йоко, моят големият (сега е на 10г.7м.) като тръгна на детска градина много се стресира и започна да си гризе ноктите. Прави го и до днес. Говоря му, обяснявам му, че това му загрозява ноктите, не е хигиенично и т.н. и т.н. Ефектът е, че вече си гризем не всички пръсти, а само по два от всяка ръка.
Виж целия пост
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **
- Публикувана: 23 окт. 2012, 14:18 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2014, 14:00 ч.
# 930
27 септ. 2014, 11:00 ч.
# 931
27 септ. 2014, 21:43 ч.
Аз питах и аз съм там. 
Ама най-често през тел. чета и не съм запомнила никовете и аватарите.
Виж целия пост
Благодаря Ви, за опита и отговорите...то има време ще намеря решение за всичко 
някой пита дали съм във февруарската тема - да, там съм, ама по-често я посещаеам в фейсбук групата че ми е по бързо 
Слънчево настроение, Ви пожелавам в това мрачно време!
някой пита дали съм във февруарската тема - да, там съм, ама по-често я посещаеам в фейсбук групата че ми е по бързо Слънчево настроение, Ви пожелавам в това мрачно време! Ама най-често през тел. чета и не съм запомнила никовете и аватарите.
# 932
6 окт. 2014, 19:42 ч.
Моля ви кажете ми коя е Фейсбук групата! Имам нужда да си поговоря с майки на породени деца! Предварително благодаря!
Виж целия пост
# 933
7 окт. 2014, 08:03 ч.
Мамите на породени имаме ли фейсбук група?
По-нагоре коментирахме групата на бъдещите февруарки.
Виж целия пост
По-нагоре коментирахме групата на бъдещите февруарки.
# 935
8 окт. 2014, 13:30 ч.
колко е голям? има едно горчиво, като лак за нокти изглежда и се нанася. може през нощта да го лакираш, ако е по-големичък и се отбранява.
аз взимах мойто дреби (беше на малко повече от 1,5 г. като почна да лапа пръсти) в скута и го лакирах бързо - къде нокът, къде пръст.
питай в аптеката. наш'то се казваше stop'n grow.
Виж целия пост
Момичета, някоя имала ли е следния проблем:
Баткото от скоро започна да си лапа/гризе пръста. Сигурно гледа малката, че си смуче палеца. Казвам, обяснявам, но изобщо не ме отразява. Поглеждаме, хили се и продължава. Трябва да му се скарам и да махна пръста. Много ме е страх да не започне и той да си смуче палеца или да си гризе ноктите. В чудо съм се видяла как да отуча малката с тоя палец, а сега и големия и него да го мисля
Баткото от скоро започна да си лапа/гризе пръста. Сигурно гледа малката, че си смуче палеца. Казвам, обяснявам, но изобщо не ме отразява. Поглеждаме, хили се и продължава. Трябва да му се скарам и да махна пръста. Много ме е страх да не започне и той да си смуче палеца или да си гризе ноктите. В чудо съм се видяла как да отуча малката с тоя палец, а сега и големия и него да го мисля
колко е голям? има едно горчиво, като лак за нокти изглежда и се нанася. може през нощта да го лакираш, ако е по-големичък и се отбранява.
аз взимах мойто дреби (беше на малко повече от 1,5 г. като почна да лапа пръсти) в скута и го лакирах бързо - къде нокът, къде пръст.
питай в аптеката. наш'то се казваше stop'n grow.
# 937
8 окт. 2014, 23:40 ч.
Здравейте,
записвам се във вашата тема, защото януари живот и здраве очаквам второто си момиче. Първото е на 14 месеца сега. Много ще им е малка разликата - 1 година и 5 месеца (ако се роди на термин). Притесненията ми са един милион и искам да ви попитам вие как се справяте и въобще 1000 неща.
Мисля да ги номерирам, за да не се объркам
1. Как се справяхте с излизанията с двете деца - според вас може ли новороденото в кенгуру, а каката в количката. Тя обича да се вози на количка и опитите ми да излизам без нея завършват с носене до вкъщи.
2. Подготвяхте ли и по какъв начин по-голямото дете за появата на бебето. Опитвам да й обясня, но тя нищо не вдява. Гледа едни картинки и вика - кака, кака, бебе, бебе(показвам й картинки на бебета)
3. След като се роди как реагира по-голямото дете? Прибирането вкъщи какво представляваше? Въбоще голямата среща между двете:)
4. Ревността как се изразяваше, как се справяхте
Още милиони въпроси са ми в главата, хиляди притеснения и понякога страхове, дори съмнения дали не беше грешка Страх ме е и как ще успея да поделя любовта си, как ще се приеме второто от всички наоколо....абе знаете как е
Благодаря ви много предварително!
Виж целия пост
записвам се във вашата тема, защото януари живот и здраве очаквам второто си момиче. Първото е на 14 месеца сега. Много ще им е малка разликата - 1 година и 5 месеца (ако се роди на термин). Притесненията ми са един милион и искам да ви попитам вие как се справяте и въобще 1000 неща.
Мисля да ги номерирам, за да не се объркам
1. Как се справяхте с излизанията с двете деца - според вас може ли новороденото в кенгуру, а каката в количката. Тя обича да се вози на количка и опитите ми да излизам без нея завършват с носене до вкъщи.
2. Подготвяхте ли и по какъв начин по-голямото дете за появата на бебето. Опитвам да й обясня, но тя нищо не вдява. Гледа едни картинки и вика - кака, кака, бебе, бебе(показвам й картинки на бебета)
3. След като се роди как реагира по-голямото дете? Прибирането вкъщи какво представляваше? Въбоще голямата среща между двете:)
4. Ревността как се изразяваше, как се справяхте
Още милиони въпроси са ми в главата, хиляди притеснения и понякога страхове, дори съмнения дали не беше грешка Страх ме е и как ще успея да поделя любовта си, как ще се приеме второто от всички наоколо....абе знаете как е
Благодаря ви много предварително!
# 938
9 окт. 2014, 08:22 ч.
От моя личен опит с 1.2г.разлика мога да кажа ДА трудно е и то много,съжалявам,не искам да плаша никого,може би не на всеки е така трудно както на мен.Единственото спасение е да има кой да помага,ако ли не пак се справя човек,но с цената на собственото си здраве и нерви. 
Виж целия пост
# 939
9 окт. 2014, 08:48 ч.
Трудно е, но временно, аз сега бера плодовете 
Като близнаци са, постоянно си играят, заедно ходят на тренировки, режимът им съвпада
Инъче имаше един период преди години, когато се молех да ме зачислят към някоя лудница
jalina, моите са с година и месец разлика, излизахме точно така. Малката в кенгурото, баткото в количката. Това докато дребната стана на 7-8 мес, защото започна сериозно да натежава. Не съм подготвяла специално Панайот, той беше прекалено мъничък, сигурно затова и периода с ревността го пропуснахме. Той и не реагира особено след нашето прибиране, първата им среща беше в болницата, но и там не обърна внимание на бебчето. По скоро на мен ми беше много сърдит, беше му тежко че съм го изоставила за няколко дена и му трябваше около месец, за да се успокои.
Виж целия пост
Като близнаци са, постоянно си играят, заедно ходят на тренировки, режимът им съвпада
Инъче имаше един период преди години, когато се молех да ме зачислят към някоя лудница
jalina, моите са с година и месец разлика, излизахме точно така. Малката в кенгурото, баткото в количката. Това докато дребната стана на 7-8 мес, защото започна сериозно да натежава. Не съм подготвяла специално Панайот, той беше прекалено мъничък, сигурно затова и периода с ревността го пропуснахме. Той и не реагира особено след нашето прибиране, първата им среща беше в болницата, но и там не обърна внимание на бебчето. По скоро на мен ми беше много сърдит, беше му тежко че съм го изоставила за няколко дена и му трябваше около месец, за да се успокои.
# 940
9 окт. 2014, 09:14 ч.
Моето по-голямото е с много буен темперамент.Ревността се появи веднага след появата на бебето.Голямото беше на1.2г тогава.Започнех ли да кърмя малката,каката идваше и лягаше до нас,заставаше зад гърба ми да чака нейния ред за сукане и ме притесняваше през цялото време на процеса. Аз бях далеч от мисълта за кърмене в тандем и направо изпадах в ужас от "нападенията" на голямото. И това е само част от поведението й по отношение на ревността,после нещата се влошиха и до сега са така.На 2 и 3 са.Каката винаги гледа в ръцете на малката,за да може час по-скоро да й го изтръгне.Заиграват се все по-често обаче с елементи на скандали разбира се. Напрежението идва от по-голямото,а малкото е много благородно и дава всичко за кака си,даже преди да й го поискат или изтръгнат от ръцете.
П.П не си мислете ,че не съм полагала всички усилия с обясненията,говоренето,търпението и всичко по силите ми да успокоя състоянията на каката,преди да се уверя окончателно,че всичко си е от характера и всяко дете се ражда с характера си....
Виж целия пост
Аз бях далеч от мисълта за кърмене в тандем и направо изпадах в ужас от "нападенията" на голямото. И това е само част от поведението й по отношение на ревността,после нещата се влошиха и до сега са така.На 2 и 3 са.Каката винаги гледа в ръцете на малката,за да може час по-скоро да й го изтръгне.Заиграват се все по-често обаче с елементи на скандали разбира се. Напрежението идва от по-голямото,а малкото е много благородно и дава всичко за кака си,даже преди да й го поискат или изтръгнат от ръцете.П.П не си мислете ,че не съм полагала всички усилия с обясненията,говоренето,търпението и всичко по силите ми да успокоя състоянията на каката,преди да се уверя окончателно,че всичко си е от характера и всяко дете се ражда с характера си....
# 941
9 окт. 2014, 09:32 ч.
Моите са с по-голяма разлика, но на въпросите ти:
1- количка за породени! Голямо удобство!
2- говорех му за бебето, целуваше ми корема, бях приготвила малък подарък от бебето за баткото.
3- ревност не е имало, изобщо, може би защото таткото много се беше ангажирал с баткото, а и той се осъзнаваше като момче, все след него ходеше. След раждането беше заобиколен от много внимание и не обръщаше особено внимание на бебето, освен, че искаше да влиза в кошарата му да си играят. Проблем имаше след 2-3 месеца, не му се ходеше на градина, защото мама си е в къщи.
Аз исках да кърмя в тандем, големият също си поиска и му дадох, но беше забравил. Като кърмя идваше и се гушкахме, но не ми е тежало.
На мен ми беше найййй-трудно, когато малкото стана на годинка и нещо и се започнаха белите.
На мен самата ми беше трудно, докато се наглася, хем си исках с малка разлика, а и не е чак толкова малка. Плаках за голямото като влязох да раждам малкото, после ми беше пък криво, че не мога да дам 100% внимание на малкото, както като родих първото. Но всичко си беше в моята глава.
Сега са неразделни и като по-големи момчета като си липсват, ако не са се виждали няколко часа и започват дразгите.
Виж целия пост
1- количка за породени! Голямо удобство!
2- говорех му за бебето, целуваше ми корема, бях приготвила малък подарък от бебето за баткото.
3- ревност не е имало, изобщо, може би защото таткото много се беше ангажирал с баткото, а и той се осъзнаваше като момче, все след него ходеше. След раждането беше заобиколен от много внимание и не обръщаше особено внимание на бебето, освен, че искаше да влиза в кошарата му да си играят. Проблем имаше след 2-3 месеца, не му се ходеше на градина, защото мама си е в къщи.
Аз исках да кърмя в тандем, големият също си поиска и му дадох, но беше забравил. Като кърмя идваше и се гушкахме, но не ми е тежало.
На мен ми беше найййй-трудно, когато малкото стана на годинка и нещо и се започнаха белите.
На мен самата ми беше трудно, докато се наглася, хем си исках с малка разлика, а и не е чак толкова малка. Плаках за голямото като влязох да раждам малкото, после ми беше пък криво, че не мога да дам 100% внимание на малкото, както като родих първото. Но всичко си беше в моята глава.
Сега са неразделни и като по-големи момчета като си липсват, ако не са се виждали няколко часа и започват дразгите.
# 942
9 окт. 2014, 12:02 ч.
1. Как се справяхте с излизанията с двете деца - според вас може ли новороденото в кенгуру, а каката в количката. Тя обича да се вози на количка и опитите ми да излизам без нея завършват с носене до вкъщи.
Кенгуруто не е добра идея. По-добре слинг и/или ергономична раница. Според ежедневието и характера може да е вариант и количката за породени.
2. Подготвяхте ли и по какъв начин по-голямото дете за появата на бебето. Опитвам да й обясня, но тя нищо не вдява. Гледа едни картинки и вика - кака, кака, бебе, бебе(показвам й картинки на бебета)
Да. Многото говорене в един момент дава резултат, колкото и да е странно.
3. След като се роди как реагира по-голямото дете? Прибирането вкъщи какво представляваше? Въбоще голямата среща между двете:)
У дома срещата беше още по-весела. Бебето донесе подаръци на големите още в родилното Бих могла да разкажа повече за кърменето в тандем Има и тема.
4. Ревността как се изразяваше, как се справяхте
Беше много силна, после поутихна. Кураж, подкрепа "и това ще мине!".
Виж целия пост
Кенгуруто не е добра идея. По-добре слинг и/или ергономична раница. Според ежедневието и характера може да е вариант и количката за породени.
2. Подготвяхте ли и по какъв начин по-голямото дете за появата на бебето. Опитвам да й обясня, но тя нищо не вдява. Гледа едни картинки и вика - кака, кака, бебе, бебе(показвам й картинки на бебета)
Да. Многото говорене в един момент дава резултат, колкото и да е странно.
3. След като се роди как реагира по-голямото дете? Прибирането вкъщи какво представляваше? Въбоще голямата среща между двете:)
У дома срещата беше още по-весела. Бебето донесе подаръци на големите още в родилното
Бих могла да разкажа повече за кърменето в тандем Има и тема. 4. Ревността как се изразяваше, как се справяхте
Беше много силна, после поутихна. Кураж, подкрепа "и това ще мине!".
# 943
9 окт. 2014, 13:57 ч.
Божкееее, това все едно аз съм го писала, дума по думаа. Но нашата кака е и адски агресивна, нонстоп го бие малкия откакто се е родил. 
А той е толкова добричък само и отстъпва и иска да си играе с нея. Но та си има някакви проблеми. Всичко идва от проблемния и стомах - адски болки и газове, откакто се е родила. Какво ли не оптиахме, 3ма гастроентеролози, 3 диагнози. Непрекъснато е на някаква диета, сегао последно ни казаха да и спрем и глутена, освен млечните. Та тя не спи по цели нощи и е постоянно уморена, нервна и агресивна. 
За излизането - до скоро беше абсурд да ги изведа без помощ. Миналата година бяхме с количка за породени, но винаги със свекър ми, щото като я свалим от количката и ходи я гони. Сега ги извеждам сама с единимна количка, двамата седнали. Но като ги пусна и като щукнат в различни посоки и се чудя кой по-напред да гоня.
Адски ми е трудно, малкия расте някак междудругото, все е пренебрегнат, все страда заради кака си...
Тя не ходи на ясла, защото изкарва по 3 дни и после по месец и нещо всички сме болни......
Виж целия пост
Моето по-голямото е с много буен темперамент.Ревността се появи веднага след появата на бебето.Голямото беше на1.2г тогава.Започнех ли да кърмя малката,каката идваше и лягаше до нас,заставаше зад гърба ми да чака нейния ред за сукане и ме притесняваше през цялото време на процеса. Аз бях далеч от мисълта за кърмене в тандем и направо изпадах в ужас от "нападенията" на голямото. И това е само част от поведението й по отношение на ревността,после нещата се влошиха и до сега са така.На 2 и 3 са.Каката винаги гледа в ръцете на малката,за да може час по-скоро да й го изтръгне.Заиграват се все по-често обаче с елементи на скандали разбира се. Напрежението идва от по-голямото,а малкото е много благородно и дава всичко за кака си,даже преди да й го поискат или изтръгнат от ръцете.
П.П не си мислете ,че не съм полагала всички усилия с обясненията,говоренето,търпението и всичко по силите ми да успокоя състоянията на каката,преди да се уверя окончателно,че всичко си е от характера и всяко дете се ражда с характера си....
Аз бях далеч от мисълта за кърмене в тандем и направо изпадах в ужас от "нападенията" на голямото. И това е само част от поведението й по отношение на ревността,после нещата се влошиха и до сега са така.На 2 и 3 са.Каката винаги гледа в ръцете на малката,за да може час по-скоро да й го изтръгне.Заиграват се все по-често обаче с елементи на скандали разбира се. Напрежението идва от по-голямото,а малкото е много благородно и дава всичко за кака си,даже преди да й го поискат или изтръгнат от ръцете.П.П не си мислете ,че не съм полагала всички усилия с обясненията,говоренето,търпението и всичко по силите ми да успокоя състоянията на каката,преди да се уверя окончателно,че всичко си е от характера и всяко дете се ражда с характера си....
А той е толкова добричък само и отстъпва и иска да си играе с нея. Но та си има някакви проблеми. Всичко идва от проблемния и стомах - адски болки и газове, откакто се е родила. Какво ли не оптиахме, 3ма гастроентеролози, 3 диагнози. Непрекъснато е на някаква диета, сегао последно ни казаха да и спрем и глутена, освен млечните. Та тя не спи по цели нощи и е постоянно уморена, нервна и агресивна. За излизането - до скоро беше абсурд да ги изведа без помощ. Миналата година бяхме с количка за породени, но винаги със свекър ми, щото като я свалим от количката и ходи я гони. Сега ги извеждам сама с единимна количка, двамата седнали. Но като ги пусна и като щукнат в различни посоки и се чудя кой по-напред да гоня.
Адски ми е трудно, малкия расте някак междудругото, все е пренебрегнат, все страда заради кака си...
Тя не ходи на ясла, защото изкарва по 3 дни и после по месец и нещо всички сме болни......
# 944
9 окт. 2014, 15:25 ч.
Интересна идея е това за подаръците, които бебето носи на малките. Не бях се замисляла изобщо и не съм го правила с нашия батко, но и той си е голям. Сега малката ще видим какще реагира на бебето. И аз имам притеснения. Особено относно спането. Тя спи много леко и лесно се събужда, та се чудя дали ще я събужда бебето, дали и то ще си е поспаливо нощем като нея или ще е от ревливите. За сега често й говоря, че в корема на мама има бебе и ще става кака. По идея на майка ми даже й купих едно голо бебе кукла с ваничка. Научи се да го люлее на ръце, уж че го приспива. А като се роди бебето и ме гледа как го къпя, се надявам да ме имитира с играчката, а сигурно ще имитира и други неща, но общо взето идеята е да се обърнат нещата на игра докато мама се грижи за новото бебе. Дано сработи тази схема. Ще бъдат с 1,3г разлика ако се роди бебето в термин.
Виж целия пост
Препоръчани теми