Не, не забравям. Първо - защото съм изключително педантична, второ - защото тя сама се оправя. Забравя тя, и то обикновено не нещата си за училище, а разни неща, които са й за тренировките. Чантата си оправя сама. Първата седмица-две аз й помагах, показах и после я оставих сама. Чат-пат я проверявам, но по-скоро дали е подредено както трябва, защото досега не съм я хващала да си е пропуснала нещо необходимо за занятия. Непрекъснато се разправяме как искам да си подрежда нещата в бюрото и чантата, тя прави някакви неумели опити, но мисля, че е загубена кауза моята битка с нейната склонност към артистичен хаос.
Досега 1 път /или може би два/ си е забравяла сака за тренировки, но й устроих такъв екшън, че се надявам да не се повтори. Домашни никога не забравя - това го знам от баба й, която е приятно изненадана от този факт. Дават им по много домашни /пак според баба й/ и тя твърди, че повечето деца забравят и затова майките и бабите след часовете задължително питали и се осведомявали кое е за домашна за следващия ден. Моята помнела и баба й нямала грижата да следи това. Та общо взето не, не забравя. Обаче е разтурена и мудна. С това ако се справя, ще ми закачат тиквен медал.
Виж целия пост
Досега 1 път /или може би два/ си е забравяла сака за тренировки, но й устроих такъв екшън, че се надявам да не се повтори. Домашни никога не забравя - това го знам от баба й, която е приятно изненадана от този факт. Дават им по много домашни /пак според баба й/ и тя твърди, че повечето деца забравят и затова майките и бабите след часовете задължително питали и се осведомявали кое е за домашна за следващия ден. Моята помнела и баба й нямала грижата да следи това. Та общо взето не, не забравя. Обаче е разтурена и мудна. С това ако се справя, ще ми закачат тиквен медал.
щи! 
Единственото нещо, което ми се случва да забравя да сложа на дъщеря си за у-ще /тя е първи клас/ е учебникът по рисуване.
Наистина много често ми се случва.