Невъзможните хора в живота ни

Спокойно, физически не съм неглижирана, не за това говоря. Детето да е наядено, наспано, облечено и да е седнало да учи - това беше грижата и ако ги питаш са си свършили работата. За мои грешки няма да признаят вина. Детето сгафи ли - ми, прилича на майка си, примерно.

Ами, Боряна, признай си, че не знаеш и това е.
Аз не намилам! Никога не водя разговора за кофите. Говорим за проблеми и решения. Всеки проблем има решение и то днес и сега или до месец макс. Измисляме и действаме.
Не чертая мрачно бъдеще, тъй като не съм врачка и не знам какво ще е то. И не искам да мачкам никого с фалшиви прогнози, както правеха моите родители. Даже не знам каква е целта на този грозен подход.

Какъв грозен подход?Знаеш ли колко пари съм дала като знам предварително, че ги хвърлям?Да се уверява сам.
Пак говорим за различни неща.Това да обсъдиш  е различно от да се наложиш.

За финансите и мъжете. Аз на моя му имам пълно доверие. Но той има вроден талант за пари. В началото и аз спорех много с него за това.

Всеки я разбира подкрепата по различен начин - хеле пък емоционалната. Аз съм подкрепяна и пак съм недоволна. Защото майка ми беше от непоправимите оптимисти и морето ѝ беше до колене. Ние децата ѝ бяхме най-умни, най-красиви, винаги прави. Тя ни обещаваше подкрепа до края ,на гърба предимно на татко. Смяташе, че няма нужда много да се напъвам  в училище , защото баща ми ще ми помага за всичко- и работа да си намеря , и жилище да купя.  Тя го смяташе за всесилен. А не беше.  Благодарение на нагласите ѝ , си  избрах професия, която става за хоби, но не и да се изхранваш. Страдах  в заблуди доста време и разбрах, че без собственоръчно да запретна ръкави , никой нищо няма да ми  даде наготово.  Иначе , благодарение на средата си съм била отличничка и учих в що-годе читави училища. Но средата ме е теглила предимно  . Да , не трябва да отхвърлям, че благодарение на тях , имах тази среда от будни хора. И аз мога да ги критикувам за много неща, но си признавам, че това са могли, това са направили. Както и от темата е видно, ако тръгнеш да си търсиш оправдания чрез родителите, винаги ще има в какво да ги обвиниш. А и нас ще ни обвинят един ден , сигурна съм. Старала съм се да не допускам грешките на родителите с децата ми, но безгрешна няма как да съм, волно, неволно.
  Имам познати с друг вид родители и те се смятат за жертви. Всъщност най-нещастната категория за мен са тези, които идеализират родителите си, а те са от типа душегуби. Това са онази категория, която държи на всяка цена да е център в живота на децата си и правят всичко да не ги изпуснат от контрол - манипулират ги и като пораснат, шантажират ги чрез самота, здраве, дълг и пр. Това са невъзможните ,отровни родители. Децата им никога няма и не могат да прогледнат. До края ще висят на пъпната си връв. Собствен живот и взаимоотношения няма да могат да изградят.

Хайде да видим ние какви родители ще бъдем. Като имаме този опит и виждаме грешките на нашите родители. Но, ще трябва да се чуе оценката на децата ни след време. Не сега да си обясняваме във форума колко сме Оk.   Сигурно половината деца на "бг майките" , ще кажат. Тя майка ми по цял ден киснеше във форума да дава акъл, докато ние се отглеждахме както можем. 
Инак на теория беше всеотдайна майка.

Майка ти толкова ли е млада?


Относно родителите е добре поне да не вредят, ако не помагат, но и това не се случва.

Анонимен, да те успиват, че няма нужда нищо да правиш, защото тати ще се грижи за всичко, не е пример за подкрепа, а за увреда, но това е в моята книга.

Всеки е недоволен по някакъв начин от родителите си, затова съществува психоанализата. Все пак темата е за друго, много често децата на невъзможен родител изобщо не могат да погледнат критично на поведението и постъпките му. Страдат и считат себе си грешни по един или по друг начин. Човек съзнателно недоволен или няма такъв родител, или се е справил с него до голяма степен.

Малко е подвеждащо последното изречение:

Човек съзнателно недоволен или няма такъв родител, или се е справил с него до голяма степен.


И залагам повече на "справил се с него до голяма степен"!

Защото всъщност е много трудно за психиката, да изрази недоволство от родителя. Биологично заложено ни е да ги обичаме и да искаме сигурност от тях. И едно дете ВИНАГИ търси първо вината в себе си, за всичко. За насилието, за скандалите между мама и тате, за всичко. И за да се стигне до това да обвинява и да си даде сметка, че родителят не просто е бил неадекватен, но вреден и токсичен, бая път на самообвинения, анализи, схеми, тактики и др. неща са се случили, само и само да не обвиним човека, който се предполага, че трябва да ни обича.
По-малко страшно е да се обвиняваш, че си лош и това заслужаваш, отколкото да признаеш, че си роден, без да си бил обичан още от първия ти ден на земята. Че никога няма да получиш това, което искаш - любов, подкрепа, от родител. Защото това са фактите. И  е трудно за самата психика изобщо да осъзнае възможността да съществуват такива хора, без капка полезна емоционалност, властни, егоистични, контролиращи (явно или прикрито), които мислят САМО за себе си.

Така че трябва много внимателно с такива изречения. Който се оплаква от родителя си, обикновено има причина и тя не трябва да се подценява или "смалява".

Право в десетката, ако искаш вярвай.

Колко години коства да започнеш правилно и обективно да преценяваш родителите и техните постъпки? Много и дано да не е късно.

 
   Безспорно е увреда. Аз имах впредвид, че не беше критикарка. Винаги беше доволна от мен и все на моя страна. Много неща са си явно вродени, вкл. и критичното мислене. Защото бях дете и усещах, че няма как да съм толкова прекрасна .
  А Бояна е права - щом схващаш нефункционалността на родителите си, значи си успял да се откъснеш  и се опитваш да превъзмогнеш последиците. Безнадеждните случаи си остават непораснали , слепи за недостатъците на родителя и най-често идеализиращи го , от типа "Мама, тати , знаят най-добре", просмукани  от вина и все неизпълнен синовен дълг.Като онова 30 г. момиче, което страдаше, че не изкарва достатъчно да купи на родителите си вила и ги съжаляваше за какво ли не.   Да , но като пораснем, много често, както се вижда и тук , започваме точно тях да обвиняваме за неудачите си житейски и професионални. Което е здравословно, но трябва да се превъзмогне и да се върви нататък. С наистина невъзможните родители ми се струва измъкването почти невъзможно. Там пораженията са в базови представи .

akoiskash-vqrvai, всеки средностатистически пубер е не просто недоволен, а открито мрази поне един от родителите си. Просто припомням за какво е темата, а иначе вече 8 години тук си споделяме мисли и ако някой е специалист го призоваваме да си разкрие компетенциите, името и да помага, не да се кара на другите, че и да им казва да внимават. Моля те, не започвай отново, това го изяснихме, когато за пръв път се появи тук.

Вчера човекът, който навремето ме съсипа психически, е писал на сестра ми, че е в моя град и моли да му се обадя, оставил си е телефонния номер. Аз съм го блокирала във фейсбук и няма как да се добере до мен. Тя обаче не го е блокирала. Разтреперих се само като си помисля, че бих могла да го срещна, макар че отдавна не съм на 16 години. Сякаш някой ми дръпна килимчето под краката.

Повдигам пак темата, да излезе напред, тъй като напоследък зачестиха теми за невъзможните хора и виждам, че е трудно да се разпознаят.

Трудно е, да, защото всеки е гаден понякога, всеки има черти неприятни, всеки може да ни нарани, но това не прави от всеки невъзможен. И да позанава човек такива не помага, защото пък там може да има залитане в крайна подозрителност, та е хубаво сигурно всеки да си има чеклист за няколко прояви от един и същи човек, които да дават ясен знак, че е добре да се стои надалеч. Д-р Марта Стаут имаше подобни съвети. Наистина всеки прави грешки, но няколко откровено безсърдечни и безсъвестни прояви от един, дори да не е нещо толкова голямо са си сигнал. Въпросът е в мерните единици, но те и специалистите не винаги се справят, в живота е по-сложно.