Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **

Определено се учат едни от други, само че при нас май е обратното  Баткото вчера ме оскуба и си разхвърлиха всички чорапи от чекмеджето. На въпроса Защо, отговора беше :Гого скубе" Гоги хвърля" 

Благодаря   , обадих се и ни записаха за 23.09 сутринта при д-р Заякова. Попитах за направление - тези прегледи не можели по здравна каса - такса 40 лв. за 40 мин. Няма значение - важното е да са добри специалисти и да не стресират детето.

Здравейте мами! Прочетох първите страници на темата и последните две, със сигурност съм изпуснала доста интересни неща. Моите деца са вече "големи" батковци - на 8г.8м. и 10г.7м. Родени са м.02.2004г. и м.12.2005г. Разликата между мен и сестра ми е близо шест години и винаги съм знаела, че моите деца няма да са с такава разлика. Трябваше да стана на 20, за да започне тя да ме приема като голям човек.  Децата ми имат общи интереси и теми за разговор, забавляват се заедно. Докато бяха малки ми беше трудно, на моменти супер изнервящо (изхвърляла съм играчка през отворения прозорец, за която се караха и втрещих бабките, които бяха на улицата по това време). Но знаете ли, всичко се забравя. Сега като ме питат дали ми е било трудно, отговарям: "Сигурно ми е било, не помня". Свекъра и свекървата са починали преди да се вземем с ММ, а моята майка е болна, тя самата има нужда от обгрижване и живее с нас. Та може да се каже, че съм се грижила за три деца.  За щастие, таткото много ми помагаше - и в къпането, и в храненето, и в разходките... Баткото ми беше много кротък и разбран, но малкият беше страшило. Как му ги раждаше акълът пакостите, които правеше още се чудя. И в детската го "хвалеха" и все го сравняваха с баткото, колко кротък бил той. Спомням си в детската имаха госпожа по заместване, за две седмици. В края на първата седмица тя ме дръпна настрани и с тревожен глас ме пита дали съм забелязала промяна в поведението на малкия? Направо изтръпнах. Попитах я "защо", а тя: "Беше много кротък, но започна да не ме слуша и се опитва да прави пакости". Едва се въздържах да не се изсмея и й обясних, че той просто е "правил" поведение, защото не я познава и всъщност е бил с променено поведение, когато е слушал. В същото време е голям мъж, много търпи на болка (вече не толкова, откакто цяла нощ го боля ухо, а се оказа, че е зъб, направо се измъчи) и като го питах какво го боли или защо няма настроение, ми отговаряше "нищо" и "добре съм". И карах баткото да го пита какво му е, на него винаги си казваше.  Е, големият често го караше и да направи нещо, за което на него не му "стискаше" и после малкият го отнасяше. Но не го предаваше и докато разбера каква е работата, страдаше сам. После ги наказвах и двамата. Наистина малките ни се струват по-развити и "по-умни", но то е, защото на тях има кой да им показва, а батковците сами са открили как да строят кули от конструктора, да оцветяват и т.н. Много са ми интересни в магазина. Когато съм само единия и той си избере нещо, винаги взема по две, и за другия. Дано запазят тази силна връзка помежду си и като пораснат. Точно заради тази връзка, одобрявам по-малката разлика между децата и силно я препоръчвам. Трудно е докато са малки, изнервящо е ако няма помощ от други хора (както при мен), но това се забравя. Но пък колко прекрасни мигове съм имала с моите двама, малки мъже, наред с нервите. И продължавам да имам, да са ми живи и здрави. Вече са "разбрани", говорим си с тях като с възрастни, не се притесняват да ме питат каквото и да било, знаят че мама е насреща. С таткото не споделят толкова и той много се дразни, а аз все се шегувам, че "мама си е мама". Сега се сетих за нещо. Колкото и да ми е било нервно, никога не съм ги била! Никога! За тези години съм си позволила пет-шест пъти да ги ударя един или два пъти по дупето и това е било знак, че съм пред нервна криза.  И тогава и сега, успявам да ги "дресирам" с думи. Променя ли интонацията, значи са сгафили. Накажа ли ги без гледане на детско (а сега компютър), значи са наказани докогато съм казала. Аз не съм бита и не одобрявам физическото насилие. Та ми е интересно, как се справяте вие и позволявате ли си да прилагате по-груби методи?

Извинете ме за дългия пост, с годините съм станала по-словоохотлива.

И аз, и сестра ми никога не сме били бити, но пък сме били доста спокойни и послушни деца 

Не одобрявам удрянето... но при голямата думите не действат  , единственото нещо, което успява да я отрезви в истерията й или белята /защото се прави, че не чува, колкото пъти и както и да казвам нещо/ е пляскането по дупето. Тогава се стряска и осъзнава, че е сгрешила.

По темперамент е на мъжа ми, който е бил вечно наказван заради белите си и вкъщи, и в градината. От тримата братя е бил най-дивият, най-непослушният. И до ден днешен, като видим негов роднина, му припомнят "подвизите" и го питат дали се е кротнал най-сетне. 

О, аз епизодичните пошляпвания по дупето не ги броя за бой. Моя позната с какви крясъци си отглежда децата и как ги бие, ви е бедна фантазията.  В резултат, на тях вече не им пука дали крещи или ги бие и си правят каквото са решили. Толкова пъти съм й казвала, че с бой нищо няма да постигне, както и със зверски крясъци (направо е грозна картинка като закрещи), но резултат никакъв. Единственият резултат е, че тя е безсилна да се справи с тях и не я виждам като навлязат в пубертета (а ги отглежда сама). Мен ме наказваха (най-често да не излизам на улицата при другите деца), когато направех беля и затова възпитавам така и децата си. Последните години говорим на "един език" с децата и ако понякога повиша тон, големият яко се обижда и засяга. Просто не са свикнали на груб език и висок тон. А представям си ако го ударя, каква физиономия ще направи. 

Не съм ги удряла...Не съм ги шляпвала по дупето, нито скубала..Държа се с тях като с равни и засега се справям. Когато не чува някое дете, го грабвам и го нося в детската, без да затварям вратата, защото се страхуват. Така се успокоява обстановката и разбират, че са сгрешили...Сега, когато каката направи нещо нередно (на почти 4 г. е), ми казва, че отива за малко в детската и ще се върне, когато се е успокоила. След малко се връща и започват пак да си играят заедно, но спокойно...Мисля, че това, което се постига с шамар, може да се постигне и с разделяне на децата - ще се успокоят страстите, но след шамарче остава една горчивина у детето, която трудно се преодолява...
Случвало ми се е да викам. Не се харесвам в такива моменти, а и съм забелязала, че децата само наблюдават реакцията ми и запомнят всяко мое движение, поза, нотки в гласа и след това правят същото в подобна ситуация. Виждам се отстрани и се плаша...А за какво съм се карала...никой не го интересува, т.е. ефектът е само негативен, ама не мога да се овладявам понякога

Е , скубането е грозна картинка... аз шляпвам демостративно по дупето, но повярвай ми, дъщеря ти е много разбрана тогава, щом от сега сама се усеща и сама се успокоява. Рядкост е това.

Определено е много лесно при спокойно и уравновесено дете. Без да се хваля, аз съм била такова дете, никога не са ме наказвали, нито били, нито шляпвали, защото не е имало нужда. Майка ми казва, че съм била изключително кротка и лесна за гледане.... и нямам пример за това как мога да вкарам по-палаво и инатливо дете в правия път, защото не съм го изпитвала и не знам лично какво действа. 

Като малки съм шляпвала по дупето. Сега са големи вече, наказанията са други - лишаване от компютър, таблет, веднъж им взех от джобните (по 1-2лв. за наказание). Ако сме навън и са пощурели и не чуват какво казвам и вече е 'напечено' ги хващам здраво за ръката и знаят какво имам предвид. И много, много говорене, големи са и го удряме на съвест, последствия, кое е разумно и т.н. Естествено съм  наясно, че са момчета и имат нужда да си изразходват енергията. Като по-малки ми се обясняваше как трябва да ги стягам и че ще ми се качат на главата. Не, просто са енергични, трябва им игра, ама не на всеки възрастен му се занимава, някои предпочитат отдалеч да им се радват.

Има моменти, в които ми се е случвало да им извикам по- силно. Баткото ми е много чувствителен и когато му направя забележка почти винаги се разревава, ама рев и сълзи 

Аз на малката каквото и да ѝ кажа, даже тихичко, веднага започва да рони големите сълзи и да казва 'ти мен защо вече не ме обичаш' 
И по дупета пляскам, то отдавна не се е случвало де пу-пу, и викам. Знам, че не е най-доброто решение, ноооо....  вие знаете 

Някъде бях чела, че единственият положителен ефект след удряне на детето е успокояването на родителя:) Ама и това си е важно де. Аз смятам, че нещата са комплексни..И никога не казвам "никога", защото не се знае...Чета много, гледам много и се интересувам от различните подходи за възпитание и развиване на детето..Ама дали сме избрали правилния никога няма да разберем:)

Ще разберем, според мен след пубертета. Като видим какви хора са порастнали и как се справят сами, дай Боже да сме доволни и щастливи!

Аз понякога се изпускам и плесвам някого през дупето и общо взето много викам ама моя така наречен батко е в такава възраст, че от думи и говорене не се впечатлява каквото си е наумил това си и прави докато не му попречиш по някакъв начин. Той си е своенравен ама понякога нарочно се прави че не те чува какво му говориш и на мен ми прекипява тогава, защото много добре ме разбира какво казвам. Малката съм я плесвала един два пъти през ръцете, защото щипе до кръв с тея малки пръстчета с малки ноктенца. Не знам как да я отуча от тоя навик, ако някой знае да каже
Иначе не си падам по биенето като възпитателен метод ама ми се падна дете дето от думи не разбира и се налага понякога и да бъде напердашено. Едничката ми надежда е че с порастването ще почне да чува повечко и да може да го убедиш в нещо без да му се караш.

Ох, не знам, много е сложно...Ти, ако щипеш и затова те плеснат, как ще реагираш - ще си помислиш "О, тя ме плесна, значи това не е правилно и аз няма да правя повече така!" или ще се ядосащ на човека, който го е направил, ще го намразиш, ще започнеш да правиш напук и да щипеш още...и ще си кажеш "Тая пък какво си мисли, че ще постигне?" Имах една приятелка в училище - имаше час за прибиране вечер - 9 часа. Ако закъснееше - следваше бой. Заедно сме стояли с нея, ако се приберем по-рано, за да стане 9 и малко, че да докаже на баща си, че няма да я пречупи...Та така и за малките деца - спира да щипе на момента, защото се случва нещо неприятно, ама едва ли целта е постигната - детето да се убеди, че тази постъпка не е правилна. Каква ти е файдата, ако спре да щипе, защото си мисли, че не трябва да щипе, понеже иначе ще я удариш. Нали трябва да осъзнае, че това не е правилно и затова да спре. Това се постига с мноооого приказки и обяснения и правилни реакции. Иначе детето ще реши, че всеки проблем си има решение - удар, а не мисъл и разрешаване с думи. Абе изобщо децата според мен трябва да се третират като възрастни...Колко възрастни сте удряли? И това "че не разбира детето от друго" -  ами то и така нищо не разбира, освен че мама наранява и мама "боли"...Т.е в дългосрочен план не се постига нищо позитивно...Ако си много ядосана на детето и си изкараш яда с удар - това вече е друга работа. Ама със същия ефект можеш да отидеш в другата стая и да се накрещиш:)

В никакъв случай не искам да кажа, че това е единствената гледна точка, а че това е моята. И още по-малко искам думите ми да звучат нападателно към някой...Ще разберем кой подход е правилен, ама не сега:)

Моята мома и тя щипе. Като почне да прави така ѝ махам ръката и ѝ казва, че така боли.
Случвало се е да се скарам или плесна баткото по дупето когато свеки се е развикала, че не слуша, че иска спокойствие и т.н. Ужасно съжалявам за това и съм си казала, че заради нейните настроения няма да удрям детето, а ще го кача в стаята му и там ще играе и вика.