МАРТенчета 2009

Pretty woman, ако кърмиш Мира и си боледувала, имаш антитела в кърмата и предаваш имунитет. Риск винаги има, но е много минимален в този случай. Мисля, че можеш да бъдеш спокойна. Знаеш, че трябва да следиш Кали около 14 дни след контакта.

Pretty woman, докато още кърмех Митко, изкарах херпес зостер, което е повторната проява на варицелата. Обривът беше по едната гърда и просто покривах мястото с кърпа, за да няма директен контакт с кожата. Не се зарази. До колко е траен така образувания имунинет нямам представа, но очевидно тогава моите антитела бяха се "прехвърлили" при Митака и аз преболедувах, а той - не.

SZA, прочетох новата ти публикация в блога и пак ми хареса.

Танче, много хубаво стихотворение. И вярно.

Здравейте момичета!
Сигурно вече сте ме позабравили, че отдавна не съм писала, но да знаете, че ви чета най-редовно  При нас нищо ново - да си похваля детето, че вече 4-ти месец ходи на градина без нито един пропуснат ден, много бързо се адаптира, не плаче и там много я хвалят, справя се чудесно с материала, въпреки, че е 2-ра група и е една от най-малките. Само че дългата ваканция не и се отрази много добре и миналата седмица имахме малки драми сутрин, че не иска да ходи, та в този смисъл да споделя аз какво и казвам в такива случаи - самата истина - просто се налага да ходи, защото и мама и тати трябва да ходят на работа и, че е още малка да стои вкъщи сама.Казвам и също, че и на мен понякога не ми се ходи на работа, но ходя, щом трябва.И, че сутрин и на мен ми се спи, че предпочитам да се гушкаме с нея в леглото до късно, но през седмицата няма как, за това чакаме почивните дни.Явно има ефект, защото сега вече сама си казва - мамо, и на теб не ти се ходи на работа, но ходиш, щом трябва.Схвана детето.
По темата на Шу - според мен границата е някъде м-у детскоградинската възраст и училищната, най-просто казано. Спомням си, когато Никол беше малка една случка - разминаваме се с един негър и тя казва, сочейки го с пръст - мамо, и аз имам такова, само че в розово  /има кукла негърче с розова дрешка/.А София наскоро ми изтърси следното - гледаме филмче за индианци и тя пита - мамо, къде мога да видя истински индианци, в Зоопарка ли?  Умрях си от смях. Та, ако Никол ми ги каже тези неща, определено няма да ми е смешно, но от устата на София си е все още смешно.
За личното време какво да ви кажа - ами няма го.Но сега поне, като ходя на работа, имам време да си прегледам форума, та както виждате и някой ред мога да драсна, вкъщи абсурд.А това с ходенето до тоалетна по време на моето хранене си е закон, но както Тони сподели - сама се обслужва вече, само и казвам да отива щом и се ходи и така. За вода или друго - честичко пращам кака и, ако е наблизо  А вчера така се заиграха двете/рядко се случва напоследък без да се скарат/, че успяхме с баща им и новините да чуем, така че не се оплаквам 
Глафира, аз защо бях останала с впечатление, че са ви приели на градина?Явно бъркам с някой друг.Кой я гледа сега Светланка?Само да ти кажа да не разчиташ само на системата, има ефект, ако ходиш и лично да говориш с директорката, все може да се намери някъде местенце - нас така ни приеха, просто огромен късмет - без изобщо да я познавам тази жена, без никакви връзки или пари - просто взех София и отидохме в градината да питаме има ли места и тя просто каза да, само че във 2-ра група, ако сте съгласни. И това беше. Стискам палци скоро и ти да се похвалиш с градина!

никита, правилно си спомняш, че са ни приели, но само и единствено в Кремиковската детска градина, която никак не е удобна. А светланка сега се гледа от бабите и таткото, редуват се.
Ще пробвам варианта, който предлагаш, но имам много сериозни съмнения по дадения въпрос:)

Никита, радвам се, че се разписа. Проблемът да обяснявам това за работата е, че Ники има кой да го гледа, а и той знае, че аз ако реша мога да отивам по-късно, да работя от нас и така... На мен пък не ми се иска да свързва ходенето на работа с неприятно задължение, както и ходенето на детска и гледам да не давам това като мотив. Като цяло опитвам с истината , а именно, че за него вече е добре да играе повече с дечица на неговата възраст. Тй ме контрира веднага, че се чувства много добре да си играе и сам, та затова удрям на камък с обясненията

Ох, милата Нана! Тя не заемала място!  Има ли надежда някаква? Дано скоро ви приемат и да тръгне при децата, милото 
Шая, напомняш ми едни мои мисли. Навремето баща ми винаги оставяше всичко по-вкусно за нас. Вярно, че тогава нищо нямаше, а и той не обичаше шоколад   Но аз сега не го чувствам точно така и понякога, при определени обстоятелства, не съм склонна да ги оставя да ми издърпат залъка от устата.
ТаняР, да, това стихче ми е попадало и преди и понякога ме просълзява. Сигурно го е писала някоя като мен, дето като свърши глъчката и всичко утихне, започва да се чуди какво ще прави след няколко години като чуе "уф, бе майкооо, остави ме!". Абе не можеше ли по-балансирани да са тия неща?   Първо 3 - 5 - 7 години ти изсмукват всяка секунда, после пък те отсвирват, та се молиш да те оставят да ги погалиш, едва ли не. Не е много честно така
Не Танче, двамата не се заиграват много, тя още не може да го приеме, макар че има някакви проблясъци на загрижена кака. Като цяло той й се гушка, тя стои като мумия, а през останалото време се драчат и той пищи кански. Много глас има това дете! 
И аз имам само часовете след като заспят. Тия дни малката все по-късно отнася и вече съвсем ми е сведено до минимум. То не случайно всичките ми постове са с час 1,2, че и по-късно се е случвало.
ТаняТ, при нас това са филмчета и май все по-често отпускам по повече от едно, за което ми е кофти. Дано ви трае повечко дни чудото
Прити, ако си я карала, имаш имунитет и той се предава на бебето. Така, дори и да се зарази, я кара доста по-леко. Важно е да знаеш дали детето е било вече болно, т.е. с избили обриви. По книга са заразни 1-2 дни преди да избие обрива до завяхване на пъпичците. Според моята лекарка стават опасни едва като се опъпчат. Така че виж точно кога са играли и кога е избило. Дано се размине, мъничка е още за такива екстри.

 

glafira, и аз стискам палци да я вземат Сметланка на градина, че да не е тъжно детето.

Аз да ви почерпя с тортата, която направих за днешният ми празник 

Тони, честит имен ден! Да ти е живо и здраво името, теб зло да те забрави!
Моят личен довод за ДГ винаги е бил социализиране, ерго, такова и ми е обяснението към детето!
Да си намериш нови приятели, да свикнеш да бъдеш с много и различни хора, да научиш нови неща, нови игри, стихотворения и песнички, дори и такива, които мама и татко не знаят! Даааа, мама и татко не знаят всичко  !

Милата Светланка, така ми домъчня! Глафира, нямате ли вариант поне за детски кооператив или някаква забавачка, да не е толкова тъжно детето!
При нас в сладкарницата има едно момченце, русначе, съответно нямат право на място, милото толкова иска да си контактува с дечица на неговата възраст, майката разказва, че висят по цял предиобяд да чакат да дойде някой на неговата възраст!
Дано скоро да ви се усмихне късмета с място!

Тони, страхотна торта си направила! Жива и здрава да си!

Честит празник на всички Атанаски, Насковци и Насета!

glafira, наистина кооператив е добър вариант, ако има възможност.  Друго, за което се сещам, е съботно-неделно да я водиш на мероприятия с дечица (ето в тази тема има интересни идеи)

въпроса не е просто в събирането с други деца, това си гоимаме, особено събота и неделя. Проблемът е, че не намирам правилните думи да обясня защо не я приемат в детската градина като всички деца. Кооперативът е чудесно нещо, но няма кой да я води, нито да дава дежурства. много страда от факта, че всичките й другарчета са там, а пък тя не. няма как да обяснявам за точковата систем, твърде е малко, за да ме разбере. Та си плачеме от време на време заедно.

glafira, разбирам те и ти съчувствам. Наистина е трудно да обясниш защо за другите може, а за нея - не. Вероятно ще изникне възможност, дано да е по-скоро.

SZA, при Митко единственото, което сработи беше, че и на мен не ми се тръгва на работа и предпочитем да се гушкаме с него и да си играем цял ден, но трябва да се изкарват и пари, защото те са нужни за ток, храна, играчки и за това ще се наложи да отида и да поработя. А неговата работа е в детската градина да научи нови неща и да има много приятелчета за игра. Даже имаше един период, в който ми казваше с плачлива интонация (и заговорническа усмивка) "Мамо, не ми се ходи на детска градина. Кажи, че и на теб не ти се ходи!"

Привет
Днес дребната е влязла в опасна серия и хем се тръшкам от смях, хем ме навежда на още мисли по темата на Шу.
"Мамоооо, днес си хитруша и забрави водатааа!"; полицаите се ядосвали на майките, защото те им се карали и ги затваряли в клетки;
"-Тате, искам да видя ч..... на Кале
-И защо ще я гледаш?
-Ами да видя дали е украсена с ракети, светкавици и гръмотевици"     
"Мамо, искам да ме хванеш, преди да събудиш този ненормалник" и сочи към баща си.  Круела Девил, предполагам. Трябва да й спра филмите напълно. В случая не можах и да се обяснявам, защото "ненормалникът" така се разхили, че......... 
Та, идеята ми е, че явно първо трябва да започнат да осъзнават значението на думите, които ползват, преди да въведем уместността като критерий какво да казват и пред кого.
Отделно, вчера гледах с нея Бамби и първо - разбрах откъде идва Тропчо, второ - въпросният Тропчо трябваше да повтаря наученото от татко сутринта, а именно: "Ако не можем да кажем нещо мило, по-добре да не казваме нищо". Това не съвпада съвсем с моите възгледи, както вече писах, но все пак на тази възраст може би е вариант за първоначално възпиране от  изцепки.

Глафира, много гадна ситуация, аз също бях в нея за известно време. Мисля, че най-важното е да я убедиш, че това няма нищо общо с нея. Вашата система е различна, при нас е лотария и се скъсах всяка сутрин да обяснявам как местата са по-малко от децата и за да е честно, теглят на жребий толкова деца, колкото места има и е въпрос на късмет. Трудничко е, когато знаеш, че нещата не се случват точно така, но за доброто на детето се напъвах да звуча убедително. Че и с разбираеми думи. Разказвах й как всяка седмица ходя да й пускам документите за поредното теглене или пък как тази изобщо не са пускали места...... абе гадна история беше. Стискам палци да ви излезе късметът и да ти се отплати това време с една лесна и бърза адаптация. А ти ако можеш, префасонирай системата, така че да разбере нещо. Точковата и аз трудно ще я схвана, ако започна по детски да си задавам въпроси от типа "ама това защо е така". Не че нашата е цвете, даже хич, но лотарията по-лесно се разяснява. Успех!

Ох, Глафира, ти трябва да обясняваш защо не ходи, аз пък точно наопаки. Другата седмица правим нов опит с детската и да видим как ще сработи, ще докладвам.

Аз се подготвям за времето, когато ще трябва да докладвам по общини и детски градини как обучавам детето си у дома  (нали още съм се отказала за трето), ето вижте как: Време за игра.

Груби думи не използват кой знае колко, Ники повече покрай разни заучени от филмчета. Обяснявам, ако чуя нещо, че ми е неприятно или че на човекът, към който е отправено, може да е неприятно. Но гледам да не ги обърквам като ги карам да изразяват нещо, което не чувстват, като например благодарност за нещо получено, което не харесват. 

Момичета, имам нужда от съвет.  Симонка все още се напикава по време на обедния и вечерния сън. Доскоро се надявах, че ще отмине, но вече взех да се притеснявам. Особено ме тревожи фактът, че и тя се чувства неудобно да се напикава всеки ден в градината. Имаше един период, в който изцяло бяхме махнали памперса, но първо епизодично, а в последствие все по-често пак започна да се напишва, докато спи. Мисля, че не е свързано с някакъв стрес, защото не съм забелязала някакви други признаци на тревожност у нея (макар да допускам някаква връзка с операцията й).
Та казусът е следният: едната госпожа в градината не дава да й нося памперси, защото така съм щяла да я объркам още повече и да я карам да се притеснява от другите деца. Според нея и нощем не трябва да спи с памперс, а е по-добре да я събуждаме няколко пъти, за да се изпишва. Същевременно другата госпожа е на мнение, че не трябва да я будим, защото така няма да я научим сама да се усеща, и че както при бебета, когато му дойде времето, памперсът ще почне да остава сух. Каза да не обсъждаме пред нея тези неща и да не показваме, че прави нещо лошо, за да не я травмираме. Кой според вас е правилният подход по отношение на памперсите и на отношението ни към нея? Как можем да й помогнем?

Гери, аз не съм имала подобни терзания, но една приятелка беше върнала нощния памперс при 5 годишното си момче. Мисля, че го израстна, но не сме го обсъждали скоро. Не е добре да се фокусира вниманието на детето и да се чувства то виновно, но аз бих показвала, че ще се радвам да се справи с това. При Митко имаше няколко нощни инцидента около половин година след като махнахме памперса и го помолих да не пие много вода вечер преди лягане (все още пие поне половин чаша) и сутрин като стане, веднага да се изпишка, за да не мокри леглото. Не знам дали това имаше ефект, но спря да се напишква. Друго, за което се сещам е, че тези инциденти бяха, когато му беше прекалено топло през нощта и от тогава намалявам печката вечер.
Дано бързо да размине.