Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как да се справя с близнаците, които не искат да спят заедно?
Как да се справя с проблема, че моите близнаци не искат да бъдат разделени?
Как мога да помогна на близък човек, който често боледува?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как да се справя с близнаците, които не искат да спят заедно?
Някои близнаци предпочитат да спят отделно, което може да бъде по-лесно и за родителите. Постепенно ги разделете в отделни стаи с помощта на бебефони или монитори за наблюдение, така че все още да могат да чуват и виждат един друг. Те ще се приспособят с времето и няма да се безпокоят взаимно. Възможно е, когато пораснат, те все още да искат да играят заедно, дори ако спят в отделни стаи.
-
Как да се справя с проблема, че моите близнаци не искат да бъдат разделени?
Ако вашите близнаци предпочитат да бъдат заедно, това може да е идеалният начин за прекарване на ваканцията. В такъв случай можете да опитате да ги разделите, ако имат възможност постепенно да свикнат с отделни стаи. Важно е внимателно наблюдение на тяхното поведение и намиране на баланс, който е удобен и за тях, и за вас.
-
Как мога да помогна на близък човек, който често боледува?
За укрепване на имунната система могат да се използват рибено масло, витамин С и имуностимулиращи средства. Важно е да се консултирате с педиатър за подходящи витамини и сиропи, като наблюдавате реакциите и ефективността им. Също така е важно да избягвате преумората на децата, тъй като тя може да намали техния имунитет.
-
Как мога да създам коледни календари за моите близнаци?
-
Как мога да помогна на моето еднояйчно близначе да се научи да събира играчките си?
(и с нощния процедирахме така) Доста неприятно ми беше наакването в гащичките от Миша. Продължи точно 5 месеца, не искаше на гърне а в гащите. Въпреки че беше осъзнато, тя ми казваше и предложа ли гърне почваше да плаче и стиска. В един момент се предадох. От мига в който ми каза "Ако имам, не гачи" се изака като я държах бяхме навън и в тревичката, на следващия ден поиска на тоалетна да изака. В напълно непозната среда се случи всичко, бяхме на почивка на морето. Заведох бебета а си прибрах едни поосъзнати деца след 7 дни 
На 3-4 ден вече започнаха да казват и да си търсят гърнето и за седмица свикнаха. Следобедния памперс го махнах още в първия ден, те така или иначе не пишкаха вече по време на следобедния сън. На 4-5 ден махнах и нощния. Те сами не го пожелаха, защото беше жега, лято, август и с гащи си е къде по-проветриво на дупето. 
Имахме няколко инцидента, но като цяло за 2 седмици ударно махнах изцяло пампите, въпреки че децата нямаха навик да ходят на гърне. 
Ужасия! Та си мисля, че някак на 2г.дете повече неща му стават интересни, може да му се ангажира вниманието с доста неща, разбират до някаква степен какво си говорим. Като наблюдавам моите, които още нямат 1.6г. колко са различни от 1.1г. и тайничко си се надявам 
да ми е по- лесно този септември, когато ще са точно на 2г./ естествено в друга ясла, първото впечатление никога не избледнява/ 
Сестра и беше спец в панаирите в началото на градината и се успокои. Но адаптацията не е само да спре детето да плаче и вече е свикнало. Доста дълъг процес е, от родителя също много зависи да подсили детето да не се стига до срив в имунитета като падне от стреса. Това отпускане което забелязах и на двете места и можех да заявя "Ето вече се адаптирахме" в яслата настъпи след 4 календарни месеца, през които дали сме ходили и 30 дни. В градината стана малко по-бързо (като имахме тренинг вече), но пак след НГ си показаха рогцата и двете 
. Аз имах голям страх в началото.Първите пъти като се разделяхме плачех и аз дори 
,без да ме виждат, разбира се.Учителките им са страхотни,много се разбират с децата ми,свикнаха сравнително бързо.Като се сетя колко се притеснявах и го мислех...Имат си приятели там,ходят на танци,на пеене.Като се приберат ми разказват една през друга какво им се е случило.Тези емоции няма как да ги получат вкъщи.Разбира се плачат сутрин,не им се става,но няма как.Разболяват се,но антибиотик не сме пили нито веднъж,изкарват леко вирусите.Когато са на градина съм най-спокойна.Разбирам притеснението ти,но може пък децата да те изненадат 
