Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

"Идеални отношения няма... Има женска мъдрост, която не забелязва мъжките глупости. Има мъжка сила, която прощава женските слабости. А идеалността... Оставете я на сериалите..."

"Добре е да имаш пари и нещата, които можеш да си купиш с тях, но също е добре, от време на време да се уверяваш, че не си загубил нещата, които не могат да се купят с пари." Джордж Лоримър

"Можеш да си затвориш очите за нещата, които не искаш да виждаш, но не можеш да си затвориш сърцето за нещата, които не искаш да чувстваш..."
Джони Деп

"People are attracted to you by what they see in you; they
remain attracted to you by what you see in yourself."

-- Mark Amend

"Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!"

 За мишките и хората - Джон Стайнбек

“…Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.”

“Много отдавна съм научил едно нещо: щом кучето ти глътне стрихнин и вземе да мре, грабвай брадвата и го отнасяй на дръвника. Изчакваш поредния гърч и в същия момент му отрязваш опашката. Ако отровата не си е свършила работата, кучето ти може и да оздравее. Сътресението от болката може да противодейства на отровата. Но без това сътресение неминуемо умира.”

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.”

“Понякога си мисля, че светът ни поставя в такъв период на най-тежки изпитания, тогава се обръщаме навътре и като се видим, ужасяваме се. … В такъв момент мръсотията е адски мръсна, а чистотата ни се струва снежнобяла. … Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото изглеждат.”

“В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота, така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им.”

"На изток от рая" Джон Стайнбек

"Една жена никога не вижда, какво правим за нея, тя вижда само това, което не правим." 
Жорж Кортелин

"Търсачът" - Хорхе Букай
Из "Приказки за размисъл"

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.

Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

"Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно… Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!"- Пабло Неруда

"Вярвам, че за всяко нещо си има причина.
Хората се променят, за да се научиш да не се привързваш.
Нещата се объркват, за да можеш да ги оцениш, когато са наред.
Вярваш на лъжи и се разочароваш, за да се научиш
в крайна сметка да се доверяваш единствено на себе си.
А хубавите неща понякога се разпадат,
за да може още по-хубаво да се наредят." -
Мерилин Монро

''Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението нищо повече.''                             
Петдесет Нюанса Сиво

От кой автор е цитата?

Копелето на Истанбул

Ananikolova , благодаря!!

„С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго. ... Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.”

“Трима другари”, Ерих Мария Ремарк

Много, ама много хубава тема!! Обожавам да чета такива неща " от години събирам цитати и стихове от всякъде където ми попаднат и имам адски много любими, това са само част от тях  
".. И тогава той ми каза - Да приемем, че сме просто едни приятели, които са допуснали грешка и са поомачкали чаршафите. За Бога... Цяла година! Съсипахме ги тези чаршафи от грешки. И пак бих сгрешила..., приятелю."


 "..Като цвят се обръщам към тебе,
мое неме,
разтварям се до сърцевината:
Ако искаш, дай ми обичта и добротата си,
ако искаш –
удари ме в самото сърце,
щастливото,
преди да разбера, че ме убиваш…"

"Жената е покана за щастие." - Бодлер

"Ако можех да намеря достатъчно хартия, щях да опаковам света и да му го подаря."

"Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно."


"То беше време, когато любовта, добрите и здрави чувства се смятаха за простащина и отживелица: никой не обичаше, но всички жадуваха и се насочваха като отровени към всичко остро, което разкъсва вътрешностите.
Девойките скриваха своята невинност, съпругите - верността си. Разрушението се смяташе за добър вкус, неврастенията - за белег на изтънченост. На това учеха модните писатели, които се появяваха за един сезон от небитието. Хората си присвояваха пороци и извращения само за да не ги смятам за неинтересни."
"Ходене по мъките" - А.Н. Толстой

“..Сега обаче всичко е различно. Отдавна бях опаковала чувствата си към него в картонена кутия, облепена с тиксо. После я пъхнах в найлонова торбичка, завързах я и я погребах в най-дълбокото на най-дълбокото море. Под три пласта пясък, екзотични риби и корал. Титаник пасти да яде. Ама пасти с опаковките! Вече бях имала други любовници – по-грижовни, с по-нежни ръце, с чувство за хумор, което разтегляше устните ми в по-широка усмивка. С по-пронизващи погледи и по-красиви тела. Бях имала всичко, но вечно той не ми достигаше.”