Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 269 821
  • 725
# 540
Смъртта не е най-голямата загуба в живота.
Най-голямата загуба е това, което умира в нас,
докато сме живи.

                                Норман Казънс
Виж целия пост
# 541
"В големите неща винаги си сам. За всичко друго ще звъннеш на приятел, ще си поприказвате на по бира, ще ти олекне. Ще намерите заедно решение. Тук решенията са твои и на никой друг. Никой не може да те разбере. Никой, който не е минал през същото, няма да усети как се чувстваш. Ще се опита, ще ти съчувства, ще бъде до теб. Но няма как да чуе разкъсващите въпроси в главата ти, да усети как всяка клетка в тялото ти вибрира от напрежение. В големите неща се оправяш сам."
Тошка Иванова
Виж целия пост
# 542
ЖЕНАТА ЕСЕН
Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно отдавна е минала 40.Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е , че тя е млада, като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща, като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците. Жената –есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен. Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата й са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг. Понякога се чувства могъща като земята, а в следващият миг прохожда в света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е всички приказки. Срещнала е много жаби, преди да целуне принца. Понякога се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още ръце за прегръщане. Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове от очите й. Всичките й приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото. С последното ято е изпращала надеждите си, присвивайки очи, да не видят децата й. Събира вести от тях, като пера по земята. Тя е ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание. Има очи на септември и сърце на момиче. Тя би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто. Защото за всичко е платила с душата си.
(от нета)
Виж целия пост
# 543
Алегра, притчите са тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=457848.0;all
Тази тема е по-скоро за кратки откъси.
Виж целия пост
# 544
Благодаря,че мина специално да ми го кажеш. Не си спомням да съм те срещала в тази тема преди...
Но вече ще знам,няма да пускам повече притчи.
Виж целия пост
# 545
 Mr. Green

Разучила съм добре функциите на форума.  Flutter
Виж целия пост
# 546
Ти лека нощ ми казваш мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила
няма да е лека тя.
Блазе на тези, който знаят,
че двама ще са през нощта
те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя!
Виж целия пост
# 547
"Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!"

"Живот назаем" - Ремарк
Виж целия пост
# 548
"Да, хората са странни същества. Има случаи, в които си мислим, че поведението на човек е предсказуемо. И в не малко от случаите - грешим.
Невинаги плачем, когато сме тъжни, невинаги се усмихваме, когато ни е весело - дори понякога правим обратното. Опитваме се да се опровергаваме, дори с цената на самозаблудата. Невинаги правим това, което искаме. А и дори да го правим, как бихме могли да знаем истинските желания на другия?" - Радослав Гизгинджиев "Рай"

"Ще се целунем по бузите като стари приятели.
Ще седнем да изпием по едно кафе,
все едно че светът не се е сгромолясал.
Край нас хората ще продължават да живеят.
Ще разменим по някоя закачка,
сетне ще се разделим както обикновено,
но този път завинаги.
“Довиждане” ще бъде последната наша лъжа..."- Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години"


"- И нищо не помага, ако някой ти обясни всичко това предварително, нали?
- Абсолютно нищо. Човек трябва сам да го преживее. А иначе винаги ще го измъчва чувството, че е пропуснал най-важното." - Ерих Мария Ремарк "Живот на заем"

"Човек притежава малкото разум,за да проумее,че не може да се живее само с разум.Хората живеят с чувствата си,а за чувствата е безразлично кой е прав." - Ерих Мария Ремарк "Живот на заем"


Виж целия пост
# 549
"ОПИТ С ШИМПАНЗЕТА
Празна стая и пет шимпанзета. В средата на стаята им стълба, а на върха й е закрепен банан.
Веднага щом първата маймуна забелязва банана, тя се качва по стълбата, за да го вземе и да го изяде, но когато се доближи до плода, от тавана я облива струя ледена вода и я събаря. Останалите маймуни също се опитват да се изкачат по стълбата, но след като и те биват залети с вода, вече не се опитват да достигнат банана.
Спират струята и на мястото на една от мокрите маймуни пускат в стаят друга, съвсем суха. Веднага щом влиза, останалите се опитват да я убедят да не се качва на стълбата, за да не я залеят. Новото животно не разбира какво става. То вижда само, че другите й пречат да се добере до лакомството. Опитва се да си пробие път и се сбива с останалите маймуни, които искат да я спрат. В крайна сметка те я пребиват от бой.
Още една мокра маймуна е заменена със суха. Нейната предшественичка е решила, че новодошлите трябва да бъдат посрещани с бой и започва да я налага. Преди дори да забележи стълбата и банана, новодошлата е изхвърлена от играта.
Три сухи маймуни заемат местата на останалите мокри. Всеки път новите шимпанзета са засипвани с удари още с влизането си в стаята. Посрещането дори става по-свирепо: няколко маймуни заедно пребиват новата маймуна, като че ли се опитват да усъвършенстват някакъв ритуал.
В крайна сметка бананът си стои на върха на стълбата, но петте сухи маймуни са пребити и дори през ум не им минава да го доближат. Единствената им грижа е да дебнат вратата и появи ли се ново животно да го повалят възможно най-бързо. "
Бернар Вербер - "Ние боговете"
Виж целия пост
# 550
"- Необясними са пътищата на греха - забеляза Самуел. - Мисля, че ако на човек се наложи да смъкне от себе си всичко, което има, и отвън, и отвътре, пак ще съумее да потули някъде по някой грях, за да има какво да му пречи. Последното, от което се отказваме." - Джон Стайнбек "На изток от рая"
Виж целия пост
# 551
''Жената е готова да флиртува с когото и да било,стига да има кой да я наблюдава.''

''Ние бихме изхвърлили много неща,ако не се страхуваме,че някой друг би могъл да ги прибере''

Оскар Уайлд - ''Портретът на Дориан Грей''
Виж целия пост
# 552
"За хубавото идват всички,
за битките оставаш сам.
Бурята е еднолична
отдръпват се, да спре дъжда.
След изстрелите винаги е тихо…
Кой оцелял-оцелял.
С теб или без теб, живот ще има.
Дано не си го пропилял…"
/ m_space /
Виж целия пост
# 553
Тази заран под един прозорец аз видях изхвърлени цветя,
като чувства нежелани, като пресни живи рани.
 Бях готов да ги завърна горе на прозореца затворен,
но отминах тъжен и суров, тази заран някой е изхвърлил,
през прозореца една любов!
Виж целия пост
# 554
"Късно е и няма полза да се обръщаш назад, да ровиш, да се тюхкаш над грозните разпилени късове. Ако трябва нещо да се прави, то започва оттук нататък."

"Железният светилник" - Димитър Талев


"Не съжалявам за преживените страдания, нося белезите си като медали, знам, че свободата има висока цена, толкова висока, колкото е цената на робството; единствената разлика се състои в това, че плащаш на драго сърце и с усмивка, макар и понякога усмивката да е придружена от сълзи."

"Захир" - Паулу Коелю
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия