Моят опит - синът ми тръгна на 3 години на ДГ. Миролюбив, палав, но не агресивен. Никога не е удрял дете в групата, а и навън, откакто навърши 2 години. Обаче - имат си един А., който мине-замине и удря я в слабини, я по главата, я в гърба. Говорих, обяснявах се с учители и директор - файда няма. Един ден след поредният юмрук в слабините му, моят скочил, хванал ръката на А. и му казал - "Ако още веднъж ме удариш, ще те ударя и аз!". Така и е станало. Вече проблеми с този А. няма.
И да, на мен също ми е мъчно, че Петранчо си няма татко, но пък ми е мъчно и за моето дете, че и за всички останали, които не удрят, но пък биват ступвани от него. Моето дете няма вина, че възпитанието в нечий дом липсва. Вина нямат и учителите, на чиито глави често се мътят сериозни проблеми с невъзпитани и проблемни деца, които стават такива не поради липса на единият от родителите, а от наличието на родителска немара и дълбоката увереност, че ДГ е мястото, където детето трябва да бъде обучавано, възпитавано и отглеждано.