МАРТенчета 2009

Пак здравейте мили момичета!

Исках по-рано да пиша ама все нещо не ми оставаше време.
Водих Теди последните две седмици 3 пъти в Исул. Първият път на аудиометрията и на тимпанометрията поне дясното ухо чуваше , но евстахиевата тръба не функционираше . Лявото пък права черта, почти не чува с него. След 2 дни среща с друг професор за второ мнение , оказа се същото и сега в петък при трети  и се оказва , че от лечението не се повлияваме , ами напротив , мече губи и на дясното ухо слуха. Трябва спешна операция на третета сливица и евентуално поставяне на тръбички и макарички  с една анестезия, но след НГ. 

И за темата  предизвикала раздор в нашите редици.....
Еми с интерес я четях и дори това ме провокира да се включа.  Всички мнения са супер ценни за мен.
Споделям мнението на Шу , на Бухта , Рила ми е много земна и откровенна и супер ме кефи как се изказва. Реагирам точно като Шу , да не кажа , че дори нямам аз такова търпение като нейното ........... ей такива работи.
Познавам Тони , много фин човек и вярвам , действително  е постигнала съвършенство в отношенията си с децата .  Но пък аз съм нервак и изобщо не мога да подходя  по такъв начин с децата си.

Нека не спираме да пишем моля ви..............
оф нещо  какво ми става с компа не мога да пиша , изобщо не виждам какво пиша ......... тъй че приключвам за сега

Танче, много полезен за мен пост, благодаря, че сподели.

Дума, ...... стискам всички палци да се наредят нещата. Щом се налага пустата операция, нека я правят, но после да няма и помен от тревогите.  А той как понася всичко това? И доколко е обратима тази загуба? Милите вие! 

Ой, миличкият Теди, как са загрубели нещата

За дрехите и обличането исках да споделя, че след раждането на момата и у нас има странни периоди. Например може сам да се облича и обува (без чорапите, а обувките да са с лепки), но предпочита ние да го правим. Тази година потници не носи, категорично, ни зиме, ни лете, единствено лятото на сборната група в жегите позволявал да спи по потник. По едно време сам си избираше дрехите и едва смогвах да изпера любимите 3 блузки, за които настояваше и дори сваляше полумокри от простира. Постепенно периодът попремина и поомекна. Да, и сега понякога категорично отказва някои предварително подготвени дрехи, но доста рядко, а и бързо решаваме проблема като просто избира други.


Ще ми се да обменим мисли в маааалко по-друга посока, макар тя да не засяга всички ни. Планираното задължително образование от 4 г. възраст. Изчетох доста статии и страсти и сякаш ми се струва недобра идея. Особено в настоящите практически условия в Бг. Акцентът за мен е в задължителността. Не казвам, че самО по себе си градинското ежедневие е всемирно зло и че персоналът в детските ясли и градини са изроди (не, че няма и такива, на които мястото хич, ама хич никак не е там, но това е друга дълга и тъжна тема), държа да подчертая. Споделете мнение, ако имате.

Dyma мила, много лошо така. Много се надявам всичко да е обратимо и да няма трайни последствие. Милото детенце и голямо гуш на теб.

Яна също има претенции за обличането, но не големи. Поло блузи мрази, мрази и дебели блузи ако нямат цип. Обича рокли. Дразни я ципа на ботушите, затова под дърво и камък търся тричертвърти чорапи, обаче йок.

 
Зеленко, аз нямам много право на мнение, защото моето дете не е там, въпреки че Яна следващия септември тръгва на училище. С униформа, чанта, комплект за физическо и тн. Четох много мнения, статии и тн. Това което ме притеснява не е възрастта,а условията, програмата и учителите. Според мен родителите трябва да се преборят за по-добри условия и възможност за по-голямо участие във училищния живот. Но това обаче означава да има достатъчно родители, които са готови да отделят от времето си.

Аз съм болна Гадно. Не мога нито да ям нито да пия. Сутринта в 6:30 приготвях Боян за Лондон, пих една чаша вода и толкова лошо ми стана че се свлякох на земята. Сега лежа и не смея да мърдам.

Дума, не знам какво да кажа   дано операцията спаси положението и слухът на Теди да се подобри! Изпращам ти цялата си положителна енергия и много ще се моля, всикчо да е както трябва   Дръж ни в течение, моля те!!

Шу, оправяй се и ти бързо!

За задължителното образование на 4 г. мисля, че просто няма да го приемат. Много от родителите са против. Да не говорим че няма никакви осигурени условия това да се случи на практика.

Таня Р, добре завърнала се !

dyMa, миличка, прегръщам и теб, и Теди и стискам палци всичко да се оправи и проблемите със слуха да са само временни. Дано операцията да мине леко и да помогне.

Шу, оздравявай и започвай да се вихриш бързо, че липсват интересните ти и динамични разкази.

Окич, при Митко доста уговорки трябваше, докато мине от къси ръкави и панталонки на дълги и с чорапи. При него май точно чорапите са голям проблем - или стискат, или са големи и се свличат, или не може да ги обуе правилно... Да има как, само бос би ходил. Със застудяването горе-долу прие и свикна с повече дрехи, а и баба му в това отношение прекалява (бях се оплаквала преди), та на този фон аз го държа прилично разсъблечен. Потниче носи и не възразява.

За задължителното образование от 4 г. мисля като Сия - пак впрягаме коня пред каруцата, а и е много рано за откъсване от семейството - макар и рядко, има и 4 годишни кърмачета, което е показателно, че някои деца доста по-трудно биха приели откъсване от майката за по-дълъг период.

 Оооо, зеленко, много болна ми е тази тема, дето я зачекваш.
 Нямам нищо против, който иска да си прати детето и на 1г. в ясла или ОДЗ, но да го направи по собствено желание, или защото просто няма друг избор. Не може обаче да задължаваш хората, които имат възможност и желание да са близо до децата си, да ги дадат на място в което и г*за да си скъсаш не ти дават да участваш по никакъв начин, ако не броим спонсорството разбира се.
 Повечето деца на 4 годишна възраст са доста осъзнати и знаят какво искат, а в много от случаите и как да го постигнат, но в нашите условия това няма никакво значение, защото в градините на почти никой не му пука какво иска и от какво има нужда дадено дете в даден момент. Там е важна групата и това да научиш децата от малки да следват стадото (извинявам се за сравнението но това е истината според мен) вместо да разчитат на собствените си възможности за преценка. Лошото е, че за да успеят да поемат нарастващия брой деца, тези групи стават все по-многобройни и така съвсем намалява и минималния съществуващ шанс децата да получат качествена грижа и индивидуално внимание. Факт е, че за да търсят родителите алтернативи на детските градини има причина и тя не е само в недостига на места, а масово хората си затварят очите за този факт. Факт е също, че и голяма част от учителите в детските заведения не са доволни от условията, в които им се налага да работят и не са особено съгласни с одобрените системи, но нямат друг избор и се водят по тях.
 Не казвам, че щом някой си е пратил детето на градина от малко е лош родител, просто искам да не ме задължават и плашат със санкции ако не го направя. На мен не ми допадна голяма част от нещата, които се случваха на детето ми в държавната ДГ и затова избрах да не пратя второто си дете там. Искам един ден като имам трето дете да мога и за него да направя този избор, а не някой да ми налага отгоре как трябва да му е уредено ежедневието. И ми писна да ме мислят за някаква странна птица, която се опитва да се прави на интересна и модерна родителка, само защото искам най-доброто за децата си
 Наивно е да мислите, че на някой от хората в Министерството му пука, дали децата ще се чувстват комфортно, или че на шепа граждани този закон не им харесва - всичко опира до усвояването на пари, на мноооого пари (в една статия споменават сумата 4 млрд.). Скоро прочетох и коментар, че след като вече веднъж са попречили на министерството да прокара един закон (този за правата на детето май беше) сега ще драпат със зъби и нокти да пробутат този тихомълком.

 Я малко по ведро да продължа, като най-накрая подхвана темата за подаръците. Моите момчета вече написаха писмо до Дядо Коледа. Ники иска дървен конструктор от този тип, а Тео плюшено кафяво конче с червена грива. Показах му кончетата на Nenios и ги одобри. Сега остава само да му го поръчам, а покрай него мисля и една раничка с конче и името му да вземем - сигурна съм, че много ще се зарадва. Взела съм също и електрическа четка, за да е в крак с батко си, ще взема и тази книга. С Ники ми е по-трудно тази година, защото и той не знае какво иска, аз също нямам идеи какво да му взема, за да не е просто поредната пластмаса на която ще се радва ден-два и ще замине после на дъното на коша с играчки.
 А този конструктор страшно ме впечатли, но ще го отложа за РД на Тео, че да не му дойдат в повече сега подаръците. Това принципно също е много добра идея за подарък.
 

 dyMa, стискам палци всичко да мине леко и да се възстанови на 100% слухът на Теди

 Шу, бързо ад се оправяш и ти, че деца и ангажименти те чакат  

 С обличането с Тео рядко имам проблеми, виж баткото мнооооого обича да се помотва и сутрин го будя в 6.30ч., за да не закъснеем за училище, където ги искат в 7.45ч., а не е далеч от вкъщи. Влиза в банята да мие зъби и по някое време ми светва, че не чувам да бръмчи четката. Отварям вратата и какво виждам - стои Ники с четка в ръка и блее в нищото. И така може да откара доста дълго, ако не се намери някой да го извади от унеса. Както и учителката му казва - много е лиричен и меланхоличен, душата той. Какво да го правя - приела съм, че не мога да го променя и просто му давам повече време и не го юркам, когато има възможност за това.
 По повод дебелите дрехи също нямам проблеми, даже Тео сам си иска шапка и ръкавици, дори и когато няма особена нужда от тях. Един ден даже шал му слагах, а не беше чак толкова студено, но едно дете от кооператива предния ден беше с шал и нашият не може да си позволи да е по-назад. За обуване като стане дума, само пита какво да обува и защо не може вече да ходи с маратонки и след малко е готов, в това отношение не мога да се оплача.
 
 У нас детски се гледат главно на ДВД-то и така си спестявам манията да се притежава всичко рекламирано. Случва се от време на време да пуснат някой от недолюбваните от мен канали по ТВ (главно когато сме нагости на баба), но ако поискат нещо глупаво се опитвам да им обясня, че за същите пари могат да си изберат нещо много по-качествено и обикновено успявам. Миналата година например, рекламираха някаква лазерна писалка, с която можеш да пишеш по тавана, стените и т.н... но като му обясних на детето, че се пише само където предварително си сложил едно не особено голямо парче плат и че написаното изчезва доста бързо, сам се отказа. Ако не е съвсем глупава играчката се е случвало и да я купим. Миналата година за Коледа например купихме на Ники рекламирана играчка, макар и доста време, след като я беше поискал за първи път (бяха я пуснали намалена на 50% и се прежалих  )

 По повод храненето - хапват си децата и домашно приготвени неща, и боклуци като Макдоналдс понякога. Веднъж някой ме попита как съм успяла да ги накарам да обичат "полезните" храни - ми не знам, просто им ги готвя от малки и така.... Обикновено като ги попитам какво да им сготвя си искат спанак, или тиквички с ориз, понякога дори и броколи са искали (на крем супа естествено и то с крутони). Камерата ми е пълна не с месо, а със замразен зарзават - моркови, карфиол, тиквички, киселец, лапад и т.н... зеленишляци. Гледам да не забранявам категорично дори и кофти храните, за да не се получи обратен ефект и когато имат възможност сами да решат с какво да се хранят, да купуват само от тях. Виж царевични пръчки, особено тези с играчки ги ненавиждам - хем пръчките са гадни и понякога страшно вмирисани от кофти пластмасата на играчката, хем самата играчка обикновено е еднодневка, ако въобще и ден издържи преди да се счупи. Като поискат от тях питам дали искат пръчки или играчка и че по-скоро бих им купила по отделно нещата. Газирано вкъщи се внася, само когато ще имаме гости, за които се знае че само такова пият. Аз си купувам един сок уж 100% и без захар и Тео полага доста усилия да изпие повече от мен. Не ми харесва напоследък, че все зърнена закуска си искат за закуска, но се надявам да е период и да отмине.

Бухта, не знам какво да обясня по темата и аз съм човек. Говоря и обяснявам много, като им давам пример с тяхно участие и ситуации в които сме изпадали. Ако се храня, да речем, пък някой иска точно в този момент незабавно-да-направя-еди-какво-си-защото-е-много-спешно бавно и методично обяснявам очеизвадния факт, че се храня и ще им угодя след като приключа. В един момент с такива простички наглед ситуации, в които не хуквам веднага щом ми подсвирнат, свикват да се съобразяват с теб и твоите нужди. Явно или наистина са много сговорчиви моите момци, или са видели, че майка им е цербер и излизане на глава с нея с рев и тръшканици не минава. Истината е, че аз никога, ама абсолютно никога не съм склонявала да направя нещо само защото детето реве, или пък знам, че ще ревне ако откажа. Това даже много ме дразни и те го знаят (не че плачат по-малко по тази причина, но пък общо взето бързо им минава). Ако знам за какво плачат, търся потвърждение от тях, за да видят че ги разбирам и след това обикновено се успокояват и оправяме ситуацията след кратък разговор. Ако не знам от какво е предизвикан плача, се опитвам да разбера, за да се стигне пак до горната ситуация. При нас работи да им кажа, че бебетата плачат защото не могат да говорят и плачът е единственият начин да покажат, че нещо ги притеснява, а те са големи и могат да използват думи, за да обяснят как се чувстват, от какво имат нужда, или какво им тежи. Опитвам се да ги науча да говорят свободно за чувствата и потребностите си и да не се притесняват да споделят ако нещо не им допада, за да нямат проблеми в комуникацията си с хората в бъдеще. Много често хората ни нараняват несъзнателно защото не знаят, че нещата които правят ни влияят по някакъв начин, а когато им го кажеш са склонни да се поправят. Същото е и с децата - понякога като им кажеш, че не ти е приятно, това което правят даже не се налага да ги молиш да престанат, те сами го правят.
Веднага давам пример: лятото като се прибирахме от кооператив Ники все бързаше и завиваше зад ъгъла на блока преди нас, а аз все крещях да ни чака. След няколкодневни молби да ни чака и почти нулев ефект му обясних, че като го изгубя от поглед се притеснявам, защото дори и за минута може да му се случи нещо, а аз да не съм наблизо, за да реагирам и да му помогна и ..... чудото стана. На следващия ден Ники пак изтърча напред и се скри зад ъгъла, но почти веднага се върна, прегърна ме и каза: "Аз се върнах защото си спомних какво ми каза вчера".
 В това отношение повечето ми "победи в битките" са с Тео. Не знам дали се дължи на факта, че с него се държа по този начин от малък, но наистина по-добре се разбираме с дребното. Много често ме изненадва приятно, а пък какви обяснения дава на околните понякога, все едно не е тригодишно дете, а човек с дългогодишен опит  
 
 Rila, ако все още стои проблема с искането всеки ден да се ходи на басейн пробвай да отбелязвате в календар кои дни ходите. Така Марти ще вижда, че денят наближава и би трябвало да не се фокусира само върху факта, че днес е деня в който няма да плува. Може да лепите лепенки на дните, или да местите върху дните на календара човече. Ники като плачеше, че не иска да ходи на ДГ това много ни помогна. Бях направила на голям картон календар, който стоеше на хладилника и местихме едно магнитно човече, което също отиваше на градина и така... Сега в кооператива го приложих същото с едно от дечицата, което плачеше, че майка му не остава всеки ден с него. Като напишем на календара, че в петък (примерно) майка му ще прекара целия ден с нас и той се успокоява - невероятно, но факт. Пробвай!
 Ситуации, като тази, в която ти самата му даваш любимото за момента му занимание, като награда за добро поведение, ти правят лоша услуга според мен. Нито трайно ще се промени поведението му, нито ще премахнеш вманиачаването му по плуването, а по-скоро би имало обратния ефект. Това е лично моето мнение на неспециалист в нито една определена област (като изключим бръснаро-фризьорството, но то няма връзка със случая )

 Най-накрая се изказах по всички разисквани теми и сега мога спокойно да отида да си легна. И никакво разболяване докато не мине Коледното ни парти, че ще се караме
 
P.S. Много се хвалих нещо, а обикновено децата ми изкарват хвалбите през носа, ама да видим каква ще стане тя....

Ние сме с леко разстройство в къщи! Не изглежда болен, или е настинал нещо покрай студа и мокрото време, или вчера нещо са обядвали, което не му е понесло! По-скоро клоня към второто, защото иначе си изглежда доста свеж! При всички случаи не го пуснах на ДГ и сега сме си в къщи!

Вероники, мерси за хубавите обяснения с примери! Нещата малко се нормализираха с ДГ и с плуването! Освен всекидневното говорене, особено как не бива да удря други деца и да е по-търпелив, има ефект! Въведохме ежедневни разговори с учителката! Голям проблем е спането - той не спи и направо изпадал в истерия като се стигне до там! Тоест сутрин се опитвал да слуша  , имал настроения, не искал да "работи" в час понякога, понякога имал желание и много съсредоточено действал! Но като дойдело време за спане, направо се депресирал! И след 2 часа в леглото, където викал, скачал и т.н., вече тотално изнервен, следобеда изобщо не слушал!
Заедно с учителките изработихме следната стратегия! Разрешиха му да си вземе куклата, с която спи! В къщи тренираме, как гушка бебето, затваря очи и си представя, че си играе на нещо! Това действа сега за около 15 мин. казват! След това се изнервя отново, но предполагам, че ще търпи развитие! Вторият час имат възможност и почнали да го правят, го вдигат и го местят в голямата група, която не спи! Само че първият час не може, защото големите още обядват! Допълнително се взимаме от ДГ в сряда в 12:30 и в петък в 12:30! Т.е му спестявам 2 пъти спане!
Истерията по басеина мина в лошия си вид, в секундата, когато го вързахме със слушането! Всъщност аз не му забранявам плуването, избутах тази отговорност на учителките! Те казват, слушал или не - може ли на басеин или не! Също така включихме отговорника по спорта, който на предишния ден на обяд говори с Марти по мъжки и му казва, че много се надява да е послушен на следващия ден, за да може да отиде на плуване! Марти много сериозно кима и обещава и си пляскат ръцете и т.н.!
Всъщност това стягане му подейства много благотворно и за самото плуване! Преди се опитваше да излиза от басеина да търчи наоколо и да скача от ръба във водата, а учителя го гонеше в кръг  ! Сега следва по-добре инструкциите и прави упражненията, не излиза повече от водата! Включихме обаче едно допълнително плуване в неделя с тати, където си злодействат и палавеят двамата - пръскане, скачане и т.н., което обаче не е обвързано със слушане, а е безусловно!
Май овладяхме и тази криза за момента! Факт е, че в ДГ не се справят с палавелко кой знае колко добре, заниманията са като учебни часове, малко излизат и се движат, а той е едно шило, дето не може да застане на едно място  ! Надявам се лека полека да свикне и най-вече учителките да си изградят хубаво отношение с него, той иначе е много разбран, ако е на същото мнение!
И е пример, как 4 годишните биха страдали на задължително училище, ако са по-буйни, поради липсата на достатъчно време за игра и движение! Нашето си е училище, в училището на дъщеря ми, по френската система също започват от 4и, но има и една градинска група на 3и, която пак си е с часове и т.н., просто има и следобедно спане! Имат си часове по френски, английски, български, музика, рисуване и т.н.!

Вероники, много хубаво си описала ситуациите и твоите реакции. Сигурно ще те учуди, но аз използвам същите обяснения дори със същите думи понякога, но резултатът често е коренно различен. При нас ролите са разпределени така : Дани е царят на мелодраматичните тръшканици, а Росен на провокативното неподчинение. Ето тази седмица в понеделник и вторник си ги оставих вкъщи, защото нещо и двамата не бяха много читави със запушени носове и тем подобни. В началото даже се зарадвах, че ще мога да си ги видя и да се позанимаваме малко заедно, но още в понеделник на обяд вече разбрах, колко съм се лъгала. Децата сякаш ми бяха обявили война, всяко нещо от обличане, хранене до игри, филмчета се превръщаше в повод за провокация или по между им или към мен, съчетано със съответните неприятни разправии. Като винаги, абсолютно винаги започвам с обясненията, но ако неприятното поведение не спре очевадно напук неминуемо се стига и до разправии. Вчера най-много ми вдигнаха кръвното на едно пазаруване. И не защото се тръшкат да искат нещо - неее, де да беше това, ами започнаха да правят неописуеми простотии в магазина, като едния обикновено е инициатора, а другия го аплодира заливайки се от смях. То беше бутане на количката и лягане под нея, късане и хвърляне на брошури, ужас някакъв, от който умрях от срам и съответно им го казах на висок тон после в колата. Уж разбраха, сдобрихме се, но вкъщи се продължи същата песен на нов глас. Отдъхнах си като ги пратих днес на градина. Да отворя скоба, че там ходят с желание, изпълнителни са и много ми ги хвалят. Явно казармения режим им се отразява добре. Обаче трябваше преди това да заведа Росен на зъболекар и макар че не искаше да закусва му взех един банан за по път. По едно време си поиска банана. Дадох му го на един сфетофар и по едно време каза, че не иска повече. Казах му „Добре, миличък, само го дръж в ръка сега като спра ще го взема да не ти пречи”. След няма и 5 сек. се обръщам и банана вече е хвърлен на пода, а човечето ме гледа тържесвуващо и се усмихва хитро – поредната провокация. Оставих и него в градината и сега си блъскам главата, с какво аджеба провокирам такова поведение. Единственото ми успокоение е че знам със сигурност, че е период е скоро пак ще имам добри деца.
     Ох, извинявайте за тези словоизлияния. Имах нужда да споделя...Пък някой ако има идеи, какво следва след обясненията, ако не бъдат възприети и то очевадно напук ще съм много благодарна.
   
   За задължителното училище от 4 години аз лично не мисля, че е толкова лоша идея от гледна точка на интегрирането на децата от малцинствата и не само. Има много деца, които се отглеждат и възпитават в не толкова благоприятна среда и за тях това ще е плюс. За другите вероятно е хубаво да се остави някаква вратичка. Като например детето да се обучава вкъщи и да се явява 1 път годишно на тест за някакви минимални познания за възрастта. Но и аз се съмнявам, че това ще бъде осъществено както трябва и няма да създаде повече проблеми отколкото позитиви.

      А, сетих се и още нещо. Може да ми се смеете, но съм забелязала, че на моите много им влияе на поведението смяната на времето. Ето сега като застудя и заваля сняг например. Винаги при такива по-резки смени имаме по няколко дни неконтролируемо поведение. А по време на пълнолуние по 2-3 вечери много трудно заспиват. Някой забелязал ли е подобно нещо пре децата си? Или аз съм кукувица, дето си търси оправдание, че не може да се справи с възпитанието на децата си.

   Забравих да кажа - за коледното парти да не ни броите. Но много ще се радвам да се видим на някоя по-неформална среща след празниците.

    Сетих се какво още щях да пиша.
    Танче, много се радвам за теб и за малкия-голям Боян. Страхотно е, че сега ще можеш да изживееш пълноценно първите месеци на майчинството без напрежението и притеснението от предишния път. Който не го е изживял не може да разбере напълно, но първата година при недоносените поне при нас беше свързана с толкова притеснения, прегледи, рехабилитация и т.н. , че истинската радост от майчинството и спокойното и пълно отдаване на нуждите на бебето някак остава на заден план.

Ами без това да ни е оправдание, недоносените деца са често по-сензитивни, не казвам чуствителни, а точно сензитивни, по-малко спят, по-буйни са, изобщо повече ни тровят живота явно  !
Марти специално на време не реагира, но на всякакви вълнения, с пищене, пеене, хилене на сън и сомнамбулстване! Така че все още не мога да спя що годе човешки - по 2-3 пъти на нощ се будя и успокоявам!
Мирамар, съчувствам ти с два елемента с хитри погледи (аз с един такъв едвам се справям), да са ти живи и здрави да ходят на градина, щом им харесва и се чувстват добре!

За конструкторите с магнити, който се интересуваше:
Попаднах на този http://friends4animals.org/category/store-2/konstruktor/  15 лв е цената и е за добра кауза!

Ох, аз влязох в порочния кръг на болестите. Рая си е цяла седмица и 1 ден вкъщи, че беше болна...изкара някакъв вирус с лека Т и зловеща хрема и кашлица вероятно предизвикана от стичащите се секрети. Тъкмо се пооправи и дребното се подреди... трети ден е с близо до 40-те градуса Т и същите секрети от носа. Та три дни се къпем по 4-5 пъти и се гушка нон-стоп...днес поне се събуди без Т да видим до кога ще е така. Дано минава вече, че 2 седмици грижи за омаломощени деца ми идва нанагорно. Лошото е, че от недоспиване и напрежение се сдухвам и аз и отпадам, или пък ме гепва вируса вихрещ се у нас.

dyMa, много сте се напатили с Теди   Дано нещата след операцията се оправят трайно. Стискам палци и споделяй как сте, ако искаш, че сега ще ви мислим много.

TaniaR, много е сладичък и ококорен Боян - снощи гледах новите ви снимки и му се радвах.  Биба свикна ли вече с новия човечко? Много се радвам, че се храните естествено и си видяла "лесното" с кърменето. Искрени поздравления за което!

Бухта, благодаря за разбирането!

oki4, успех в намирането на ново работно място и на теб.
И на мен ми предстои да се огледам за нещо тук и за себе си, но вероятно ще е по-натам, макар че вече ми се иска и аз да ходя наконтена на работа, а не да изпращам готовите ми неща по мейла.

Брей само Рая ли си харесва всички дрехи и се конти както с летни, така и със зимни дрешки?! Ние от 2 години някъде купуваме дрехите за нея с нейно участие и ако каже за нещо, че не го харесва изобщо не го купувам, защото рискувам да не го облече. Миналия месец ѝ взехме едно есенно яке, което е страшно кокетно и красиво, ама тя не беше много навита да го купим...но малко настоях, убедих я уж и го взехме. Ми 3 седмици я убеждавам да го облече и не иска. Едва преди няколко дни реши, че ще го облече, а то вече стана за дебело яке. Та сега си го носи вкъщи. И напролет обещава да го носи, ама да видим, че до тогава колко вода има да изтече...

Ох, Зеленко, всичко що ми попадне в полезрението чета и аз и съм убедена, че не съм доволна от развитието на нещата както се очертава да е сега. Не ми харесва както възрастта на която ТРЯБВА да тръгват на училище децата, така и условията там и педагозите и големите групи и това, че е задължително всички да са там и окалъпени. Писах аз писмо по този въпрос и пратих мейл...но отговор нямам, както вероятно предполагаш.
Сега чета и Вероник и съм абсолютно съгласна, че на някой му пука за потребностите на децата... и със съжаление да отбележа приберането на парите.  

Вероник, много хубаво си се разписала. Успокоих се, че не съм една "голяма бяла птица" дето е сбъркана в разбиранията за отношенията родител - дете.

Rila, дано Марти е по-добре вече.
Искам да ти благодаря за ангажимента да вземеш книжка и за Рая.
И да ви завидя много за хубавото парти в неделя.

Ох, исках и още да пиша, но Нико пак вдига Т и ставам да го къпя...за първи път днес - да не повярваш...

Здравейте момичета.

Тони бързо оздравяване на Нико и ти да не се разболяваш.

Окич успех с работата.

Вероники много хубаво си обяснила нещата. Много сходен подход имаме, но и при мен както при Мирамар резултата не е същия.

Вчера като се прибра трябваше да и намеря черни дрехи за представлението днес. Тя обаче заяви че няма да е звезда (точно така изглеждаше, като човечето). Искала да е ШУНКА!!!??? С голееееми очи. Обяснявах, разказвах, нищо. След като ударих на камък прекратихме темата. Сутринта със ставането се започна "Нееееее не звезда, ШУНКА искам да съм!!!!!!!!!!"
Упражнението с банана и на мен често го прави, но пък за сметка на това аз често ги карам да чистят колата. Аз седя и посочвам, те събират обелки и боклуци.
Боян беше много доволен от вчера. Две победи, едно равенство и три загуби има. Каза че си е говорил с най добрите шахматисти от различни страни и бил толкова развълнуван, че не внимавал в играта .

Иначе аз......свърши моето боледуване. Не че съм се оправила, но днес програмата е толкова гъста, че мъж ми ми пожела да оцелея . Сутринта бях що годе добре, но на тържеството до мен седна една толкова смрадлива дебелана, че ми призля и станах. Толкова гадно не знам как го беше докарала , не на пот не, на нещо отвратително.

Сега  тръгвам че Боян е на зъболекар, пораснал му е зъб над друг зъб,ама много нагоре

Ама какви са тия подли вируси и неразположения? Да хващат пътя и да не се вясват повече!

Вероник,     Аз си мисля, че никога няма да разберем чистата истина колко е заслуга на майката и доколко някои деца са по-благи от други. Със сигурност и двете са налице. Сега някой да не припадне от изненада,  но ще кажа, че и аз често ползвам методи като на Вероники, но резултатът не винаги е като при тях.  Сигурна съм в едно - тонът ни най-вероятно е различен. Аз често не успявам да запазя хладнокръвие и ми прозира раздразнението, а то явно е храна за бунтовническият порив на Ния. Примерно ситуацията с храненето и спешните случаи. Т.е. аз също никога не кандисвам да угодя заради рев, но определено става ясно, че ме ядосват. Може би там е разковничето. Така или иначе, Вероники, много полезен пост, благодаря. И идеята ти за Рила много ми допада и се чудя как да я интегрирам при нас - може би с часовете от деня.

За градините.... охххх, за градините! Аз лично нямам нищо против възрастта за тръгване. И донякъде разбирам мотивите - с промяната на демграфския ни модел, в един момент в първи клас ще се събират деца, от които 1/4 ще четат и пишат, половината ще се учат с молива, а 1/4 няма да могат да кажат молив, защото им е зле българският. Как се организира час за такъв клас? Децата на 4 са с много по-малко различия, отколкото вече на 7. Инкриминацията на кооперативите обаче ме вбесява. Както и фактът, че слагаме каруцата пред коня. На всичкото отгоре няма да има и места за тези деца, а имам зловещите подозрения, че субсидиите за частните градини ще са при такива условия, че ще съсипят и тях, т.е. ще им извият ръцете да смъкнат нивото. А нашата градина уж харесва на Ния но не особено на мен. С порастването й все повече ме тормози фактът, че като отида там, през вратата чувам само заповедни и забранителни изречения. За личен подход или избор и дума не може да става. Просто възможностите да си личност са минимални. Точно за това ме мъчи положението с Ния вкъщи. И в тази връзка искам да питам Мирамар: наистина ли смяташ, че им се отразява добре казармения режим? Защото аз пък се съмнявам, че точно той ни играе номера. Просто детето ми е своенравно уж, а в същото време там е по-ниска от тревата. И целият й бунт се разразява у дома. И не знам, някаква нервна каша ми е какво ще излезе от всичко това в бъдеще. Дали търси остров, където да може да има мнение и да не се налага да е войник? И дали ще се научи да отстоява себе си и там, а не панически да се опитва да се налага само у дома? Защото тя се държи точно така - дори не мисли според мен, просто трябва на всяка цена да направи напук, да оспори, да си наложи нейното, пък било то и с цената на гнева или обидата ни. Направо удавник за сламка. Изобщо, исках да кажа, че не би трябвало градината да става източник на такива терзания за деца и родители. Иначе малката е щастлива - и в яслата, и в градината. Мен обаче нещо си ме гложди. И мисля, че системата има нужда от огромна промяна, пък чак тогава да смъква задължителната възраст. Както и да допусне алтернативи като им заложи някакъв контрол, не да забранява единствените наистина здравословни за децата места!

Окич, успех с махането и намирането!

Шу, последно какво игра Яна и как мина представлението? Ако си успяла да го изгледаш

И да се "похваля" накрая, че днес моята дъщеря ми заяви, че иска да се разболея и да отида на небето като майката на Пипи. Знам, че са детски бръщолевеници, но не ми стана гот. Поне запазих самообладание. 

П.С. Мале, тази година не знам как ще успея с коледни сладки и други глезотии, а така хубаво ми беше да се занимавам, че и с Ния заедно

Аз минавам набързо, че съм затънала в работа.

Дума, много неприятно това с Теди, дано се възстанови детето.

Тони, да се оправяте бързо и вие.

Бухте, мисля, че си се ориентирала много точно за тона, децата го чуват и усещат, а той е над 50% от комуникацията, така че е много важно да съответства на думите. Има разни техники за овладяване на гнева, някои помагат, аз лично съм се сблъсквала със същия проблем с тона и работя над това доста време и има подобрения. Съвсем като теб мисля и по отношение на казармения режим в детската - абсолютно се отразява на вихренето у дома. Ако детето е принудено да потиска истинските си емоции и да се съобразява с неясни и неразбрани за него правила в детската, това напрежение се трупа цял ден (най-вече в страх от наказание) и избива у дома. Представи си примерно как ти цял ден се сдържаш в работата да не пернеш един на колегата, който те дразни ужасно за какво ли не и накрая като се прибереш у дома, си го изкарваш на мъжа или на децата  Има много още интересни неща по този въпрос, но просто нямам време сега...

Танче, Боян е голям пухкав сладур. А това, което ти е казала психоложката, е много полезно и всъщност много често децата ни се държат по определен начин, за да ни покажат, че имат някакъв проблем, който не успяват сами да определят и изразят. Психолозите му казват "проблем с изразяването" (presentation problem) и ако се фокусираме да "решаваме" този проблем (примерно каприз за играчка или взимане от детска първа както е в твоя случай), сме обречени на неуспех и дори може да задълбае, тъй като не целим истинския проблем.

Шу, много се радвам за успехите на Боян в шаха, тениса и прочее...

Вероники, Зеленко, знаете какво мисля аз за новия закон, направо беснея от малоумието на държавниците ни. Няма да се разпростирам и тук.

Вероники, много ми допадна поста ти, изразяваш по много практичен начин това, което се опитвам аз да обясня като концепции Тони, ставаме три бели (или друг цвят  ) птици  

За подаръците Ники си избра Лего Фото Сафари, а Гого - Лего настолни игри и вече са "доставени на склад" от Дядо им Коледа Има още да мислим от бабите, така че и на мен ми е полезно да споделим. Иначе за именния ден днес получи (малко предварително) един от героите от Колите 2 - една лодка пазач на нефтената платформа, голяма еуфория беше.

Да не забравя, ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на Нико на ТониСт и Ники на Вероники, да са ни живи и здрави именниците и да ни носят повече радост в живота!