ПЪРВОКЛАСНИЦИ - Тема 13

Светкавица - по-точно твоят пост ми напомни, че скоро някой писа май и за тектови задачи по състезанията... както и да е де, странен парадокс ми е малко
Иначе като тази тектова има подобни с картинки при нас
отгоре нарисувани 4 квадрата, отдолу 3 примерно и под 2-та излишни скобичка с въпросителна... и детето казвагорният ред има 4, долният 3, горе има 1 повече... и тогава може да изведе и задачата под тях та може да пробваш така да рисуваш на Ани и на Иванка куклите едно под друго...

Добро утро на всички!
В нашия клас вече има проявен побойник .... Вчера детето се прибра със червено петно на бузата... Като го попитах от какво е, ми каза, че някой си го ударил с юмрук... Взех мерки и не успя да посинее.
Момчето биело и други, само момчета... Ех, от шест момчета, все един побойник ще има .., за разкош, еее....  какъв късмет е било само в ДГ да няма нито един....
Учителката го наказвала вече няколко пъти(побойника).
Сега не знам какво да посъветвам детето. Агресорчето ще продължава с тормоза, докато вижда страх у другите. И аз, и мъжът ми, разбира се, първо го посъветвахме да казва веднага на учителката. Винаги съм се чудила дали да му казвам да отговаря на лошото с лошо...
Правилно ли е да му дам съвет да се бие и той ? Ако това би "взело страха" на този, който го тормози..... Синът ми е едър и силен, но е миролюбив и никога не му е хрумвало да нападне някого по какъвто и да е начин.. Не изглежда "лесна мишена", поне на външен вид, но ако показва страх, дори сигурно е готов да се разреве(почти съм сигурна) при такива случаи.. То това дава "зелена светлина" на нападателя...
Ох, що нещо изписах, а просто искам да чуя мнения какво да посъветвам детето си, когато се налага да се защити от агресия.... Колкото и да ми се иска да не го карам да се бие, някак това ми се струва най- разумно , за да спрат безсмислените атаки на агресорчето...

Много се чудя дали такива деца са подложени на бой вкъщи, което ги провокира да изливат гнева си върху хората навън, извън семейството . Може да греша, но всеки съди по себе си- моето дете никога не е бито, боят не възпитава, според мен поне, сигурно озлобява дори... Не знам дали затова никога не е посягало на някого....Та разсъждавам, че може и обратното да важи...... Боят е нещо обидно, след като не можеш да се "опълчиш" на биещите те(да кажем родители), то си отмъщаваш на някого другиго, ох, съвсем се отлпеснах.. Защо, защо има побойници, какво извратено удоволствие им доставя да се бият....

Моля Ви, споделете какво мислите по въпроса   !
Страхувам се, че ако синът ми си осъзнае силата(а той определено е силен и атлетичен), може да реши, че му харесва да се налага чрез бой, звучи ми отвратително.....
Учителката естествено се старае да предотвратява такива прояви, но тя не е пъдар, в междучасията не може да ги следи толкова изкъсо.. ....
 Излях си мъката , ще чакам коментари с интерес.

След такива ситуации ангажирах и госпожата, и майката на детето да знаят какво се случва. Имаше разговор между тях двете, в класа е имало специален разговор за поведението в часа на класа. В нашия случай засега това се оказа достатъчно.

Според мен тези деца търсят внимание и приятели , но не са нау4ени как да го правят правилно. Може разбира се да има и друга при4ина.
Според мен оба4е , това дете не го бият в къ9и, просто не се занимават с него   и то няма компания. Може и други семейни проблеми да имат родителите помежду си.


При нас слу4ая с биещото се мом4енце : запознах се с майката (страшно симпати4на) , мом4енцето поканих да играе у нас и беше страшно мили4ко ... та той е дребен и са 3 деца и се е нау4ил да се брани като си представя какво тупа-лупа пада помежду им и затова реагирал така , когато се по4увствал натиснат. И като играели на борба и моя имал предвес малкотоо удряло. Сега ве4е не играят на борба и няма проблеми  

Препоръка - ако сте в квартала се запознайте с родителите и детето и може да се окаже 4е ще намерите приятели   А може и да се окаже обратното, но тогава поне ще знаеш.

За списанията - по бутките искат винаги с игра4ки, но при абонамент за някое смислено списание емоцията е по-скоро да полу4и и кога и да си го разгледа в къ9и и концентрацията е пове4е в списанието  
Ние се абонирахме безплатно и за http://club.lego.com/de-de/behindthebricks/default.aspx. Полу4ава се 4 пъти годи8но и е безплатно. Гледам на б-лгарски няма, но има на английски и руски и немски .... и на доста други езици   Може да се пише и до редакцията дасе даде адреса.

Нашите в понеделник бяха на буква Е и на 5.

enze, не зная какво да посъветвам. Такова поведение от малка ме е хвърляло в недоумение, мразя разправиите в какъвто и да било вид. За физическите да не говорим. И в класа на дъщеря ми има много буйно дете, бие, откраднало телефон още на втория ден (бях писала тук). Същото дете лично аз го спрях на портата на училищния двор в момента, в който тичайки се опитваше да излезе и да пресече улицата, за да пиел вода от чешмичка на отсрещния тротоар - явно се е измъкнал от погледа на учителката. Беше много учуден, като разбра, че не трябва така, без разрешение. За мен е ясно, че на това дете просто не му е говорено кое е редно и кое - не, оставено е малко на самотек. Дъщеря ми съветвам да избягва конфликтите и когато някой посегне да я удари, решително да му хване ръката и да обясни с ясен тон, че не й е приятно. Друго не ми хрумва. Имаме разногласие с мъжа ми по този въпрос, защото той е категоричен, че трябва да се защитава. Да, но в такъв момент агресията ескалира и може да се стигне до неприятни последствия.

малко офф - Да се оплача, че вчера ми вдигнаха колата. От краен квартал, от място, на което спирам поне от 2 години, и на което ежедневно спират стотици коли, поради елементарната причина, че на буферните зони на метрото за нормален паркинг не е помислено. Кихнах 76 лв, очакват ме още 60 за акт. Докато си намеря колата и ходя да си я взема, се прибрах в 10. Добре, че вчера едната баба беше взела децата. Та така, не им стигна синята и зелената зона, ами и кварталите ги почнаха.

Енце, много въпроси поставяш... 
Според мен зависи:
1. характера на детето, и по-точно това, което се унаследява като темперамент  - по-експанзивните деца са по-склонни да проявят насилие;
2. как са реагирали родителите при проява на насилие от страна на детето още в най-ранна възраст - за някои е супер детето да се държи като тартор и да успява да се наложи над другите;
3. не е научено по друг начин да общува, обикновено такива деца компенсират някакави липси.

Нашият син, подобно на твоя, не е агресивен и конфликтен - баща му е такъв миролюбив  , аз повече си отстоявам своето  . (не с бой разбира се 

Нашата семейна тактика е да се опитаме да му втълпим, че самоуважението е много важно, че не бива да се страхува от насилници, че трябва първо да предупреждава какво може да последва от сорта "Престани, защото и аз ще те ударя" и ако отсреща продължават по същия начин - едва тогава да отвърне. Но обикновено не се стига до там.
Заради това, че е неконфликтен и умее много добре да общува с децата, се радва на всеобщо уважение и от малък много деца го искат за приятел.

Аз не бих посъветвала да се отвръща...

Независимо колко силно едричко и т.н е детето, ако не е участвало в подобни битки досега, вероятността да си тръгне набито е доста голяма. Вероятността някой по-сериозно да пострада при отвръщане на удара е също голяма. В темата за петокласниците се разискваше наскоро, как ученик носел от вкъщи метален бокс, защото някакво дете го тормозело, и това със знанието на родителите.

Та моят съвет към детето би бил:
1. Стой далеч от агресивните деца, не се занимавай с тях.
2. Ако те ударят, огледай се за възастен и направо при него, кажи какво става.
3. Ако няма възрастен, според ситуацията или бягаш да намерш такъв, или спираш и му казваш рязко, гледайки го право в очите - "Престани, причиняваш ми болка! Ако продължиш отивам при дирекора, учителката, майка ти и т.н

Благодаря ви!
Не знам.., синът ми беше изключително афектиран вчера, през зъби редеше, че ще го пребие ако се повтори... Притеснява ме, че не е изключено..
Предупредих го, че и той ще бъде наказан, ако отвърне, но той е съгласен да го накажат, стига да накара детето да разбере, че не може така да се отнася с него....
Ще говоря с учителката, ако трябва и с майката на детето. Не е редно да си раздават юмруци, та той го беше ударил с юмрук в лицето, абсолютно безпричинно, побеснях ...
Знам как се държи детето ми и от собствени наблюдения, и от учителите.
Не знам какво провокира агресия, но съм убедена, че домашното възпитание е основно в случая...
Въобще не ме вълнува темперамента на децата, имат си родители да ги възпитават.
Виждала съм родители по градинки, плажове и пр., които наказват децата си с бой, когато те се бият с някого... Изводите са ясни, неправилно е това според мен, на такива деца е ясно, че не им е говорено достатъчно, не им е обяснявано правилно....
Отплесвам се пак, но ми е неприятно да ми тероризират детето, не било еднократно, но както споделих и преди- той не споделя много.. Вчера ми каза от какво е червеното, защото го попитах........

Синът и дъщеря ми никога не са бити от нас в къщи, но един на друг си раздават по някой ритник или юмрук. Най - често след предупреждение, че ако "провиняващия се" не спре, или не направи нещо ще бъде ударен от другия. Смея да твърдя, че доста често си заслужават боя, но не го признавам пред тях. Всеки път обяснявам, че с бой и сила не се решават проблеми и че трябва да се разберат така както ние с баща им се разбираме с тях. И ние можем да ги бием, но не го правим, защото това не е правилно и много се натъжавам да виждам такива постъпки. Разбират какво говоря, но.. понякога пак удрят в резултат на провокация. Според мен просто още не могат напълно да се владеят емоциите.

Баща му му е казвал, ако го удрят несправедливо да отвръща, но да си знае, че ако сам си е виновен боя няма да му се размине. Казвали сме му, че ако се държи зле с другите деца няма да има приятели. Нашия младеж обаче е от дребните и не ме е страх, че може да му хрумне да стане той активния побойник. Виждала съм го обаче в ситуации, в които намира начин "да не остане длъжен". Например дръпна силно раницата на гърба на съученик, който нарочно изби от ръцете му баскетболна топка, която се наложи да гони далеч по двора. На друг не искаше да каже довиждане след като го подканих. С леден глас ми обясни, че днес няма да му каже довиждане, защото днес това дете не се държало с него като с приятел. Децата имат силно изострено чувство за справедливост, или поне моите така се проявяват.

Може би това, което сте посъветвали сина си е най - разумното. Класната би следвало да обясни на всички деца какви са правилата в училище, че удрянето е недопустимо и че тук всички са заедно, за да учат, играят...

Родителите на агресивното дете може да се окажат съюзници, но често се случва и обратното - родителите не се опитват да се разберат другите родители, защитават само децата си и имат претенции почти винаги към другата страна, рядко към собствените си деца. Разбира се най - добре е те да поговорят с детето агресор, но не виждам как може директно да им се въздейства. Както каза Severina

Според мен не е хубаво да се бие, защото не се знае кога ще го набият. Да се бие, но да е сигурен 4е го може . Ина4е ще пла4е после и то по своя вина.

Според мен при мом4енца не е фатално , ако опитат да разре8ат някой конфликт с бой ... (нормално, ако боя не е ожесто4ен)  . Аз ли4но пове4е бих се ядосала пове4е на дете, което предизвиква или доброволно влиза в бой и после се оплаква, 4е е било набито. 

Сега се сетих, 4е при нас е организиран съвет на класа всеки петък и децата казват какво им е харесало през седмицата и какво не. Ако на някого не е харесало не4ие поведение или е бил обиден , може да му занесе 4ервена карта и да му каже какво не му е харесало. Може да и в друг клас да отиде да занесе картата.
Така в на4алото Сашето се оплака, 4е дете от 3 ти клас го дърпа и аз го посъветвах да му каже, 4е не е приятно и ако не престане щ му занесе в петъка 4ервена карта и ще му обясни колко е неприятно . Детето спряло да го дърпа.

В4ера на физи4еското имало друг проблем. Сашето познава едно мом4енце от съседния клас , което нещо не е ок емоционално и като го види запо4ва да "се радва" - да крещи , да му замахва с ръце пред лицето, да подска4а около него. В4ера на физи4еското били двата класа и след като му дошло много да му крещят и замахват пред лицето (било екстремно) се оплакал на у4ителката и тя говорила с детето.

За сега сме решавали само тези конфликти. Други не сме имали 

Тъй като става въпрос за момчета и агресия при тях, аз бих посъветвала довечера да питате бащите на децата си какво да се направи в тази ситуация от мъжка гледна точка и утре да го споделите.

Струва ми се, че няма да е точно това, което описвате

Въобще не мисля, че мъжкият пол е оправдание за агресия . Така една позната се оправдаваше, че разбираш ли тестостеронът бил виновен. Да, обаче познавам деца, които до 2-3-годишна възраст за най- малкото посягаха на другите. Но родителите им са достатъчно интелигентни хора, мои приятели, та успяха да овладеят положението. Сега тези деца, с които синът ми израсна, са много различни от това, което бяха като малки . Те може да са си буйни, но това не означава да се бият с другите .
Правилният подход на родителите е много важен. Най- лесно е да му кажеш да отвръща на боя с бой.... И утре току виж моето дете се превърне в "Daddy" (ако някой е гледал "Scum", ще разбере)
Мъжът ми също не е съвсем сигурен дали е правилно да го съветва да се бие в отговор, посъветва го да предупреди сериозно детето.... Само ако продължава с терора да отвърне със същото...(ако стане нетърпимо)

енце, а мъжа ти спомня ли си как е било , като е бил малък ? За9ото в днешно време се опитваме да възпитаме мом4енцата някак си крайно. За едни мом4енцата трябва да се бият по мъжки (и тук прекаляват с дефиницията), а за други мом4енцата трябва да се изявяват като кукли ... ами добре ,но къде е средата и дали ние като родители можем да сме достатъ4но безпристрастни ида видим за какво става въпрос при едни отношения . Според мен родителя трявба да си направи труда да прецени сега този слу4ай ексцесия ли е или е ок - караница между мом4енца и ако трябва да вземе мерки, ако не просто да води детето си в умерена посока, но все пак няма да му слагаме ютия, куки и прежда и кукли в коли4ка в ръцете. мом4енцата трябва да знаят как да си направят и лък и стрели и прашка ... и как да не се оставят да ги ступат и как да знаят кога и до колко. Аз съм голям философ и ще взема да спра, за да не ставам досадна, но 4етох преди седмица статия в едно списани в която става8е именно за това дума - мом4енцата са си мом4енца и имат специфи4ни нужди и родителя не може за да не си създава грижи и да не се занимава да се опитва да поту8и мом4ешкото в тях. Родителя трябва да може да прецени обективно  
Тук няма в предвид теб , просто си казвам разсъжденията . Все пак аз имам 2 мом4енца и аз трябва да си изяснявам непрестанно разни неща 

Severina, абсолютно съм съгласна с твоето мнение  Дори смятам, че тази крайност се дължи на факта, че прекалено много обръщаме внимание на всеки детайл от живота на децата ни, някак си дори и дребните неща пре-експонираме. Едно време някои неща са оставени на самотек /не че одобрявам и тази крайност/, но понякога именно опитът помага на децата ни да израстват и да се учат, а ние изземваме тези функции, като се месим често и се опитаме да създадем идеална среда /каквато не е живота, за съжаление../.
Това е лично мое мнение, може би дори и критика към самата мен, така че се надявам никой да не вземе думите ми прекалено присърце и да се обиди

енце, не знам и аз какво да те посъветвам, предвид това, че съм майка на момиче. Макар, че не толкова често, но и  при тях има опити, пък и не само, на отявлена агресия.
На дъщеря ми съм й внушавала винаги да не се дава, каквото и да се случва. Тя също не е бита, не е била и жертва на вербална агресия от наша страна, нито пък е била свидетел на подобно поведение по между ни, в семейството. Винаги обаче реагира остро, ако бъде косвен свидетел на агресивно поведение. Знае, че това е крайно неправилно, и върл защтник на човешки и животински права.

Та в реда на горните ми мисли, общо взето тя не се дава. Имало е, разбира се, опити да бъде наранена, пречупена, обидена, но успява да вземе превес, както и страха на отсрещната страна. После обикновено се сприятеляват.

Давам пример. В началото на учебната година момиче от класа се е опитало системно да терори останалите, кротките. Донякъде е и успяло, респ. децата са били доста поразстроени. В един момент на дъщеря ми й е писнало от въпросното момиче, хванала го е и го е напъхала в едно шкафче. Да седи вътре и да не тормози. Говорили са си през вратата на шкафчето, че дъщеря ми ще я пусне, ако обещае да престане. Първоначално въпросното момиченце е реагирало остро и със заплахи, после е кротнало и е обещало. Сега не й създава проблеми на дъщеря ми, останалите все по-рядко се оплакват.

Мими, представям си какви братя са те хванали вчера, заради колата. Наистина им е малко грабенето, к`во да ти кажа. Ама това е защото сме тъпи уфци като нация, и даваме разни               акъл да ни дават.