Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

А една жена с детенце на ръце продума:
   — Кажи ни нещо за Децата.
   А той й рече:
   — Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
 

Джубран Халил Джубран

Известни личности за парфюмите и ароматите

"Хората са безсилни пред аромата. Не могат да се скрият от него, защото не могат да го видят, да го докоснат или уловят и задържат. Против волята им той прониква в мозъка им и докато се усетят, вече е много късно, те са влюбени в него или в човека, който го излъчва.
Аромат, който може да те връхлети като помитаща вълна - или да предизвика гигантска промяна в живота ти, или да те погуби. А най-често и двете."
Марго Баруин

"Парфюмът на една жена говори за нея повече от почерка ѝ."
Кристиан Диор

"Жена, която не носи парфюм, няма бъдеще."
Коко Шанел

"От петте сетива именно обонянието е най-тясно свързано с властта, която миналото има над нас. Миризмите наистина те пренасят къде ли не... Хубавото на тази свързана с обонянието памет е, че усещането за пренасяне изчезва мигом, щом престанеш да долавяш миризмата, така че няма никакви последствия. Това е един добре премерен начин да се отдаваш на спомени."
Анди Уорхол

"Миризмите имат особена сила, те влияят върху асоциациите на хората; сила, различна и много по-мощна от тази на предметите, които предизвикват реакцията ти чрез допир, вкус, слух и зрение."
Едгар Алън По

"Убедителната сила на парфюма е неудържима, тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни, изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре."
"Парфюмът", П. Зюскинд

"Добрият аромат е наистина могъщ коктейл от спомени и емоция."
Джефри Степакоф, писател

"Някои жени имат потресаващ ефект и дори след като са си тръгнали, все още усещаш техния наситен с електрически заряд аромат, и оставаш часове наред като вцепенен."
Джош Стърн, писател

“По-късно един дзен учител ми казва, че това, което боли, е егото, душата не изпитвала нищо.”
Виргиния Захариева

"Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, иначе има опасност да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история."
Фредерик Бегбеде

"Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов."
Цвета Стоева

Когато ти се струва, че всичко е срещу теб, помни, че самолетът излита срещу вятър .. а не с него." Хенри Форд

"Можеш да си затвориш очите за нещата, които не искаш да виждаш, но не можеш да си затвориш сърцето за нещата, които не искаш да чувстваш..."
Джони Деп

"Добре е да имаш пари и нещата, които можеш да си купиш с тях, но също е добре, от време на време да се уверяваш, че не си загубил нещата, които не могат да се купят с пари." Джордж Лоримър

Миризмата на омразата

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.

Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:

- Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите наавсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?

Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!

Из “Скритият дар”, Джериес Авад

Кате_см   

"Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове."

Георги Господинов -- "Невидимите кризи"

"Знаеш, че понякога имам нужда от "онази" любов. Онази, от която лъжичката ми се качваше в гърлото. Караше ме да включвам компютъра си веднага щом стана. Изправяше ме на нокти всеки път. Стомахът ми се свиваше при присветването на дисплея на телефона ми. Липсва ми следобед и сутрин понякога. Липсва ми "онази" любов, която мразя често и често сънувам. За нея си мечтаех да ме гледа докато говоря, да не издържи и без да ме пита да ме целуне. За да не мога да се дърпам. Да ме остави без въздух неочаквано. Да се качи в колата ми, да се вози и да мълчи. На тъмно, по нощите. Да крачим по гадните софийски улици посред нощ, по малките улички на прибиране. И да треперим – "Ела у нас!" и да не отивам. Толкова е простичко да очакваш такива неща от "любовите"! Все простички желания имам…
И не мога да си обясня какво стана… А мина толкова време! Не искам "да ме уважават", "да предизвиквам топли чувства", "да ме обичат", "да съм приятел", искам си "онази" любов. И като я няма, предпочитам да си скимтя тихичко и да ме оставят на мира. На мира, за да се примиря. Да се примиря, че имам нужда от "онази" любов."

Kate_ sm    много е хубаво. От къде е и кой е автора?

Не знам. Видях го във facebook

Сън, това е (блогът на) авторката на цитата. Много ми е любима. Не пише често... за съжаление.

"Искаше да я гледа винаги. Да не сваля очи от нея. Да я целува. Да я прегръща. Искаше да й влезе под кожата, в ума й, в душата й, да изтрие всичко до сега, всеки спомен, всяка мисъл, всяко чувство и да й създаде нови – с него, за него, от него. Искаше я както жаден иска вода - отчаяно, спешно, животоспасяващо... ♥ "
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Най-лошото, което можеш да причиниш на някого е да го накараш да мечтае за двама ви ... и после да избягаш ...
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Няма по-голямо бреме от нещо неизживяно до край, пуснало корен в сърцето ти, но изтръгнато преди да покълне ...
--------------------------------------------------------------------

Най-богатият на света e вятърът! Хората хвърлят на вятъра пари, надежди, мечти, думи, любов...
---------------------------------------------------------------------------

“Градиш стени, за да се пазиш, а именно тези стени стават твой затвор.”
--------------------------------------------------------------------
"Но в едно нещо съм сигурна. Импулсивността не е същото като смелостта. Истинската смелост идва от сърцето. Понякога е нужна повече смелост не да скочиш, а да останеш на мястото си. Когато всеки от нас погледне в огъня, трябва да реши сам за себе си какво да направи."

"Дъщерята на пеперудите" Мери Алис Монро

-------------------------------------------------------------------------------------
Силните жени са като птици, често те се реят в самота. Любов даряват, но любов не просят. Оглеждат се в очите им звезди. В сърцата женски, мъжка сила носят. Следи оставят дето са били. Сами притихват вечер, уморени от дългата заблуда на деня. Леглата им са празни и студени, но пълен с нежна обич е сънят.
---------------------------------------------------------------------
"Вечерта, когато тя разбие сърцето ти и всички илюзии изчезнат, ще легнеш сам в леглото си, полуразбит и разочарован от любовта. Тогава ще плачеш, ще се ядосваш от това, че си бил така уязвим, ще искаш да викаш. Ще изпитваш едновременно любов и омраза. Леглото ти ще попие цялата болка, но няма да я отнеме от тялото ти. Тогава ще разбереш що е то разбито сърце... "
------------------------------------------------------------------------

Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!  /Маргарет Тачър/

Обичам спора. Обичам дебата. Не очаквам от никого просто да седи срещу мен и да се съгласява – това не му е работата. /Маргарет Тачър/

Когато тръгваш на път,тръгни с някой,който може да те провокира да дадеш най-доброто от себе си,дори и повече.

Някой,който няма да се откаже пред трудностите и изпитанията и ще те подкрепи в пътя ти,дори този път да е до края на света.

Някой,който би приел и най-лудите ти идеи и би обсъдил с теб своите.

Което си е вярно, вярно, лекарите считат Ръкли за своя несполука, но лично аз не съм сигурен дали той щеше да бъде по-добре, ако инсталацията е била в ред. Виж, днешните инсталации, общо взето, работят успешно. А и техниците са станали по-опитни, по-квалифицирани. Повече никакви дупки по челото и никакво рязане — карат направо през очните кухини. Често преди да отведат някого на „ремонт“ той е направо бесен, зъби се на целия свят, а когато след няколко седмици се върне със синини около очите, сякаш са го налагали с юмруци, е най-милото, най-доброто, най-смиреното същество на земята. И даже след някой и друг месец може да си се прибере вкъщи, с ниско нахлупена шапка, с вид на сомнамбул, който се скита насън, простодушен и щастлив. Успешен случай, така смятат те, но аз ви казвам, че това е само още един робот за Системата и може би щеше да му е по-добре, ако беше неуспешен, като Ръкли, който върти из ръцете си снимката или плещи глупости. Друго нищо не прави. От време на време дребното черно момче го стряска, като се навежда над него и му виква: „Хей, Ръкли, как мислиш, к’во ли прави тая вечер малката ти женичка, а?“ Ръкли вирва глава. Някъде в този развален механизъм проехтява споменът. Той почервенява, вените му изскачат. Така се задъхва, че от гърлото му едва-едва излиза някакъв свирещ звук. В крайчетата на устата му плъзват мехурчета, толкова усилено работи с челюстите си, за да каже нещо. Когато накрая успява да изрече няколкото си думи, се чува нисък, приглушен глас, от който ти настръхва кожата: „Мамицата й! Мамицата й на тая жена!“ И в следващата секунда губи съзнание от прекаленото усилие.

Кен Киси-"Полет над кукувиче гнездо"