Агресивно дете в градината...

I ♥ и в градината на малката миналата година имахме подобен проблем на твоя, но срещнахме разбиране от страна на родителите и с помощта на учителките в момента двамата са най-добри приятели. Тя си казва, че приятел и е точно това момче, от което всички се оплакваха.

Основното е, че е срещнато разбиране в семейството, което се грижи за детето.

А разбирането в семейството на другото дете в градината на каката отначало беше шамар и ритници от майката към детето си, за което учителката и е казала, че се бие, а после дори не се явяваше в градината, а пращаше дъщеря си да го прибира. Съседите казаха на родителската среща, че са свидетели на викове, чупене, побои, заключване на детето на терасата с кибрит в ръка, който той пали и хвърля запалените клечки по минувачите, като свърши кибрита хвърля де що намери.

Аз много съм се чудила къде е границата. Всеки случай е различен  и уникален. 
orchid при детенцето за което разказвам проблема беше подобен. Може да играе с някое дете съвсем спокойно, например да редят пъзел и в момента, в който което и да е дете сбърка, тръгне да поставя някое парче не на мястото му удря другарчето си. Говорим за най-високото и яко дете в групата. С удрянето го събаря заедно със столчето му на пода.

Едно съм сигурна. Не бива да се чака прекалено много, защото начини за справяне с проблема има.

Много се радвам на начина по който мислите. Той е тъкъв , защото сте били извън България. За съжаление ние тук не сме дорасли още и отхвърляме , децата и семейства , които имат нужда от помощ. Ако ви болят зъбите отивате при зъболекар, т. е. за всеки проблем си има специалист. Има такива и в България    Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ).         http://semeina-ekologia.org/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82 … 0%B0%D1%82%D0%B0/

Нужда от помощ имат и биещите и битите деца.

тук отхвърляме децата и семействата им, които имат нужда от помощ, просто защото сме се нагледали на поведение от типа "Те сами децата ще се оправят", разбирай - моето удря, защото е оправно - и това в най-ранните години на децата. След подобна философия, нататък е ясно. Е, няма нужда моето дете да страда само защото майка му не го е оставяла само да се оправя 

Да има естествен ход на нещата, след като има родител оставил детето си само, има и родител, който прекалено предпазва детето си и го е направил пасивно. В случая децата са се срещнали в детската градина, утре ще се срещнат другаде,  и пак ще стигнат до конфликт. Ако искаме /ние родителите/нещата да се променят и незнаем как, казах го и по-горе, има хора на които това им е работата, и знаят как. С бездействието си помагаме нещата да си продължават така. И на мен не ми харесва деца да страдат.

Не съм сигурна, че те разбирам. Смяташ, че трябва да учим децата си да се бият, иначе са пасивни?

Ние сме с нова случка от вчера. На детски РД едно от гостенчетата неколкократно удряше моето дете и други деца също така.    Майката изглеждаше притеснена и сподели, че се надява да "се намери детето, което ще удари нейното".   

Аз не мисля, че трябва да си оставям детето на самотек, да се спасява самичко от тази крехка възраст. Все пак гледам да не съм като орлица над нея, защото това е също толкова притеснително за мен... Искам да открия златната среда, ама... Въпреки това се опитвам да я науча да се защитава, защото виждам, че отсреща никой не ограничава посегателствата на побойника...

Анаид, и аз не съм сигурна, че те разбирам. Отговорност на всеки родител е с първостепенно значение неговото дете. Аз поемам отговорност за моето, защо родителят на биещото дете не поема отговорност за неговото, като го отучи да се бие (а не да се налага моето да се научава да се отбранява?!).

Мисля, че се мисли в грешна посока. До тук от всички родители на агресивни деца, с които сме се сблъсквали, виждам вдигане на ръце от отрочето и мнение, че "някой друг трябва да се справи с това". Включително и бащата на момчето от предния ми пост беше обвинил учителките, че не можели да се справят с възпитанието на сина му.
Да, явно има хора, които чакат другите да им възпитават децата... 

извини ме, наистина ли смяташ, че ако детето ми на 3 години и половина например /на колкото е детето на авторката/, не тимари останалите деца или пък не решава конфликта по друг начин /само дето не ми идва на ум, какъв може да е другия начин в тази възраст - сигурно преговори  /, значи трябва да го заведа на специалист, който да го научи как да решава конфликтни ситуации, само защото някой друг не си е дал труда да научи детето си да не се бие 

Много ми е любопитен начина ти на мислене.Значи ти смяташ, че когато едно дете удря, то на това го учат в къщи?Какво значи "някой друг не си е дал труда да научи детето си да не се бие"?Как се научава дете на такова нещо?Как?Или аз съм много зле и не мога да открия начина, или срещу мен стоят суперродители със свръхестествени сили и уникално интелигентни деца, на които като се каже"Не удряй", те никога не посягат?Никога, ама никога не съм учила детето ми да посяга и пяна вече ми избива да обяснявам, че да се удря е лошо, че всички деца са добри и с тях трябва да се играе, да се поделят играчките, да се казва думичката "моля", когато се иска нещо, да се извиняваш, ако бутнеш, настъпиш или удариш неволно друго дете.НО!Отиваме примерно в парка, някое дете му взима топката и той го блъска и си взима топката обратно  И това всичкото, след като по пътя до парка аз пак съм си рецетирала целия репертоар за блъскането и удрянето.Е, какво да направя?Затова и написах, че случките с моя син са станали извън България-защото аз реагирах като повечето майки тук.Но след многократни разговори с неговите учителки, че всичко това е от възрастта, че около третата година е най-трудно и всичко ще отмине, се поуспокоих и разбрах, че няма нищо ненормално в това децата понякога да правят неща, които не се струват редни на техните майки.На 3 години още не общуват пълноценно, поради липсата на богат(все още) речник и това за тях е начина им на комуникация.Затова вече не правя драми, ако друго дете удари или блъсне моето.С течение на времето всичко си идва на мястото.

Всъщност това с посягането при отнемането на играчката обикновено започва около 1 година и завършва до 3 години, след многократни обяснения и наказания /извеждане от ситуацията, като не можеш да си играеш с децата, ще си играеш сам/ и приключва за около 1 година /най-много/. Само че, ако не си си направил този труд може никога да не приключи. Или ако това е, което вижда в ежедневието - мама и тате си раздават шамари, шамарят и него когато разлее млякото или не си прибере играчките, или не иска да им даде дистанционното за телевизора.
А на детска се тръгва след 3-тата годинка. Принципно детето трябва да е усвоило поне това, покрай махането на памперса, обличането и яденето с лъжица.

Ето, знаех си аз, че нещо аз не съм в ред  Щом знаеш кога започва и кога свършва този период, и че за всички деца е валидно, щото всички са еднакви и извадени по калъп...
Само да вметна, че никой около мен не практикува метода "извеждане от ситуацията, като не можеш да си играеш с децата, ще си играеш сам", просто защото всички са на мнение, че на едно две или три годишно дете няма как да набиеш в главата, че играчките се делят с другите, тъй като още е прекалено мъничко, за да разбере, че давайки играчката си, тя после ще му бъде върната.Чувство за собственост.Когато майка му излезе от стаята, плаче поради същата причина-мисли, че няма да се върне.И понеже намеси и темата за памперсите-миналата година се опитвах да го науча да е без памперс, защото все пак беше вече голям(2год) и когато исках съдействие от учителките, се стигна и до разговор с директорката.Та тя ми каза, че не я интересувало какво сме правели в България, но в нейната градина нямало да принуждава дете да прави нещо, за което то самото не е готово.Както и да е, не я послушах и постигнах своето, но ако сега се върна година назад, няма да го направя.Но това си е моето мнение и никой не задължавам с него.А това за шамаренето за разлятото мляко или неподадено дистанционно, ще го оставя без коментар.Едва ли има толкова изтрещели хора, които да бият за такива неща, но все пак темата не е за шамаренето на родителите.

Понеже явно останах недоразбрана, да обясня.
Та всички деца минават през бебешки пубертет горе-долу по едно и също време. Някой по-плавно, други по-бурно, както и на всички им растат зъбки, както и всички бебета имат колики, просто при някои те не създават проблем на родителите, а други реват по цели нощи. И всички деца минават през пубертета. И всички деца се разделят с памперсите, едни на 1, други на 2, трети на 3 години. Всички бебета скубят, когато коса попадне в ръчичките им. Всички деца реагират агресивно, когато играчка им бъде отнета, всички бебета плачат когато мама изчезне, защото не знаят, че тя ще се върне. Е, едни тихичко подсмърчат, а други чак се захласват. И дори деца извадени от един и същи калъп имат различен темперамент, но на всички им растат зъби, всички са привързани към майките си /или човека, който основно ги отглежда/ и всички поне веднъж са вдигнали ръка я към мама, я към братче или сестриче, я към дете в парка, което им дърпа играчката от ръцете. Но от реакцията на родителя/възрастния и от темперамента на детето зависи дали това ще стане норма на поведение или ще бъде еднократен акт.

Тук говорим за деца над 3 години. Деца, които са преминали тази фаза и които знаят, както че мама ще се върне, така и кое е мое, кое е чуждо и кое за общо ползване /играчките в градината/, т.е. преминал е периода с естествената агресия и защита на собствеността, ако възрастния който е бил до тях е намерил време все пак да им обясни, че така не се прави. Дали с 1000 обяснения, дали с действия - извиняване и отстраняване.

Тук си говорим за деца, на които това не им е обяснено. Говорим си за деца, които са или оставени на самообучение, т.е. сами да се оправят от малки /да засипват другите с пясък по главата, да им дърпат играчките, да удрят когато вземат тяхна, защото са деца, защото е период и ще мине, ама той язък не минава, а се задълбочава/, или които са възпитавани с шамари и които възпроизвеждат същия модел в отношенията си с другарчетата. Говорим си за деца, за които модела, който получават или не получават в семейството коренно се различава от този, който е необходим за обучението в детската градина.Говорим си за нашите деца, на които е обяснено, че не се удря, че играчката се иска с думи и отказът не е края на света и които биват буквално бити от такива деца, с чийто родители не можеш да проведеш нормален диалог. Говорим си как се процедира и какво можем да направим за да защитим децата си от такова посегателство, защото детето ни е по цял ден с друго дете, което е бито именно за разлято мляко и дистанционно, бито е за добро утро и добър ден от родната си майка, а тя от поредния си приятел.

И не вярвам да не направиш драма, когато видиш детето си простряно по корем на пода, а другарчето му седнало на гърба му, да го държи за косата и да му блъска главата в паркета, докато учителката е в тоалетната да подаде тоал. хартия на няколкото момиченца, които в момента са там, а лелката мие съдовете от следобедната закуска. И това е ежедневие, просто този ден е било ред на твоето дете.
За такива случаи говорим, а не за посягането на двегодишното.

няма какво да се очудваш - отговорът ми е на точно и конкретно предложение - да заведа детето си при специалист, защото не може да се опази от агресивните деца около него - на такова предложение такъв отговор

Подписвам се под всяка дума на Tsv!
Аз лично говоря за 4-годишни деца, както се вижда от линийката ми. И е видно, че побойникът добре осъзнава какво прави, но не спира. Родителите му не са адекватни в поведението си към него и към околните и това задълбочава нещата. Втора година детето не спира и не спира да удря другарчетата си, без видима причина, без повод. Те го избягват, то им налита. Е, както е мнението ти за ситуацията, I ♥  ?

Вероятно I ♥  би препоръчала влизане в групата и гушкане на детето побойник+обяснения, че така не е редно. Но в БГ градина това е неприложимо.
Агресивните деца в групата са обект на педагозите там - те са длъжни да използват своите похвати, за да предотвратят агресивните прояви. Отделно, че е тяхна работа да разговарят с родителите и те да предприемат мерките.
Вярно е, че звучи прекрасно и разумно, но на практика не винаги работи. Истината е, че онова агресивното трябва да го сбухат 2-3 деца в групата и така то ще престане да се ежи.

Вероятно, но понеже ти не си аз, недей ако обичаш да предполагаш какво бих казала или направила.Не случайно бях написала:

Нищо на никого не искам да препоръчвам или налагам.Така постъпих аз, защото ми беше много мъчно, когато на два пъти видях майка му, в последствие и като разбрах, че няма баща.Затова написах, че съм го гушила и съм му казвала, че така не е редно.Какво друго мога да направя, да вляза в градината и да го ошамаря ли?


Истината е, че агресията поражда агресия.И истината е, че може и да не престане да се ежи, а да стане в пъти по-агресивно.

моарейн, понеже въпросът ти е конкретно към мен.Мисля, че това:

е отговорът на това:

Мисля, че самите деца не са виновни за нищо.Мисля, че всяко дете се ражда добро, без злоба и агресия в себе си.Мисля, че за появата им по-късно, голям принос има именно семейството.Ето, ти сама пишеш, че родителите му не са адекватни в поведението си към него, ами тогава какво е виновно то?Ами ако в къщи го бият?Или ако родителите му не се разбират и се карат пред него?Ами, ако не му обръщат внимание и то всеки ден трябва да си играе само в стаята си?То става неспокойно и излива върху други своята натрупана агресия.Ама пак за мен не е виновно детето.Само това исках да кажа, дано този път съм го написала разбираемо.