Невъзможните хора в живота ни

Искрени са, защото нямат същото отношение към лъжата и истината. За тях нещата не стоят както за нас. Те лъжат постоянно, непрестанно, без да имат повод дори. Те нямат връзка с истината, което не означава, че нямат връзка с реалността. Ако смятаха онова, което казват за истина, ако си вярваха щяха да са психотични, невменяеми, луди, при които връзката с реалността е в някаква степен прекъсната. А те знаят много добре как стоят нещата, просто това за тях няма значение. И нямат никакъв проблем да изглеждат искрени по всяко време и казвайки всичко, дори да си противоречат през една минута. Плашещо е да се види, но те знаят, че лъжат и се кефят като гледат как другите са силно смутени от казаното. Та настоявам, лъжат и извъртат, бягат от отговорност, затова изкарват всичко, което правят добро. А и защото са нарцистични, нима е възможно нещо от стореното от тях да е лошо? Все пак те мислят само за себе си, извън това всичко им е безразлично, та няма как да е лошо щом не са си навредили.

Та ако някой е откраднал и го хванеш, да речем, ще ти обясни, че това е било не само нужно, но и повече от правилно, даже нещото е било изначално негово и просто си го връща обратно. Съвсем искрено. И с ясното съзнание, че е лъжа и, че е откраднал нещо.

По-добре не бих могла да го обясня!

Да се включа и аз с очакване на мнения за следното поведение:
мъж  обещава едно нещо, а след малко или на др.ден го отменя; от демонстрирана близост отношението внезапно е студенина, защото той е в лошо настроение, но няма конкретна причина за лошото настроение; за да не отиде 5 дни в командировка, показвайки загриженост (да не оставя жената сама вечерите) предлага да напусне работа и да стане крупие, като отсъства поне по 15 вечери на месеца; работи като началник на доста хора и не би търпял  някой да не го уважава ей така, каквато май е работата на крупието; гневни изблици, траещи с часове, ако клаксон му бипне на улицата и го стресне - направи ли му жената забележка агресията е в/у нея; забранява конкретни думи да се изричат; в отговор на обвинения за псих.тормоз отвръща, че жената също е неприятна, защото оставя пастата за зъби отворена или е стъпила на постелката пред вратата с обувки; кани я да живеят заедно, а докато тя се колебае си поканва момиче от сайт за запознанства, а послеси признава с оправданието, че му се правел секс точно тогава; налагане за всичко възможно; играе го жертва иначе, заради лошо детство и никой не е страдал повече от него...

Та така, моля за компетентни мнения на специалист, тъй като не мога да убедя тази жена за посети такъв. Може би някакви отговори тук ще ми помогнат в убеждаването.

Човек насила може да вземе, но не и да даде. Връзките с невъзможни хора са особен капан, от който човек трябва да дозрее, за да поиска да се измъкне. Има и хора, които по патологичен начин са щастливи именно с такива типове. Приятелка психиатър обясняваше чисто научно как мъж нарцис и жена с гранично разстройство са в пълна хармония, дори и наглед за другите това да изглежда ужасно – той и бяга, тя, изначално ужасена да не я изоставят, го гони, и двамата обсебващи и в крайна сметка се допълват. Та, не бих настоявала някой да прогледне зорлем. Ако и когато му дойде времето ще го направи и тогава бих помагала. Иначе рискуваш тази жена да те отреже и да не общувате повече, да те почувства враг и да остане още по-сама. А описаната картина ти е ясна и без някой да я разяснява допълнително.
И ако все пак настояваш, че трябва да я просвещаваш и дай да чете "Жени под влияние" на Мари-Франс Иригоайен. Ако и тогава не и светне, няма смисъл да я убеждаваш с преразкази на анонимни специалисти във форум.

Освен "Жени под влияние", препоръчвам "Отровните мъже"-Лилиан Глас и "Социопатът около мен"-Мaрта Стаут.

"Моралният тормоз" е книга точно за такъв тип хора.

Благодаря за заглавията.
Наистина явно човек трябва да осъзнае ситуацията си сам, никой не може да лишава друг от неговия опит.

И, докато съм в темата, има ли случаи на поправени нарциси или въобще психопати? Чела съм, че никога не се променят.

Има и една "мъжете които мразят жени и жените които ги обичат"

Имам съмнения за приятел, който уж беше станал близък, но вече се държа  на страна. Много пъти неща в поведението му са ми се стрували нередни без да мога да назова конкретно какво не е наред и ми просветна едва, когато си позволих да отворя темата с общ приятел, който по-рано се отдръпна от същия човек, и той ми каза: "Аз нищо общо не искам да имам вече с Г. Току започнеш да го харесваш и обръща палачинката."
Осъзнах, че приятелството ми с този човек е точно такова - на вълни. Внимателно се добира до теб, печели доверие, после обръща на другата страна и започва да плете много манипулативни интриги - от типа дето силно намеква нещо, но внимателно и без да е директен, но така, че да остави ясно впечатление за ситуацията и да настрои хората, а после капанът хлопва и ги изпокарва или намира начин да стане филм и сеир. Много бързо се домогва до хората.
Отстрани има образ на изключително свестен, щедър, благороден дори, пръска чар във всички посоки, хората са направо като омаяни и запленени от него в началото и още без дори да го познават добре се отпускат да му споделят лични неща, които той после използва, за да плете интриги. Избира си внимателно колко и каква информация да остави на всяка пионка в тези игрички. Копира чужди чатове избирателно, за да представи диалог, в който той е добрия, а някой друг се представя в лоша светлина, но ако се заговориш с другия, чуваш коренно различна версия на случката. Има голямо влияние и някакси успява да набара точно как да те жегне много издълбоко под претекста, че всъщност бил добронамерен и уж за твое добро. Последно така успя да ми подкопае увереността за едно представяне и докато се усетя (усетих се в последствие) се провалих (не е нещо важно, за щастие).
Не знам дали е психопат, но определено нещо не е наред там.

Има такива хора - манипулатори, които се хранят от интриги. Но рано или късно вече всички наоколо са наясно за тези им особености.

Обикновено много, много късно, когато е прекалено късно. Но дотогава много други не вярват що за човек имат пред себе си.

Не съм сигурна. Тези, които са им в близкото обкръжение - да. Но те не си позволяват много да говорят, защото биха звучали параноично и абсурдно. Аз не смея да седна да обяснявам на друг. Този човек има образ на такъв самарянин и изключително мега свестен, че ще звуча като изперкала хем доводите ми са доловими само вътре в ситуацията, трудно е да се опишат и дадат конкретни доказателства, които да не звучат смешно и все едно ме тресе параноя.

Чак пък да се описват доказателства... Виждаш, че и друг човек се е дистанцирал и обяснението му е повече от достатъчно - вече не искам да имам нищо общо с еди кой си. Със сигурност не е само той.
Няма нужда да даваш отчет с подробности на всеки поотделно защо.

Съгласна съм с горното. Не е нужно да убеждаваш всички около човека, че е токсичен. Просто прекратяваш комуникацията, без излишни обяснения.

Те не са болни, а абнормни. Самата им личност е отклонението. При всяка психична болест личността продължава да съществува и на моменти да доминира над отклонението, а тук личността е отклонена сама по себе си. Могат да бъдат принудени да се държат прилично, да речем, но те така се държат и без принуда ако искат нещо.


Гугъл, хубаво си надушила това ти другарче. Дет се вика, няма значение каква му е диагнозата, стой далече и толкова. Няма нужда да пострадаш, за да научиш точно какво му е.