Обясняването на реакциите в ретроспекция е най-фасулската работа, и на всичко отгоре няма никаква гаранция, нито маркери, по които да разберем дали сме направили "правилната" поредица от връзки! На човек да му дадеш няколко случайни думи, все ще намери как да ги навърже в някаква цялост или поредица от взаимовръзки. Сложното е предвиждането и планирането на бъдещо поведение и постигане на определена цел. Според мен не сме надраснали особено елементарното "случка-реакция".
Виж целия пост
Така ли е в действителност?
- Публикувана: 24 окт. 2012, 21:04 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2012, 17:44 ч.
# 91
31 окт. 2012, 12:35 ч.
Може, разбира се, ако е успешно. Дали ще е успешно зависи от много неща, най- вече от добрата връзка с аналитика. Но това наистина е много дълъг процес, много скъпоструващ и често завършва с извода, че би могъл да продължи безкрайно. За човек, който има сила да понесе предизвикателства е интересно, но ако наистина си зле можеш да станеш още по- зле, защото психоанализата е като философско упражнение- нищо не е сигурно и всичко може и ще бъде поставено под въпрос.
Виж целия пост
Добре, а ровенето, дори и да не доведе до това несъзнаваното да проговори, може ли да помогне поне в някаква посока на помагане човек да се опознае, да може да си обясни адекватно реакциите си, за да може да се справя с тях? Извинявам се за лаишките въпроси, просто ми е интересно:)
# 92
31 окт. 2012, 13:07 ч.
Това и на мен ми е интересно и съм си го мислила - добре, ровим, търсим и установяваме накрая, че примерно като съм била малка ми се е случило нещо, което е белязало бъдещото ми поведение. И? Какво следва и как аз го преодолявам? Предполагам, че един човек, който е специалист, знае как да се преодолее, на мен признавам си, ми е мътно. От друга страна си мисля, че едно ровене в човек е полезно, особено ако той не го е правил досега, но само в случай, че е готов да понесе излизащото. Но пък може би ще ти помогне да се опознаеш по-добре и да си наясно със себе си. Аз лично понеже като тийн бях доста самотно хлапе, и съм прекарвала дълго време в саморовене и самоанализи, благодарение на което си мисля, че се познавам достатъчно добре...от друга страна ми е безкрайно интересно, ако проведа някой друг разговор със специалист, какво би видял той и ще успее ли да напипа неща, които са невидими за мен.
Да, съгласна съм. Но понякога може да си толкова наистина зле, че това да е последният шанс, който виждаш, за да се справиш. Освен хващането на гората, което на мен много ми допада като вариант
Виж целия пост
Обясняването на реакциите в ретроспекция е най-фасулската работа, и на всичко отгоре няма никаква гаранция, нито маркери, по които да разберем дали сме направили "правилната" поредица от връзки! На човек да му дадеш няколко случайни думи, все ще намери как да ги навърже в някаква цялост или поредица от взаимовръзки. Сложното е предвиждането и планирането на бъдещо поведение и постигане на определена цел. Според мен не сме надраснали особено елементарното "случка-реакция".
Това и на мен ми е интересно и съм си го мислила - добре, ровим, търсим и установяваме накрая, че примерно като съм била малка ми се е случило нещо, което е белязало бъдещото ми поведение. И? Какво следва и как аз го преодолявам? Предполагам, че един човек, който е специалист, знае как да се преодолее, на мен признавам си, ми е мътно. От друга страна си мисля, че едно ровене в човек е полезно, особено ако той не го е правил досега, но само в случай, че е готов да понесе излизащото. Но пък може би ще ти помогне да се опознаеш по-добре и да си наясно със себе си. Аз лично понеже като тийн бях доста самотно хлапе, и съм прекарвала дълго време в саморовене и самоанализи, благодарение на което си мисля, че се познавам достатъчно добре...от друга страна ми е безкрайно интересно, ако проведа някой друг разговор със специалист, какво би видял той и ще успее ли да напипа неща, които са невидими за мен.
но ако наистина си зле можеш да станеш още по- зле, защото психоанализата е като философско упражнение- нищо не е сигурно и всичко може и ще бъде поставено под въпрос.
# 93
31 окт. 2012, 16:27 ч.
Понякога поведението ми е продиктувано именно от някаква ответно такова. Има резон, но не е обяснение.
Виж целия пост
# 94
2 ноем. 2012, 21:35 ч.
Добре, ако например мъжът ти изневерява и ти се срещаш с подобни случаи, няма ли точно такъв подход да те убеди, че всички мъже са кръшкачи. Всъщност от гледна точка на облекчението - определено ще ти стане по-леко, особено когато виждаш, че не си единствен с такъв проблем.
Виж целия пост
Груповата терапия, групите за взаимопомощ са за в случай, в който едно събитие или явление те изкарва извън релси. Дали ще е болен или починал близък, дали ще е злоупотреба с вещества или факта, че си преживял катастрофа, или си бил малтретирано дете, няма значение. Идеята е да се събереш с хора със същия проблем и в група да обсъждате проблема и разрешаването му. Като социолог съм пристрастна, но все пак за повечето не психиатрични случаи това е вероятно един от най- успешните методи. за жалост у нас най- рядко се прилага.
Добре, ако например мъжът ти изневерява и ти се срещаш с подобни случаи, няма ли точно такъв подход да те убеди, че всички мъже са кръшкачи. Всъщност от гледна точка на облекчението - определено ще ти стане по-леко, особено когато виждаш, че не си единствен с такъв проблем.
# 95
2 ноем. 2012, 21:43 ч.
Може би не толкова ще се убедиш, че всички са кръшкачи, колкото ще имаш възможност да видиш, че не си единствената, на която се случва, че такива неща стават, ще видиш как се справят останалите, ще имаш възможност да видиш различни гледни точки... според мен е много по-страшно ако живееш "под похлупак", примерно с идеята, че мъжете не изневеряват и това е пълна рядкост и като те сполети - изпадаш в шок и се чудиш как да се справиш...
Виж целия пост
# 96
2 ноем. 2012, 21:47 ч.
Така е, това да имаш невероятно разбиращи се помежду си и верни един на друг родители, също си е нож с две остриета!
Виж целия пост
# 97
3 ноем. 2012, 00:21 ч.
Добре, ако например мъжът ти изневерява и ти се срещаш с подобни случаи, няма ли точно такъв подход да те убеди, че всички мъже са кръшкачи. Всъщност от гледна точка на облекчението - определено ще ти стане по-леко, особено когато виждаш, че не си единствен с такъв проблем.
Първо, ако мъжът ти ти кръшка е очевидно, че той има проблем. Второ, идеята е да видиш как други хора са се справили със същото, че не е непреодолимо, че не си сам. Но пак не е за всеки, универсални терапии няма.
Виж целия пост
Груповата терапия, групите за взаимопомощ са за в случай, в който едно събитие или явление те изкарва извън релси. Дали ще е болен или починал близък, дали ще е злоупотреба с вещества или факта, че си преживял катастрофа, или си бил малтретирано дете, няма значение. Идеята е да се събереш с хора със същия проблем и в група да обсъждате проблема и разрешаването му. Като социолог съм пристрастна, но все пак за повечето не психиатрични случаи това е вероятно един от най- успешните методи. за жалост у нас най- рядко се прилага.
Добре, ако например мъжът ти изневерява и ти се срещаш с подобни случаи, няма ли точно такъв подход да те убеди, че всички мъже са кръшкачи. Всъщност от гледна точка на облекчението - определено ще ти стане по-леко, особено когато виждаш, че не си единствен с такъв проблем.
# 98
6 ноем. 2012, 13:22 ч.
Да му имам проблема
ппппп
Виж целия пост
Първо, ако мъжът ти ти кръшка е очевидно, че той има проблем. Второ, идеята е да видиш как други хора са се справили със същото, че не е непреодолимо, че не си сам. Но пак не е за всеки, универсални терапии няма.
Да му имам проблема
ппппп 
# 99
8 ноем. 2012, 17:44 ч.
"Веднъж в седмицата бъди себеси, а през останалите шест си възстановявай репутацията!"
Виж целия пост
Препоръчани теми