Напоследък ме учудва и вбесява следното положение.
Отиваш в частна клиника, където си плащаш като поп и оставяш примерно по цели заплати, а примерно лекарят се държи все едно си му длъжен нещо. Вадиш му думите с ченгел, крие информация, не ти се дават документи, които е задължително да ти дадат. И оставаш с впечатлението, че явно въпреки сумите, които оставяш пак трябва да бутнеш нещо, за да получиш необходимото внимание.
Или друг вариант: някаква станала с гъза нагоре рецепционистка или сестра те прави на мат и маскара, защото си имал смелостта да зададеш въпрос.
Днес една рецепционистка така ме подразни в 3-та поликлиника в Стара Загора. Ами че то нямаше пациент на опашката, с който да не се заяде, да не му повиши тон. Все едно гледах срещу себе си онова обладано от демони момиче от "Заклинателят", само дето не й излизаше зелена пяна от устата. Като дойде моят ред и попитах дали правят едно изследване взе да ми се кара... сякаш съм длъжна да знам какви вариант имат и колко пари струват. Не можах да я изтрая и си хванах пътя след като я попитах какво още търси на работа с това отношение към хората.
Вие как действате в такива случаи? Траете ли си или си търсите правата по някакъв начин. Аз разбирам да сме в държавно учреждение, където по принцип са си свикнали така, ама точно пък тази клиника с надутите си цени не знам с какъв акъл дава хляб на подобни зверкини. Хората отиваъ там с болките и с притесненията си, а тя им крещи. Нямам думи просто...
Отделно пък не знам защо почти всички сестри, които взимат кръв са ужасно строснати и заядливи. Сякаш по презумпция от един момент нататък ги обхваща някаква ненавист към всичко що диша и има кръв във вените си
Виж целия пост
Отиваш в частна клиника, където си плащаш като поп и оставяш примерно по цели заплати, а примерно лекарят се държи все едно си му длъжен нещо. Вадиш му думите с ченгел, крие информация, не ти се дават документи, които е задължително да ти дадат. И оставаш с впечатлението, че явно въпреки сумите, които оставяш пак трябва да бутнеш нещо, за да получиш необходимото внимание.
Или друг вариант: някаква станала с гъза нагоре рецепционистка или сестра те прави на мат и маскара, защото си имал смелостта да зададеш въпрос.
Днес една рецепционистка така ме подразни в 3-та поликлиника в Стара Загора. Ами че то нямаше пациент на опашката, с който да не се заяде, да не му повиши тон. Все едно гледах срещу себе си онова обладано от демони момиче от "Заклинателят", само дето не й излизаше зелена пяна от устата. Като дойде моят ред и попитах дали правят едно изследване взе да ми се кара... сякаш съм длъжна да знам какви вариант имат и колко пари струват. Не можах да я изтрая и си хванах пътя след като я попитах какво още търси на работа с това отношение към хората.
Вие как действате в такива случаи? Траете ли си или си търсите правата по някакъв начин. Аз разбирам да сме в държавно учреждение, където по принцип са си свикнали така, ама точно пък тази клиника с надутите си цени не знам с какъв акъл дава хляб на подобни зверкини. Хората отиваъ там с болките и с притесненията си, а тя им крещи. Нямам думи просто...
Отделно пък не знам защо почти всички сестри, които взимат кръв са ужасно строснати и заядливи. Сякаш по презумпция от един момент нататък ги обхваща някаква ненавист към всичко що диша и има кръв във вените си
) и трябвало да пие някакви си много скъпи хапчета, за да не влезе в болница.Брат ми изпадна в някакъв ужас,паникьоса се,абе страшна история.2 дена по-късно,друг кардиолог абсолютно отрече първата "диагноза" и писмено заяви,че брат ми няма никакви проблеми със здравето.
