Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

"Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената. Винаги. Помни това, Мариам. "

"Хиляда сияйни слънца"-Халед Хосейни

Много силни и за съжаление верни думи.

Всъщност това е първото нещо, което избирам, когато се събудя сутрин. Поглеждам се в огледалото и си казвам на глас: " Днес избирам да съм щастлива."
"Съкровищата на пътешественика"

"На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие, макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина."

Два цитата на Реймънд Чандлър от романа "Сбогом,моя красавице".



    "Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше."


    "Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика."

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

Още нещо от Реймънд Чандлър:

   "Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак."



 "За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка."

Момичета, събрах някои от най-любимите ми цитати напоследък. Предварително се извинявам, ако са пускани, но смятам, че всички са много красиви и дори да се повтарят, са радост за душата!

"Трябва да се прави разлика между две болки, малки мой Оскар, физическата болка и духовната болка. Физическата болка можем да изтърпим. А духовната болка я избираме..." Ерик-Еманюел Шмит

"Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..." Е.-Е. Шмит

"How lovely to think that no one need wait a moment, we can start now, start slowly changing the world! How lovely that everyone, great and small, can make their contribution toward introducing justice straightaway... And you can always, always give something, even if it is only kindness!"
Anne Frank

"В очите ѝ прочетох гнетяща любов и болка. Отсега нататък животът щеше да ме научи, че любовта на детето никога не е равна на болката, която изпитва майката. Тя е дълбока и сурова, но без нея майката не е истинска майка.", Рани Маника, "Оризовата майка"

“There comes a time in your life, when you walk away from all the drama and people who create it. You surround yourself with people who make you laugh. Forget the bad, and focus on the good. Love the people who treat you right, pray for the ones who don't. Life is too short to be anything but happy. Falling down is a part of life, getting back up is living.” Jose N. Harris

„… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. (...) Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина!“, Стайнбек, "На изток от рая"

"Великият смисъл на живота ми е той.Ако всичко друго загине,а той остане,аз пак бих продължавала да съществувам.Ако пък всичко друго остане,а той загине,вселената би станала страхотно чужда за мен исякаш не бих била съставна част от нея."Брулени Хълмове- Емили Бронте

"Ако правите нещо прекрасно и възвишено, а никой не го забелязва- не тъгувайте. Изгревът е най-прекрасната гледка на света, а повечето хора по това време спят." Джон Ленън

"Господи, и с дявола съм готов да се съюзя, само за да ти служа вярно!" - Игнаций Лойола (обявен за светец, между другото)

"Представяш ли си какъв би бил животът,
ако чувстваш болката, която причиняваш?
Светът щеше да е съвсем друг..."
Крикор Азарян

"Винаги помни, дете, че няма нищо по- лесно от това да те нападнат лоши мисли... Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно непрестанно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща, от друга страна, изисква усилие. Именно заради това е необходима внимателна тренировка. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извиките на цветята, за ведрината на изгрева."
Шогун, Джеймс Клавел

"When your mother asks, 'Do you want a piece of advice?' it's
a mere formality. It doesn't matter if you answer yes or no.
You're going to get it anyway."

"Дай ми богата фантазия,
за да мога в нужния момент, на нужното място,
мълчейки или говорейки,
да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек,
способен да достига до тези,
които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам,
а това, което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки."-
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Здравейте!Страхотни мисли и цитати.Много ми харесват.Ето нещо и от мен 

Усмихнете се на живота за да Ви се усмихне и той:)

Усмивката превръща деня в цветна приказка.

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.

Най-добрата защита е усмивката.

Любовта е битка на двата пола. Жената трябва да се защитава в началото, а мъжът - след това

Няколко неща от най - любимия ми роман "Тютюн"

"Сега тя бе за него само преуспяла светска уличница, а тя откриваше във всичките му постъпки признаци на старческо слабоумие. Банкетът на живота ги бе отегчил. От дванадесет години удоволствия бяха останали само ледена скука и чувство за празнота, която не можеше да се запълни с никаква цел, с никаква привързаност и никакво човешко вълнение. В разрухата на своя свят те оставаха като Борис — страхотно самотни."

"Момичето, което ходеше на срещи при параклиса, се бе превърнало неусетно в приятелка на женен мъж, после в любовница, която приема подаръци, след това в метреса, която изисква почит, и най-сетне в хитра, безскрупулна, поддържана жена, за която бе все едно дали я почитат или не."

"По гръбнака й преминаха парливи тръпки. Тя помисли с насмешка: "Низшите центрове на гръбначния мозък влизат в действие." Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябва да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов. Нима тази вечер не я спасяваше от самотата на разкъсващата мъка в къщи? Нима физическата радост на тялото й в този момент не струваше повече от изгарящия копнеж за Борис? Някакъв мътен импулс, който беше освободен от виното и идеше от първобитните слоеве на мозъка й, я караше да се хвърли в живота, да завърши вечерта с безразсъдна постъпка. Това усещаше тя сега и съзнателно се впиваше все по-силно в тялото на Бимби. Ала това беше само горчив и отмъстителен порив, бунт срещу гордата и затворена мъка, която и беше причинил Борис."

"Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно"