Клуб"Преводач"-"Всичко за пътя от аматьорския до професионалния превод"-1 тема

Имам едно принципно питане, което важи за всички езици.

Често попадам на хора, които първо имат нужда някой да им преведе мислите от изходящия език на изходящия език ( най-често от български на български) и чак тогава да започне същинският превод. Напоследък един колега ме кара да превеждам негови много объркани мисли на партньорите ни. Ето един пример от днес:

"Х искаше да му се изчислят едни тегла на ХХХ
Y му ги изчисли
и той му благодари и тръгна
после искаше да благодари и на мен ама аз тиква
подаде ми ръка а аз не я поех защото смятах че Y е свършил цялата работа и няма защо да ми благодари
и той се дръпна
та исках да му се извиня и да му обясна защо стана така
просто аз нямам заслуга за свършената работа
можеш ли да ми напишеш това на английски да му го пратя на пощата
че се извинявам за постъпката си и че не съм поел ръката му защото аз не съм човека който е свършил работата" В пълен туш съм защо чак сега се е сетил за това и бях на ръба да му откажа подобна услуга, което вече една колежка преди мен е направила.

Освен това той самият прави доста неловки опити да се изразява на чуждия език, питайки ме по средата на изречението как е тази или онази дума, което според мен не е правилно. Би трябвало да изкаже поне една завършена мисъл, за да съм в състояние да преведа. Иначе трябва да се превърна в нещо подобно на Гугъл преводач, префасонирайки фразите до завършване на пълното изречение.

Разбира се, колкото и да изброявам, в ролята си на колега, изпълняващ функциите на преводач, винаги аз ще съм посочена като причина, ако възникне някакво неразбиране.


Вие как бихте постъпили на мое място?
Бихте ли се хванали на хорото, задълбавайки в обяснения например той защо еди кога си не си бил подал ръката, защото бил много скромен, а не примерно от гнус към тъмнокожия партньор?
По принцип позволявате ли си да редактирате съдържанието на казаното, за да стане по-лесно разбираемо и до каква степен?
Как се държите, когато превеждате в присъствие на колега, който много държи да блесне със знания и не ви предоставя възможност да си свършите работата както трябва? Или когато очакват да влезете в ролята на подвижен речник?
Отказвали ли сте да превеждате определени фрази и изказвания по ваше лично усмотрение или заради някакви морални задръжки?

Днес попаднах на ето този цитат и силно се замислих всъщност доколко е прав авторът, макар и да не знам какъв точно е контекстът: " Преводачът може да знае повече, може почти всичко да му е ясно, но все пак той трябва да съхрани неяснотите на оригинала."
Иглика Василева

buttinsky, цитатът е верен, ама само за превод на художествена литература. В останалите случаи преводачът е длъжен да „даде всичко от себе си”, както казват родните футболисти и прочие. Поне според мен.

Аз бих се хванала на хорото, защото си е предизвикателство. Но не знам дали пък няма да е набутване м/у шамарите. Тъй че нищо не смея да те посъветвам.

Иначе бих перифразирала всичко наистина (без въобще да се допитвам), а доста неща направо бих оставила вън от „комуникето”. В крайна сметка всеки нормален човек с минимална доза здрав разум би могъл да прецени, че подобни обяснения (в лИбоФ) нямат място в бизнес кореспонденцията.

Па нека после те сметнат за полит некоректна.

Пък „Ургиналът” коректен ли е, как мислите? 

Аз лично не бих превела мисли, които нямат връзка с главния мозък. А пък, ако "творецът" ми е наблизо, бих настояла  първо да си ги избистри.

Интересен въпрос ... Случвало ми се е да побеснявам от неграмотници и признавам, че съм се изкушавала да запазя оригинала и да се получи "развален български" както в романите, но особено в бизнес кореспонденция - някак не върви. Всеизвестна е концепцията за т. нар. globish = global english. Подала съм на умопомръчителни писма, които са писани не от native, естествено. Аз лично предупреждавам винаги, че има неточности в оргинала и ако има двусмислие, не съм аз причината и гледам да изгладя нещата, но без да се откланям от смисъла. Тежка задача често. 
В случая бих редактирала текста на български, бих го изпратила на клиента да го одобри и след това да превеждам. Може малко да се обиди клиентът, но пък, ако е интелигентен човек - ще се усети, според мен. 

Имах такъв случай при единствения ми симултанен превод - конференцийка по въпросите на малцинствата. Остарях с години за два дни, защото българските участници говореха безкрайно объркано, една ясна мисъл не бяха в състояние да формулират. В един момент попитах един от чуждестранните гости разбрал ли е за какво говори един от участниците, който беше особено неразбираем и реши да обвини за това мен и колегата. Човекът каза, че е разбрал думите, да, но не и дълбокия смисъл за тях. Вероятно защото такъв нямаше, имаше само недовършени фрази, май така и не успя онзи да изкаже едно пълно изречение. Оттогава страня от подобни изживявания.

А "Това как се превежда?", без контекст, ми е любимият въпрос. 

от всичко най-много обичам, когато някой смята че поназнайва езика и се изявява като редактор
дългичко е, но ме напъва  може да пропуснете

Хахах, St. Dobri, тази добре те е подредила.

Да, и ние имахме една колежка, която се изявяваше голяма многознайница и си мреше да коригира, затова като я питаха къде наблизо има restaurant, повеждаше хората към restrooms.

А случвало ли ви се е да сте две преводачки на едно място уж за да се редувате, а колежката ви с цел да се покаже колко знае, да повтаря след вас това, което превеждате?

Не, не ми се е случвало.
Когато едната почива, обикновено ходи до тоалетна, излиза за цигара, ей такива работи.
Пък и не би посмяла, нали ще я изям с парцалите после. 
Ама ние си се познаваме и много добре сме се сработили. Подсказвам само ако ме питат /примерно с поглед/.
Иначе оставям другите сами да плуват в дълбоки/мътни/мръсни води.
Как иначе ще се научат.

Разказаните от вас истории затвърждават убеждението ми, че съвсем навреме си взех довиждане с устния превод. Аз все съм била сама или, в случая с онази конференция, титулярната колежка се тръшна с температура час след началото и я покри един от организаторите и скъп приятел. С него бяхме много добър тандем, макар че никога не бяхме работили заедно дотогава.

аз пък обичам устния превод не остават следи ако ме разбираш правилно
а и винаги е по-добре да си побъбриш с хората и от едната и от другата страна

конфузни ситуации не липсват, но пък остават спомени 

пак при проверка преди хилияди години, съвсем не по план заварваме възрастен работник да чопли нещо в едно табло. отворил човека таблото, наврял главата вътре и си свирка. буквално.
наредихме си ние край таблото, проверяващи двама-трима, от началник нагоре двама трима и го питаме какво прави, има ли указания, инструктиран ли е, такива работи, а той, милия отговаря:
началникът го пратил, казал му къде и какво да прави и какво да не пипа...
аз превеждам: показана му е схема на инсталацията, направен му е устен инструктаж, дадени са му указания за работа и безопасност...
един от проверяващите го пита какво точно прави, а той се персяга, "нежно" го потупва по рамото и казва:
тока, мойто момче е като жената, лабаво не търпи!
А превеждай ако можеш 

Попълвам един документ от Европейската комисия, в който трябва да си попълня образованието. Има отделни полета, до всяко пише за какво иде реч - Type of qualification (Bachelor's, Master's, PhD, etc), Field of study* и т.н. Но на едното поле пише Marks or grade awarded in national classification?
Какво означава?

Оценка по националните критерии за оценяване? Не зная как е българското клише за "национална класификация', нещо не ми звучи да е буквално.

Добри, зависи от устния превод. Едно от най-приятните ми преживявания беше една сбирка в Казичене с двама английски пробационисти, за които затворническата управа беше спретнала софра за чудо и приказ.  Хем срам брах от поведението на един от официалните домакини, хем много добре си прекарахме. Но това е друга бира.

Никой никога няма да може да надмине един от бившите ми шефове. Човек с огромен интелект, финансист, емоционален, всеки разговор за текстил започваше от сплитката на кърпата, минаваше през макроиконониката и световните тенденции на Лондонската и Нюйоркската стокова борси и стигаше до древната цивилизация , от която произлиза българския род. Всичко това обикновено в едно изречение.
Изобщо  моят опит ме е научил, че говорещ, който да се съобразява с преводача се среща веднъж на хиляда. Ималиа съм такива случаи, та не говоря имагинерности. В повечето случаи обаче ситуацията е точно като описаната от buttinsky.
Моята любима фраза е "ти знаеш как да го кажеш".

кикимото, това според мен се превежда точно както го е написала Пуци. Срещала съм пояснение до оценката от типа на "American Literature- Very goood 5 (out of 6)"

Между другото, на оная конференция от Ада, единственият, когото беше кеф да превеждам, беше Евгений Дайнов. Хич не ми е сред любимите обществени фигури, но пък си изкарва хляба с лекции, та имаше ясна и стройна мисъл.

Обикновено тези форми са съпроводени с отделна страница с пояснения. Няма ли такава?