Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

"Любовта е лицето и тялото на Вселената. Тя е съединителната тъкан на Вселената, онова, от което сме направени. Любовта е чувството, че си едно цяло и си свързан с Универсалната божественост.
Причината за всяко страдание е илюзия, че съществуваш отделно; тя поражда страх и себененавист, които в крайна сметка водят до заболяване.
Ти си господар на живота си. Можеш да постигнеш много повече, отколкото мислиш, включително да се излекуваш от "неизлечима болест".
Единствената истински "неизлечима болест" е да си човек. Но да бъдеш човек е само по себе си неизлечимо състояние, защото смъртта е просто преминаване към друго ниво на съществуване.
Искам да ви дам смелост да прекрачите отвъд нормалните "граници" на живота си и да започнете да виждате себе си по друг начин. Искам да ви вдъхна кураж да живеете живота си по острия ръб на времето и всяка минута да се прераждате за нов живот.
Искам да ви дам смелост да не заключвате житейските си преживявания в тесните рамки на строго определени форми."

Барбара Ан Бренън - атомен физик от НАСА, автор на книгата "РЪЦЕ ОТ СВЕТЛИНА"

Здравейте,всичко,което сте споделили е много хубаво!Ето нещо и от мен:
"Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги !!!"
(едит) Искам да ви помоля за помощ!Изчетох почти цялата първа част,търсейки пожелание за един специален човек,но не се спрях на нищо..просто е много добър и специален за мен човек и ако може да ми помогнете с някоя мисъл или цитат в тази насока-(добро,доброта,доброто у хората)благодаря ви

Много харесвам темата .
Предпочитам повече да чета, отколкото да публикувам, но сега ще споделя с вас една кратка максима, която прочетох неотдавна, и която много ми допадна:

"Живей просто, за да могат другите просто да живеят!"

Не е точно пожелание, но това мога да предложа.

ДОБРО СЪРЦЕ/ притча/

Била люта зима.Едно дете се прибирало към къщи с наръч дърва, когато видяло замръзнало птиче.Взело го, сгряло го с дъха си и цяла зима се грижило за него.Когато пукнала пролетта, детето пуснало птичката на свобода.Тя размахала благодарно крила и отлетяла.
- С какво да дарим това дете? - попитал горските обитатели, старият гарван.
- То има добро сърце - отвърнала мъдрата сова.
- А доброто сърце е по-добро от богатството.

Mam4е  много хубаво!
от мен
"Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива...Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват."

Елиф Шафак

"...А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта - това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е ( и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко."

"Яж, моли се и обичай", Елизабет Гилбърт

"Животът ни е като сезоните. Раждаме се през пролетта. Най-лудите ни години са като лятото. Градим дом през есента и помъдряваме , когато остареем през късната зима на нашият живот!''
Александър Глог

Таксиметров шофьор от Ню Йорк разказва:

Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми курс, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.

След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.

- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.

Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче

Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)

Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.

Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?

През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.

С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.

Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.

Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.

Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.

Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.

- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.

Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...

Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема курса? Или ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???

На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.

”Make Me An Instrument of Your Peace” - Kent Nerburn

Невероятно....

Разплаках се от историята.

много хубава история Seti Beti, просълзих се ...

"Вие толкова много се нуждаете от мен, че чак ми се плаче за вас." 

Излишно е да казвам отйъде е, струва ми се 

"Трябва да се страхуваш от онзи, който няма чувства."
''Дюн'' - Франк Хърбърт

"Слънчевите лъчи не пропускат никого.И теб няма да забравят, освен ако не се криеш в сянка."
Фил Босманс


---------------------------------------------------------------------------------

"Изчакай твоя момент...той ще дойде.Господ ще ти даде вярата, надеждата и силите, за да продължиш напред, когато ти се струва, че вече нищо не те интересува.Никога не преставай да вярваш в себе си.Ако другите не вярват в теб, Господ вярва и не иска да изпреварваш неговите планове, защото си отчаян.Никога не се предавай и продължавай да търсиш."

"Приказки за подарък на чувствителни хора", Енрике Марискал

Mam4е, благодаря ти - точно днес, точно сега имах нужда да прочета точно това!

Малко късно, но открих още нещо за добротата ..

"Най–трудно е да си добър,
когато за глупак те вземат,
и дните в твоя кръговрат
превръщат добротата в бреме.
Но ти за нищо на света
от себе си не се отказвай!
Понякога със доброта
по–страшно злото се наказва!"

Надежда Захариева

Замислете се... ако всички хора бяха слепи, колко души бихa останали впечатлени от вас?

---

РАЗГОВОР С БОГ

Аз: Боже, може ли да те питам нещо?
Бог: Разбира се.
Аз: Обещай, че няма да се ядосваш…
Бог: Обещавам.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много неща?
Бог: Какво имаш предвид?
Аз: Ами, събудих се късно.
Бог: Да.
Аз: Колата ми запали след цяла вечност.
Бог: Добре.
Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог: Хъм.
Аз: По пътя за дома батерията на телефонът ми падна, точно като ми звъннаха.
Бог: Добре.
Аз: И за връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата ми вана за масаж. Но тя не работеше!!! Днес нищо не беше както трябва! Защо направи това?
Бог: Да видим сега, ангелът на смъртта беше до леглото ти тази сутрин и трябваше да изпратя един от ангелите си да се бие за живота ти. Оставих те да спиш през това време.
Аз (смирено): О-о-о.
Бог: Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на твоя път, който щеше да те удари, ако беше излязъл на пътя.
Аз: (засрамен)
Бог: Човекът, който ти направи първия сандвич днес беше болен и Аз не исках да се разболееш и ти, защото знам, че не можеш да си позволиш да отсъстваш от работа.
Аз (смутен): Добре.
Бог: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (нежно): Ясно, Боже.
Бог: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти тази вечер. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам, Боже.
Бог: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш … във всичко – в доброто и в лошото.
Аз: Ще ти се доверя.
Бог: И не се съмнявай, че моят план за твоят ден е винаги по-добър от твоя.