Невъзможните хора в живота ни

  • 392 018
  • 7 387
# 1 590
Съчувствам, нямам деца, но подозирам, че това е най- тежкото. Да виждаш детето ти с наченки от баща, който не е бил стока.
А на дъщеря си говори много, обяснявай, учи я да се отстоява и може да намери добър мъж. По принцип има и добродушни хора, които умеят да си защитават границите. Не е всичкото черно- бяло. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 591
Дано си права Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 1 592
Кечър, благодаря ти за хубавите думи.
Но ние сами сме ги пуснали тези хора в живота си, повечето сме родили и деца от тях.
Най-големият ми страх е, че дъщеря ми ще попадне също в лапите на такъв, а синът ми може да стане такъв. Просто го виждам, разбирате ли - дъщеря ми е същата добродушна емпатична патица като мен, а синът ми ще прегази целия свят, за да постигне своето. Страхувам се, че няма да успея да ги възпитам правилно. Като гледам какъв плачевен пример съм самата аз... Бях дива, волна, свободомислеща бунтарка, с искри в очите и плам в душата. В последните години на брака си бях страхлива, напълно дресирана мишка. Преживяла съм наистина големи изпитания преди това, винаги съм била силна. А позволих на един мъж да ме смачка постепенно, да ме хване в преса, че и да се забавлява и гордее с мисълта, че ме е опитомил и подчинил, въпреки че е по-глупав и необразован (негови думи).
Как ще опазя дъщеря си от някой такъв? Как ще възпитам сина си да не бъде такъв?
И аз те разбирам напълно, трудно е. То децата как да ги опазим... животът си е техен и те си го живеят, ние само залагаме основите. Но помни, че дъщеря ти е едни гърди пред тебе на нейната възраст - вече има твоя пример, виждала е какво се е случило с тебе, а и ти сигурно й говориш на тази тема?  Може да й е по-лесно да се научи да ги разпознава на по-ранен етап?
Виж целия пост
# 1 593
Бояна, Кралице, благодаря ви. Опитвам, старая се да правя всичко казано от вас. Но не винаги се получава. Благодаря за подкрепата. Момичета, радвам се, че ви има! Целувки и прегръдки!

Прави нещата както ги усещаш. Може и с малки стъпчици, посоката е важна, а тя е по-далеч от този субект.
Аз съм си открила малки трикове, с които да намалявам чувството на вина спрямо моя невъзможен човек. А той, естествено, винаги се опитва да я усили и вината е пуснала добри корени в мен.
Помисли за психолог или някой доверен човек около теб, който може да ти даде приятелско рамо през този период. А ако няма такъв пиши тук за подкрепа 🤗
Виж целия пост
# 1 594
512, и аз съм като теб. Трови ми живота с обиди и постоянно досаждане, а когато не го прави го мисля дали е добре, да не бе да му се е случило нещо. Мразя се в такива моменти. Как може да ме е жал за такъв човек, който обича единствено и само себе си...😒
Виж целия пост
# 1 595
Може, все пак той е /бил/ част от живота ти. Нормално е да ни е грижа, само да не е паника поради липсата на досаждането, с което сме свикнали.
Виж целия пост
# 1 596
Не, не е паника. Но синът ми живее с него и все се притеснявам какво става там.
 Имала е за какво да се притеснявам - преди 3 дни в алкохолен бяс е вилнял, трошил, блъскал. Даже и в стаята на сина ни. Ето от това ме е страх.
  Днес се опитах да го тормозя както той мен - да види какво е. Не ми се получи. Не ми иде отвътре. А си мислех, че съм проклет гаден скорпион и мога да бъда гадно зла.
 Но вече и не ми е жал. Затъва все повече. Или ще стигне дъното и ще се оттласне или ще се удави. Но поне разбрах и си спестявам даването на съвети, търсенето и четене на литература. Ако го интерсува - сам да си търси.
Виж целия пост
# 1 597
При тия с ЛР, а и при повечето алкохолици, каквото и да опитваш, осъзнаване и промяна няма и няма и да има. Това са хора, които може да изглеждат мили и добри в някакви моменти, някакви фази на събиране на материал или разгръщане на сценарий, но иначе- не, не биха ви помогнали, дори да могат, нито биха се трогнали, променили, преживели катарзис, осъзнали и прочие. Да, биха лежали и в собствените си ла*на, буквално и преносно, но няма да се осъзнаят и променят. Мисли за това са безсмислени, а надеждите- нереалистични
По-добре си гледайте собствения живот и това е.
На тях винаги ще сте им виновни, по-добре поне да сте си добре, а не да се съсипете и пак да сте им винови
Виж целия пост
# 1 598
О, да-такива са и аз нямам нито жал към тях, нито изпитвам вина или угризения. Просто чакам удобен момент да им сипя поне словесно ИЛИ да се срещнат със свети Петър и да се отърва.😏😏😏
Виж целия пост
# 1 599
О, да-такива са и аз нямам нито жал към тях, нито изпитвам вина или угризения. Просто чакам удобен момент да им сипя поне словесно ИЛИ да се срещнат със свети Петър и да се отърва.😏😏😏

Ами, ако дъщеря ти или синът ти има такъв алкохолен проблем? Твърде наизуст говориш!
Виж целия пост
# 1 600
А ти като нямаш и деца-хептен!
Виж целия пост
# 1 601
А ти като нямаш и деца-хептен!

Деца, не, но съм имала вземане-даване с няколко такива човека и през ум не ми е минавало да ги отрежа. Те имат нужда от много помощ, не от твоята вина или угризения.
Виж целия пост
# 1 602
Имат нужда от специализирана помощ, която не влага емоции, не от спасителя в ръжта или друг вид : ))
Виж целия пост
# 1 603
Като такъв типаж ме докара до 2 метра под земята, каква ти помощ? Нужно е да съм здрава и работоспособна за да отгледам детето си! Така че ме боли шапката за разни маргинали, па макар и близки!
Виж целия пост
# 1 604
Здравейте, имам нужда от малко мнения. Имам познат, с когото сме сравнително близки и той е нарцис и донякъде социопат. В същото време е много интелигентен и за мен е удоволствие да прекарваме време заедно. Знам, че не мога да имам нормална връзка с него, защото той не проявява интерес към други хора, вкл и към мен. В момента, в който затворя вратата преставам да съществувам за него. Когато сме заедно е много мил. Бившият ми съпруг също е нарцисист, но друг тип, алчен, манипулатор, агресивен, пред другите хора - мил, забавен и помагащ.

Защо пак съм привлечена от нарцис? Ще ми се да мога да му помогна, но не знам как и не ми се водят битки с вятърни мелници...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия