С какво ви дразнят свекървите- 21

О, разбира се, че не съм паднала на нейното ниво, не съм го връщала пред гостите, дадох й го по-късно...

Ха ха ха, страхотна идея! Ако не търгувах с ценни метали по занятие, може би турската лиричка от има-няма 7 гр. без нумизматична стойност щеше да ми предизвика интереса и да я вкарам в употреба по предложения от теб начин. Иначе схванах замисъла, благодаря за съвета   , ще гледам да подхождам с повече чувство за хумор и чувство за самосъхранение на собствените си нерви!

П.П. Явно съм много задръстена, защото съм около 9тата година на брака...

haute_couture,
на мен подарък при раждането на децата само мъжа ми ми подари подарък, но и моята свекърва (да е жива и здрава, аз си я харесвам), при изписването подари и на 2 деца по една златна пара. Явно е някаква традиция, но пък аз въобще не съм се обиждала. Много важно, нали е за детето. На мен жената други подаръци ми прави по други поводи.
Друг е въпросът, че аз подарък никога не връщам, щом е даден за децата, техен си е. Сигурно съм много дебелокожа, но пък за сметка на това много не се впечатлявам и съответно по-леко понасям някои неща.
Лека вечер!

Аааа, не  Мама беше на принципа "като ти дават - вземай, като те гонят - бягай" и през годините много пъти съм била свидетел как това е било определящо за отношението на хората към нея. Това е ми е дало повод да се уверя, че тази наша максима вобще не е позитив, никога не съм се придържала към нея и смятам да науча и детето ми да се отнася внимателно към даровете и да цени по-скоро жеста, с който се поднасят и да преценява дали той заслужава да бъдат получени. А при мен жестът беше повече от показателен - кътаният с години подарък му беше поднесен повече от месец след раждането на бебето, демонстративно размахан пред доста гости и с жест на унижение към майката. Мисля, че детето ми няма нужда от такива подаръци, друг е въпроса, че наистина не трябваше да го изживявам толкова емоционално....

Постъпката от страна на свекървата е наистина груба и аз също бих върнала подаръка. Това не е и подарък, а опит за публично наказание към майката.
Не всеки подарък трябва да се приема, особено ако е зареден и с негативен подтекст, както в случая. Не говоря да се устройват панаири, но неотбелязването на тази грубост от по-елементарен човек би се изтълкувало като малодушие.

С това съм напълно съгласна. Поговорката за зъбите на харизания кон хич не ме кефи 

Последното беше, че не направи това което я помолих- закуска за детето. Уж идва да ми помага    И казала на една комшийка като идвала у нас на гости/случайно се видяли/, че въобще не съм я слушала за нищо. 

Я, не си го слагай на сърцето, какво казала на комшийката. Нали не мислиш, че твоята комшийка се интересува дали слушаш свекървата? Такива работи направо ги подминавай и не се тревожи. Това не е важно. Ако пък не ти е приятно да идва, някак си се опитай да я отклониш от това намерение, кажи, че си намерила друго решение и т.н.

Аз пък не разбрах защо не е нахранила детето, дете е на детето й, ба.и хората. А в какво се състои нейната помощ да гледа детето в буквалния смисъл без да прави нещо за него каквото и да било 

Тя вижда помощта в това, да ми помага в домакинството - някоя чиния да измие, манджа да направи.  Сега дойде, защото аз бях на лекар, а малкия беше болен, а аз не можех да си отложа часа. Помолих я да свари мляко за мляко с ориз, а тя ми вика защо мляко с ориз, да не би да има разстройство. Викам нищо му няма, просто това да закусва, а тя: ами не може ли мляко с бисквити. Викав може. Като не иска няма да й се моля, я. И сварила половин мляко, колкото за него да има. Пък на мене яде ли ми се, не ми ли се яде няма значение. После купувах др. мляко за мляко с ориз да му направя.
Принципно тя като идва, не го извежда никъде, само вкъщи, един вид на мене шета, детето стои в кошарата, а тя само му се прехласва.  А аз бременна вече почти в 9тия, търча след него по площадките, а тя само се вайка как ще се оправям с две деца.

Аз имам материал за старшата свеки-бабата на ММ.
Бяхме на село за 2-3 дни, за им кажем за бебето.
Та, то и аз съм все на тръни около нея и може би си внушавам.Но много чужда се чувствам там, все си мисля, че ме преценяват, че ми броят хапките, че си мислят, че не съм за внука.
Стана едно недоразумение миналата година.Бяхме на концерт и бързахме да си идваме към СФ...майка ми трябваше да дойде да ни вземе.Бабата си помисля, че ще стоят цял ден и наготви.Аз 100 пъти и повторих, че идва, качваме се и потегляме.Да не готви, да не се тормози.Но тя наготви хиляда неща.
Идва майка ми с приятелят си, той даеа зор, че бил на лекар.Бабата се разсърди колко била наготвила и трудът и отивал на вятъра.Дори ММ се разсърди, че се била морила напразно и било неуважително да не седнат.   Та тогава ми изпилиха нервите, но го преглътнах.
Е сега бабата не пропусна да спомене.Попита" Нали не сте на концерт?"..сякаш за този концерт аз съм била инициаторка видиш ли, само и само да не стоим повече там.
После се започна как била наготвила тогава, а майка ми дала зор, казала, че не били гладни и после се обърнала и извадила сандвичи да ни ги даде да ядем.
Което въобще не е така, явно.мозъкът и си ражда спомени.
Цял ден разискваше случая и натякваше, на мен ми стана криво.ММ и каза, че са минали работи, че е станало недоразумение, но на мен ми беше достатъчно, за да ми мине цялото желание да стоя там. 
А и мъжът ми постоянно ме подпитваше това наистина ли ще го ям, говореше, че това не ям, онова не ям..жената се забърка да ми готви отделно.Беше напълно излишно, защото всичко, което беше направила ми хареса, но от цялата работа излезе така, че аз не ги ям, но се жертвам по задължение.

Не, че са големите проблеми, но мен ме изнервят такива неща..да ме гледат под лупа, да ме преценяват и да се чувствам не на място.
 

Здравейте, Може би защото досега със свекитата съм имала сравнително добри взаимоотношения не съм забелязвала темичката. Но има "удоволствието" от 1 месец да сме скарани и ми стана интересно.
Не ми беше приятно да разбера, че май всичките свекърви са един дол дренки. Давам си и сметка как някои от нас позволяват това с голямато си търпение, за да не сме скарани и защото искаме да се разбираме въпреки всичко, но моята чаша преля.
 

Не са един дол дренки, хора като всички- нормални, леко отклонени и напълно девиантни. Щом досега сте си били ок, вероятно ще се сдобрите и ще забравите. Сигурно и с родителите си се караш понякога, явно сега и със свекърите сте си станали достатъчно близки, за да се скарате.

И свекървите са хора ,и те си има своите лоши дни и понякога се получават сблъсъци.
Аз от мойта нямам какво да се оплача напоследък,изобщо не я забелязвам,само леко се дразня ,че ми звъни по 3 ,4 пъти седмично да разпитва как е малкият (понеже е хремав).На пръв поглед нищо лошо ,ще кажете ,че ако не звъни ,ще се тюхкам ,че не се интересува Но се дразня като точно  след като съм приспала детето ми звънне и започне като квачка да нарежда как от месец все е болен ,как лекарите са некадърни ,как го мъчим детето с тези капки и т.н.
Като цяло си улесних живота след като разбрах ,че тя си е такава ,че тези хора са такива  и аз не мога да ги променя.Ако тя иска да готви по 4 ,5 манджи на ден - да готви ,ако иска къщата й да тъне в прахоляк и мазнотия - да тъне ,ако за Коледа да ми подари тенджера - нека да са две Свиркам си и това е ! Единствено за храненето на детето сме на нож ,но там оправия няма ,разчитам на малкия.Той не яде неща ,на които не е научен вкъщи ,така че донякъде съм спокойна.Ааааа,забравих .Свекърът ме дразни много.2 години не можах да го науча ,че любовта към внучето не се изразява в купуване на вафли ,зрънчовци и шоколади Вярно е ,че с моите родители се вижда всеки ден,а с другите - през уикенда.Но като дойдат през седмицата до "града" вместо да му отделят 10 минути на детето ,веднага се хуква по магазини да се купуват разни боклуци.Докато напазаруват ,то станало време да си ходят на село Ако свекърите разберат ,че внучето иска люлки ,мили думи и внинание вместо шоколади,ще съм много доволна.Мечтиииии

Данчето, такива са. Разговор между мен и свекъра ми:
Той: Ще ходя до магазина. Да ѝ взема ли шоколад?
Аз: Не, не ѝ давам още. Вземи ѝ солети, като имаш желание.
Отиват двамата до магазина, връщат се след 5 минути и: "Дядо ѝ купил Сникъъъъъъъъъъърс" Еми супер, много вкусен беше.

Всеки път ме пита дали вече яде шоколад и аз всеки път казвам: "НЕ!" Днес пак ѝ донесе 2 шоколадови вафли. Мъжът ми много им се зарадва.