ВТОРИ клас - първи срок - 1

Кой се дразни? Състезанието не е ли отворено за всички? Разбирам да беше лимитирано, изпадналите да се дразнят, но в случая не виждам въобще причина.

На мен ми беше любопитно, задоволих си любопитството. Не крия, че аз бих завела детето си само на състезания, за които съм почти убедена, че ще се справи с отличен резултат. На мен лично ми се струва безсмислено да се ходи навсякъде, на олимпийски принцип. Но виждам, че огромната част от родителите мислят по различен начин. Хората сме различни. Едни цялото лято играха, други цяло лято четоха, писаха и решаваха задачи. Други в златната среда. Какво лошо има в това да си сверява човек часовника? Честно казано аз получих доста неочаквани отговори на зададения ми въпрос, даже да си призная някой от тях с доста разумни доводи.  

Ами от поста след твоя останах с впечатлението,че някои се дразнят от писанията в темата.А аз като гледам в нея е шарено,има от всичко за всички и това,което най-много ги вълнува.

Аз съм противник на състезанията в тази възраст (по принцип, не само по математика). Но не ми пречи да чета с интерес за тях и да се радвам на успехите на децата.   Специално по математика понякога разпечатвам задачите и ги давам на девойката - просто за сравнение на нивото.
Manzhelka, миналата година бях сложила най-различни задачи в календара на моите. Направих им го общ. Освен тези, които ти описваш, имаше още: коледно-зимна пиеска (сами да си измислят историята, да си направят костюмите от налични неща в гардеробите и да ни я покажат), да научат коледна песен, зимно стихотворение, да ни покажат танц и т.н. Най-голямата радост обаче беше "Търси съкровището". В календара имаше 4-5 такива задачи. Първото листче водеше до второ листче със задача, второто до трето и т.н., а на финала намираха някакво дребно съкровище (лакомство, малка играчка, книжка). Интересно им беше обаче самото стигане и търсене на следващото листче със задача. А то беше от типа: "Иди в кухнята на куц крак и бръкни в най-голямата тенджера", "Трябва да стигнеш до спалнята на Теди, вървейки заднишком и да потърсиш под едно от плюшените котета задачката", "Можеш ли да изпълзиш от стаята на Теди до стаята на Сашко, след което да скочиш на крака, да се завъртиш 3 пъти около себе си, и да бръкнеш в дебелата книга върху масичката. Открий какво се крие там". Ей такива номера имаше и голяма радост падаше, докато ги изпълняваха.   Другото, на което също доста се радваха, бяха различни гатанки със зимно-коледно съдържание. Чакат с нетърпение да правим тазгодишния календар. Ние заедно го изработваме, но задачите са тайна и ги правя само аз. Дано нещо от тези идеи ти свърши работа.

Дори и да сте коментирали миналата година тези календари със задачки, ми е бяло петно. Звучи много интересно за децата и явно пада голям купон Ще опитам и аз нещо такова тази година Благодаря за идеята и приятни забавления на всички!

Хм, зависи дали наистина са се подигравали и доколко детето е приело коментарите навътре. Ако, както казваш, не е било с лоши чувства, просто бих обяснила, че всеки родител преценява кой от всички варианти е най-подходящ за детето му в даден момент и че щом ние сме преценили така, а и той досега не е имал нищо против, значи всико е ок. Щом той си харесва неговия и му върши работа, няма никакво значение какви са тези на другите. Всъщност моят син още няма телефон, с подобен отговор на въпроса защо другите имат (преценили сме, че на този етап не му е необходим, тъй като няма жизнена необходимост да се обажда на когото и да е от училище, колкото до игрички, музики и други екстри, не им е мястото в училище, а вкъщи има достатъчно такива) и засега не страда от това. А по отношение на подигравките по принцип, отдавна съм обяснила, че е лошо да се подиграваш на някого, а ако някои деца го правят, то може би е защото никой не им е казал или не осъзнават, че така нараняват другия и че това е един добър пример защо той никога не трябва да го прави.

Математиката... да, има тема за математици, но аз лично не пиша там, тъй като не възприемам сина си като такъв. Себе си също. Не смятам математиката нито за по-важна, нито за по-маловажна от каквото и да е друго, но и не мога да разбера защо винаги темата предизвиква „враждебни” реакции. Факт е, че има интерес сред доста от пишещите и в крайна сметка тук можем обсъждаме всякакви неща, които ни вълнуват във връзка с децата ни, както и всеки е свободен да не пише/чете неща, който не го засягат.

Колкото до календарите, все не успявам да намеря време и постоянство да осъществя начинанието. Което не ми пречи да чета с интерес темите по въпроса и да се възхищавам на креативните мами. Ще следя да крада идеи и дано тази година намеря ентусиазъм и аз да ги реализирам!

Lulumba, много ти благодаря за идеите, ще се опитам да се възползвам. Малко ми е притеснено само, че нямам много време - в смисъл, че друга година вече всичко беше приготвено, но тази явно ще трябва да се мобилизирам.

Валенце, Ники също е с най-обикновен телефон (даже няма и камера) - умишлено, въпреки че в класа му половината деца са с телефони с андроид. Драма засега затова нямаме. Аз обясних, че телефона е само за говорене, а и така съм по-спокойна, че никой няма да има аспирации да му го открадне. Истината е, че искам и още нещо - бих искала да го възпитам да не е вещоман, ама как да му го обясня. Надявам се времето да покаже.

И след като (за съжаление или не) разбуних духовете с любопитството си (не с лошо), да вляза със съвсем друга тема. 
Сега видях, че съм попаднала в номинациите за творец на годината във форума, ако някой има желания може да даде един глас за мен. Или за който друг прецени, разбира се! 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=688817.0

Клеми, с удоволствие!   А за шматки като мен, които са пропуснали да видят творчеството ти  , дали може да ни насочиш къде?

Ами, каквото и съм и казвала-че с притежаването на вещи/пари се хвалят хора, които няма с какво друго да блеснат. Това не по повод имането на определен модел телефон, а заради нейното желание да информира всички колко струва кучето и, беше порязана от мен със строго мъмрене и изнасяне на лекция кое е ценното.
По повод приятелствата, също не съм и спестявала мое мнение за приятели, които я търсят само, когато има нова играчка или нещо друго интересно, а открито я пренебрегват когато горните условия липсват.  По-добре е да го чуе от мен, защото е много наивна и това рано или късно ще и изиграе лоша услуга.

На пета страница в темата съм пуснала, но ще сложа и тук линковете. 

Акварели:
http://klementinaart.blogspot.com/p/2012.html
Масло:
http://klementinaart.blogspot.com/p/blog-page.html

Естествено, че всички сте прави.

Просто тази тема стана отчетна с определен сюжет.
Доколкото съм запозната отчетни теми могат да имат живот в друг подфорум.

Някъде в началото на темите за нашите ученици май си мислехме тази тема да не я обръщаме на отчетна, но явно такава ще е.


Много ми харесаха маковете на Клеми. 

Ще напиша аз какво съм обяснила по повод телефоните, пък ти си вземи, каквото би ти било полезно. Знам, че много родители не биха се съгласили с мен, но все тая, аз решавам какво е нужно за моето си дете. Не искам да предизвиквам поредната дискусия, само да ти напиша какво аз бих и съм обяснявала по този повод. Никола няма телефон. Изобщо. Разбрали сме се, че купувам всичко, чиято нужда може да ми обоснове. От телефон все още не ми е обосновал въйпиющата нужда Връзка имаме един с друг по друга линия, ако се наложи, се ползва. Иска телефон по две причини: защото всички имат; за да игра игрички. Е, няма пък да му взема, защото всички имат, а за игрички ще му взема истинска конзола, когато му дойде времето. Получавала съм всякакви въпроси - ама ние бедни ли сме, че нямаш пари за телефон? Казвам, не, не сме бедни, просто не вярвам, че имаш истинска нужда от това и не желая да купувам всичко, което ти хрумне, само защото Ианчо, Драганчо и Петканчо го имат. Когато станеш достатъчно отговорен към вещите си, спреш да си губиш шапките, започнеш да си връзваш като хората връзките на обувките и ме убедиш, че наистина имаш нужда от това, ще ти купя.
Винаги ме разбира. И винаги, когато някое дете си загуби телефона или когато на едно му откраднаха айфона, казва - мамо, ти си права. Но си е дете, трябва периодично да се провеждат тези разговори, защото имат склонност да се развиват като малки консуматорчета - искам го сега, веднага, на секундата, не знам защо ми е , но го искааам! Е, няма да стане

абе, прави ми впечатление, че те телефоните не ги губят толкова лесно както шапките 

моят миналата година само 2 пъти си загуби телефона, и двата пъти ни го върнаха - комшии го бяха намерили и звъннаха на "мама", тази година нито веднъж, за сметка губим на това моливи, лепило, химикалки, линии, флумастри, анцуг, нататък не ми се изброява...

на моя син телефон му е нужен - аз му звъня първо, за да му кажа да стяга раницата и да се готви за тръгване и след това за да слиза при охраната, че го взимам и него, и сестра му - след работа, ако изчакам охраната да се намотка да набере телефона на класа и после и синчето да се приготви... малката ще я пратят в дежурна група

Благодаря ви за мненията! Децата не смятам, че са и се подигравали с лошо, напротив, според мен просто им е било странно , че телефонът и е обикновен. Аз и обясних с думи, подобни на написаните от вас. Тя не го беше взела навътре, точно защото не е било с лоши чувства. Телефон не искаше да има, но с баща и настояхме заради много причини. Факт е, че не се обажда никога, освен ако не е нещо супер, супер важно.
Белинда, такива са и моите разсъждения по въпроса. Но често се случва да я водя аз на балет, а да я взима от там друга майка, която да ги води на училище...и с английския така, та ми е някакси по-спокойно като мога да и се обадя и да и кажа да не се притеснява, че няма да отида аз.

    

Сега вече мога да гласувам с още по-голямо удоволствие!

Люлин, темата ще е такава, каквато си я направим!   Аз също бих се радвала на по-разнообразни дискусии.