Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 269 831
  • 725
# 105
“Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така.”
Eat, Pray, Love/E.Gilbert


“Но ето че един ден — беше четвъртък — близо две хиляди години след като един човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг —”
Douglas Adams
Виж целия пост
# 106
 " Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата, а за чувствата е безразлично кой е прав."

" Живот назаем " - Ерик Мария Ремарк
Виж целия пост
# 107
Няма случайни срещи!Всеки човек в нашия живот е изпитание, наказание или подарък!
(от подпис на съфорумка) Simple Smile
Виж целия пост
# 108
"Животът е като чаша чай.Сварете егото си, за да се изпарят лошите мисли, разредете тъгата, филтрирайте грешките си и ще получите вкуса на щастието."(без посочен автор)
Виж целия пост
# 109
"Ако искате животът да ви се усмихне, първо му подарете доброто си настроение"
Бенедикт де Спиноза
Виж целия пост
# 110
"Без да желаеш, убиваш някого някъде.
Без да подозираш отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.
Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?" Блага Димитрова "Лавина"

"Мъж, който си мисли, че не се нуждае от жена е обречен да спи в студена постеля, да яде лоша храна и да усети горчивия вкус на самотата."  Karen Hawkins
Виж целия пост
# 111
"Животът е като чаша чай.Сварете егото си, за да се изпарят лошите мисли, разредете тъгата, филтрирайте грешките си и ще получите вкуса на щастието."(без посочен автор)
Много ми харесва тази мисъл!   bouquet
Виж целия пост
# 112
"Най - добрия начин да се предпазиш от това някой да разбие сърцето ти, е да се преструваш, че нямаш такова."
Чарли Шийн.

"Забранено ти е да си спомняш, а си ужасен да забравиш."
Стефани Майър, "Новолуние"
Виж целия пост
# 113
''Мъжът може да живее само с мига. Но момичето узрява рано за истината, че животът не е в преходните мигове, а в трайните последици. Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен."

("Пътуване към себе си'', Блага Димитрова)
Виж целия пост
# 114
"Човекът, който може да ти даде всичко, може и да ти отнеме всичко".
реплика от филма "Седем часа разлика"
Виж целия пост
# 115
"За една жена е по-добре да е красива, отколкото умна, защото мъжете по-добре виждат, отколкото мислят."
Данте Алигиери
Виж целия пост
# 116
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. "Трак!" - поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът - пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”

Момо Капор
Виж целия пост
# 117
Ndorphine, страхотно!  bouquet

Ето една красота и от мен, You Must Accept - Kate Light

You must accept that’s who he really is.
You must accept that you cannot be his
unless he can be yours. No compromise.
He is a canvas on which paint never dries;
a clay that never sets; he’s steel that bends
in a breeze; he’s a melody that when it ends
no one can whistle; he is not who
you thought. He’s not. He is a shoe
that walks away: “I will not go where you
want to go.” “Why, then, are you a shoe?”
“I’m not. I have the soul of a lover
but don’t know what love is.” “Discover
it, then.” “Will I have to go where you go?”
“Sometimes.” “Be patient with you?” “Yes.” “Then, no.”
You have to hear what he is telling you
and see what he is; how it is killing you.
Виж целия пост
# 118
"Закъсняло време, къде остави
човешката радост да дреме?
Разпилени въглени от огнището
грешно да тлеят.
А очи детски от мъка – грамада,
да съхнат, стареят.
Замълчи, не казвай,
недей в лъжи ни облива,
младостта ни спасява,
макар вярата да си отива.
Закъсняло време…"

Това е стих, които силно ме впечатли. И наистина..Не сте ли се замисляли как времето все закъснява понякога?... Искаме нещо да стане, а то не се случва... А когато стане, тогава сякаш вече ние сме по- различни и ни се ще да е било по друг начин. Вече това, което сме искали преди не ни е достатъчно... И често си казваме: "Защо не се случи по- рано?"
Попаднах на откъса от едно интервю с авторката му- Радост Овагимян: http://starazagorastz.org/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B7%D … 0%B2%D0%B0%D0%B3/ . Сега ми е интересно да открия книгата и да изчета останалите стихове, защото определено начина на писане ме завладя. Надявам се да е разпространена по книжарниците вече Praynig

Виж целия пост
# 119
"Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време."

Яж, моли се и обичай
Лиз Гилбърт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия