ВТОРИ клас - първи срок - 1

Чакай сега да ти кажа аз моя дребен що го пращам на състезания,мааалко-по различно от на другите обяснения.
Големичкия ми до 4ти клас никакъв проблем с математиката,само шесторки.Обачееее в клас и на контролни предимно задачки тип сметкаджийски.От текстовите нищо сложно и завъртяно.Явно учителя така е решил,че ще се справят повечето деца и това е давал.
И идва 5я клас,със сериозната математичка и нещата увисват яко.Оттам хлапето намразва предмета и се затлачва.Той не е научен да чете задачата поне няколко пъти,да мисли и да извлича решение поне с няколко стъпки.Решавал е текстови ,където с едно действие,макс 2 ще стигне до отговор.В 6ти на частни уроци и леееко позавръщане където си трябва.А трябва,защото всички знаем,че тази матура е сериозна,нелека и се удвоява за влизане да учи където и да е след 7ми клас.
Та малкия искам да решава всякакъв тип задачи,да не го плашат,да свикне да мисли,да я заобича,в у-ще да няма проблем с елементарното ниво,да има самочувствие...абе много неща са.

Добре, същото не може ли да се постигне без ходене по състезания? Неходенето на такива не изключва решаването на сложни текстови задачи от по-скоро логически, а не просто сметкаджийски тип.

Очаквах този въпрос,да. Аз в къщи задачи не мога да обяснявам по-засукани,няма ме по математика.Записах го на школа в група,където се сприятели с децата.Същите деца ходят и на състезанията.Нещо като негова си среда,с която го свързва математиката.И разбира се не на последно място моето желание да видя черно на бяло къде е той в масата,нивото му.

И аз го казах, но ми обясниха, че състезанието е наградата.  

Така е, но за децата, които са истински запалени. За останалите си е живо мъчение. Особено мама като хване листа със задачите и започне да начуква канчето на второкласника, че е сбъркал елементарни ( според нея) задачи.

това се отнася в пълна сила за мен - не е смешно, но по някога направо ме побърква пълната липса на мисъл в детето   затова и никакви състезания за него, пък и за мен - тази година и аз приключих с тях, миналата година се оставях да ме навие, но тази съм бетон - така аз не се ядосвам и не ми се налага да му обяснявам, колко е загубен, че елементарна задача не може да реши - имам спокойствието да слагам панталони по пода и да откачам картини от стената, осъзнала, че неговото мислене е различно от моето.

При нас е наградата на мама .Моето хлапе изобщо не се интересува  колко деца са след него и колко преди него например,нито дали ще го наградят,не се тръшка,не е тъжен от резултата си....абе не страда след състезание,нито съм разбрала някакви изводи да си прави.

Че аз и сега виждам къде е нивото на детето ми. Достатъчно обективна съм, за да не се налага да мери сили в състезания само заради това. Разбира се, всеки познава детето си най-добре и преценява /уж/ най-доброто за него.
Е, Дидева, съгласете се, че няма как един първокласник, ако не е подтикнат от родител да се запали по какъвто и да било род и вид състезания, в което няма нищо лошо, разбира се.

Аз, как ли да се изразя по-ясно, пазя състезателният дух на детето си за по-късна възраст. Около мен мнозина мои набори, включая и себе си, рано горяхме, рано изгоряхме. Много амбиция, много очаквания и от нас самите към собствените си особи, и от учители, и от родители. А оказа се на финала, че доста по-посредствени от нас в изявите си през ученическите години, днес са достойни за възхита.

Еее, то това е тема на съвсем отделен разговор. 

За мен истината е ,че 1 ви и 2ри клас няма истински състезателен дух,поне при моя го няма,както казах вече.Дали ще заобича математиката не знам и дали ще ходи на състезания занапред също не знам,но на школа ще ходи,това със сигурност го знам.

Моя само констатира кой колко точки имал.Кой от познатите е пред него и кой след него. Но само това. Никакви напъни следващия път да реши повече задачи за да постигне по добри резултати.

Но , днес забелязах нещо ново. Обикновено когато прочете някоя задача и не я разбере от първия път, решава ,че не може да я реши и я оставя.Винаги гледа да си предаде работата пръв независимо колко задачи е решил.
Днес излезе последен  и каза, че последната задача я е чел няколко пъти и много е мислил. Друг е въпроса какво е измислил.
Явно има напредък.
  
Основните причини поради които аз го пускам са ,че винаги бърза ,не чете и не проверява. Това трябва да се промени и колкото по рано стане ,толкова по добре за него.


И моя няма състезателен дух. Преди два дни се опитах да го провокирам. Ето какво се случи. В четвъртък вечерта решава  задачите дадени им от класната за подготовка за състезанието.
Аз през това време преглеждам задачите които са решавали в училище/ пак за състезанието/ Намирам една задача на която е ограден верният отговор , после е задраскан и съответно ограден грешен. Питам какво се е случило и разбирам ,че едно от децата е казало че, това е верния отговор / госпожата потвърдила/ и така. Но той ми твърди ,че той е прав а не неговия съученик.
Разглеждаме задачата и стигаме до извода ,че синчето е право.Естествено той реши ,че на другия ден ще каже на децата и госпожата.
Подхвърлям аз лекичко на другата сутрин, че ако той си замълчи, ще има преднина на състезанието. Но той още щом видя в двора на училището своя съученик отдалече се развика ,че задачата му е грешна.  И после дружно в клас всички са решавали пак задачата и моя е обяснявал.
Такъв е нашия състезателен дух. Душичка ми е той.

Е, той апетитът идва с яденето. Моят сам се записа на първото си състезание. Организираха им някакво по случай 60-годишния юбилей на училището. Аз само дадох левчето, което ми поиска. После си продължи да ходи. Никога не съм го карала да го прави, но той просто си е такъв. Има ли състезание по нещо - там е. Понякога се шегувам, че и по плетене да им организират, пак ще се запише, нищо че не е хващал куки през живота си.

В домашни условия първата трудност е да накараш детето да се занимава, при положение че няма да се явява никъде. Състезателната обстановка също е трудно да се симулира. Т.е. първата полза е самата подготовка, а явяването е и вид тренинг за изпити, контролни и т.н. Да се научи да се концентрира, да си проверява, да си разпределя времето правилно, дори и начина на разпределяне на мястото на листа се оттренира. Моят сам се записва и се готви с хъс (няколко дни преди състезание, на школи не ходи).
Аз не смятам че е задължително присъствието на всички състезания; както и всички задачи решени на 100% не е задължително условие за едно отлично представяне (както се долавя в темата - еди-коя си задача била трудна, т.е. детето не трябва да се явява по състезания щом не може да я реши - не е така).
Негативите може да са издънки на организаторите със задачите, квесторите, кофти регламент и др. такива.
Обаче за децата, които планират за 5 клас да кандидатстват в математическа гимназия е задължително явяването на определени състезания в 4 клас, така че защо да не събират опит отсега.

Д ецата ли планират, или родителите?
Шегувам се.


Темата обаче я развихме по всички правила, мисля, че не остана неизяснено мнение. 

И при нас засега това е идеята с участие в Някои състезания
Независимо по какво са - те са повод за допълнително упражняване вкъщи, вкл. по материал, който не се преподава и упражнява в училище. Защото иначе - "това не са ни го дали от училище" и дотам (пада си по рисуване и творене на разни неща) А като знае, че има някаква цел - се старае.
На школи не ходим.