Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 269 944
  • 725
# 345
Тютюн  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
вечен роман
Виж целия пост
# 346
"Случва се жена да срещне изпаднал мъж и да реши да го изправи на крака. Понякога успява.Случва се жена да срещне успял мъж и да реши да го съсипе. Успява- винаги"
 Чезаре Павезе- от книгата " Хартиеното момиче" на Гийом Мюсо
Виж целия пост
# 347
Най-хубавият ден — днешният.
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото — да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо — оправданието.
Най-голямата грешка — да паднеш духом.
Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини — егоизмът.
Най-хубавото развлечение — работата.
Най-полезното нещо — опитът.
Най-безполезното нещо — мързелът.
Най-лошото поражение — отчаянието.
Най-необходимото — домашното огнище.
Най-верните приятели — родителите.
Най-големите дарители — учителите.
Най-добрите учители — децата.
Най-големият ти враг — ти самият.
Най-опасният човек — лицемерът.
Най-лошият съветник — гневът.
Най-коварните чувства — омразата и завистта.
Най-голямото щастие — да си полезен на другите.
Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък — лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш — от проблемите.
Най-първата необходимост — общуването.
Най-краткият път — правилният.
Най-дългият път — да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък — прошката.
Най-добрата защита — усмивката.
Най-приятното усещане — вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование — предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.
Единствената реалност — любовта.
Най-мощната сила на света — вярата.
Най-стимулиращият дар — надеждата.

Майка Тереза
Виж целия пост
# 348
" - Как беше това с лъвицата?
- Когато лъвът,който си е избрала и с който живее бива нападнат от някой друг - разказва гъркът - лъвицата спокойно ляга и наблюдава боя, а ако спътникът и претърпи поражение,тя не му помага - безразлично го гледа как издъхва в кръв под ноктите на съперника си.Тя следва по -силния,победителя,това е природата на жената."

Леополд фон Захер-Мазох - "Венера в кожи"


"Но ние изпитваме нужда да се докоснем отново и отново до мрака в душите си,това е начин да влезем във връзка с първичното у себе си,което вероятно е съществувало,преди да се научим да боравим с думите, и което знае,че в света има велика светлина и велик мрак,както и че едното не може да съществува без другото."


"Кървави книги" Клайв Баркър
Виж целия пост
# 349
"Ние живеем на спокойно островче на невежеството, издигащо се сред черния океан на безкрая."


"Най-древната и силна емоция е страхът,а най-древният и силен страх е страхът от неизвестното"

Х.Ф. Лъвкрафт
Виж целия пост
# 350
"Защо връзките станаха толкова редки?
Защото разговорите се превърнаха в имейли,
постъпките станаха позвънявания,
чувствата станаха онлайн статуси,
думата "любов" се използва извън контекста,
неувереността засенчва всичко,
ревността стана навик, доверието се изгуби,
лъжата стана норма,
раздялата остана единствения изход,
а болката -
единственото чувство."-
Ъшър Реймънд


---------------------------------------------------------------



" - Здравият разум пречи на чудесата да се случват,
а вярата твори чудеса.
Освен това вярата е по-надежден водач от здравия разум.Здравият разум стига далеч,
но за вярата не съществуват никакви граници.
Единственото ограничение за реализацията ти утре
са съмненията, които имаш днес." -
Анди Андрюс, "Съкровищата на пътешественика"
Виж целия пост
# 351
"Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така ? Защо всичко е илюзия - животът , смъртта, желанието да бъдем обичани ... "

Осъдени Души, Димитър Димов
Виж целия пост
# 352
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един се е провалил. Лудост е, да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало, да не вярваш в никаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото нещо не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, една нова сила. След всеки край има ново начало."
Виж целия пост
# 353
"— Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.
— Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? — Когато господ на нея — и тя на мене. Аз не бързам.
Еньо прехапа устните си и замълча.
— А палто? С какво ще си купиш палто? — каза той.
— Че нали имам палто? Я го, я! — Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. — Хубаво си е то мойто палто, нищо не му е…
Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.
— Хубаво си е то, мойто палто — продължи той с някаква особена радост в гласа си. — Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно…
Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, позагледа се пред себе си и се усмихна."

Йордан Йовков, "Серафим"
Виж целия пост
# 354
намерих го в нета
автор карибиана

Любов е нещото, което продължава
дори когато мине пролетта,
дори когато пъстрите цветчета
полегнат тихо мъртви във пръстта.
Виж целия пост
# 355
За всички почитатели на аржентинския писател Хорхе Букай избрахме едни от най-добрите цитати от книгата му “Да се обичаме с отворени очи”.
Идеята и смисъла, които са вложени в книгата са да бъдем себе си независимо от това, че сме във връзка. Човека до нас трябва да ни приема такива каквито сме и въпреки това. В това е смисъла на истинската връзка споделя още автора.
Ето и цитатите, който избрахме за вас.

1. “Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.”

2. “Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш да се влюбиш в различията.”

3. “Любовта е свързана с това, да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да бъда.”

4. “Всички любовни истории завършват с щастлив край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.”

5. “Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.”
Виж целия пост
# 356
"Не,няма да се застрелям - за нищо на света не бих се застрелял!
Ще подготвя бягството на братовчед си от оная лудница в Кентън и заедно ще потеглим към вълшебната сянка на Исмут.Ще преплуваме до смълчания риф сред морето,през черните бездни ще се гмурнем към безчетните колони на титаничния Йе`ха-нтхлеи и там,в царството на подводните обитатели,ще живеем завинаги сред чудеса и величие."

Из "Сянка над Инсмут"


"Когато говоря за горкия Норис,ме обвиняват в отвратително престъпление,ала трябва да знаят че не го извърших аз.Трябва да знаят,че за това бяха виновни плъховете,хлъзгавите,противни,писукащи плъхове,чието трополене никога не ми дава покой,тези дяволски плъхове,които бягат зад тапицерията в тази стая и ме зоват към още по-чудовищни кошмари от тези,които преживях,плъховете,които те никога няма да чуят,плъховете,плъховете в стените."

Из "Плъхове в стените"
Виж целия пост
# 357
"— Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.
— Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е? — Когато господ на нея — и тя на мене. Аз не бързам.
Еньо прехапа устните си и замълча.
— А палто? С какво ще си купиш палто? — каза той.
— Че нали имам палто? Я го, я! — Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. — Хубаво си е то мойто палто, нищо не му е…
Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.
— Хубаво си е то, мойто палто — продължи той с някаква особена радост в гласа си. — Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно…
Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, позагледа се пред себе си и се усмихна."

Йордан Йовков, "Серафим"



Лелеее  Laughing  Уцелила си най-любимия ми откъс от целия разказ... Велик разказ, наистина. Още настръхвам като го чета, толкова години след първата си среща с него. Така де, образно казано.

А ето и още нещо, което много обичам на Елин Пелин, от Косачи:
„И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“
Виж целия пост
# 358
"Когато не осъзнаваш зависимостта си от чуждото мнение,живееш,треперейки да не би да бъдеш отхвърлен от другите, от които си се научил да се страхуваш.
А цената ,която трябва да платиш,за да не се страхуваш,е да се подчиниш и да станеш това,което онези "дето толкова ни обичат",ни налагат да бъдем,да правим и да мислим.
Ако имаш късмет и изведнъж светът ти обърне гръб,нямаш друг изход, освен да разбереш колко безмислена е борбата ти!"
ХОРХЕ БУКАЙ


И един любим цитат на Дон Кихот от Сервантес:

..''Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека..."
Виж целия пост
# 359
"Никога не забравяй, че японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка - че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето - истинско, тайно, за което не знае никой, освен самия него."
Шогун, Джеймс Клавел
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия