Невъзможните хора в живота ни

Момиче, махни се оттам, докато все още имаш способността да мислиш самостоятелно и да разбираш, че това не е редно. Не си виновна ти за това държание, не допускай да ти вменяват вина. Имаш си работа с голям манипулатор и токсична личност - това, което той си представя, че е, като мачка теб, няма нищо общо с реалния му образ. Иначе нямаше да изпитва нужда да тормози теб. Както казах, такива живеят за това - да се чувстват велики, като упражняват контрол и власт над друг.
Човек, който говори за много хора от предишни връзки, че не били това, което искал, и че те са виновни за края на връзката, означава едно - този човек е с проблеми, не другите.

Разбирам и знам кое е правилно на теория а защо не мога да го направя на практика.Тръгвах си от него..нещо което страшно го обиди...гоних го...не си тръгва.Иначе от мен нищо не ставало...и аз съм най голямата му грешка.Сутринта стартира с плеада на която едвам издържах и накрая като видя,че не му отговарям побесня и ме изкара виновна.Имам чувството,че да не е той виновен ще изкара всички мръсни ризи на другият.
И да започнах да губя себе си кротна се само когато чу да казвам "Да не мога да се оправя сама!"Сякаш това му дава сили и власт а аз почвам да вярвам на това.До преди 2 години макар и останала с две деца сама си вярвах повече знаех,че няма да е лесно.Но вярвах и знаех,че съдбата не ми е поднесла изпитание с което да не се справя и ще успея.С цената на много трудности и лишения вярвах,че вървя в правилната посока.Сега се изгубих и изпитвам вина за всичко и си мисля ако не бях си тръгнала от него тогава сега дали нямаше да е различно.Ако сега се разделим ще се справя ли с три деца?Ще мога ли да ги възпитам да им осигуря дом?
И от това ме боли според него аз не съм никакъв родител не знам как да се грижа за децата си не знам как да ги възпитам.Нищо,че грам не са гледани от дядовци и баби,ходила съм сутрин от 05:00 на работа до почивката в 07:00.Прибирах се да забирам малкото да заведа на градина и да сабудя каката за училище и после аз пак на работа.Само момчето ми е гледано 6 месеца от дядо си а аз тогава ходех от 05:00 до 13:00 за да се прибирам и да си го гледам.
И сега с бебето сме изцяло двете не иска да ходи в никой,дърпа се не иска да ходи и в баща си плаче от него.Според него това е така защото сега тя има нужда от мен и цокото,но когато порасне голяма ще иска него защото той ще я кара по екскурзии.И от това ме е страх,че в даден момент ще настрои дъщеря ми срещу мен.Освен,че иска да ми я взима и ще я наговори аз колко лош човек съм и как от мен не става нищо.😢😢

Такъв случай познавам - бащата си мислеше, че като са малки, са работа на майка си, защото, нали, кърма и не знам си какво. Поотраснаха, почнаха да разбират и почна да ги подкупва - с подаръци, дрехи, екскурзии, не знам си какво. Да, обаче беше късно - децата си знаеха майка си, а него го използваха само да го скубят за пари. Едната даже вече не го и бръсне за жив, освен когато й трябват пари. Така му се и пада.
Изобщо не се притеснявай, а мисли как да се спасиш. Това си е тормоз, и то сериозен, и в един момент ще изгубиш себе си - ще вярваш само на това, което той говори за теб.

Внимавай, токсичните хора триангулират и децата си. Винаги към едното са добри и то е "златното", доволни са от него, а другото е изкупителна жертва. Ако манипулацията е успешна, едното става жертва, а другото- като баща си. Така че докато са малки още, се махни от тоя.
Оф, като ви чета, лошо ми става. Ако имах деца от такъв, сигурно щях да го отровя. Това са чудовища, бе. Просто се вижда как си търсят нон стоп публика за тъпите си монолози. Докато не ти отхапят главата, не мирясват. И докато не те изкарат извън кожата ти.

Някой назад спомена за жертвите. Нали знаете, че първото нещо, кеото психопатите предизвикват, не е страх, а съжаление. Често ти се явяват в ролята на жертва, която има нужда от помощ. После преминават в ролята на нападател с нараняващи думи и постъпки и после пак жертва. Докато обиждат, другите преувеличават и реагират твърде еди- как си, но ако им кажеш истината в очите- много ме нарани. Двойни стабдарти постоянно.

Много ви благодаря за разбирането и подкрепата дано съм силна и успея да се откопча от тази ситуация и да спася себе си а и детето/цата.Знам едиствено,че с него ще е добре финансово,но не и психически възпитава е от 5 месечна.Плаче от него иска да я гушна да я успокоя а той не дава не трябвало да свиква така...Тя е на 5 месеца...нито едно от децата ми не са се тръшкали  защото не получават нещо.Значи и нея ще успея да възпитам така ама нужно ли е от 5 месечно и то защото не е свикнало да те вижда а не защото иска бонбон примерно.Държи сметка на 15г ми дъщеря,че ходи със скъсани дънки (новата мода не друго) и как аз не съм родител на място и да преустановя това носене на скъсани дънки.


При нас само най,малкото е негово...и си мисли завалията,че още ще има.Обаче сега той не искал щото видиш ли не виждал в мен човек с който ще прекара дните си в бъдеще.Пък и детето де го иска от мен да било...Няма такъв филм второ дете на този човек абсурд...И въобще де достатъчни са ми млаките слънца сега тях да си,отгледам.

Права си да негодуваш.
Оле, колкото повече пишеш, толкова повече се припознавам. Баща ми е такъв като твоичкия.

Задаваш въпрос дали децата трябва да растат в токсична среда заради тях. Едва ли, ако можеха да избират, това би било тяхното решение. Отговорността трябва да се поеме от възрастен. Те не са в позиция да предприемат подобни действия сами - първо - нямат смелост, второ - не могат да си дадат сметка какво им се случва и какви са последствията и трето - са непълнолетни и законово зависими от родителите си.

Като те чета, все повече започвам да си мисля, че този не е с никакво личностно разстройство, ами си е най-обикновен диктатор и тормозератор. Неговото е най-правилно, както той каже, така трябва - на теб за едно, на детето за скъсаните дънки, на 5-месечното, че не можело да иска майка си. Типична патриархална дебела глава, без извинение. Може и най-голямата простотия да извърши, ама ще е най-правилното, щото той го е направил.
И да, храни се от твоята тревожност и страха ти от него. Ако трябва, отиди при специалист и ако не искаш да се махнеш, поне опитай да направиш така, че да не ти влияе по този начин.

И аз се припознавам в историята на AniGaSt...
Аз обаче вече не съм с него и пак продължава да ме манипулира. Не знам каква е рецептата за спасение от такива хора...

AniGaSt, ще се справиш! Когато се махнеш от него и спре да те трови, постепенно ще си върнеш енергията за живот! Майките имат свръхсили и потенциал да вършат чудеса, стига някой да не им подрязва крилцата.
Представи си, че мъжът ти беше най-прекрасният, мил и грижовен съпруг, но внезапно почине и те остави сама с три деца. Как би се чувствала тогава? Да, щеше да ти липсва и да тъжиш за изгубените общи мечти, но щеше да си отгледаш децата с любов и щеше да се справиш. Направи го сега! Разликата е, че той ти е изпил силите и ще продължава да го прави ако останеш с него, а ти ще се чувстваш като в капан.

Спасението е отпор, дистанция и финансова независимост. Като за второто чакам детето да стане на 12 за да не се налага постоянно присъствие до него до като съм на работа, а последното още не съм успяла напълно, защото ако не вземам издръжка няма да мога да смогна, но и това ще стане.
Ох, като ви чета, майките с повече дечица и сърцето ми се свива...аз с едно едва успявам...Лошото е че при мен са два фронта-родителите ми и БНД.

Ето ме пак...до средата на септември съм в тази квартира после...после незнам и не защото не мога да се организарам или нямам средства а защото все още се съобразявам с таткото на бебето.С две думи най щастлив ще е да остана на улицата с децата или пък двете големи да ги вземат свекърите малкото той и аз на улицата.Да ми дойдел акъла защото преди една година съм си тръгнала от него.Това било морално възмездие.

Иска да търся квартира,добре търся като намеря нещо за оглед-ама защо на наем ти нямаш мислене ти това ти онова.Гледам имот за продажба (аз възможност нямам и го знае) защо гледаш ти ли ще купуваш?Е кажете ми какво става...аз къде греша?Не разрешава да взема самостоятелно решение да наема квартира и съм в паника вече.Очаквам от неги всичко дори да дойде деня на напускането от тук и да дойде да ми вземе детето под предтекст,че няма къде да го гледам.Като му кажа,че ме мрази и не ме обича с тези квалификации с които ме нарича той отговаря..."Ами като не те обичам защо съм все още с теб и те търпя?!" Само на мен ли ми се струва,че това не е нормално?Какво да направя не знам той изисква да съм по тиха от водата и по ниска от тревата.
Истина е,че много неща ги разбрах в последствие...направих и много грешки..искам да ги поправя а се сблъсквам със злоба и отмъщения...като тийнове сме бе...не пораснахме ли вече?

Много му се връзваш. Сега е моментът да си взимаш сама решенията без да се влияеш от неговото мнение.

Чакай сега-вие имате ли развод? Издръжка плаща ли? И сама ли живееш в тази квартира с децата? Ако е така за какъв споделяш огледи и т.н с бащата на третото дете?

Малко не схванах въпросите,но нищо ще се опитам да отговоря.

Вдовица съм.
По принцип в момента живеем сами с децата таткото на бебето идва на 2-3 дни защото работи в София.Не сме разделени на практика...и затова се налага да споделям с него и да се съобразявам .