МАРТенчета 2009

Ще ви изчета после
Сега да кажа за ИГРАЧКИТЕ.
Купувам, когато аз искам. За РД и Коледа задължително, за имен ден също.
Но Елия иска повече неща за писане- химикалки, моливи. Купувам и шнолки и разни такива.
За това ОБИЧАМ ТЕ- според мен, когато и ние го казваме и показваме и те го казват.
Елия няма ден, в който да не го каже поне 10 пъти и да ме целуне. често, когато се прибирам след 1 смяна в събота или неделя и си лягаме вечер, тя ме завива и ми пее.

Трудни сте за изчитане, но пък темата ни стана доста интересна. Преди няколко дни отделих време, писах, писах, но по някакъв начин нещо натиснах и всичко отиде ... а на мен не ми се пишеше наново, да не говорим че съм ужасно заета и оставих писането за по-добри времена.
Да ви кажа, не че възпитанието не ми е приоритет, напротив, но в този момент се тормозя повече от болестите. Лора пак ми е болна с поредния "нов " вирус. Как поне един вирус не ни отмина, не мога да си го обясня. И така е откак се е родила.


Мирамар, толкова добре си го написала, че нямам какво да допълня! Моята Лора и тя е от тръщкащите се, макар и вече все по-рядко да се случва (но за това пък много качествено, все на улицата пред много хора  ). Сигурна съм, че с възрастта ще го изживее защото все повече се заслушва в думите ми.
Боби също доста се тръшкаше като малък, но сега е едно добро и разумно дете, с което може да се разговаря спокойно. Е, пак си е упорит но упоритостта може да се насочка към нещо градивно и само да има полза от нея. Така, че не съм загубила надежда за моята Лора, че и тя ще се промени с времето и ще стане едно разумно дете.
Всичко това написах до тук, за да кажа, че децата са различки и методите на справяне също. Което работи при едно, може да не работи при друго и обратно. Няма място за спорове и сръдни.

За Коледното парти изобщо няма да коментирам,  до този момент опита показва, че на празници винаги сме болни (без изключение), нямам обяснение защо така се получава, ако не е едното ще е другото, но все някой ще боледува задължително.
Чета, че Шу пише, че от година и половина не са боледували децата. Моля се и аз някога да напиша нещо подобно.



 

Сиа дано и ти след година и половина се похвалиш, че от година и половина не сте боледували!

Аз се размислих как беше с Боян. Той беше кротко дете, но времето ми с него беше трудно. Той проговори рано, на година и половина. Говореше по-добре отколкото ходеше. Та с него спорихме. Той не се тръшкаше, но спореше. Ако му кажа че трябва да се обуе, той казва,че не трябва. Аз обяснявам, той слуша много внимателно и след това дава силен довод защо няма да го направи. Аз пак убеждавам, той вади още по силни доводи. След 20 мин спор,аз се ядосвам че закъсняваме и му казвам да се обуе, защото аз казвам, на което той започва да се смее,но изпълнява. И така за всяко нещо, ама за всяко. И всеки път вадеше страхотни доводи.Възхищавах му се , но страхотно ме изморяваше

Яна днес пак реши да мрънка. Вчера съвсем като голям човек прие че ще пропусне плуването. Днес цял ден си играем и гушкаме. Точно когато и казах да се обува, че е време да вземем Боян, тя реши че иска да я рисувам. Погледнах часовника, реших че ще избера нещо бързо и и угодих. Но на врата се тръшна че искала сандали. Обясних че е кучи студ и че е болничка, че сандалите са за топло време,но тя каза "Аз пък искам!" и скръсти ръцете. Гушнах я, нахлузих и ботушите и я пуснах да тича към колата. През цялото време мрънка и рева че не е със сандали Пак обяснявах, предложих да си ги обуе в къщи и ако иска и рокля да си сложи, но тя искала сега, в студа и дъжда.  Ми решила си беше че ще реве.

изчетох ви 

много ми харесва и на мен методите на Зеленкото с купуването. И на Рила за паричките.

Елия пак си събира пари за море. Иска да ходи в Турция.
В магазина влизаме без проблем- 2 шоколадови яйца, данонино или фантазия. Разбираме се предварително. Аз пазарувам 1 път месечно, големи количества и приключвам.
След градина нося нещо- бананче, солетки, вафла. Тя им казва изненадки. Ако съм на 2 терминал всяка вечер, когато съм 2 смяна или нощна и нося нещо от магазина (шоколадче примерно), оставям и го на нощното шкафче и тя на сутринта е щастлива. Но това, ако тати каже, че е слушала. Може да не е правилно, но работи при нас.

За пари си говорим често. Обяснявам и какво трябва да се купи, кога. Даже и давам в магазина или на пазара тя да си плаща. Много е доволна. Има си портмоне и ако някоя баба и даде книжни пари си ги пази, ако са стотинки отиват в голямата касичка за Турция. Така си е купувала чорапки, шнолки и разни дребни. и е доволна, че не ги е дала за шоколади.

Ми щом не може, няма да се обиждам.... то не мога да се обиждам, не разбирам за какво става дума и само си пиша някви глупости...дето защо изобщо си правя труда... май е по-добре да спра, че да не преча.

аз пък не давам да не пишеш.
крада си разни неща от теб 

Е стига де Тони, това че сме на различно мнение,  не е повод да не пишеш. Точно за това е интересно сега, защото се обсъждат различни гледни точки. Не съм целяла да те обидя. Яна също иска всичко от рекламите, но това наистина е друго. Бухта разказваше за дните в които се започва с мрънкане и спор за облеклото, миенето, закуската и тн. И то не за основните неща, ами например се вдига скандал, че сламката не е розова, като смениш сламката ти се сърдят че си я сгънала, защото тя искала да го направи и това продължава целия ден, за всякакви изумителни неща.   Ето днес Яна се ядоса защото поиска да и отворя един сладкиш. Аз го отворих и и го поднесох в чинийка, защото знам че така обича, но тя искала само леко да го скъсам отгоре и тя да го извади. Е аз откъде да знам. И положението е ти си говориш, а онова ми ти зверче не те и поглежда. Рая очевидно е прекрасно разбрано детенце и не прави такива скандали като нашите дяволчета.

Щях да разказвам за Бристол и малките красиви улички, изпълнени с аромат на кафе, домашно приготвен хляб и цветя, но ме мързи. Днес имам имен ден. И по случая ме мързи та ме боли

Не ми е проблем различното мнение, Шу! Проблем ми е изказът ти. Малко ми е странно да ми се казва как ТРЯБВА да се чувствам и дали мога да се обиждам, или не и да ми се обяснява как не разбирам за какво става дума и че едва ли не имам наглостта даже и да си изказвам мнението. Някак не ми е естествено....все пак живея на тази земя 39 години...пък все нещо и мен е научил животът. Така че, ако ще дискутираме проблемите, които ни вълнуват може би ще е от полза да помислим как точно пишем мислите си, че понякога звучат не много приятелски, а менторски сякаш. И ако ще водим конструктивен диалог, може и да е уместно да зачитаме и мнението на ответната страна и да спорим уважително...поне аз така си мисля.

А, честит имен ден! Да ти е весело и сладко тази вечер! 

Elg,

Тони чувствай се както искаш, не ти казвам как да се чувстваш. Съжалява че съм те засегнала. От твоите думи аз също се чувствам като зла майка, която не разговаря, не уважава и не разбира чувствата на децата си, но това как аз съм се почувствала си е мой проблем. Мнението на всички тук е еднакво важно независимо как е написано, след като не обижда лично никого.   

Мерси за пожеланието

Мир  , момичета!
Всички сме на мнение, че темата става по-интересна, но винаги при раздвижена тема настъпват  раздори - езин казал едно, друг помислил друго... Това пак ще доведе до тема в която само си честитим празници и нищо не дискутираме. Мисля, че само факта, че общуваме вече 4 години виртуално ни прави (поне виртуално) приятели, а приятелите могат да си позволят и  по-директни изказвания без да се караме. И освен това съм сигурна, че всеки от нас иска и прави най-доброто за децата си и няма зли или прекалено глезещи майки между нас.

Така е, различни сме и за това темата ни е така интересна, изпъстрена с различни мнения и идеи. Всяка може да научи по нещо ново, да сподели по нещо ново и така.
Нормално е давъзникнат спорове, но какво от това.
За мен винаги е било полезно да чуя и друго мнение, различно от моето. Не ме е засягало по никакъв начин, макар че начина на изказ на някой може да е по-остър отколкото съм свикнала.
Е, това си е мое мнение, само споделям.

Ще ми се да споделя и опита ми с рекламите: аз не разрешавам вкъщи да се гледат реклами! Според мен са направо вредни и многократно съм обяснила това на децата. Те го приемат, даже сами си правят забележка. Ето защо никой нищо не ми иска, поне не от така популярните реклами  

Шу, честит имен ден на патерица!!!

Танче от сумати време че каня ра ти покажа нещо, което ми харесва като играчка  - мозайка и всичките и производни - http://www.hippoland.net/produkti/igrachki/konstruktori-i-mozayki/mozayki?p=1
В амазона има и други интересни неща,но нямам идея кои магазини в БГ ги предлагат.

За купуването, ние рядко купуваме. За щастие зрънчовци тук няма и не ми се налага да отказвам От рекламите всичко иска, но и казвам да пише на Дядо Коледа или да поръчва за РД, Имен Ден. Боян получава по нещо за добри постижения, например ако съм суупер доволна от родителската, бие на турнир, но срещите и турнирите не са толкова често. Той от реклами не иска много. Всъщност Яна получаваше по операциите и махането на превръзките.

Ние имаме тази мозайка и е много хубава, но в момента поради момата е поприбрана и чака по-добри времена (или поне тя да спи).

От рекламите по детския канал на практика се иска всичко, само щото е по рекламата. Аз обяснявам, че някои реклами са за неща, които иначе не биха се продавали и дори лъжат хората. Но всъщност като види рекламата, казва "Искам това" и обикновено после забравя. Така че гледам да го разсея, ако мога, или се пазя да не обещая. Ако все пак нещо се поиска извън рекламния блок, отбелязвам си наум - явно наистина го е впечатлило  В тази връзка ако знаете кой е този робот с ръце, много ще ми помогнете  Ах, да, и издирваме червен кран (кола-кран), голям. Има предимно багери, трактори, строителни кранове, но не и това 

Шу, мерси за идеята. Ние имаме една, подобна на тази и правим змии и дракони в захлас. Е, по-сложните обемни фигури, като топки и костенурки, ги правят мама и тате, но така се получава забавление за цялото семейство (даже кучето иска да се намеси, но не даваме, че дъвче и разкъсва).

За рекламите - Митко ги гледа, но всеки път и аз като Зеленото обяснявам, че това е само реклама и много често е измислица. Той вече добре борави с измислиците, защото сам обича да измисля и, когато не се съглася с нещо, ми казва подкупващо  "Само на игра". (Зеленко, не знам кой е роботът с ръце, може да е някой трансформънс. Ако видя такъв кран, ще ти пиша).

С тази разлика, че аз не ти казвам - "ама не се обиждай, щото ти не"....и т.н.
А и от моя гледна точка примерът, който дадох си е на място, защото за нас пазаруването е ежедневие, но пък децата не харесват сламки и не пият от тях...та това не е ежедневие у нас и в този смисъл твоят пример не ми е подходящ. И ако не им обяснявам ежедневните и прости неща, защо ги правя, как да очаквам, че ще разберат по-сложните?! Ето защо разговорите с децата ни помагат и на нас, родителите -например, в случая със сладкиша, които си написала - аз бих попитала дали тя ще си го извади, или аз да и го дам в чиния - така, според мен тя би усетила моето отношение към нея и би взела решение сама. Вярно нещото е безкрайно незначително, но то би помогнало в бъдеще тя да знае, че нейното мнение е зачетено.

ТаняТ, и ние имаме подобна мозайка и не съм я прибирала, защото и двамата харесват да играят с нея. Естествено Нико не прави фигури и разваля и на кака си опитите, но поне е шаренка и се занимават.

Зеленко, и ние сме на тема кран - има един в чакалнята на личния ни лекар и всеки път като отидем за нещо и пощуряват да играят с него, та сме решили да им вземем и ние за Коледа. Още не сме търсили, но преди време виждах в големия магазин за играчки и се надявам още да има.