14-то Тортено предизвикателство

Мина, то да не стигнем до там, че сами да си копаем останките от нашия свят...Много грубо го караме. А за древните артефакти...като ходим в музеите из страната, това което ме озадачава е как едни древни, дори неолитни хора са имали потребността да вкарат (може и чрез няколко резки) някаква естетика в битовата си посуда. Искам да кажа, че това нешето с тортите си има дълбоки човешки корени:)))))

colova, ако видиш нещо класическо от мен, моля те, обърни ми внимание )) Знаеш ли колко пъти тръгвам с отворени обятия към класически красиво вдъхновение и накрая ръчичките пак правят нещо друго...Ей така ми се приисква да наравя една барокова възглавничка, табуретка...абе нещо...тц! Същото като роклите в живота ми - харесвам си някоя, купувам я - никога не я обличам.
Не, не е торта това под пръстта - това е въртящата се дървена поставка, покрита с прозрачно кухненско фолио, замазано с РА, с което са измазани и оризоновите склонове. После, само леко отлепвам краищата фолио изпод дъската, обгръщам "терена" и без почти никакво цапане всичко отива в кофата (без "предметите от бита", те останаха в музея:)

Копривке,  

Блу, аз все пак съм майка на един кандидат-бъдещ палеонтолог:)))) Как да няма живот в разкопките, па макар и погребан. Благодаря ти (и на семейството ти:))!

Копривке, идея си нямаш колко ми легна на сърце тортето ти. Напълно разбирам свекъра ти, постигнала си изключително достоверен вид, направо се взела някоя старинна кутийка и се опитваш да ни минеш  . Харесва ми дизайна, но най- впечатляващо е оцветяването/не съм чела, не ми отговоряй ако друг е питал вече/ Искам повечко подробности – каква боя ползва, как постигна тези ефекти, позатъмнени и поизтъркани места, перфектно! С розичката отлично си се справила. Единственото което бих променила е червеното оцветяване на розата, знам ли,  дали и тя в същата тоналност като кутията или нещо не толкова ярко. С две думи голямо браво, направила си майка си много щастлива 
Дими, както винаги не изневеряваш на стила си, което ми допада най- много  . Че са някакви разкопки веднага се досетих, чашките и лъжичката ми харесват, общото усещане е много приятно. Не бих отказала да се включа в копането, ако почвата е шоколадова  . Малко ми липсва повечко торта, можеше да спретнеш хълма от нещо което да развълнува небцето ни  . Ако може сподели по- подробно за рецептата, звучи вкусно. Смятам, че отлично си пресъздала идеята си   

Ей това за мен е писано, нали?! 

Сега да си наваксам и от вчера:
Дитсънче, първо да ти пожелая много бързо да мине и замине това изпитание и да си обратно при нас в кондиция и усмихната.
Тортата ти е супер-твоя си торта. Според мен се е получила чудесна, но снимката не й прави добра услуга. Може би има нужда от малко повече усещане за 3Д. Рисунките мнооого ме кефят!

Марулчеее, Марулче - тебе кво да ти кажа - перфектно пипнато. Толкова ме кефи написаното с мастило, че не ме дразни, че си сложила неядливи неща по тортата    Шегичка беее, знам че са ядливи, ама ме е яд да си призная  . Много е добра твоята тортинка.

Днешните "колежки" 

Копривче, мнооого ме изкефи и тортата и разказа. Има си кусури, но както се види, аз се припознах в коментара на Свещичка, та........... знам какво е да препускаш. Оцветяването е много добро, особено предвид времето, с което си разполагала.

Дими, мра си за твоите торти и интерпретации. С огромно нетърпение чакам твоя поглед върху всяка тема. И това произведение изглежда супер. Толкова реалистична захарна кал не съм виждала! Много добро е всичко. И рецептата ще се пробва!

Хм, сама си пиша тук! 

Днес коментираме тортите на

Нелка http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631888852160/

и

Нанчето http://www.flickr.com/photos/40173474@N06/sets/72157631888479485/

Татика, съвестно ми е задето седиш до полунощ...

--------------

Здравейте, момиченца!  
Следва и моето обяснение. Такова определено има и началото му е следното: изобщо и през ум не ми минаваше да участвам. Не в смисъл, че знаех за дати и срокове и бях махнала с ръка: не, не ми се занимава. Не, просто през лятото бях правила разни размествания из къщи, всичките тортени дреболии потънаха някъде и без да са ми пред очите, нито за тях се сещах, нито за каквито и били фондани и украси.  
 
Та живеех си аз така, примерно и структурирано, и в един миг една добра душа взе, че ми се обади и ми припомни за предстоящото предизвикателство. Сърдечно благодаря за това! Тя е причината да се захвана.

Така или иначе, падна голямо търсене на материали и пособия, някои така и не успях да намеря до края. Все тая, аз и бездруго обикновено започвам да ползвам формички и изрезалки , които накрая захвърлям и продължавам с пръсти и с клечки.
 
Със сигурност това предизвикателство беше за мен едно Предизвикателство с огромна главна буква. Започнах го толкова насила, че както се вижда от снимките, те са и малко на брой, и правени с огромно нежелание. Просто след цялото снимане през годините, комбинацията фондан и фотоапарат ми е дошла до... Дори настройките на апарата не ми се въртяха, до такава степен съм насилвала волята си. Е, по-нататък нещата потръгнаха, работата, за щастие, има това свойство да увлича.
 
Откъде ми дойде идеята да накачуля всичко по този начин, не знам. В мрежата има сигурно десетки хиляди такива торти, тук за оригиналност и дума не може да става.
Забележките и обясненията  ми са следните. Нямаше за кого да правя сладки неща, поради което се ограничих с две малки тортички. Едната, долната, е маслен лимонов кекс, другата е любимият ми меренгово-пясъчен блат, съчетан със задушени ябълки и разбита сметана.
При основата ми се досвидя да прахосам кило червен фондан   , вместо него метнах парче плат...у дома - платове да искаш, винаги ще се намери необходим десен и разцветка.
Цветята ми, голяма част от тях, са разни цветя, живеещи единствено в главата ми. При повечето от тях не съм търсила педантична прилика с истински ботанически видове, правени са колкото да напомнят на дадено цвете като част от торта,  а не като самостоятелни участници в цветен аранжимент.
И разбира се, мишките. Естествено, че едната тупна от височко, бивайки пренасяна  от едната стая към другата.   Не ми се изпразваше и другия хладилник   (точно се вмъкваше конструкцията вътре като се разчистят всички рафтове  (това без мишките и свещника), за да се заема с мишия ремонт, лепнах я отгоре както си е, да приемем, че тя е мишка-герой, видяла и патила докато се добере до заветното място и сега, виждаща опсаността, надаваща едно мощно Timbеееer!  
 
За финал, сърдечни благодарности на Татитката задето така хубаво е избрала тази куцата снимка с шиша на върха за обложка на албума, признателност!  
Татитка, това беше закачката, а сериозното е, че ако можем да помогнем с нещо по воденето на предизвикателството, дай знак.  

 
Ох, първо да се насмея едно качествено за отправените към Татитчето благодарности (и аз го видях, ама забравих да й го кажа), а после ще коментирам.

Нанче, чудно хубаво!   Разбираш ли, това бюро, което си направила, просто умилява.  Има нещо закачливо в него, нещо по детски и усещането е много приятно. Малко смешно, малко сериозно, всичко има в него.  

Разбира се, че имаш плюс за конструкцията! И за огледалото. И за кутията, ах кутията! Ах!   Много се надявам в нея да няма каквато и да било форма на нещо за ядене, за да можеш да си я съхраниш като сувенир, поставен на подходящо място.
Наистина, филигранни са двете вещи върху плота, човек може да ахне когато отвори снимките. И точно това и прави, де.  

Отделно, нямам търпение да го кажа, истински ми хареса снимката на отрязаното парче торта. Хубава аранжировка, а лично на мен много ми допада и структурата на фона, при който си снимала цялата серия. Да, и цветът също. Получава се интересна игра с лаконичния ти избор на цветове при решение на целия проект.  

Вероятно е някой да посочи разстоянието между двата корпуса на бюрото като недостатъчно. И строго погледното, това е така. Но аз приемам работата ти не като опит за идеално претворяване на действителното, а като стилизирана закачка с него и затова не бих казала, че чувствам нещо нередно.
 Навярно бих се наела да поспоря малко по разположението на  двете инкрустации, които си поставила в центъра на плота. Единствено защото се предполага, че биха пречили на пишещия и биха съсипали дрехите му, но пък от друга страна   винаги можем да си представим една истерична стопанка , непозволяваща не само писане върху бюрото, ами дори невнимателното му докосване.   Така отпадат всякакви проблеми и...знаеш ли колко още мога да изпиша ако река  ...Но няма, стига толкова.

Завършвам с още едно възторжено възклицание за кутийката ти, влюбих се в нея.
Стилно, но и забавно участие.  

Че насмей се, ти така и така си една ходеща и симпатична усмивка, не ми е трудно да си представя как се заливаш...
Това е, че и мен разсмя сега като виждам всичките  кукуригута дето си ги наслагала да се търкалят там....

А фръц - ни ми съ подиграйте! Още съм в офиса! Или поне бях до преди час - сега офиса е у нас.

Инак, тази година голям зор с тия заглавни снимки!

И при Руми така, и при Шемет ....    В прифила на предизвикателството виждам едно, отвън се вижда друго   Ама нищо де! Що пък трябва най-хубавата снимка да е заглавна - амаха.

Нелченце мило, нежно! Добре че на твоята торта и липсва оригиналност!!! Сега........ Ами........ Не знам какво да кажа! То е ясно, че такъв талант, око и вкус е нередно да се сбират в един човек! Ама на - сбрали се - какво да коментирам аз тогава! Велика си и вярвам знаеш, че най-искрено смятам, че това е вярно! Искрено се надявам поне веднъж в живота си да видя твоя торта на живо. Да я пипна, да повярвам, че не е илюзия.
Ох върнах се пак да гледам! Изумителна е! Изумителна!!!

Нелка, незнам какво да кажа...нямам думи просто.
Те твоите творения са живи, те дишат, пият, те ядат, те спят, те са толкова истински....
Незнам.
Твоята фантазия, пищността, с която работиш, всичко е изумително.
Отивам пак да гледам мишката, която виси. Тя всеки момент ще падне, почти се е изпуснала, милата. Отивам!

Нанчето, харесва ми много тортата ти. Изчистена в стила си  и чиста като изпълнение. Поздравления.

Кутийката е едно малко бижу, но истински се впечатлих колко простичко си направила огледалото, а всъщност е гениално. Напълни ми душата.
Каква е тортата вътре?
Блатовете?
Кремът?

Нелка, за твоите работи аз по принцип никога не знам какво да кажа...
Имам наблюдения, че когато хората (в повечето случаи) правят нещо, наблягат на изпипване на едно-две неща, а другите ги изоставят недоработени, не и перфектни де, с идеята, че това няма да се види покрай първите. Ти не си от тях. Всеки детайл във всяка една от твоите торти е изпипан до съвършенство! Не просто изпипан, той е обмислян, преживян и роден, в буквалния смисъл на думата.
Как например да изкоментирам книгата ти? Покрай нея виждам колко недодялана изглежда моята (и не, не ми отговаряй сега, знам, че твоята извънчовешка деликатност ще те накара да се почувстваш виновна задето аз така мисля  ). Всяка страничка на твоята книга е прелиствана безброй пъти, прочитана и разгръщана... А как да изкоментирам рисунките по отворените странички? А какво да кажа за мъничкия глобус (планета де), който си изрисувала с всичките ни релефи? И как за Бога се озова той там? Какво минава през твоята глава или Армстронг ти пее нещо на ушето та те издига някъде в небето?
Aми перфектно изгладения, изпечения, изрисувания скъп порцелан? Как??? Та аз на два пъти правих чашки и не дишах върху тях и пак не можах да ги докарам?
Ами мишките? Обичам ги вече покрай твоите торти. С толкова любов им вдъхваш живот, че ги чувам как претичват.
И никоя торта, никога не ме кара да бълвам толкова думи, колкото ги бълвам при вида на всяка една твоя!
Благодаря ти за насладата!

Нанче, много кокетна и стилна тоалетка си спретнала. Харесва ми изработката, оформянето и композицията. Хем изчистено, хем говори. Можеби аз бих добавила повечко оцветяване в детайлите по тоалетката или поне по дръжките на чекмедженцата, но това е, както съм уточнявала и преди, само моя поглед. Страхотна идея за огледало! Кутията обаче е просто фантастична! Харесва ми всеки един детайл по нея! 
Ще чакам рецептата, защото като гледам по снимките, има някакво изобилие от кремове. 

Много сте активни тази вечер. А аз съм задрямала с щерката.
Та да се обясня и аз.

Ами сигурно повече от месец обмислям какво да направя. През главата ми минаваха какви ли не идеи. Не съм се отказала и от тях, но се надявам друг път да ми се отвори повод да се предизвикам и с тях. Накрая се спрях на идеята да направя любимата ми бяла тоалетка в бароков стил, а отгоре да сложа кутия за бижута, огледало и парфюм. Първоначално едната идея ми беше да е в този модел, който е сега, а другата да е в този вариант http://www.lovefrenchinteriors.com/ekmps/shops/philbanelfi/image … mirror-1625-p.jpg. Малко сложно, но предвид факта, че в къщи ядат торта по веднъж - дваж и после аз си я ям, предпочетох да направя по малка торта и да спестя калориите. Да ама не. Направих кутията и не съобразих изобщо големината й. Просто такава ми хареса и я оставих. Но като взех да налагам и да измервам каква големина трябваше да е тортата и се отказах. Тя трябваше да стане огромна пак, а и огледалото изобщо нямаше да мога да го закрепя. Така минах на първия вариант. Направих си конструкцията отдолу от фибран, че е по здрав и набих в него едни видии останали в къщи. Облякох краката и ги украсих. Плота изсуших предварително от фондана с белтък, който си правя. Това е тесто, което не бих заменила, ако трябва да направя нещо здраво. Огледалото пак трябваше да е огромно и затова го направих по малко, един вид настолно огледало за гримиране. Това, което е отпред т.нар. стъкло е от глюкоза, захар, вода и оцет. Това открих в нета да ме устройва що годе и да ми е налично под ръка. Става здраво и твърдо като изстине. От тази смес се опитах да излея и стъкленицата на парфюма. Но то така залепва за фолиото, че няма отлепяне. Едва успях да се справя с едната част. Другата направих от фондан, украсих, боядисах и като го погледнах от страни - приличаше на яйце, от онези дето се отварят и вътре се слагат разни джунджурии. Ами не можах да го преглътна и ви го спестих.
Така от уж малка торта, станаха две не малки торти. А разстоянието между тях е недостатъчно, защото вече съвсем щеше да стане огромна. Реших, че ще се схване замисъла и така.

Вътре тортата е с ванилови платки, крем от Маскарпоне, бял ганаш, ванилов крем и парченца шоколад. Крема е много вкусен и само така да поседнеш с лъжичката и да си го похапнеш.

Нелка като погледнах снимката - корица на албума естествено ахнах. Очаквах от теб точно нещо такова - цветно, красиво, изпипано. И изведнъж съзирам един шиш отгоре стърчи. И си казвам: Бре, този пък шиш що стърчи тука?  Това не ми помрачи удоволствието де и си заразглеждах снимките. Откривах елементи, които не бях видяла на точно тази снимка със шиша и изведнъж тортата блесна в пълния й блясък. Ами страхотна е. Всичко по нея е чудно, колкото и да  се опитваш да ни убеждаваш как цветята "живеели само в главата ти", как си сложила парче плат и т.н. Много ме впечатлиха книгата и чашките. Толкова чисти и прецизни. Не искам да си представям това нещо как се носи обаче. Ако съм аз, ще го обърна на минутата.

И отново да благодаря за снимките. Тези и предишните. Били са ми много полезни, а вярвам и на други момичета. Гадно е да спираш  и снимаш, докато твориш, но знай, че го оценяваме. 

И ако ти са излишни платовете прати някой насам. Аз прецизно ще си го прибера в шкафчето и ще го приложа в някое от шивашките ми творения.  .....Шегувам се.