта като вид пано, част от декорирана стена. Ще рече, не долових достатъчно релефа на този приказен шкаф. Порових се из снимките и тогава разбрах всичко. Стигнах до извода, че явно, самата снимка ти играе лоша шега, защото релеф определено има.
Нищо от горенаписаното не пречи на приятното чувство, което ме накара да усетя.  
Работила си с различни техники, постарала си се да предадеш подходящата атмосфера и, за мен, си сполучила.
За да не бъда възприета като пишеща по инерция, ще кажа, че да, в работата ти с четката и златото по нея може да се иска малко повече прецизност. Има тук-таме нечисти местенца, но детайлите искат време и ако такова ти е липсвало, мога да разбера защо се е получило така. Подобна припряност виждам и по ръба на тортата, отдавам го на същото.

Отново погледнах, искам да разбера защо в началото приех картината почти двуизмерна. И мисля, че илююзията идва от това, че си поставила шкафа почти центриран. Ако под него имаше по-малко под, ако беше изтеглен по-надолу към ръба на тортата, може би това щеше да помогне? Но твърде е вероятно просто аз да съм се объркала, понякога очите се “заключват“ в една идея и гледат едно, а виждат друго.

----
Това е първото ми виждане и чувство от днешните участия, споделям го още преди момичетата да са постнали своя разказ. После ще си допиша. Голям писател чукча, еййййй...  

Дидсънче освен да взема да си напиша коментарите по твоята торта и да съм се отчела дет се вика. Първоначално като я видях не схванах идеята, трябваше да поразгледам снимките и тогава ми светна, че това е една страхотна апликация на ретро стена, бюрце и изобщо нещо бароково ли е, ама на такъв стил ми удря   Фенсъм на рисуваните елементи, ето защо това е нещото, което ме грабва при теб. Снимките ми идват тъмнички, но то и аз не съм спец никакъв във фотографията, за това го казвам с половин уста и на уше.

Ще очаквам описание на кремовете, зеленичко нещо се вижда, кво ли е?

И да кажа нещо, което от началото на предизвикателството през 2008-ма беше прието, един вид като припомняне и да си сверя часовника - променя ли се регламентът или не. Идеята беше да се впуснем в нещо ново за нас самите и да се мъчим да използваме минимален брой готови елементи - теста, блатове, кремове - трябваше да се предизвикаме сами себе. Та практиката беше такава - ако се ползват готови блатове, то кремовете и фонданът, трябваше да са домашни. Постъпковите снимки доказваха това, че сме си правили ние нещата. Припомням го това, защото с времето май се позабравиха условията, а не сме коментирали ще ги променяме ли или не. Реших да си го напиша и в края на предизвикателството да обсъдим ще има ли нови неща по регламента, ще се придължаме ли към старите и така. Ясно ми е, че колкото повече торти има, толкова по-добре, има ли торти, ще го има и предизвикателството, но трябва и да се придържаме в известна степен към правилата, макар и измислени от нас самите. Всичко търпи промяна и регламента, но си мисля, че е добре да го рефрешнем един вид, ако се налага  

Руми, имам един стар сингер, ръчен, който е от моята прабаба, някъде около 100 годишна е шевната машина и още пее.
Твоята поразително ми заприлича на моята, незнам защо. Много добро изпълнение.
Мишочетата са много сладки и разчупват, много разчупват. Харесва ми как си обърнала внимание на всеки детаил. Това, което не ми харесва са крещящите цветове, но вече се разбрахме, че това е въпрос на вкус.  Машината има онова ретро излъчване на моята машина и цикламата никак не ми стои. Извън цветовото решение имаш моите адмирации.

Маруля, направих грешката да прочета коментарите на Нелка и сега се притеснявам да не звуча като нейното ехо...
Много добра интерпретация на темата.  30-те години на миналия век, поезия на свещ...изкефи ме, максимално!
Явно бароковия молд е доста нашумял или просто всички ни е треснала една сачма, но ми стана смешно защото в това предизвикателство има 4 торти с еднакви елементи. Интересно е да видя едни и същи елементи през различни призми.

Дитсан, имам проблем с това да определя какво точно изобразява тортата ти. Имам усещането за ретро, за определен стил, но не разбирам мебел ли е, пано ли е...
Чакам твоя разказ.

Привет дами отново във поредното предизвикателство.Аъжалявам че не пуснах снощи обяснението но не устисках и заспах.Мислех да го променя след като видях че сте писали но го оставям такова,подробно и дъъъълго.

Признавам си най-честно че това беше най-трудната тема  лично за мен откъм идеи,въпреки че бях гласувала за нея.Още се чудя защо ли?Сигурно съм имала нещо на предвид но със бабешкият ми мозък е изчезнало от главата ми.До последно нямах никаква идея какво да направя.Още по вече че всички знаете че при мен творческо въображение няма,аз трябва да видя за да се въодушевя от темата.Мисълта ми се въртеше постоянно около мебели,но малко преди това правих легло за моминското парти на дъщерята и вече не ми беше интересно.После се насочих към бит,а моят бит във момента беше свързан със камиона,и си мислех да  пресъздам  една картина от ежедневният ми труд на обекта на които работих.Във последствие се отказах.И пак останах без никаква идея.Почти бях на кантар да се откажа,поради липса на творчески идеи.Със две думи бях във положението на Хамлет Да бъде или не.
Една вечер дъщерята ми прати един сайт със мебели да разглеждам,защото знае че от край време си падам по бароковият и рококо стил мебели и много обичам да ги разглеждам.
/Даже спалнята ми е италианска имитация на този стил/
Там видях нещо което ми хвана окото на момента.

принтирах и веднага сглобих скелета на скрина без да се замислям за по нататъшна идея. След като поосмислих нещата се роди идеята мебелите да бъда залепени на парче изсъхнал фондан които да изправя като стена,а самата торта да е килима и на него да поставя и две кресла.Да ама не,времето ме притискаше,ходех на работа, торти за клиенти се натрупаха и жертвах идеята си.Тортата се получи във този вариант във които я виждате.Не съм доволна/но аз принципно никога не съм/,не си харесвам решението за под  или килим/и аз не знам какво е/,яд ме е че не успях да измисля а и време нямаше,какво да сложа на скрина.Другото което ме дразни е рамката на стената,трябваше да е огледало но не успях да измисля как да направя самото огледало,сега се сещам ама късно.Има и куп други неща ,но забелязвам че когато се опитвам да правя нещо за предизвикателството никога не успявам да се справя подобаващо.
Оставям на вас да откриете и другите недостатъци,и идеи за преодоляването им.Със две думи да ме сдъвкате подобаващо,защото на мен лично ми действа положително и ме стимулира.
Експериментирах със крема/защото тортата беше за моят Имен ден,а домашните ми са най –големите критици/и се получи нещо страхотно.Затова ще го споделя със вас.
1 консерва кокосово мляко сложих да се затопли на котлона ,добавих и две малки пакетчета кокосови стърготини.Оставих  докато завря и махнах от котлона.Оставих да изстине напълно.
През това време разбих една малка кутия маскарпоне,добавих към 150мл прясно мляко,1консерва кондензирано мляко и сгъстявах със голди микс.Накрая добавих и около 150-200 мл сладкарска сметана,добавих кокосовото мляко със кокосови стърготини и накиснати предварително във ром стафиди.Разделих крема на две и във едната част добавих ментов екстракт от прясна мента и малко зелена боя.
Сиропирах блатовете със кокосово мляко.
Момичета ,комбинацията е странна но вярвайте ми невероятно вкусна.Ето и разрезче:

А сега след  дългото ми словоизлияние/дано не съм досадила много/се оставям на вас.


Марулич,замисъла беше блатовете да са пандишпанови и да си ги правя аз,ама ходех и на работа и времето не ми стигна.Затова и компенсирах със другата торта,там всичко съм си направила/без фондана/