МАРТенчета 2009

Здравейте момичета.
Искам да подхвана една тема.

"Кога се превръщаме от сладки откровеници в невъзпитани пикльовци?"

Сега ще обясня какво имам в предвид с конкретни случки.
Докато свекър ми беше тук, Яна на два пъти му каза че е дебел. Единия път слизаше по стълбите, тя го погледна отдолу и възкликна :"Лелеее колко си дебееел!" Втория път вечеряхме и тя набиваше питка, аз и казах че ще стане дебела(друго исках да и кажа но излезе, това). Дядо и го повтори, тогава тя си изпъчи коремчето и каза :"Като теб ли?"
Ако това го беше казал Боян, щеше да е много грубо и невъзпитано, но за нея това не важи. Значи някъде в тези пет години се учим да не сме откровени. Но как става? Как хем трябва да се научим да не лъжем,хем да си държим езика зад зъбите, за да не сме невъзпитани.

Друга случка от онзи ден. На рожден ден сме. Домакините са зле финансово. Заедно направихме тортата, аз направих две пици. Имаше и пуканки и малко сок. Яна получи пица без маслини и не пи сок защото не и хареса. 12 годишното момче обаче беше сметнато за ужасно грубо, невъзпитано и себично, защото не хареса нито пицата нито сока. Вярно, че грубо се изрази, но ако Яна беше казала същото, нямаше да е толкова шокиращо.

Кога идва момента в който учим, че да си откровен, всъщност не е толкова хубаво, даже е грубо?

Аз мисля, че никога не е рано да се говори за това. Например, че на дебелия човек не му е приятно, че е дебел, че може да е болен и да не зависи от него. И затова ако го повтаряме грубо в очите му или подигравателно, сигурно ще му стане мъчно. И в един момент детето ще го вдене. Разбира се, това не пречи буболец, който се обижда до смърт като му кажат, че е бебе, днес пренебрежително и нарочно да вика на едно момиченце, че е бебе, въпреки обясненията и говоренето... Явно не е узрял още. И друго, понякога това зависи и от обществото, особеностите на нацията, града, селото, семейството...

Аз пък се чудя какво да отговоря на "Не"-то, което е очеизвадно, че не е така. Примерно (съвсем измислено) "Небето е синьо" - "Не, не е синьо"... Обяснявам, показвам, говоря и накрая ми иде да подходя по-... радикално...

Привет!
За честността и грубостта- не ми е дошло още до главата, но ми идва на ум само, че бих й обяснила, че тези неща се говорят така директно в семейството, а не на всеки. Така й обясних за крайно интересната дума пи**а
На зеленкото  проблема със "не е синьо" също ме касае. Едно приятелче е така и изобщо тя е супер различна от Мария, а аз прекарвам с двете сама някакви минути след градината и сега се уча как да й реагирам и изобщо как да се справям с две деца.
Да се похваля- най -накрая се сдобих с книгата ТУР и от дотук прочетеното ми се вижда много различна! Много съм доволна.

Страхотна тема си подхванала, Шая! Аз все още съм попадала само в ситуация Митко на висок глас да ме пита "Мамо, този защо така седи/къде отива?" или "Този защо е малък" за едно хипофизно джудже. За последното реагирах като на нещо нормално и не особено стресиращо - просто му обясних, че хората са различни на ръст, има високи и ниски и това е нормално. С "този/тази" имах малко проблеми, да обясня, че е грубо така да казва и е по-добре да уточнява "този батко" или "тази кака" и май ме разбра, даже преди дни нарече "батко" един напълно побелял мъж, който разчистваше снега. За външни белези се опитвам да му реагирам, че е нормално да сме различни и не е приятно другите да се обсъждат, но не заострям вниманието му. Ако нещо не му е вкусно, не бих го приела за грубо и на по-голяма възраст, по-важно е как го изразява.
По въпроса на Залено човече - просто казвам "Щом така ти харесва да казваш, добре" и почти веднага следва - "Добе, синьо е" (да останем в примера). Когато много се е заинатил за нещо и очевидно иска да ме подразни, просто прекратявам спора и излизам от стаята. За съжаление, почти веднага следва рев и опити за извинения, което не е целта ми. В детската го обявиха за много чувствителен, защото при най-малкото затруднение или неуспех, запомчва да плаче. Аз с това не знам как да се преборя. Говоря, опитвам се да обяснявам, опитвам се да го накарам да обясни той, но без успех. Понакога имам чувството, че просто си търси повод да се разплаче, защото има нужда и от такива емоции (както ние си поплакваме на книга или филм).

Здравейте мили момичета! За много години! Живи и здрави, все така търсещи и намиращи отговори за едно по-леко и приятно преживяване на израстването на нашите деца!

Много интересна тема, наистина За грубостта при по-малките - ами на моменти е забавна, за мен и за околните (например видяхме пред блока един дооооста тъмен цветнокож чичко, на което Бибата така спонтанно попита "защо е толкова черен??? от кога не се е мил?" че човекът искрено се разсмя, а аз определено не можах да отреагирам особено, само се усмихнах съучастнически на човека. После обаче обяснявахме, че има различни хора с различен цвят на кожата и т.н. Не знам дали ме е разбрала. Според мен проблемът идва, когато децата вече разбират, че с "откровеното" си поведение обиждат или натъжават някого. И също като Окич бих правила разлика на какво е позволено вкъщи и какво навън и че не е задължително всичко, което се вижда или мисли да се коментира на глас. Понякога може да си го запазиш за себе си и после да го споделиш с мама, например. И отново се опитвам да я поставям в ситуация "а на теб би ли ти било приятно да ти казват бебе/лигла/пикла и т.н..."

ПО въпроса на Зеленкото за очевидните неща и противопоставянето на децата - ами аз много често обичам да провокирам Бибата и сама да й се противопоставям на някакви заучени неща. При нас съвсем реална е обратната ситуация, тя да каже "небето е синьо" а аз да отвърна "да, бе да, я го виж по-добре" Та хич и не се учудвам като започна да получавам и аз отговори започващи с "да, бе да" Но ако не съм много изнервена и не реагирам остро на такова противопоставяне или започвам да питам "А какво е според теб небето, ако не е синьо" или пък казвам "Знаеш ли, че всъщност имаш право (което в първия момент доста я шокира, защото е наясно, че не е права), и започвам да обяснявам че при различни ситуации небето може да променя цвета си на сиво, бяло, червено, пъстро... и започвам да я карам тя да казва кога какво небе е виждала, има ли си любим цвят, кое й харесва..... И така.. Сещам се даже и за Оранжевата песничка....
Според мен е много важно детето да бъде провокирано, да не мисли прекалено праволинейно - това развинтва въображението и му отваря нови хоризонти. Също така съм убедена, че чувството за хумор може да бъде възпитано. Аз определено си мисля, че Бибата вече си има доста добро такова и успешно се опитва и тя да се шегува с нас, на нейното ниво, но все пак е доста забавно. И си мислех, че повечето деца са така, но на рождения й ден се изненадах от противното. Напр. там аниматорката доста се шегуваше и Бибата умираше от кеф и смях, но някои деца видимо се разстройваха и натъжаваха - едното момиченце повярва, че ще им раздадат метли да почистят след купона и настояваше до последно.... та така.
Винаги се старая да имам сериозно отношение към децата, но не винаги приемам всичко на сериозно и поне Бибата умело го разпознава 

Танче, а за плаченето в ДГ, а ми и Бибата е от ревлите там. Когато съм разговаряла с госпожите и двете ясно я определят като много чувствителна, неагресивна и прекалено привързана към правилата и реда. Тя плаче, ако някой развали нещо, което е направила, и така не изпълнят това което е казала госпожата. Плаче, ако я изцапат/намокрят или тя го направи - просто обича да чиста и суха. Аз се опитвам да обяснявам, че има разлика това да се е случило по невнимание и без да иска, друго е някой нарочно и умишлено да й разваля и цапа нещата... На моменти прави разлика, но виждам, че й е трудно. Отделно пък се опитвам да кажа ( в други ситуации), че "без да искам" може да е хубаво оправдание за това, че не си внимавал достатъчно или не си помислил и съобразил някои неща.... Но че и тя си има нужда си поплаква, явно си е така. Напоследък е започнала да плаче за мама в ДГ (миналата година плачеше за тате ) и доста се разтъжава... Днес тръгна със сълзи и "любимия ми въпрос" - защо трябва да ходя на ДГ??? и защо седмицата не е само 3 дни (спомня си първата работна седмица на годината...)

Момичета, ЧНГ и тук, на който не съм Да ви е усмихната и здрава!

ТаняР, моля те сподели какво отговаряш на въпроса "защо трябва да ходя на ДГ?" Аз още не съм намерила смислен отговор

Хайде и от мен за много години, здрави и щастливи!

Темата наистина е интересна. Всъщност, като се замислим, какво значи откровен? Според мен, да кажеш честно на някого нещо, което може и да не му хареса, но примерно има значение и по някакъв начин ще му помогне. Ако просто го кажеш самоцелно, си е грубост. Това едва ли ще могат да го схванат все още нашите мартенчета, но не пречи да им се обяснява с простички примери. И както казва Зеленкото, все някога ще вдянат. Не знам наистина на каква възраст започваме да приемаме детската непосредственост и първосигналност за грубост и липса на възпитание. Като се замисля, на някаква такава реплика от дете на възраст като нашите, бих реагирала според действията на родителя, които ще последват. Ако е "шт, така не се говори", няма да ми хареса, най-вече защото това именно е лицемерие. Аз бих заложила по-скоро на директни примери. Като това, че пише килната буквата А и аз й го казвам, защото може да се научи да я пише правилно. Но не й казвам, че е малка и не стига горния шкаф (оня с шоколада и бисквитите ), защото това не зависи от нея, не може да го промени и само ще й стане мъчно. Изобщо мисля, че всичко вече трябва да им се обяснява, без ау! и оу!, а като на големи и те разбират. Кога ще започнат да се сещат да се съобразяват и на мен ми е много любопитно Отделно на горния ми пример ще последва едно "ама аз искаааам да стигам до шкафаааа", но това е една съвсем друга тема

За синьото небе.... ако точно такъв е примерът, изобщо няма да споря, по-скоро ще го обърна на игра. Вече ако не е синьото небе, а важен документ, примерно, който не трябва да се къса - тогава влизат други методи в употреба. Т.е., ако знам, че познава цветовете и просто се опитва да ме провокира, ще я обезоръжа с шега. Ако "й се вържа" и се включа в играта, ще загуби интерес, а и не виждам лошо да се позабавляваме. Сега им е времето да си развинтват фантазията, без да ги смятат за луди. 
Понякога, когато нямам настроение или примерно учим буквите, но тя нарочно бърка и казва друга буква, т.е. лигави се, тогава директно й го казвам. "Явно не си в настроение" или "аз знам, че ги знаеш, но сега се глезиш и не ми се участва". Ако ми е дошла музата, не ми пречи да мина на варианта "Ами да, какво ти А, това си е жив слон" (примерно). За съжаление, ние май все сме уморени, забързани и подобни наши изяви много я впечатляват и изненадват приятно. Няма да остане неграмотна от малко лиготии 

Аз пък исках да подметна една друга тема.
Как се справяте с моментите "м.... му, искам си живота!" и имате ли изобщо такива? Да поясня какво имам предвид. Сами сме, никой не ни помага, от 4 години да сме излизали 5-6 пъти. В момента, в който умирам от глад и посегна да захапя нещо, се оказва, че трябва да полетя към тоалетната по спешни и големи въпроси. В момента, в който д-то ми докосне стола, се оказва, че трябва да стана да сипя вода, спра отварянето на чекмедже, подам бисквита от оня, горния шкаф. Преместих си крема и парфюма от тоалетката в банята, за да не будя малкия сутрин, на другия ден къщата яко миришеше на новия ми парфюм (поне никой не ослепя). Ако искам да видя клип в нета как се прави еди си какво, моментално две глави са между моята и екрана. Докато карам колата и се опитвам да се опазя от поредния гений-пишман-шофьор, отзад не спира да ехти усилващото се "мамо, мамо,мамо, маааамооооо!" Ако извадя апарата да ги снимам, след минута някой виси на каишката или е лепнал пръст на обектива (или поне се опитва), а другият се цупи и отказва да спре на едно място за секунда. Разбирате ли, искам 1 час и 1 м² личен живот. Място, откъдето няма да ми извероломстват малкото лични вещи и време, в кето АЗ да реша какво ще правя следващите 20 минути. Не е много. Но на моменти ми иде да пищя и да се махна някъде, където чувам мислите си. После, естествено не се чувствам добре от тези си настроения. А понякога и децата го отнасят.
Та, имате ли такива моменти и как се справяте с тях?

Бухте мнооого ме провокира да пиша

Включвам се обаче само по твоята тема, че имам кум неща за довършване.
Изпадам в тези ситуации. Много често не чувам мислите си, завива ми се свят от тяхното говорене, подскачане и искане на вода,сом, бисквита и тн. Сега докато имахме гости.... ето докато се опитвам да си събера мислите, Боян се появи с  три въпроса и забравих какво щях да напиша
А да, свеки беше изумена колко диоретично действа моето желание да хапна, на Яна. Нямаше един път в който да седна ида не ме вдигне за тоалетна. Разбирам те, много добре те разбирам. Да не говорим че преди малко им забраних да припарват до сока ми, защото си го купих за мен, те казаха че не искат, а после :"Ама той бил много вкусен!"Прогоних ги като грабливи птици (сока е от алое вера и се купува от един магазин на другия край на града). Докато съм с тях не гледам телевизия, не ям, не ходя до тоалетната,не мисля.... просто не става. Започвам да съм АЗ чак когато заспят. Започнали сме да си крием по един шоколад и ядем скришом, като мишки. Не че няма и за тях, има ама нашия е винаги по вкусен.
Имам два дни в седмицата в които и двамата са до 3 на училище. Това е моето време. Вярно че това ми е времето в което чистя и лъскам къщата, оправям прането, подреждам и се занимавам с цялата бумащина, но все пак е моето време. Сутрин пия кафе, без да ме привикват на всеки 30 сек. после пускам някакъв безумен сериял и долу и горе така, че да го гледам на всеки етаж. Тогава си мисля, разсъждава, зяпам в една точка, пея и тн. Обичам това време. Това ми е спасението, иначе ще лудна. Често ме канят на кафе в тези дни. Отказвам.Искам да съм сама. Много е егоистично, но не искам тогава да слушам личните терзания на другите, искам да чуя своите. Една мацка всеки вторник от 9 беше в нас та до 3. Помолих я да прекратим срещите.

Та разбирам те, ама много добре.

Бухте, аз при едно дете същ като Шая успявам да отделя време за себе си само когато спи. Сравнително рядко ми се случва да не съм на работа и да успея да си събера мислите. С клипчетата е същата работа - веднага ми се намърдва в скута и иска той да ги пуска. Наскоро ни подариха детски лаптоп - от тези образователните, с малки екранчета, които говорят на "инглийски". Не е нов, поочукан и пообелен, но приказва и ... О! Чудо! ... Митко си има собствена клавиатура и компютър, та може да "поработим" успоредно всеки на неговия. Предполагам, че чудото ще трае три дни, но за сега му се наслаждавам. И да, на мен също то време на време ми идва да си поискам живота за малко (особено в случаите, когато ми се задават сложни роли с персонажи от 5 филмчета едновременно), но бързо ми минава. 
С писането изобщо не се тормозя, още много малко букви познава изобщо, но явно не му е интересно. Аз се бях научила да чета на 4 и половина, но почти спонтанно (аз питах тази буква коя е). Предполагам, че и на него ще му дойде времето за четене и писане и май не е точно сега.
За обясненията съм на мнение като Бухта - обяснява се като на големи, а те включват постепенно.

здравейте, момичета! Реших и аз да се разпиша, сакън да не ме забравите:)

за личното време...сложна работа...затова просто с таткото се разбрахме, че еидн ден в седмицата вечерно време просто ще липсвам от вкъщи....или ще се затворя в другата стая, пък той да се оправя. основно все пак излизам на по бира с приятели, за момента това ми е необходимо...Иначе Нанка основно ми помага и рядко ми пречи, например в гледането на клипове. но като цяло ми липсва и на мен понякога  "ергенският" начин на живот.

Обаче ние в момента имаме друг проблем: как да обясня на дъщеря си защо тя не ходи на градина и защо не я приемат като другите деца? на отговора няма места, милата, ми казва " аз съм малка, много място не заемам"....

Ей туй прочетох вчера и тоооолкова се натъжих, че се припознах много добре как напъждам Бибката на моменти, че да си свърша туй-онуй...
Та, Бухтичка, знам за какво говориш, но аз го усещах по-силно това с Бибката като се роди. Сега явно някакси съм свикнала и дори и да дойде някоя баба за малко вече не можем да излезем двамата, взимаме си и кака с нас... Но май в това е очарованието да имаш деца. И почти всичките ни приятели са с деца.. и ако се случи да сме без, все се улавяме, че за тях говорим. Иначе при по-напрегнати моменти гледам да експедирам тате навън с Бибката, засега Бобата не е толкова взискателен, освен че доста се разнасяме Гледай ако можеш да си крадваш време и да ги оставяш малко на тате. А те не се ли заиграват вече двамата, аз така го чакам този момент.. знам че е много гот.

СЗА това с градината и на мен ми е висш пилотаж... Всеки път различно отговарям. Или и давам някоя задачка за деня. Например сега съм и възложила да разбере кога е РД на любимата й госпожа, а тя все забравя да пита и така... това я ентусиазира, или пък едно приятелче от ДГ чакат бебе и сега всеки ден тръгваме с "да видим дали днес Марти ще се похвали с бебе", а то наистина трябва да се ражда всеки момент. Друго, което обяснявам е, че всеки си има задължения и нейното е да ходи на ДГ и т.н. Това много не се харчи, обаче... Иначе много си обича заниманията по музика и танци и в дните, в които ги имат ходи с тази мисъл...

Не твърдя, че отговорът ми е смислен, но при Рая има ефект - казвам, че децата там, особено Рик и Матис заедно с Мюриел и Лоти ще са много тъжни, защото я няма и няма с кого да си играят. Тя обичайно казва, че ще отиде, защото вчера с Лоти рисували цветя, но имало да се довършва, или нещо подобно... С Рик танцуват, а с Матис карат колелета...та всеки ден се опитвам да наблягам на другата дейност, или пък казвам: "А дали днес ще танцувате пролетния танц", или "сигурно ще ви сложат печатчета на ръцете, защото е ден за библиотеката" и тя се въодушевява и сама бърза да се облича за ДГ. Ако Ники все пак ти каже кое го радва там може да наблягаш на него и това да му помага в търсенето на отговора.

Винаги сме се старали да сме откровени с децата и обясненията за това, или онова. Така че все някога ще разберат И това. Рая има навика да казва, че не иска да яде това, или онова защото е гадно и го повтаря не само у нас, но и когато сме на гости и си е грубо. Говорим си доста за това, че може да каже, че не ѝ харесва, или не ѝ се яде, но едва след като опита яденето...а така да си казва само, че супата е гадна не е добра идея и забелязвам, че напоследък казва: "не искам да опитвам тази супа, защото ми се струва, че май не е вкусна " - тогава изобщо не ѝ давам да яде супа и предлагам друго нещо.

Лично време - нямам потреба да имам такова, извън 1-2 часа седмично по магазините сама. Толкова съм свикнала да съм с децата и грижите за тях, че не ми пречи да стана когато се храня. Рая отдавна ходи до тоалетната сама и сама се оправя там, та не се налага да ѝ помагам. Вода си налива сама също. И тя и Нико се справят да си вземат бисквити от най-високия шкаф, защото просто си прибутват стол до там и се оправят сами. Знаят, че се взима по 1 бисквита и след като се изяде, ако им се яде още може да вземат втора. И двамата знаят, че бисквити и бонбони се ядат само за десерт и след като да се нахранили на обяд, или вечеря. И двата знаят, че плод се яде между храненията - Никола се качва на шкафа сам, от дивана и си взима който плод иска, носи ми го да го обеля и да му дам да яде... та това изобщо не ми е проблем.

За чуването на мислите - ми понякога се хващам, че се изключвам от шумотевицата и данданията, когато се зачета в нещо интересно... това се случва обичайно когато се заиграят двамата, което е все по-често напоследък, или когато се загледат в детско филмче. По-важните неща обичайно върша когато заспят на обяд, или вечер. Рая откакто е на градина вечер заспиват около 21 ч и имам поне 2 часа за такива неща.

Я, не съм единствената бяла птица И Танчето писала почти като мен. Много хубаво писанието, Танче - аз нали съм си ревла, та пак се просълзих...

Ох какъв сняг вали навън...днес ще е голяма забава... Дано се задържи повече от 2-3 часа този път

ТаняР, много благодаря за стихотворението, чела съм то преди време, но пак се просълзих.

Честно казано, не ми липсва много времето сама, понякога когато съм изнервена от много работа или нещо неприятно, което е станало през деня, се улавям, че съм по-рязка към молби като "дай вода" или пък желанието да си играем. Някой път откровено им се развиквам, че и аз съм човек. Обаче после се улавям колко много съжалявам и как всъщност това, което искам най-много, е да прекарвам повече време с децата си.

Да ви споделя нещо, което забелязвам напоследък и дори имам пример от тази сутрин. Много често Ники ме моли да играя с него в игрите му, които са най-вече роли - аз съм еди-кой си, той е друг или сме по няколко героя и той развива играта и ситуацията. На мен често ми е скучно да играя, защото подхождам с такава нагласа (най-вече понеже той определя всеки път какво трябва да каже всеки). Обаче си наложих да се настроя положително и ентусиазирано към игрите, освен това си наложих и да му отделя тези 20-30 минути, в които иска да играем и, о, чудо, вече ме пуска да тръгна за работа без проблем Дори тази сутрин ме гонеше. Преди много често казвах "изчакай това да направя, изчакай онова да свърша". Не че сега не го правя като имам нещо важно и неотложно, но неща като пералнята, чиниите, гладенето и прочее могат да чакат, а и за работа мога да тръгна по-късно, така че никой не губи, а всички печелим

За детската градина нямам още такива "инструменти" под ръка като вас, защото Ники вече два месеца и половина не ходи. В средата на ноември имаха варицела, той не беше в контакт, аз не го пуснах, че трябваше да пътувам и сега чакаме да изтече карантината. Последната е до 21 януари и може би към края на месеца ще тръгне. Но понеже не я е заобичал повече докато си седи у дома , не иска много много да ходи. Разбрали сме се, че ще го водя до обяд само, дано тръгне нормално без големи драми. Но все пак ме пита защо трябва да ходи и докога ще трябва да ходи и се чудя какво да обяснявам. Разказвам за дечицата и как ще си играят, ще им е весело, ще има приятелчета, но той казва, че му било весело у дома и не му трябвали други деца. Хм.

Окич, пак щях да забравя да ти кажа, че се радвам, че книгата ТУР ти допада. За мен също е написана доста практически и е приятна за четене. Насреща съм ако ти изникват въпроси

Чакайте да дам по-добър пример: "Този молив е червен" или "Това е молив". За нюанса на синьото на небето наистина може да се спори 

Личното време и на мен понякога ми липсва много. Вероятно когато се върна на работа ще ми залипсва още повече  Само дето не ми е толкова тежко и без него... Без деца имам спомен за 2 момента: когато се опитах да отида на зъболекар, но го нямаше и една родителска среща, когато буболец беше болен и не беше на градина 

glafira, много съжалявам, че още не сте изтеглили голямото тото да ви вземат на градина. Дано ви се усмихне щастието... добре ли обмисляте подредбата, евент. точки за месторабота или друго, знам ли 

 Ето ме и мен, вече с бебе вкъщи. Чувстваме се много добре, Кали изобщо не ревнува от малката и нямаме никакви проблеми в това отношение. Единствено недоспиването ми идва в повече, че Мира се буди честичко през нощта. Такива сенки под очите съм заформила, чеее А през деня изобщо не мога да спя.
 Сега, имам и един въпрос. Кали е била контактна с болно от варицела дете и  съм много притеснена дали и тя не се е заразила. Притесненията ми са най-вече заради бебето. Аз съм карала шарката като ученичка, а Мира е изцяло на кърма, възможно ли е по този начин да й предавам антитела и да я предпазя от заразяване. Ако някоя от вас е по-запозната, ще се радвам да сподели.