Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

'' Когато мъж и жена се срещнат и харесат, трябва да бъдат заедно.Не да се анализират все едно са експонати в епруветки.
Нищо не е причинило повече проблеми на хората от разума.
Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш.
Сега четете книги, ставате професори и започвате да се анализирате.Вече няма разлика между първа среща и интервю за работа. ''


Алфред Хичкок-„Задният прозорец“

Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно.
- Михаел Льониг

Alegra, много ми хареса историята за кученцето, много е тъжна и вълнуваща.Благодаря ти,че я сподели!

Зизу,радвам се,че я оценяваш.

Каква е разликата между оптимист и песимист? Оптимистът се смее, за да забрави, а песимистът забравя да се смее.
- Том Боде

Alegra    

Ние побеждаваме дните, а губим годините. Часът трае цял живот, а мигът е най-близо до вечността.

Ерих Мария Ремарк

Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващия й полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и както си четяла, до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила "Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо.".
Всеки път, когато жената си вземала бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквитка, женат
а се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила: "Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!". Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец. След като се качила в самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснение обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.
- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така... Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.
Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана, изречена дума, удобен момент за действие, обичан човек, който си е тръгнал, и приятелство, което е приключило!

Джериес Авад - "Скритият дар - 101 притчи за истински ценното в живота"

"Сложно нещо са жените. Ако искаш да се разбираш с тях, трябва да пипаш с кадифени ръкавици. И защото все по някое време ще искаш да се разбираш с една определена жена, запомни какво ти казвам. Добрата жена ще бъде ос в живота ти. Ще видиш, че всичко важно се върти около нея. Една жена може да има виждания, различни от твоите, но нейните виждания трябва да се уважават. Понякога идва време, когато знаеш, че си прав, знаеш, че трябва да направиш това или онова, а тя може да не се съгласи. Тогава имаш две възможности: или да изхабиш много време да я убедиш да види нещата по твоему, или да продължиш напред, без да и обръщаш внимание. И двата начина вършат работа. Първият начин и показва, че уважаваш мнението ѝ , но тя греши, вторият начин и показва, че ти решаваш...и не се съмнявай, че ако си на ниво, жената иска мъжът и да решава." - Джеймс Х. Чейс

*Allegra*, за пореден път ме развълнува твой пост в тази тема.
Съжалявам, че тук няма бутонче за харесване - бих го натиснала много пъти.
Благодаря ти    !

" България ми липсваше повече отпреди.
- Дядо- питах го понякога по телефона,-какво ядеш?
-Диня със сирене.
- И аз искам малко.
- Че ти нали мразиш сирене с плод?
-Дядо, какво пиеш?
-Айрян
-Хубав ли е?
-Най-хубавият
-Дядо, какво виждаш-ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика- щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки."

Мирослав Пенков- ' На изток от запада'

Алегра,   

Ако знам, че любовта ще свърши,
ако знам, че тя ще се смали,
ако знам , че гръм ще я прекърши,
ако знам, че няма да боли,
ако в нея дълго съм се лъгал,
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя!


Евтим Евтимов 

"Голямата любов може да започне във всеки един момент.
Независимо къде си или в какво състояние си. Някаква абсурдна ситуация може да е началото на една любовна история и тази ситуация, със сълзи от смях, да я разказваш цял живот. Достатъчно е да бъдеш себе си непрекъснато, за да успеят да те съзрат такъв, какъвто си...
Всяка любовна история започва неочаквано и в повечето случаи абсурдно, но абсурдните ситуации често показват същинските ни черти. А те могат да бъдат очарователни." - Радослав Гизгинджиев "Рай

"- Чуй ме - прекъсна ме той. - Стой в настоящето.Не можеш да направиш нищо, за да промениш миналото, а бъдещето никога няма да дойде точно такова, каквото го планираш или очакваш".

"Пътят на мирния воин" - Дан Милман


 

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси
започвам да се питам посред нощ,
коя си ти каква си ти, защо си?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истина
и всичко!

Момичета,благодаря на всички за милите думи.

Ето още една поучителна и хубава история:

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала грубо и неучтиво с нея.Тя веднага съжалила за постъпката си,но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: “На какво си готова, за да изкупиш вината си?” Отговорът бил: “На всичко!”
Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна – казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!

“Скритият дар” - Джериес Авад

Нуждае се светът от смелост,
от дръзки думи и дела,
от ясни погледи, който пред никого не падат ничком,
от жестове така широки  да прекосяват хоризонта
и от една усмивка женска за да събужда мъжеството!