Така ли е в действителност?

А че характерът определя почти изцяло съдбата на човека, вече съм се убедила на сто процента. Няма значение тъп ли си, глупав, умен или гений. Ако характерът ти е кофти, нищо добро не те чака, проваляш се сам накрая неминуемо.

И аз съм убедена в същото, за жалост характера трудно се променя, но за радост не е невъзможно.

Хм,това с характера е доста интересно.
Малко хора обаче проумяват слабите си места,кусурите си и търсят път към промяната.
Повечето хора изобщо не се замислят дали имат слаби места в характера,които ги дърпат назад.
И изобщо себеопознаването и промяната не са за всеки.

Не са, защото няма нужда. Човек, който функционира нормално, има нормални успехи и успява да балансира между щастието и нещастието няма нужда да рови из себе си. Ровенето е или за хора с малко проблеми и големи възможности или за хора с големи проблеми. Това масово желание за самоопознаване и самоусъвършенстване ми е непонятно. Някаква мода е вероятно, защото пак виждам, че уж себепознание, а все се стига до следване на някакви чужди концепции, най- често вярвания.

Не мисля,че става дума даже за желание.
Просто ти се налага да се намериш.Не,че ей така изведнъж решаваш да търсиш себе си.
Животът те принуждава и забива нанякъде.
И може би си права,че това се проявява само там където индивидът има нужда от това.
Много по-добре е ако се светнеш,че някъде в теб е грешката,отколкото цял живот да смяташ,че просто си карък с жалка съдба.При първия вариант имаш шанс за поправка,при вторият - никакъв.

Характерът едва ли може да се промени, по-скоро човек може да се научи да контролира отчасти неговите конкретни проявления. Промяна на характера обещават гурутата, аз предпочитам по-скромни цели, но постижими. Смятам, че не е редно, по-скоро, че е едностранчиво, да се разглежда характерът като нещо със слаби или силни страни. Проявленията на една и съща особеност в един случай но си полза за индивида, а в друг случай му вреди. Според мен е въпрос на себепознание в смисъла на поне елементарно самонаблюдение на случка и реакция, и фина настройка и късмет според обстоятелствата.

Темперамента не може да се промени, той е свързан с типа нервна система и е по рождение. Характера се гради и постоянно се променя в контакта с другите хора и със събитията в живота. Само психопатите са дезадаптивни и не променят характера си, останалите хора са гъвкави в голяма степен. Повечето просто не го знаят и се облягат на "Такъв съм си".

А гурутата могат да рекламират всичко, не стават с гуру нещата, просто при среща с хора и среда човек се научава на по- печелившо поведение. то така или иначе става, но ако се мисли процеса може да се направлява в определена степен. Ако си много добра душа, например, и постоянно проектираш себе и очакваш другите да са добри, вероятно много ще страдаш. Несъзнателно мнозина от този тип стават циници и самотници, а е възможно да канализираш добрината си без да се превръщаш в нейна жертва. И пак, свръхчовеци няма, всички тези неща отнемат време и работят до степен, в която някои проявления на личността трябва да станат безболезнени, нищо повече.

На първо място, какво представлява характерът? Това е начинът, по който реагираме на обстоятелствата. Характерът ни предопределя поведението ни в обществените контакти, чувствата ни, преобладаващите ни настроения. Той зависи от темперамента ни, от нервната ни система, от психическата ни нагласа.
Мнозина мърморят: “Такъв ми е характерът и нищо не мога да направя. Нервен съм, злопаметен съм, импулсивен съм, това съм, онова съм… Пък и в края на краищата човек не може да промени характера си!”
Но същият този човек ще заповяда на детето си да промени поведението си, ако е лошо или не му харесва. Заповядва на детето да промени характера си, а на себе си нищо не заповядва… защото така е по-лесно.
Да твърдим, че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си. Това е признание за провал. Болшинството от хората, които го заявяват, са безволеви или агресивни (което е едно и също). Те са си издигнали защитна фасада, която не позволява на житейските проблеми да се докоснат до тях. Страхуват се от нови обстоятелства, които слабостта им няма да може да понесе. Тоест те разполагат само с една нагласа, скована и замръзнала.
Повечето от страховете и вътрешните конфликти спират човешката еволюция. Често пъти психологът среща хора, които са могли да се развият чудесно с ясно съзнание, но които в някаква точка са блокирали… Това са инертните хора; които преминават живота си,-без да се променят… именно защото са инертни! Не смятате ли все пак, че човек заслужава нещо по-добро? Той притежава огромни запаси от проницателност и от разсъдък, от енергия и от желание за действие. Ако си остане умствено блокиран, тогава как ще искаме да постигне нещо наистина човешко?
Обратното на това, уравновесеният и цялостен човек е винаги бдителен. На всеки въпрос, поставен му от живота, той дава нужния отговор. Той непрекъснато напредва в съвършен синхрон със събитията.
Такъв човек е аристократът на живота. Той вижда ясно нещата и ги осъзнава. Той е господар на себе си. Разбира се, потъва в много бездни, но бързо изплува на повърхността, без целостта му да е докосната дори от емоциите.
Винаги трябва да казвате “не” на инертността, независимо какво я поражда. И тук трябва добре да се разберем! Ето например един човек, който много работи, постоянно тича насам-на-там, труди се, дава заповеди, не остава и минутка бездеен. След като разгледаме грижливо случая, установяваме, че става въпрос за импулсивен или за агресивен човек. Психически активен ли е такъв човек, като оставим настрана разностранната му дейност? Съвсем не: той е инертен. Той не върши нищо напълно съзнателно; вместо него действат импулсите и агресивността му. Той чисто и просто вдига пушилка…
Всяко вътрешно отклонение, всеки комплекс, всяко изтласкване са причини за блокаж и за инертност. Един блокиран човек или човек с “лош характер” няма да приеме дете със съшия лош характер. Признавам, че не мога да го разбера… Ако един човек е неспособен да направи всичко, за да се опознае и да се поправи, има ли право да изисква подобно нещо от по-слаб от него? Още повече, че сме напълно в правото си да се запитаме кой е по-слабият от двамата -мъжът или детето.

 Д-р Пиер Дако - откъс от кн."Фантастичните победи на модерната психология "

Naddya, пиши кой цитираш поне 

А ти да не помисли, че е мое  Чак толкова велики не сме

A защо и да не е твое  има няколко потребители тук на които им се удава и пишат смислени неща   
Можеше да цитираш , книгата е хубава наистина

А на мен не ми харесва това, което е написал въпросният господин. А като прочетох последното изречение, особено в частта му "да се поправи", съвсем ме отблъсна. Каква е тази работа с поправката, това да не е автосервиз, а ние коли, на които като им хлопа разпределителя, да трябва да се поправят! По неговите думи излиза, че има И дефектни хора, които трябва да се поправят, иначе какво? Няма да фитнат на определената матрица? Силно подозирам, че авторът се възприема като автомонтьор, който прекрасно знае как трябва да са нещата бай дизайн, и се храни буквално от нарочените за дефекти особености на човека, мисленето или поведението му, но особено са му вкусни т.нар. комплекси. Очаквах повече съпричастност и човеколюбивост от психолог, чиято роля като професионалист е да помага на хората, обърнали се към него. Няма как всички хора да са все активни, амбициозни, да търсят самопознание в смисъла на философите, нито пък е нуждо да се стремят да се усъвършенстват или да се чистят от "дефектите". Както се казваше в един мой любим филм "Е, не можем всички да бъдем като Ботев и Левски!". В крайна сметка всеки има право да живее живота така, както го разбира и според вътрешното си усещане.

Поведението отразява характера и възпитанието. Няма начин човек да е абсолютно различен пред всеки. Ако го прави, значи си има определен психологически проблем.

Не съм чела нищо от темата, освен авторския пост, та ме извинете ако казвам нещо, дъвкано сто пъти до тук....

Andariel , имам примери около себе си, на мои много близки хора. Хора, които са, или са били със страшен потенциал. Не можеш да си представиш за какъв потенциал говоря. Обаче в същото време с налични доста неприятни "дефекти" на характера. Именно дефекти са си. Ако бяха имали волята, съобразителността или загрижеността на някой около тях, точно за да поправят фундаменталния бъг в характера си, щяха да постигнат невероятни неща. Неща, които сто пъти по-посредствени хора са постигнали с адска пот и трудности, но с благоприятен характер.

Според мен просто тези хора с "дефектите" в характера, не са успяли да си намерят мястото. Сега, има и откровено проклети хора, дето ни се водят, ни се карат, ама ми е трудно и тях да нарека дефектни, защото по някакъв начин и те успяват да се справят с живота, макар и да са недолюбвани. Това, което може някой да направи, в най-добрия случай е да прояви добра воля и да подскаже на човека как да се ориентира и да промени поведението си, но не и да го превъзпита или да го накара да се поправи. Едно и също нещо в една ситуация може да е дефект, а в друга да е ефект - няма предписания.