Красотата на земята сме събрали във цветята! Есенно- зимни цветни раздумки

Благодаря за палците, всичко е наред .

Сега с огромно нетърпение чакам най-сетне жълтият хибискус да разтвори цвят...толкова пъпки не успяха да се разтворят и опадаха, плачеше ми сърцето всеки път .

Опадали са от преполиване.

 Не е задължително да е от преполиване.
 Мариета знае да гледа цветя и това изказване ми се стори доста крайно.

 Мариетка,  ! Само добро те чака, вярвай в това! 

Сигурна съм, че не е от преполиване, другата до нея си цъфти...капризна е явно жълтата красавица, но нищо, аз умея да чакам...

Нелинце, все забравям - като ти гледам аватара се сещам нещо - преди 2 месеца може би една сутрин в двора на училището ни децата намериха подхвърлени  три котенца - мънички, пухкави топчовци. Криеха се в дупка, по-малка от детски юмрук, под циментовите стъпала да входа. Децата им даваха къшейчета от закуски, изнесохме им съдинка за вода...в нашето училище имахме само едно дет със СОП, в 6-клас - Косето. Слабо, ще се скърши, мръсно, рошаво, а българче. Ама то неговото живот ли е било /по стеченение на обстоятелствата знам повече за това семейство, дядо му живее наблизо до къщата на свекъра ми на село/ - майката - алкохоличка, бой, глад и мизерия, първите преподадени уроци - от пияниците в селската кръчма, където Косето се свираше зимата на топло ...придойде в 4-ти клас при нас, другите не го приеха, той - агресивен, те - с ужасната наслада да измъчват по-слабите от тях. Детето явно има нужда от медицинска психиатрична помощ, ама кой да му я даде...както и да е. През това лято едно семейство с огромни сърца почна да приютява Косето, облече го, обу го, имаше вече къде да се изкъпе, имаше и джобни...От над 100 деца единствено тая душичка ходеше до магазина и с подарените от добрата леля Нина парички купуваше на котенцата специална храна. А те, като че сродници-бездомници усещаха това и само на неговото "пис-пис" излизаха от дупката и доверчиво се настаняваха в скута му...На 1-ви декември Косето ни каза "Довиждане" и благодарение на леля Нина той вече си има своя, вярвам по-добра, макар и приемна майка - в СОС-селището в Трявна. А малко преди това една сутрин взех едното пухкаво топченце и го отнесох в родната си къща, при майка ми и баща ми. Та този черньо, точно като твоето коте от аватара, вече се казва Пухчо и е цар на къщата - бързо-бързо показа на останалите котки и двете кучета, че той командва...братчетата му се загубиха щом си тръгна Косето. Дано и те като него са намерили по-добър и топъл дом...още си спомням огромните очи на това бледо, изпито лице...никога не му крещях като другите. Само да му кажех тихо "Косе, спри, не се бий, не така..." и той навеждаше глава "Да, госпожо...вие нали знаете дядо ми на село..."...отплеснах се, простете ...

 Вече плача...

 Имам подобна история, с братче и сестричка. Социалните ги взеха от майка им, заради лоши и мизерни условия. Жената полудя. След година почина. И те не бяха видели добро. И сега са някъде, не знам къде. Най-вече за тях ми домиля. 

 А розата ще я отгледаш. Има и такива моменти, в които цветята не вървят. И от сезона може да е, и от температурата. Никой не знае от какво.

 

Eто го нашия Пухчо /децата онзи ден първо него намачкаха и чак тогава отвориха подаръците.../

 Добри души сте, Мариетка! Нали те видях наживо. Ти си ангел! 

 Гушни момчетата си! 

 

 mari_eta Разплака ме историята-и за момчето и за котенцата.
Много красив този Пухчо!
А ще чакаме снимки на тази жълта красавица!

Не исках да ви натъжавам...всъщност, Косето сега съм сигурна, че е добре, а пролетната ваканция са му обещали да дойде на гости...
За котките - обожавам ги, винаги съм имала. Мама ми разказва, че първата котка у дома аз съм я донесла - била съм на 2,5 години, грабнала съм я от дома на баба като сме били на гости и съм я донесла вкъщи на ръце...сега тук, в апартамента нямаме и много страдам, ще ми се да си вземем, но много пътуваме и няма са има кой да се грижи за нея...но пък на село си имаме, ето че и Пухчо е там, особено Калоян много ги обича...
...а за розата - ще цъфне, знам, само дето аз съм по-нетърпеливата от двете ...

П.П. Като не цъфтят цветята и няма снимки, поне да си поговорим ...

Ети, дано Косето се чувства на място там, където е сега. Предполагам му е тежко, но е със сродни души и хора, на които им пука   

За хибискуса - ториш ли(обичат да похапват и може да не му достига храна)? Има и още нещо - различните сортове се нуждаят от различна топлина, за да цъфнат, чувствителността към светлината също е различна, та ако има начин да го преместиш я на по-топло, я на по-светло, та да му донагодиш условията.

Кучо, в момента не торя, всички препарати са някъде в кашон в мазето зазимени ...а иначе подозирам намесата на малкия терминатор - обича да гледа телевизия седнал/легнал на земята и няколко пъти го хващам залостил крачета точно в саксиите с хибискусите - явно ги поотмества, а знам, че точно от това падат пъпките - страшно чувствителни са към промяна на местоположението. Сега като почна да жълтее последната издадох строга заповед да не се докосват саксиите по никакъв повод .
Времето ще покаже има ли ефект от нея....

Щом си прибрала торовете - вземи 1 кубче мая. Разтваря се в 10на литра вода (т.е 1/4 ти е пре-пре-достатъчна). В магазина до нас има един спатифилиум, който не спира да цъфти с по 10на цвята е все. Собственичката ми каза, че само с мая го торяла 
Трябва и аз да замая моя спатифилиум, че е марула от неАм колко години (подариха ми го 2004 и тогава беше в тези най-малките саксийки, в които продават кактуси, а сега е един грамадан + че все живо около мен се сдоби с издънки от него и имам за още половината китайски народ)

Абе аз всеки път като сменям водата на рибката се сспирам пед саксиите, ама на - не мога да се престраша...

Един познат я сипва в туба от мин. вода, за ди има тор за китките  до следващата смяна. Една приятелка пък тори с папагалско аки - общо взето това са едни от най-добрите торове - пробвай следващия път - какво по-добро от естественото подхранване