Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Аз отдавна не съм списвала,само чета. Успяла съм,донякъде с помощта на волята и утвържденията си да си създам едно комфортно ежедневие. Но. За по-глобалните неща имам нужда от съвет.  Семейна съм,детенце прекрасно,мъж,непушещ,непиещ и поне привидно неходещ по други. Обаче...нещата от години са...неприемливи. Не е моят човек., Знам го и се измъчвам. Има и други негативи,но не желая да го очерням,и аз не съм бяла роза. Как да повярвам,че имам друг късмет,по-голям и нещо по-добро ме очаква? Така се измъчваме и двамата.А хем вярвам,хем ме страх. На 32 съм почти.

Съгласна съм с луна, даже съм го чела някъде, че малките дечица, които няма как да са привлекли болестта и проблема всъщност отразяват и върху тях рефлектират страховете на родителите им. Но пък родител, който не се страхува за детето си... А за това дали Вселената е справедлива.....ще си замълча, че се опитваме  да сме в добри отношения с нея  

sladurka       Щом вътрешно си убедена в нещо- значи е така. Страхът е най-голямата грешка. Това че не си "бяла роза" (то кой ли е съвършен ) или че си на 31 (което извинявай, ама си е съвсем млада възраст), не означава, че не трябва да направиш това, което ще считаш за редно, стига да си наистина убедена, че това е твоят път. Освободи се от страха и чувството за вина и почувствай кое ще те направи щастлива. И не забравяй, както мама на Сани казва, че си Богиня и че Вселената ще се погрижи за теб, ако й се довериш  

И аз не мисля, че Вселената е "добронамерена". По-скоро е неутрална и е действително като огледало - и Зеланд пише за това. Каквото представим в това огледало - (мисли и най-вече чувства) - такова се случва. Ако я имаме за страшно място -  се втурва да ни доказва, че наистина е страшно и трябва да се пазим. Ако вярваме, че е добра и ни пази - или че има Бог, който ни закриля - така се случва наистина.

За мен проблемът идва от там, че в много случаи, не успяваме да оценим правилно това, което излъчваме. Или пропорцията, в която го излъчваме. Например - сме много радостни в 20 процента от деня си, а в 80 процента тичаме като преуморени коне да свършим всичката неприятна работа на света, че да не остане повече. Резултат - 20 процента от енергията ни отива за сбъдване на мечтите ни, образно казано, а 80 процента - да ги саботира.

Знам. Трябва да работим, да изкарваме хляба и маслото, и пастите, и коктейлите, кой каквото потребява там, и сметките трябва да се плащат. Но така мисля. 

Клемче, болните дечица се разболяват по много причини, едната от които е, че болестта им дава възможност да се почистят. От разни неща, които са им излишни.

Сладурка, винаги ли така мислиш за мъжа си или само когато си изморена/пред или във цикъл/уплашена и т.н.? Питам те сериозно, има значение.

Деа55, когато аз решавам дали да съм добра или лоша, за мен главният критерий е "каква искам аз да бъда?", а не какъв е другият. Обичам аналогията с портокала - човек е като плод - ако е портокал, като го натиснеш (обидиш, нараниш и т.н.), ще излезе портокалов сок, значи сладък, ако е лимон - ще излезе лимонов сок, кисел. С други думи, ако вътре в нас има само любов, ако ни наранят, ще излезе любов, ако има и друго, ще излезе и другото. У мен със сигурност има и друго, да не си помислиш, че съм чист "портокал"  , но се опитвам да действам не както са ме "задействали" другите, а според това, което АЗ искам да бъда. Все пак изграждам себе си в този живот, а не другите. 
Делфина  И аз съм почвала от нулата неколкократно. Хубавото на това почване е, че каквото и да направиш, все е напредък.   

Стига бе и от какво точно има да се чисти едно дете 
Ако го кашжеш за възрастен това ОК ама за дете ...... 


Не е нужно да се дават обяснения  факт е че понякога живота е *ибан  и не справедлив 





   " Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?... Понякога Той ни кара да живеем." — Град отчаяние , Стивън Кинг

.............По-скоро мисля, че е огледална, а ние си имаме нашите страхове. Отразява ги.
[/quote]

Добре де мен ме е било страх да не спечеля от ТОТО- то , че могат да застраша близките си с цел изнудване , а пък не печеля .
 Специално този път , както писах и по- напред във темата бях много спокойна и сигурна , че няма да се стигне до тук , че всичко ще се оправи и всеки ден съм благодарила че е здраво детенцето ми , а то какво ........сякаш има посредник между мен и вселената , който заглушава думите ми и обръща желанията ми на обратно ......
        Вече наистина се отчаях ....за детенцето ми .    . Искам да е здраво много ли искам ?
Няма ли да ме чуе Бог , Вселената къде е ....Ангелите - закрилници .......???

Извинете ми !!!

Моята дъщеричка Габи,беше на антибиотик още на 2 месеца,като единственото,което ни спаси от болница беше това,че нямаше т-ра.После се разболя отново на 6 месеца и пак стигнахме до антибиотик и тогава реших,че е време да пробвам с нещо друго-хомеопатия.Истината е,че тогава от разказите,които съм чувала за хомеопатията,ако не се бях стреснала от случващото се около Габи никога не бих пробвала или ако бях пробвала,никога нямаше да съм толкова последователна в действията си,защото съм имала доста критични моменти,в смисъл съм била на ръба да се откажа,но като си спомнех как и от антибиотик сме се влошавали имах стимул да продължа.Сега 4-ри години по-късно,колкото и странно да звучи съм благодарна на Вселената,че тогава ми даде това изпитание,защото иначе както писах не бих направила тази крачка,а за моето семейство тя е вече начин на живот.

но въпреки всичко май и това е вярно,може би понякога живота си е такъв без да има някакъв смисъл или поука от това

Сладурке, много си сладка, но според мен, ако не се случи нещо, което да те извади от зоната на конфорта, може да мине и цял живот, през който да се чудиш защо не си щастлива. Ако чакаш да дойде принцът на белия кон и да те вземе оттам, да те отнесе на далечно, хубаво и ново място, ще има да си чакаш, миличка.  
Аз така чаках, чаках 1 година някой да ми намери нова, по-хубава, по-евтина и по-прекрасна квартира, измрънках си мрънкането, дето се казва. Накрая съм сигурна бях писнала на всичките си приятелки и на всеки познат, с когото съм пила кафе през последната 1 година.

Когато "ножът ми опря до кокала", се хванах, врътнах 2-3 телефона на 2-3 обяви, които ми помогнаха да изясня за себе си какво точно искам (преди се лутах, не можех да изясня какво точно ми трябва като вид жилище).
Харесва ми да вярвам, че Вселената ми подаде за пореден път ръка  

Ако щете вярвайте, но и това съм визуализирала: как без да си мръдна малкия пръст, телефонът ми ще звънне и някой ще ми каже: "Здравейте, искате ли да дойдете да живеете в един чудесен апартамент за почти без пари?". Сигурно поне няколко месеца енергията ми беше насочена точно в тази посока: как не ми се общува с непознати хора, не ми се занимава, не ми се звъни, защо, за Бога тази Вселена ме тормози така... Колко енергия съм пропиляла в погрешната посока, направо настръхвам сега като го пиша.  
Обаче доста време резултат от това не видях никакъв. Ако аз не бях грабнала телефона, съм сигурна, че резултат нямаше да има, докато съм жива.  
А може просто да съм голяма късметлийка, досега не мога да се оплача от късмет изобщо.
Както и да е, факт е, че от 1-ви оглед си намерих с помощта на много готина агентка изключително приятен и толкова евтин апартамент, за което дори ме беше страх да мечтая. Което значи, че още едно голямо желания от преди 5-6 новолуния е почти приключено.

Мисълта ми е, че преди съм излъчвала грешните вибрации. Без майтап, точно ето това си мислех: "Искам, искам пък, ама на никой не му пука за мене, защо сега трябва да ходя да търся. И не ми се звъни по телефона, разговорите с непознати хора не ме кефят. Тия всичките агенции са долни лъжци всичките! Ех да можеше всичко да стане като на магия, днес да заспя тук, а да се събудя преместена на новото място...
Животът е толкова сложен, защо пак на мен... Аааа, дали да си поплача малко, или да хапна нешо, чакай да помедитирам малко и да напиша 2-3 листчета с желания, за да реша."

Черпя всички за новия си успех, щастлива съм!  

Вибрации, не-вибрации. Мисля, че  животът предлага от всичко и не е страшно случващото се и предложеното ни, а е страшно личното ни отношение към него. Живият организъм не е само вибрация, привличане и отблъскване, той среща и вируси и бактерии чат пат, стрес, ..., които по моему нямат твърде общо с вибрирането ни.
По отношение на трудните периоди, не е като да съм ги нямала. Дупки, пропасти. Винаги съм научавала нещо важно, полезно и помагащо ми в по-голяма степен да се доверявам на себе си, да бъда себе си, следователно и по-щастлива. Не стигам до заключението за първи път, но като се обърна назад и трудните си периоди не бих изтрила. Повече са ми дали, макар за момента на случването им да съм си мислела, че ме ограбват, нараняват и прочие глупости.   еханизмът на оцеляването е такъв, това му е работата, да ни накара да се стремим с вксички сили да върнем равновесието в себе си и за себе си... да се мръщим, да сме недоволни, нещастни.... инак как ще имаме база за сравнение и оценяване, стимул за промяна....
На Сладурка не мога да дам съвет. Може да е умора от битовизми, може и да е признание на душата. Отговорите са в теб. Страховете и задръжките също.

Здравейте момичета. Днес луната каква е с курс без курс хич не ги разбирам тия ........Трябва ми спешно да разбера

И искам да благодаря на всички, ( verano azul, *Мила*), които ми дадоха съвети. Всички, които споделиха и тяхната гледна точка. Благодаря Ви момичета.

TO4E Много добре казано. Трябва и ние да положим усилия
Когато "ножът ми опря до кокала", се хванах, врътнах 2-3 телефона на 2-3 обяви, които ми помогнаха да изясня за себе си какво точно искам (преди се лутах, не можех да изясня какво точно ми трябва като вид жилище).
Харесва ми да вярвам, че Вселената ми подаде за пореден път ръка     

Благодаря на всички ви за отговорите! Не съм само пред цикъл така Просто човека е грешен,иначе и двамата сме ок. Ще търся пътя си.

Нормална луна в Козирог, с курс. Седми лунен ден:

Седми лунен ден Символ – петел, магически жезъл, ветропоказател. Ден на молитви и работа с думите. Ако не умеете да говорите, по-добре мълчете. В този ден природата много отзивчиво откликва на всяка, дори случайно произнесена на глас дума. А затова не бива да се бърбори напразно, и въобще трябва да бъдете много внимателни с думите – всичко, казано на глас, може да се претвори в живота. В седми лунен ден не бива да се яде птиче месо и яйца, да се чупят съдове, да се къса хартия, книги, писма. Не бива да правите компромиси със съвестта си. В медицинско отношение трябва да се обърне внимание на белите дробове. В този ден нараства опасността от простуда. Денят е неблагоприятен за вадене на зъби. Болестите на този ден са лесно излечими.


Без курс ще е утре между 06:31 и 08:02.

Хареса ми:

Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.

И още:

Делфина фон Ю. - Благодаря!
verano azul - И на мен ми допаднаха много!

А за тези, които имат малко свободно време бих препоръчала този филм:
http://www.potv.bg/movies/p3_4358_0.html
В замунда го има може да си го дръпнете. Има много поуки, които ако съумеем да извадим биха били много полезни в живота ни Приятно гледане за тези , които проявяват интерес и бих искала да споделят мнение

Понякога това, което искаме изобщо може да не трябва да става или да не е добре да става, колкото и на нас да ни се иска ..
Обаче искането си е искане, то си е казано - "Искай и ще получиш."
Ако търсенето и преследването на мечтата увеличава смута в душата ни, може би си струва наистина да сме спокойни и щастливи, защото, когато му дойде времето, и целта ще е постигната, и ще е ясно защо пътят е бил точно този ... Знам, търпението... недостига в такива моменти, но то е крачката към постигането на мечтаното.

Не помня от къде съм го прочела и съм си го запазила, но исках да го споделя с вас, мили феички!

клемче,   зная какво ти е ... наистина.Синът ми беше така - болници, игли, системи, лекарства ... Израстна го, наистина, и вярвам, че и с твоето детенце ще е така.
Пожелавам ти много сила, търпение и кураж!И ти пращам много прегръдки и позитивна енергия!

Усмихната и вълшебна седмица, вълшебници!
Благодаря на всяка една от вас, защото с думи, енергия или мисли винаги сте ми помагали ..!     

Рози и Рози, и аз така пиша желания - като писмо 

Преди време случайно попаднах на информация за един мъничък град в света, архитектурен паметник. Влюбих се от пръв поглед и знам, че един ден ще живея там. Споменавам го в желанията си, мечтая и мисля постоянно за това красиво кътче. Знам, че няма невъзможни неща и че един ден мечтата ми ще се сбъдне.