Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 269 838
  • 725
# 195
Тежест и лекота. Свобода и обреченост. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлина. Мъгла и уют. Близост, но в далечината. Страх, но вяра. Там съм и съм тук. Близо до теб, но с бездна между нас. Ще полетим един към друг и ще се разминем - точно над най-дълбокото. Ще боли, но ще обичаме. Ще се разболеем, но ще се събудим здрави. От този живот, но в друг сън. Аз ще съм, но в твоята кожа. Ти ще си, но ще си изминалото мен. Ще се забравим, но клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, но ще сме забравили предишния. Това е любов. Това е любов. Ще се разминем – точно над най-дълбокото. Ще се сграбчим ако повярваме, че такава любов е достатъчна.

Радослав Гизгинджиев
Виж целия пост
# 196
" Ако не цениш живота си, започни да пушиш. Ще го съкратиш с десет години. Или пък започни да се напиваш всеки ден - ще го съкратиш с петнадесет години.. Или се влюби в някой, който не те обича. Ще умираш всеки ден... "
---------------------------

"Тя имаше нужда да бъде прегърната. Блясъкът в очите й гаснеше с всеки изминал час. Нейното търсене бе стигнало предела. Изпитваше жажда, която да спаси душата й. От дни не беше поглеждала Слънцето. Душата й се изпаряваше малко по малко; напускаше тялото й; напускаше сърцето и очите й. Колко ли болка бе преминала през нея, за да се случи...
Нейното име беше Кристина."
"Рай", Радослав Гизгинджиев
Виж целия пост
# 197
"Красотата е това, което докосва душата ти,
което виждаш и би искал да дадеш, а не да вземеш.
При среща с красотата ти се чувстваш привлечен от нея
от дъното на душата си…
Красотата – това е да виждаш скритото,
да усещаш неосезаемото и да чуваш беззвучното.
Това е сила, зараждаща се в най-съкровените кътчета на твоето същество
и надхвърляща пределите на твоите фантазии."
Джубран Халил Джубран
Виж целия пост
# 198
ЖЕНАТА: Комедията е най-тъжният жанр, жанр на отчаянието. Като не му остава нищо друго, човек започва да се смее.
МЪЖЪТ: Мислех, че е обратното - трагедиите...
ЖЕНАТА: Трагедии се пишат в щастливи времена. По времето на Перикъл, по времето на Краля-Слънце...
МЪЖЪТ: Да бе, по времето на социализма само комедии се пишеха...
ЖЕНАТА: То и сега взеха да пишат...

Стефан Цанев, "Деца на света"
Виж целия пост
# 199
,,Едно приятелство не удържи ли на бурите през даден период от неговото съществуване, значи то не си е заслужавало!''  Александър Глог
Виж целия пост
# 200
"Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht).

Но ако вечното завръщане е най-тежкото бреме, то тогава, сравнен с него, животът на всеки от нас се откроява с великолепната си лекота.

Ала дали наистина тежестта е ужасна, а лекотата — прекрасна?

Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.

И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.

Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?

Този въпрос си е задавал Парменид през шести век преди Христа. Той виждал целия свят разделен на двойки противоположности: светлина-мрак; ефирност — плътност; топлина — студ; битие — небитие. Единият полюс в двойката приемал за положителен (светлината, топлината, ефирността, битието), а другия — за отрицателен. Това деление на положителен и отрицателен полюс би могло да ни се стори детински просто. С изключение на един от случаите: кое е положителното — тежестта или лекотата?

Парменид отговаря: лекотата е положителна, тежестта — отрицателна.

Прав ли е, или не? Това е въпросът. Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния. "


Милан Кундера, "Непосилната лекота на битието"
Виж целия пост
# 201
"- Боли ли?- попита Зайчето.
- Понякога- отвърна Кончето, защото винаги говореше честно.- Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват- питаше Зайчето,- или малко по малко?
- Не се случва изведнъж- обясни Кончето,- а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото.Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."
откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс

Виж целия пост
# 202
"Винаги ми се е виждало странно – качествата, които ценим у човека – доброта, честност, щедрост, откритост, разбиране и чувство – всички те съпътстват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме – нетърпимостта, алчността, лакомията, низоста, егоизмът – те са пътят към успеха. И макар хората да се възхища…ват от стойността на първите, те обичат плодовете на последните."

"Улица "Консервна"" - Джон Стайнбек
Виж целия пост
# 203
"Любовта е като череша - цъфти, зрее, окапва. А после, не че другите сезони са лоши, но ти цяла година чакаш да дойде пролетта и всичко да започне отначало."

М. Донева
Виж целия пост
# 204
"Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа. "
"Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта."
Виж целия пост
# 205
Някои от любимите ми цитати на Джон Грийн:

Започвам да осъзнавам, че на хората им липсват хубави огледала. Толкова е трудно да видим как изглеждаме всъщност, а още по-трудно е да покажем как се чувстваме.

На някакво фундаментално ниво ни е трудно да разберем, че и другите са хора, точно като нас. Идеализираме ги като богове или ги отхвърляме като животни.

Може би е точно така, както каза ти - всички имаме своите пукнатини. Отначало всеки от нас е бил като непромокаем съд. И тогава нещо се е случило; някой ни е напуснал или не  ни е обичал, или не ни е разбрал, а може би ние не се го разбрали, така сме го изгубили и сме се наранили един друг. И на места са се появили пукнатини. Искам да кажа, че щом започне пропукването, накрая то става непоправимо. Но имаме цялото време от момента, в който се появяват пукнатините, до мига, когато се разпадаме напълно. Единствено през този период се виждаме  един друг - гледаме през собствените си пукнатини в тези на другите. Кога се видяхме лице в лице? Не и преди ти да видиш пукнатините ми и аз да погледна в твоите. Преди това виждахме единствено представите, които имахме един за друг. Все едно да гледаш през прозорец със спуснати щори без да виждаш какво има от другата страна. Но щом се появят пукнатините, светлината може да влезе вътре. Може да излезе навън.

Просто запомни, че понякога хората не са такива, за каквито ги смяташ. Когато ги погледнеш от толкова близо, че да можеш да ги помиришеш, изглеждат различно.

Мислех си за това, което каза, че може би струните вътре в него са се скъсали. Но има хиляди начини, по които можеш да погледнеш ситуацията; може би струните му са се скъсали или корабът ни е потънал, или всички ние сме като тревата - корените ни са свързани и никой не може да умре, докато другият е жив. Имам предвид, че не ни липсват метафори. Но трябва да внимаваш коя избираш, защото това има значение. Ако избереш варианта със струните, тогава си представяш свят, в който можеш да бъдеш непоправимо повреден. Метафорите имат значение.

Виж целия пост
# 206
Елеасара   bouquet
Виж целия пост
# 207
Някои от любимите ми цитати на Джон Грийн:

Започвам да осъзнавам, че на хората им липсват хубави огледала. Толкова е трудно да видим как изглеждаме всъщност, а още по-трудно е да покажем как се чувстваме.

На някакво фундаментално ниво ни е трудно да разберем, че и другите са хора, точно като нас. Идеализираме ги като богове или ги отхвърляме като животни.

Може би е точно така, както каза ти - всички имаме своите пукнатини. Отначало всеки от нас е бил като непромокаем съд. И тогава нещо се е случило; някой ни е напуснал или не  ни е обичал, или не ни е разбрал, а може би ние не се го разбрали, така сме го изгубили и сме се наранили един друг. И на места са се появили пукнатини. Искам да кажа, че щом започне пропукването, накрая то става непоправимо. Но имаме цялото време от момента, в който се появяват пукнатините, до мига, когато се разпадаме напълно. Единствено през този период се виждаме  един друг - гледаме през собствените си пукнатини в тези на другите. Кога се видяхме лице в лице? Не и преди ти да видиш пукнатините ми и аз да погледна в твоите. Преди това виждахме единствено представите, които имахме един за друг. Все едно да гледаш през прозорец със спуснати щори без да виждаш какво има от другата страна. Но щом се появят пукнатините, светлината може да влезе вътре. Може да излезе навън.

Просто запомни, че понякога хората не са такива, за каквито ги смяташ. Когато ги погледнеш от толкова близо, че да можеш да ги помиришеш, изглеждат различно.

Мислех си за това, което каза, че може би струните вътре в него са се скъсали. Но има хиляди начини, по които можеш да погледнеш ситуацията; може би струните му са се скъсали или корабът ни е потънал, или всички ние сме като тревата - корените ни са свързани и никой не може да умре, докато другият е жив. Имам предвид, че не ни липсват метафори. Но трябва да внимаваш коя избираш, защото това има значение. Ако избереш варианта със струните, тогава си представяш свят, в който можеш да бъдеш непоправимо повреден. Метафорите имат значение.


Невероято е!!!  Hug
Виж целия пост
# 208
‎"Скръбта е като пиян гост, от който не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!" - Стивън Кинг
Виж целия пост
# 209
"Докато човек не се предаде, той е по-силен от своята съдба!!!" Ерих Мария Ремарк
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия