МАРТенчета 2009

Честит имен ден на празнуващите днес!

   Бързо оздравяване на всички болни!

   Ами Бухта, какво да ти кажа никак не съм склонна да обвиня градината за това им поведение, което ти за пореден път си описала толкова точно, все едно става дума за моите деца. Ще кажа и защо мисля така. Такива кризисни периоди сме имали и преди изобщо да тръгнат на ясла или градина, също така по време на дълги отсъствия поради ваканция или болест и даже тогава са най-изявени. В същото време, когато влязат в ритъм и си ходят на градина редовно сякаш са по-спокойни. Освен това мисля, че ни се паднаха едни от най-добрите учителки в градината, говорила съм с майки от предния им випуск и всички са във възторг, а и децата ги обожават, даже малко ревнувам. Ето тази сутрин им занесоха рисунки дето рисуваха снощи. А дали там са по-ниски от тревата честно казано се съмнявам особено за Росен. Чува се отвреме навреме, че и там се опитва да си пробутва магариите, например каза че баткото по футбол щял да го води при директорката, успя да се скара с учителката по танци и сега и двамата се отписаха за съжаление. Но със сигурност не е такова чудо като вкъщи и там имат повече респект. Естествено и мен ме дразнят много неща в градината, най-вече големите групи (нашата е от 31 деца) и липсата на обратна връзка или поне недостатъчната такава. А за казармения режим не мисля, че там има правила, които остават неразбрани от децата и изобщо режимът като такъв е нещо необходимо и здравословно за децата по принцип, без да се стига до крайности като „Ще ти излея манджата във врата” и други подобни. Искрено се надявам, че в нашата група няма такива извращения. Единствено знам, че при провинение ги наказват до стената и че Дани скоро са го наказвали ,защото се сбил с друго дете. Опитвам се да създам някакъв ритуал да си поговорим преди лягане и тогава успявам да изкопча информация, даже понякога лъсват причините за нервното поведение вечерта. И това досега не е имало общо с режима. Един път Росен например се беше скарал с изгората си, друг път Дани сподели, че някое от децата идвало при него и му крещяло.  Това са нормални неща и е нормално да ги изживяват, тепърва ще трябва да се нагаждат към това, че другите хора са различни и не може да харесваш всички или всички да харесват теб, но затова има правила, за да може всички да съжителстват мирно без да си пречат дори да не се харесват.
Все пак не изключвам съвсем ролята на градината при тези кризи, но не мисля че е решаваща.   

   А за тона на обясненията. Ами аз винаги поне в началото смея да кажа, че обяснявам със спокоен тон, но когато се правят, че не ме чуват, подхилкват се и преминат границата ми на търпение, тогава не само тона, но и думите се променят и ставам доста зла. Определено и на мен ми липсва хладнокръвие, а виждам също че моето раздразнение им действа като червен плащ на бик и са готови да стигнат докрай, въпреки неприятните последици за тях самите. Може би тук е разковничето и в тази посока трябва да се работи. Именно това раздразнение и ядосване е проява на слабост. Старая се, много се старая да не поддавам, но понякога е почти невъзможно. Идвало ми е да си хвана шапката и да изляза например да се разходя сама само и само да не избухна, но няма как да стане.

Първо да честитя имения ден на всички, които си имат Ники!  

Дума, забравих вчера, но много се натъжих, че имате такива проблеми! Дано макарите помогнат!  

И аз си мисля, че едва ли ДГ е съвсем виновна! Все пак всички са там - има деца, които са зле в ДГ, но послушни в къщи или обратното, има изцяло кротки или тип разбойници навсякъде! Естествено, ако имаше хубави дворове и достатъчен персонал да търчат на воля и да играят много навън, щяха да са по-спокойни като цяло! Явно е трудно да слушаш, когато кипиш от енергия!

Иначе аз съм доста раздразнителна и избухлива! Доста често се случва да викна, но всъщност никой не ми обръща внимание освен кучето, което винаги предпазливо се мести в другата стая!
За банана и други храни в колата - като чуя туп, просто отбивам при първа възможност на удобно място, слизам, развързвам Марти и го каня да го събере веднага! Дъщеря ми е на 15г. и всичкото мило говорене, обясняване и т.н. на света не помогна - тя продължава да си ползва колата за кошче за боклук! Чистила е, прибирала е, наказвана е - НИЩО! Всъщност с нея по толкова параграфи съм се провалила, че чак ме обзема безсилна ярост от явната ми неспособност да възпитавам! Иначе на пръв поглед мило, възпитано, добре облечено с добри оценки! Но когато ти е набивано в главата, че ти си най-важен, твоите мисли и чувства, става доста трудно да се съобразяваш с другите!
В крайна сметка нашият живот е дето се вика само правила, казармения принцип е навсякъде! Може да не е външен, но в крайна сметка става вътрешен, защото сами си ги налагаме, за да се впишем! И не е ли по-умно да научим децата да се чувстват комфортно в тези правила, вместо да ги правим индивидуалисти, които не са самостоятелни и едниственото важно е техния си свят и техните чувства и желания!
Ние сме още малко или много продукт на старата школа - имаше яки правила, строги наказания, чат пат дърпане на ухо и всичко ни беше ясно - къде ни е мястото, как да се държим с родители, в ДГ, в училище! А ето порастнаха първите представители на новото възпитание - и аз виждам нещо, което не ми харесва като резултат!

А отнесох се във философстване, да се върна на банана! Затова сега мисля по-плоско - наказание като при кучетата - моментална корекция на поведението! Доста по-добре сме с хвърлянето напоследък! Каквото хвърли - веднага да се вдигне, с пространни обяснения, как не се хвърлят в никакъв случай тежки предмети като камъни, дървени играчки, вилици, ножове.......
За привличане на внимание - също си заех кучешки способ! Нали знаете как им говорите на децата, те ви игнорират, правят се, че не ви чуват, вие повишавате тон.... поне при нас е така! Сега пляскам с ръце 2 пъти! Винаги функционира - не знам защо, винаги ме поглежда и аз мога да си кажа репликата без да ескалираме още преди обясненията!

Вероники, страхотна идея е това с календара! Даже мисля да му купя за стаята един, с тези големите квадратчета, където ще можем да си рисуваме какво сме планирали! Тъкмо бързо ще научим и календара, че това си е голямо умение - за децата още е трудно да мислят за вчера, днес, утре!
Ние сме при обясненията на "Още 3 пъти ще спиш", това го разбира и на другия ден има - колко още трябва да спя! Но идеята с календара е супер, сега разглеждам варианти и обмислям какво точно да е!

Честит празник на прекрасните Нико, Ники и Ники! Да са живи, здрави, умни и палави, любознателни и творчески като родителите си! Тони, Вероники и SZA, честит празник и на вас!
Никита ако иска може да почерпи за празника на ник-нейма си, няма да се разсърдя 

Бухте, абсолютно права си за тона. Правила съм си експеримент с по-рязък тон да кажа "яж си сладоледа" - ами не иска да го яде, а обича! Аз също си изтървам нервите и това рефлектира в Митко. Опитвам се да се сдържам, но понякога не успявам, особено когато в един глас ме викат Митко от едната стая, баща му от другата и баба му от другаде.
Що се отнася до "Джекил-Хайд" модела на поведение - и при Митко го има, макар и не толкова изразено. В детската го хвалят, баба му (когато го гледа) също казва, че е прекрасен, но щом се приберем с баща му, започва да беснее и доста често отговаря напук и то умишлено с цел да ядоса. А днес какво събуждане ми спретна... Не те обичам, никога няма да те обичам, извинявай, че го казах, много те обичам, не те обичам... Почти без пауза между репликите и придружено с рев и хълцане. Най-вероятно причината е, че вчера доста закъснях (събираме едни документи за акредитация, сроковете са кратки, работата много).

Вероник, много ми хареса поста ти и съм напълно съгласна с теб. Не трябва да се отнема възможността за участие на родителя в изграждането и социализирането на детето. Трябва да има правила и контрол, защото не всички са толкова отговорни, четящи и мислещи като теб и другите в нашата тема, но трябва да има и алтернатива на държавните и частни детски градини.

Рила, подсети ме как Митко все пита: "Мамо, ти след малко къде беше?" имайки предвид "преди малко". И все го интересува сега утре ли е?

Здравейте момичета.

Честит Имен Деееен!!!!! Много здрави и щастливи на всички именници!!!!!!

Много обичам като седна с кафето да има какво да чета.

За градината. Боян също там беше по-нисък от тревата,а после в къщи по-буен. Наличието на правила обаче го правеха по- спокоен и сигурен там. Много го объркваше това че извън градината няма такива. Не му харесваше че наказват. Не мисля че правилата са непонятни и ми се струва, че без тях не може. Когато се спазват, деня е по-спокоен. Наистина липсата на достатъчно възможност да изразходват енергията си обаче тормози дребните и те често за това не слушат.  В училище сега също има правила. Дечицата, които не съумяват да ги спазват, често са пращани при директора и след това биват избягвани от другите. Толкова са строги правилата тук, че даже ако не успееш да се нахраниш за 20 мин. просто оставаш гладен.  Ако ти е студено на вън по време на междучасието нямаш право да влезнеш вътре и тн. Свобода им се дава на мисленето като ги карат да измислят герои, да пишат съчинения, да творят по всякакъв начин, но всичко обгърнато в правила. Строг тон също съм чувала. Една приятелка е учителка в училище за дечица с аутизъм. С нея често си говорим за възпитанието. Тя ми е казвала, че  колкото и да са чувствителни нейните деца и да имат нужда от много индивидуален подход, правилата са задължителни и понякога се налага да викнеш.
 Моите деца, прекалената свобода и право на избор ги обърква. Те обичат да знаят кое след кое следва. Не че нямат избор, напротив имат, но определено си обичат да имат режим и ясно поставени граници.
В градината на Яна много гушкат, разговарят с децата и тн., но и там наказват.

Бухте, Бухте няма начин да ти е спокойно май

Яна игра сърдита звезда. Блееща и рееща се в небесата. Скри се като се опитах да я снимам. Лелята я гушна за да гледа представлението, но тя бля и си бърка в нослето Днес питах дали е задължително и на следващото да присъства, но не беше та си отдъхнах. Разказах и за желанието и и след като се уверихме че говорим за една съща ШУНКА, тя прихна да се смее и каза че това е най безумното желание което е чувала някога.

На Боян героя вчера му извадиха зъбчето. Много съм горда, че се държа геройски, че даже не се и беше разклатило това зъбче.

Ох отивам да пооправя, че стана време да я взимам от градина а още съм на дивана.

Момчета сега ще ми се смеете, но току що усетих че си противореча. По назад в темите казвам че няма много правила в училище, а сега казвам че има
Мисля да говоря с учителката по въпроса, чисто образователно за мен.
Но ми се струва че предишното ми мнение е дадено на база старото училище, а сегашното на база новото. Едното училище е средна работа, а това сега е най доброто в Бристол. В старото хората бяха ниско образовани но работещи а сега са богати и много високо образовани. Стигам до извода че колкото е по-добро училището толкова по-строги правила и по-високи изисквания има.  За частните училища знам, че приемат с изпит (който децата държат на 3 години), изключително строги са и при неподчинение, ниски резултати и мааалко повече отсъствия те изхвърлят (говоря за начално училище).
Тичам за Яна

 

Ох, минавам да поздравя имениците днес на Вероник и СЗА - да са ни живи и здрави децата, мили дами! 

У нас хич не е празнично, че Нико пак ми е с висока Т. Милият, толкова е изнемощял, че едва се държи...в полусън е пак.

СЗА, ми то и от "странни птици" като нас има нужда.

Здравейте )

аз отдавна не съм влизала тук, сигурно 2г, може и да не ме помните 

Честит Имен Ден на всички празнуващи днес   

Просто исках да надникна колко са пораснали дечицата )

Ние си имаме още един младеж почти на 2 и се борим с логопеди, че малко късно проговаря баткото, борим детската градина и така

Поздрави от нас със Стефан 

Първо, честит имен ден на Ники, Ники и Нико! Да са много здрави, щастливи и да растат хубави хора, които се споменават само с добро!


ОК, това не трябва да правим, а какво трябва? В смисъл, аз се опитвам да наблегна на това, че е хубаво да каже какъв е истинския проблем, но не се получава особено. Веднъж наскоро ми се получи много добре, но тогава знаех какво я мъчи и успях да го формулирам добре. Но когато не знам и наистина тя трябва да ми каже какво я мъчи и защо е кисела?

Аз за градините не казвам, че не трябва да има правила, напротив. Просто аз като отида, все чувам фелдфебелски говор отвътре. Или гробна тишина. А това е детско заведение. Аз не знам те понякога дори смеят ли се там! Не да беснеят, но поне смеят ли се   А и определено трябва да има някакви предвидени "дупки" в програмата, в които да могат да изпуснат парата. Та тези деца са там по цял ден! Карали били модерно обучение, за което им трябва телевизор.    Ох, не знам, не мога да си представя как точно им минава денят, но някак си ми се иска да има промяна. И в яслата беше строго, но това й поведение ескалира рязко с градината и определено и аз долавям разликата в тона на учителките.

Да споделя още един проблем - двамата в комплект и по-точно нейното отношение. Направо е ужас. Само да я приближи и започва с крясъците, дърпането на играчки, отделно ходи да го тормози и да му взима всичко от ръцете. Той пищи, но днес я цапардоса и най-вероятно ще продължава да се развива в тази насока. Опитвам се да й разкажа за нея като по-малка, да дам пример и като го помоля, той често й дава исканата играчка. Отделно я гони да й даде любимата плюшка и аз й подчертавам колко е мил с нея и всякакви такива. Обаче тя е като звяр с него.

А за изпускането на нервите - аз днес чак се разревах Ами опитвам се с всички сили, но не става!  Започнах пак отдалече, обясних, спокоен тон, всичко точно, обаче накрая човечето пак реши, че първо още ще си поиграе, а после ще гледа и филмче. Аз пак обясних (снощи за същите неща имахме драма и едва ли не всяка вечер) колко е времето, как поиска 6 минути, аз я изчаках и т.н. - еми писна да се  дере и край! Излязох на балкона, но ми се прирева. Уморих се всичко да е такава битка, честно! А мъж ми ми каза, че съм очаквала от нея да се държи като възрастна, каквато не е.  Много ли искам, наистина? Тя не можела да вземе рационалното решение. Идеята е, че остава час до лягане и или може да играе, или да пуснем филмче, но за двете няма време - може уикенда. Не, тя иска всичко сега и все още вярва явно, че ще го получи с писъци. (това пък как не проумя, че не минава!  ) Как бихте постъпили?

Добро утрооо момичета!

Болничките бързо да оздравяват! Много стиснати палчета за Теди и Дума и кураж! вярвам, че всичко ще се нареди скоро 

Честито и на именниците от вчера на лека патеричка. Живи и здрави да са ви дечицата и само радости да има   

Бухтичка, пак си захванала една и от нашите болни теми - вечерното лягане и заспиване. За мен това е един от най-изнервящите моменти (май вече лека полека овладяхме сутрешното приготвяне - разковничето беше да я водя аз и се оправя за нула време). Та вечер хем всички сме доволно изморени, аз често едва гледам, а се започва едно пазарене, мотане, мрънкане... а от момента, в който е в леглото до заспиването минава повече от час  Накрая аз вече нямам нерви и се случва да завършим с повишен тон и плач.... Та благополучно към 23.30 заспива...което за мен е доста късно. Та вечер, ако иска да гледа филмче се разбираме достатъчно рано, че да има след това време да мине през банята и да е в леглото най-късно в 22. Ако започне да се размотава, просто не пускам филмче, ако ще й да се сърди. Сега е решила, че и аз трябва да гледам филмчето с нея, защото е тооолкова интересно и сигурно съм го забравила... Та ако случайно изляза от стаята се спира на пауза и ме чака...   Та след лягането четем приказка, после се изпитваме от една книжка с "моите първи 100 думички на английски" (по нейно настояване) и уж си пожелаваме лека нощ... и започва едно въртене, припява си, шушка се, става, ляга, ходи до тоалетната... Абе всячески ме изнервя и се разсънява. А аз само опявам да спре да се върти и да си затвори устата (ако го направи, заспива за 5 минути...) Задава ми всевъзможни въпроси, разказва ми някоя история за N-ти път...Та това, което измислих последните дни е да не четем приказка. Най-често я знае наизуст и се оживява да ме прекъсва и да я казва тя... та сега си го спестяваме това. И сякаш има лек ефект. Последните дни заспива преди 23 ч. Ако някои има други идеи да казва. Пробвала съм да я слагам и по-рано. Между 9 и 9.30. Ами какво да ви кажа, въртенето и незаспиването се удължават.... Може би Рила е права за нашите деца, но Бибата определено не ми е от поспаливите. Сутрин в 7 ч. е кукуряк - без проблем. Почивните дни - също. В единични случаи е спала до 8-8.30.

Иначе и преди съм споделяла, но си имам чудно дете. Толкова е разумна и съобразителна - стига да иска. Календара го познава много добре и то още от преди да тръгне на ДГ. С баба й бяха разучили месеците и знаеше да показва кой месец кой има рожден ден. Дните на седмицата са ни лесна работа. Имахме и чорапи с изписани дните на седмицата, които стриктно се спазваха, отделно ги съчета и с гащи. Знае си програмата от градината - кой ден какво има от избираемите дейности. Днес сутринта ме изуми, отново с въпроса "Мамо, може ли утре вечер да гледам "Ну, погоди"?" На което аз предложих още тази вечер да го пуснем, че утре ще имаме гости. А тя: "Абе мамо, ами ако днес го гледаме в ДГ, аз два пъти на ден ли ще го гледам????" Отделно дойде ли сряда, абе не иска това дете да ходи на ДГ и това си е. Докато един ден не разбрах цялата работа. Като ни изписваха от болницата тя не ходи на градина, а беше сряда. И от тогава е решила, че в сряда може и да не се ходи.... Странни детски логики...

Което ме подсети, че днес Боян става на 3 месеца Да ни е жив и здрав!

Исках и още да пиша, но ще е по-късно.

Моля само ако може да ме ориентирате от къде да прочета за организацията покрай тържеството в неделя, че нещо изпуснах нишката. Ще го има ли, в колко часа и т.н. Мерсиии

Здравейте, момичета!
Да се включа набързо - заспиването вечер и при нас е трудно. Тъй като и аз, и баща му сме по-скоро "сови", ние също си лягаме късно и ми е трудно да убедя Митко как трябва в 9 да е в леглото. От това страда най-вече баба му, която се опита няколко пъти да ми натрие носа и да ми покаже как се възпитава дете, но се отказа. И при нас също (както при Бухта и ТаняР) има уговорки за "още малко", "да гледаме филмче", "да си поиграя". При мен работи уговорката - имаме време само за едно, ти избери кое да е. Когато започне да се пазари, заявявам, че и времето за това едно също изтича и после няма да имаме време и за него. Понякога това, от което може да се лиши е нещо не особено любимо, но самата мисъл, че може да го изпусне, го стимулира (миене на зъбки, а от вчера и ходене на градина!!!). Естествено има и момента с тръшкане и ревове. Случва се да отстъпя, но задължително го карам преди това да се успокои и да спре с тръшкането, иначе ще се ядосам и аз и по-лошо ще стане. Ставало е...
 Партито ще е в неделя май за сутринта се разбрахме, за 10.30 в Приказен Дом (Евлоги Георгиев №62, между Орлов мост и Военния парк,  тел.0894483453) - 09.12.2012 г.

Момичета ето нещо интересно за децата http://www.nickjr.co.uk/#! (ако него знаете вече де)

С риск да се повторя  - активното слушане много помага в тези случаи. Не е лесно и не всеки път ще се стигне до дълбочината на проблема, тъй като детето също не знае какъв е проблема всъщност. Затова и активното слушане помага - понеже дава възможност детето да осъзнае какво се случва с него.

Правила трябва да има в детската, разбира се, както и в училище, иначе няма как да се управлява тази общност. Но колко са, какви са и как се прилагат е дори по-важно от самите правила.

У нас няма проблем със заспиването. Някой път се мотаят и си играят повече време и се налага да повтарям по сто пъти, че е време за лягане, че няма да остане време да четем книжка и т.н., но като цяло са в леглата в 9.00 най-късно (с изключение като имаме гости примерно) и до 10.00 са заспали. Имала съм проблем със заспиването на Ники само и единствено в седмицата, в която тръгна на детска градина и седеше по цял ден там и не ми трябваше много, за да разбера къде е проблемът 

За лягането: Процесът е дълъг и мъчителен, но откакто си дадох сметка, че каквото и да правя не мога да ги накарам да заспят по-бързо тоест по-рано от един час от началото на приготовленията за лягане някакси ми е по- спокойно и гледам да не се впрягам, каквото и да става. Иначе по-конкретно как протича при нас. Първо задължително пращаме тати да „спи” в спалнята, защото е уморен от работа. Това беше мое откритие, че присъствието му ги превъзбужда още повече и изобщо двама родители наблизо в часа за лягане са твърде много. После ги пращам в детската стая да си доиграят още 5 минути и да прибират играчките. След 15 минути минавам и напомням за какво става дума и след кратки протести (задължително) следва леко раздвижване и мрънкане, колко всъщност са изморени и не могат да прибират. С малко по-строг тон им казвам, че щом имат сили за игра значи ще си приберат, но ако толкова се затрудняват ще помогна. Така заедно прибираме нещата и си говорим през това време. Следва миене и обличане на пижами и ако мине сравнително гладко и не е много късно има и приказка. След това има поне по две ставания на всеки я за тоалетна, я за вода, я да ме извикат да ги завия и така някъде около час след слагането на тати да спи към 10,30 в общия случай положението е вече спокойно.

 А, и филмчета след 8,00 не пускам. Трудно се преборих и с тримата ама съм много доволна, че успях.

При нас мога да кажа, че няма проблем с лягането. В 9 часа са по леглата като Боби заспива на минутата, а Лорка се върти или си "чете" сама  някоя книжка, но след малко прилежно затваря книжката и си заспива без мрънкане. Даже понякога, когато например не е спала на градината, е по-рано изморена, сама си казва и я слагам по-рано да си легне. Късно заспива, но си лежи кротичко в леглото. Тя по принцип много обича да се излежава и като се събуди не обича веднага да става от леглото, а да си полежи малко. Това ни беше голямата драма, че сутрин за градината бързаме и трябва веднага да стане, е трудно свикна.

Аз искам даруго да ви питам - как сте с личното време само за себе си? Изобщо имате ли такова? Аз напоследък чувствам, че имам ужасна нужда от малко време за себе си, чувствам се много добре и заредена с  енергия, ако успея да изляза някъде без деца независимо къде и да се погрижа или поглезя дори. Много ми е трудно в това отношение, но напоследък започнах да успявам да си извоювам по малко време и това ми се отразява много добре!