МАРТенчета 2009

Еля, нали през цялото време става дума за това, че не може да сме вечно бели и добри.

Ей ама много се радвам!
Момичета пишете по често, наистина липсвате!

Мирамар много ми хареса мнението ти! В подобна ситуация, като с бонбоните и аз често изпадам. Колкото и търпение да имам, колкото и избор да давам накрая просто бонбоните са и отивали в коша. Преди време събрах очите на едни приятели. Те май си мислиха че сме много търпеливи и добри. След като гонихме камиона за сладолед Яна 15 мин избира. Избра накрая, чичкото и го приготви. Но се оказа че е завъртял фунийката от ляво на дясно а не от дясно на ляво (от машина искаше). Не бил в правилната форма и посока и отказа да го яде. Тръшна се на земята и пред смаяния и поглед сладоледа отиде в кофата.
И аз не мисля че примера на Тони имаше нещо общо със ситуацията на Бухта. В подобни дни, в които Яна се събужда с идеята че ще е крива за всичко се сещам за Бухта. В тези дни е много трудно да си положителен и щастлив, защото те реват и крещят за гънка на полата или троха на земята и няма сила, която да ги накара да са по щастливи, независимо колко си положителен, разбиращ и гушкащ.

Рила 

Във връзка с купуването исках да ви питам нещо. Провокира ме нещо от английската тема и нещо което каза моя приятелка. Говорихме си за това, че понякога купуването и опитите ни да ги радваме със забавления и внимание прави децата неблагодарни, защото приемат всичко за даденост. На друга дружка децата са точно такива. Та тя каза че нейните деца (3 броя) получават подаръци само за РД и Коледа (ама наистина нищо друго) и всеки ден и казват, колко я обичат. Та се чудих вие често ли купувате играчки и как се отразява некупуването или купуването на тяхното отношение към вас?

И да ви кажа нещо за моята стара душа Яна. Болна е. Това не се е случвало от поне година и половина. Даже нямах и идея къде е термометъра, та го търсих половин час. Та малката вчера вдига температура и идва при мен и казва:" Мамо топла съм, ще си махна чорапите за да ми спадне температурата!" Докторите са ми го казвали преди,но мноого отдавна. Сутринта пак беше вдигнала и дойде при нас. Гушна се и каза:" Мам пак имам температура но ми е студено да се отвия затова ще ми сложиш ли студена кърпа на главата?" Е оцъклих се. Никой не е бил болен отдавна, а и в детските и никой не е боледувал за да го знае.  Разгледах какво са взимали като материал и не е засегнато нищо за болести.

Аз иначе се опитвам да им взема паспортите от Английските власти, че ги изпратих за да ми издадат едни документи. Оказа се че ще ги държат година а аз не мога без детски паспорти та с това се занимавам. Помислих че съм си изгубила бележката от пощата и прерових цялата къща. До пощата ходих, но ударих на камък. Накрая я намерих най отгоре на един шкаф. как е стигнала от портмонето ми до шкафа не знам. Годежния пръстен си загубих, та в най големия дъж се рових в шумата докато всички други се опитваха да си тръгнат от училище. Намерих го Тук ни и удави. През пътя за училището минава река, ама наистина. Пожелайте ни няколко дни суша че е ужасно. Има заседнали коли на всяка крачка.

Чакайте малко сега!
Щях да си лягам,но ме разсънихте.
Изобщо не става въпрос за нападки, уважавам СЗА не само като майка и се надявам, че ми е влязла в тона и ме е разбрала. Идеята за "аз да ти я дам да видя" се породи в главата ми преди много време, повече от година, по адрес на моя близка приятелка. Тя не е ходила на обучения, просто й идват отвътре тези методи и така подхожда към сина си. Той е 1,5 г. по-голям. В началото й се възхищавах, после имаше моменти, в които виждах лошата услуга, която си прави, но като цяло хлапето й е много благо и нещата вървят доста добре. На нея се обадих, когато почина баща ми, тя ми гледа дъщерята, докато раждах сина си, при условие, че майка ми живее тук - толкова ми е близка и я обичам като сестра. Та тази ми мисъл и нападка не се връзват по никакъв начин. И наиситина много, много ми се е искало да мога да видя една такава ситуация, точно за да проверя аз ли фатално не се справям или просто и детето ми е по-своенравно. Не знам дали бих задълбавала в тези дискусии, ако не търсех постоянно своите отговори, ако не се обвинявах постоянно за текущото положение, ако не исках да направя нещата по-добри и не приемах, че грешката в немалка степен е и в мен. Тони е права - въртим се в порочен кръг - тя ме изнервя, аз избухвам все по-лесно, друг път давам всичко от себе си, но удрям на камък, което пък може би е резултат от предишните драми и така. Но примерът с магазина категорично няма нищо общо с моя.
Ето - тази вечер абсолютно същата случка като при ТаняТ, ама абсолютно едни и същи неща сме говорили с нея. Но и офертата с книжките не помогна, нито обещанието в събота да гледаме цялото дълго филмче. И накрая просто излязох от стаята и отидох в спалнята. След 5-6 минути Ния дойде, пристъпва от крак на крак и като я погледнах, каза: "Извинявай, мамо" и този път беше искрено.
А въпросите, които задавам, бих ги задала, ако отида на ТУР, пък ако ще и самият Гордън или папата да ми бяха насреща. По гореописаните причини - аз търся своите си отговори.
Шу, нарицателни ли станахме вече? 
За купуването често съм си мислела. По принцип тук имам разминаване с мъжа ми. Особено пък за сладки неща. Ясно, че иска да я зарадва, но има и други начини - то ясно, че ще се облещи радостно на кутия бонбонки, но може и малко по-креативно. Аз правя пластелин, той купува бонбони, хммммм. Както и да е, отклоних се. Явно хлапетата са в период, в койот наистина искат всичко и им е трудно да схванат идеята, че не става. Водила съм всякакви разговори с реакции от рода на "ама имаш париииии", плюс компетенти съвети, че трябва да си купим пари, щом няма или пък информацията от тази вечер, че искала работа. Всъщност беше интересно - искаше да си има портфейл, с парички и карти. Обясних, че ние ходим на работа и там ги печелим (за кой ли път), но тя заяви, че също иска работа. Казах, че вкъщи има много подходяща за нея работа, но не можах да дообясня как това ще помогне, защото тя възропта, че не - искала работа като на тати, за да си спечели пари.    То излезе малко, че я разубеждавам от всички покупки с отговора, че нямаме пари. Не е така, предлагам алтернативи, едното да остане за друг път или пък казвам, че е получила достатъчно, но за нея всичко това се противопоставя на нейното "ама аз го искам". Тук не се паля много, смятам, че възрастта им е такава и лека-полека ще осъзнаят.
Като цяло съм привърженик на идеята, че не е необходимо всеки ден да ходим до магазина или пък на всяко ходене да се купува нещо специално за детето. Иска ми се да се научи да се радва и на нематериалните неща, в момента само са въпроси "това кой ми го купи" и "какво ще ми купиш" или съответно искания да напазарувам целия свят. Надявам се, че е период, но важен период, в който трябва да се отправи послание
Казах си, отивам да се тръшна, че утре пак е дълъг ден. Дребният е вкъщи с татко си, гадна хрема и евентуално нов зъб, а аз имам да се доказвам на новата работа недоспала
Шу, да се оправя бързо Яна, а ти оглеждай медицинските колежи  

 Привет отново! Докато не съм заспала бързам да се изкажа по дискутираните теми, знаете че не ме бива да си трая  

 dyMa, ако си спомняш и Ники като по-малък често правеше отити и в резултат на това имаше проблеми със слуха с дясното ухо. Мнението на специалиста беше, че някой път е останала недоизлекувана инфекцията и в евстахиевата тръби е останал секрет. Оправи се с противоалергичен сироп и един гаден спрей за нос с кортикостероиди. Дано и при вас всичко мине леко.

 Таня, на бул.Евлоги Георгиев сме сега, между Орлов мост и Военния парк.

 Тони, вие нали уж щяхте да си идвате ноември, какво стана? Аз пак съм недоразбрала  

 Pretty woman, много неусетно да се изнижат дните до чаканата дата през декември  

 Rila, миналата година останаха пари и за кооператива, макар аз да се пънах и да не исках да събирате. Да не говорим колко храна остана, цяла седмица дояждахме  
 С играчките гледаме да не прекаляваме и от време на време махаме нещо, което преценим че са надраснали и носим от вкъщи, или купуваме нови. Стига да не става въпрос за светкащи и пеещи пластмаси - донасяй. Ако не са ни нужни на нас ще ги разпределим по другите кооперативи.  

 oki4, влизай бързо в час, чакаме те с коментари и/или оплаквания и теб  

 Тео още не е проявил страст към нещо определено. Принципно страшно бързо наизустява песни и стихчета, и пее вярно, но само когато той иска. Напоследък много рисува и докато го прави си съчинява цели истории. Ако се наканя да го запиша към всяка рисунка ще имам и приказка.

 Ако знаете колко ми е познато вечното бързане сутрин. Ставаме в 6.30ч. приготвям закуска за Ники, а после и сандвич или нещо друго за хапване в училището. Междувременно обикновено и Тео се буди, правя му нещо за хапване и на него и ако Тони не бърза да излиза рано за работа, може той да заведе Ники на училище, или да му оставя Тео, за да заведа аз баткото. Като се върна хукваме към кооператива, защото трябва да съм първа там и да посрещна децата. Има и дни, в които таткото излиза рано и тогава се налага да водя Ники заедно с Тео и доста често малкия закусва нещо пътьом. При нас обаче екшъна се повтаря и следобед, защото Тони рядко свършва работа достатъчно рано, за да прибере Ники от училище и ми се налага пак да спринтирам с детето по грАдския транспорт (пътя от кооператива до нашия квартал понякога ми отнема цял час). Доста често се налага да събудя Тео, за да можем да тръгнем навреме и в тези ситуации съм особено доволна, че когато му обясня защо се налага да бързаме, ме разбира и ми съдейства, вместо да мрънка и да се налага да го влача след себе си.

Ей с това съм напълно съгласна. Често ставам свидетел как само, за да си спестиш поредните обяснения защо дадено нещо не е позволено, оставяш детето да прави каквото иска, за да не мрънка и да си спечелиш известно време спокойствие, докато говориш с приятели (примерно). Според мен това е и една от основните причини децата да продължават да се тръшкат и реват за щяло и нещяло. Нормално е след като веднъж си постигнал нещо с мрънкане и рев да продължиш да се пробваш. Може пък пак да хванеш родителя "на кеф", или "на зор" и отново да стане твоето. Да ви кажа честно и аз да съм, и аз ще се пробвам докато проработва на моменти.
 Моите деца (в това число и тези в кооператива) се тръшкат изключително рядко, просто защото знаят, че не това е начина да постигнат нещо с мен.
 Донякъде съм съгласна и с това, че децата са такива, каквито си ги направим. Омръзнало ми е да слушам, че съм късметлийка и са ми се паднали разбрани деца. Как пък на някой не му хрумна, че може макар и малка заслуга да имам за това. Не че имам нужда някой да дойде, да ме потупа по рамото и да ми го каже, просто за мен няма късметлии и прецакани при раздаването.
 Деленето на момчета и момичета пък винаги ми е било странно - дори и еднояйчни близнаци да имате пак ще са различни като деня и нощта. И моите, макар и еднополови, са коренно различни, ама ужасно много различни във всяко едно отношение. Това не ми пречи да ги възпитавам по един и същи начин, единствено подхода ми към тях е различен.

Бухте, ако продължиш да угаждаш наистина се оставяш да те правят на маймуна.
 Не знам обаче защо решихте, че точно това е практиката в разисквания метод. Има голяма разлика - това да покажеш на детето, че си разбрал нуждите и чувствата му далеч не означава, че си задължен винаги да ги удовлетворяваш. Става въпрос за зачитане, а не 100% удовлетворяване. В крайна сметка ти също си личност със свои нужди и чувства и както ти зачиташ тези на детето, така и то се учи да зачита и уважава твоите. Просто заедно намирате начин да сте еднакво удовлетворени от ситуацията.
 И не е нужно да сме винаги усмихнати, добри и в чудесно настроение - това би било поза, а децата винаги усещат, когато не си искрен с тях. За мен обаче нещата не са черно-бели и не мисля, че когато не съм добра трябва да наказвам и шамаря.
 В конкретната ситуация със сока и бонбоните - като не ги иска остава и без тях. Може да плаче колкото иска, направил е своя избор сам и трябва да разбере, че всеки избор носи след себе си един вид последици (обикновено обаче говорим за тези неща още преди да се стигне до истерии). Децата трябва да се научат да носят отговорност за решенията и действията си и моето мнение е, че това става по този начин. Понякога няма как да им спестим огорчението и сълзите, а само да им помогнем да го преживеят, като ги подкрепяме и им показваме, че въпреки грешките им сме до тях и ги обичаме безусловно.

 Ох, пак се отплеснах и стана адски дълго. Отново отлагам темата за подаръците за следващия път.
 
 Шу, бързо да оздравява Яна

Децата (и родителите) са тооооолкова различни и, разбира се, нещо, което чудесно сработва при Х, никога не се получава при нас, да кажем. Аз като цяло се въздържам да се "обознача", но всъщност истината е, че при нас, поне към момента, обясненията почти не помагат, а по-скоро на момента откривам какво да правя, често е различно. В огромен процент от случаите ми е абсолютно невъзможно да получа контакт с очи, въпреки смъкването ми (физическо) на нивото на детето, опитите да го заговоря и т.н. Получава се рядко и по-скоро неочаквано. НО пък при нас добре работи системата от правила: "По едно нещо се купува!" (като влезем в магазина, напр. от Лидл той си взема почти винаги кроасан с нуга), "Една играчка на седмица" (от скоро го въведохме и съм много доволна), "(шоколадово) яйце в сряда, пръчки (с играчки) - в петък!". Дори като тръгна на градина учителката смутено ме запита какво правим в петъците, защото всяка сутрин човекът я питал "Госпожо, петък ли е?". Покрай системата учим и дните от седмицата  


ТАковата... може ли да решим дата за Коледното парти, че аз имам и други работи, които да планирам спрямо него  

Явно не ми се отдават обясненията хич. И явно не разбирам нищо...щото все съм неразбрала кой какво искал да каже. Ми така е, като се правя на маймуна, за да са ми щастливи децата.

Шу, ще опитам пак да обясня това, дето е в главата ми, но ще използвам писанието на Вероники...па белким стане ясно.

Искам само да добавя, че и при Рая го е имало този момент с оставане без нищо, но преди година и половина - две  на няколко пъти. От тогава тя знае, че направеният избор ѝ се зачита и си държи на него.

За подаръците - купуват се с повод и без повод у нас, без да се прекалява и се ценят еднакво, според мен.

Дано оздравее Яна бързо. Рая по същия начин ме шокира като беше болна с повръщане, че сама си взе легена от банята, за да не изцапа, ако и се догади.


Ето с това съм съгласна пък аз. И в този ред на мисли да отговоря на Рила на това, поне от досегашния ми опит:


Нещата се случват и при Нико, макар и да отнемат повече време в обяснения и показване на някои неща. Той, обаче, много попива и от кака си - може би това, че са в близки възрасти играе в полза на по-бързото възприемане и съответно отговаряне адекватно, според мен, на конкретна ситуация. Разбира се, подходът понякога е различен от този при Рая, но резултат има за някои неща. Вярвам, че ако продължаваме така и той на възрастта на Рая би бил не толкова ескпанзивен в отношенията си с нас и налагането на мнение, защото вече би следвало да сме определили границите им. Не знам - ще видим как ще се случат нещата, но за сега съм оптимист.

Ох, знам си аз, че не ме бива в писменото изказване на мисли, ама що ли се пробвам въобще...
Добре, че има и по-добри в изразяването 

Мир, момичета, не искам да обидя никой!
А и днес заминавам за Париж и ми е супер готино 

Приятен уикенд на всички и болните бързо да оздравяват!

Тони, ти изобщо не се правиш на маймуна с Рая! Впечатленията ми са, че супер се разбирате вие двете с нея!
Някак си най-много ми импонира подходът на Зеленкото! Не че не са ви чудни на всички децата, но някак си най-голямо впечатление и ми пасват реакциите й! Винаги си мисля как мога да науча нещо от нея! Не е нищо специално, може би за моят случай най-отговаря на положително родителство!
Много ми направи впечатление един пост на СЗА, че тя предпочита да преразгледа някой правила, като реши, че не са и толкова важни в момента! Да речем търкалянето в прахта (или нещо такова беше, така ми е в паметта)! Ей това нещо на мен много ми противоречи на инстинкта! Имам опита, че поддам ли за нещо, тогава става лавина от проби, дали още всички останали правила важат или правилата на играта са се променили!
Но като се изказвам така за някой рязко, само защото наистина има много моменти от положителното родителство, които са ми против природата и вижданията! Това са например - отвличане на вниманието от кофликтна ситуация, опитът за контакт с детето, когато то е в истерия (това важи само за фазата 2,3,4 години), отстъпване от някое правило, спазването на точен режим (дори да значи да откъснеш детето от занимания)! То може да са от различни теории тия неща! И докато си ходех на един курс и се опитвах да възпитавам детето по шаблон, нищо не ми вървеше! А като изчетох около 20 книги, отвсякъде си намерих неща, които да ми пасват и някак сглобих какво е добре за нас!
Ама сега с малкото се озорвам яко!   Ето ако оставим филосовстването настрани - дайте ми конкретен съвет!
Записала съм Марти на плуване в сряда и четвъртък! Той обожава плуването! Всеки ден пита - ще ходим ли на басеин, аз казвам - не само в сряда и четвъртък и тогава се започва истерията! Писъци, рев, ужас някакъв! Не можем да си тръгнем от ДГ! Това е вече месец - говорим, обясняваме и т.н. - нищо! Обещавам, че ще отидем да купим нещо, предлагам кънки, други забавления - не и не! Опитах се да го водя по-често, направи басеинен отит, докторът каза, че не може по-често! Прегръщахме се, седяхме прегърнати, галих до да се успокои, ниииищо!
Единственото, което помага е да кажа, че ако не спре да се тръшка, няма да отиде на плуване в сряда и четвъртък! Ами зплахата единствено подейства, а толкова се старая да не възпитавам с негативни стимули   Хайде предложете нещо - вече се втрисам като стане време да го взимам!

Rila, изчервих се до ушите  . При нас помогна постепенността, съчетана с кратката мантра, повторена три милиона пъти.
Пръчките с играчка бяха станали лятото много привлекателни, предимно заради играчката. Дори сме заобикаляли места, където се предлагат, седмици наред. Накрая реших, че това не е много добро решение, защото едното място е баш до детската градина. И измислих мантрата "Пръчки - в петък". Първите седмици беше доста зор, повтарях, повтарях, повтарях. В един момент почна да пита кой ден е днес, аз казвам примерно "Днес е вторник и пръчки не купуваме. Утре е сряда, после четвъртък и после петък. Пръчки - в петък". Но стане ли петък, АКО се сети и поиска, задължително купувам. Дори сме обикаляли да търсим, ако няма на обичайното място. В друг град също сме обикаляли доста, докато намерим.
"По едно нещо се купува!" на всяко казване, че сега отиваме в магазина, по пътя няколко пъти, пред входа, вътре в магазина. Така беше в началото. Вече го казва сам дори и не повтарям. Ако вземе нещо, а после иска друго, повтарям мантрата и казвам да си избере само едното, другото го връщаме. В магазин от типа на Лидл дори сам намира къде да го върне. За кроасаните конкретно, понеже те са от топла витрина и не са опаковани, изрично питам дали е сигурен, че иска точно кроасан, защото не можем да го върнем. Вероятно сме имали също плач в началото, но, признавам, вече съм забравила (не съм отстъпвала, защото имаме уговорка, а и не ми пука особено от чуждото мнение и укорителните погледи на околните, въпреки малкия град) 
"По една играчка на седмица" се наложи практически безболезнено по същата схема, дори тази седмица не си е искал  Ако поиска нещо, казвам мантрата и той се съгласява. Единствено веднъж направихме изключение, защото видяхме последна бройка пакет Спондж Боб в петък, а вече беше купено за седмицата. Обясних няколко пъти, че правим изключение да купим сега, за да не свърши до другата седмица, НО ще отворим кутията другата седмица. Приключение беше, плака да отворим - не разреших, но позволих да гушка кутията (неотворена, тя е прозрачна опред и се вижда Спондж Боб) и да си я сложи до главата като спи. И в понеделник сутрин тържествено я отворихме.

Струва ми се, че сега повече цени придобивките си, дори се старая да прилагам подобни ограничаващи спонтанните покупки действия и за себе си. Вметвам, че при празник и специални обстоятелства (на гости при баба), правилата омекват, разбира се  В Козлодуй предлагането е скромно в някои области и дори ние сме като деца в сладкарница при пътуване 

Шу, бързо оздравяване на малката сладурка Яна. Как си знае детето какво трябва да се направи. И Митко изкара няколко кошмарни дни с температура над 39 и комбинирахме нурофен/панадол с киснене в хладка вода (в коритото) с някаква играчка за забавление. Така и не се разбра причината, вероятно бил вирус, ама ни изкара акъла. Сега е бодър и без температура, но ще го подържим в къщи за укрепване.
На въпроса ти за купуването - с Митко сме се разбрали, че скъпи или големи неща се купуват за големи празници. Иначе и аз обичам да го изненадам с нещо дребничко за награда, че е бил добро и послушно дете през деня. Тази практика тръгна от яслата, когато  му купувах дребни награди всеки ден за по-добра адаптация. Сега понякога ме посреща с ангелска интонация - Мамо, аз днеска много съм слушкал. Ти какво ми купи? - но му отговарям, че понякога наградата може да е прегръдка и целувка или нещо за ядене. Приема, но пита кога ще му купя и играчка (по-скоро шеговито, не настоява и не се тръшка). Приема също така обяснението, че в къщи има повече играчки от детско клубче и няма място за нови. Много добре проработи и опита да си купи играчка със събраните си в касичката парички - по идея на баба му, си направи касичка и си събира стотинки в нея. Когато ми искаше една количка от серията Колите (за 10 лева), преброихме заедно стотинките и му показах каква част от тях трябва да даде в магазина. Много бързо се отказа от точно тази кола.
Вероники, на много хубаво място сте. Съчувствам ти за логистиката по водене и прибиране на деца от училище!
Зеленко, за мен най-удобно ще е 15 или 16 декември.

За купуването на боклуци като солети и зрънчо по принцип не отказвам, но винаги принципа е да е само по едно!
Имам много добър опит за купуване на голяма играчка:
Като беше малка, дъщеря ми си хареса този лъв - http://51.img-preis.de/1870316/Baby-Spielzeug/Stofftiere/Nici-Wi … m-Plueschtier.jpg
Той струваше тогава горе долу около 50 евро! Предложих й да събира един месец всеки ден по едно евро в касичка и че ще го купим със събраните пари! През това време, не сме купували подаръчета и всеки път като поискаше й припомнях, че събираме за Ники лъв! Това беше най-радостното очакване и все още след толкова години най-любимата й играчка! Сега Марти често играе с лъва, който се казва Никол    и е висок точно колкото Марти!
Но мисълта ми, че беше супер възпитателно попадение това със събирането на пари за голямата играчка и урок, че често трябва да се откажеш от нещо, за да спестиш за повече! Помогна и за дните от седмицата и в броенето, зачерквахме всеки ден и непрекъснато се броеше колко дни остават, кой ден е, колко вторници примерно има до деня на покупката и т.н.!

При нас с купуването нещата стоят така: Купувам главно аз по моя инициатива и осмотрение основно смислени и сравнително скъпи играчки и досега не съм бъркала в избора си, защото се посрещат с ентусиазъм и интересът трае дълго. Нещо ново се купува не повече от 1-2 пъти месечно без повод, книжки купувам по-често. Еднодневки тип играчки от пръчки, разните макдоналдски играчки и играчки от левчето спрях да купувам преди около половин година окончателно, не че преди съм купувала много от тях, но установих че интересът към тях трае твърде малко, някои са от отвратителна пластмаса и лесно се чупят, неусетно се трупат камари тоест кошове пълни с тях, които само заемат място и биват подритвани отвреме навреме. Имаме вече един голям кош с подобни бръмбъзъци и отвреме навреме се изсипва и разравя с подновен интерес, но определено повече не ни трябват. Ако примерно някой прояви интерес към така наречените пръчки с играчка им се обяснява, че пръчките не стават за ядене (което си е истина), а играчката вървяща с тях обикновено е глупава, некачествена и грозна и ако желаят нова играчка ще обсъдим заедно и ще изберем нещо наистина качествено. Слава Богу това един от малкото случаи, когато обясненията ми като по чудо са подействали без кой знае какви драми. Сетих се и още нещо. Например ако минем покрай витрина с някакви шарении естествено се спира пред нея и провеждаме следния разговор: „Мамо искам някой път да ми купиш такава играчка” отговарям: „Добре маменце, ако наистина искаш това, някой път ще ти го купя” и учудващо дори за мен разговора спира дотук. Тоест излиза, че детето по-скоро иска да знае че може да притежава нещото, а самото притежание не му е толкова важно.

Рила, благодаря!

Много съм отнесена... Забравям много напоследък...

Вероник, имахме намерение да си дойдем, че ни изтече лизинга на колата и е редно да я прехвърлим, ама ще е след празниците, дори май ще е към края на февруари, защото сега Косьо ходи на физиотерапия и раздвижване за ръката. То ти вероятно не знаеш, но преди 2 месеца си скъса сухожилието на лявата ръка изцяло, та го оперираха. Беше 1 месец в шини и гипс и сега се раздвижва...има часове почти до средата на декември и няма как да дойдем точно сега.

Това със събирането на парички за любима играчка е идейно...ще видя при нас как би било удачно да го приложим, за огроничаване на прищевките - искам това и това и това от тези пусти реклами....от седмица не пускам телевизор изобщо и май има положителен ефект.

Сигурна съм, че Тони, Вероники и другите майки с разбрани деца имат пръст в изграждането им като такива и имат право да се гореят с това. В същото време отказвам да приема,че аз съм се провалила, защото децата ми все още, макар и сравнително рядко (среавнено с преди 1-1,5 г) продължават да се тръшкат. В тази връзка да кажа, че никога не съм им показвала, че тръшкането е начин за постигане на каквото и да било. Баща им имаше известни забежки в това отношение, но и това приключи преди повече от година вече. Приемам го като особеност на нервната система ако щете и се надявам и вярвам че не е „неизлечимо”.

   А ето как протича опита за въвеждане на елементарно правило при нас, в противовес с предишния ми пост. Например седим в чакалнята при лекаря и някой решава да стъпи на седалката с обувки. Обяснявам, че обувките му са мръсни, ще изцапа и това не е редно. Отговаря ми се категорично „Не, не са мръсни” Продължавам да обяснявам, че седалките са за седене, а не за стоене иначе нямаше да се казват седалки, а стоялки примерно. Отговор: „Ама аз искам да стоя прав”.Опитвам се да го смъкна насила – следва съпротива и пак сме на изходна позиция. Свалям го от седалката в крайна сметка и казвам че може да стои прав до нея ако иска, но краката му вече са омекнали и е седнал на пода в готовност за тръшкане като при първа възможност отново се покачва на седалката. Тук има вариации. Например някоя усмихната баба казва „Оставете го, дете e”, което хич не ми помага или пък другият вариант - някоя не толкова благоразположена такава започва да ме гледа укорително и промърморва „Свалете го най-накрая това дете оттука”, което все пак е в защита на тезата ми и се опитвам да се възползвам отново без успех.
При нас, тоест и при двамата има едно „ама аз искам”, което явно те смятат, че отменя правилото, колкото и добре да обяснявам. 
   Разбира се това не се случва винаги и за всичко, има неща които приемат сравнително лесно, други след много обяснения, викане и дори пляскане в крайна сметка приемат и решават, че явно няма мърдане.  Но всичко това е ужасно изморително и никога не знам за каква глупост ще се хване някой, за да ми развали деня.

Благодаря за пожеланията за Яна.

Тони не се обиждай. Три пъти прочетох мнението на Бухта, после твоето и накрая като видях че и Мирамар е на същото мнение реших да пиша. Аз също обяснявам непрекъснато, определено смятам че ежедневната рутина не е необходимо да я обяснявам.

Яна реагира много адекватно за купуването, както и за много други неща. Щеше да ми е изключително трудно ако не беше така по време и след операциите, защото тогава имаше изключително много забрани, които по принцип са позволени, но в този момент и застрашаваха здравето. Това обаче не и пречи да се сърди за безумни неща, на които дори и няма какво да обясниш. Например защо от хляба падат трохи, защо от лъжицата със супа капе, защо рулото тоалетна хартия се търкаля и тя не може да си откъсне парче. Естествено обяснявам за хляба, за супата и как трябва да е малко по внимателна за да не капе, но обикновено получавам:"Тъпа супа!" и това е. "Ама аз искам" и при нас е причина да се направи нещо забранено. Когато тя иска е много трудно да и обясня, че не трябва. Аз много често и обяснявам кое и как, когато просто сме седнали и си правим кафе, оцветяваме, редим мозайка и тн. тогава си говорим за правила и чувства и понеже тогава не е необходимо веднага да се спазват (например пресичане за ръка) тя ме чува, разпитва и тн.  Изпадне ли обаче в ярост няма никакъв начин да я накарам да ме чуе погледне и тн., за щастие не е често.

Вероники много точно е казала и нещата които аз мисля и правя за оставането без бонбони, тръшкането, лепването на усмивка и тн.

Мирамар другия път среща с твоите сладури, Ния и Яна

Ох още щях да пиша, но трябва да взема Боян от клуба по шах