Невъзможните хора в живота ни

  • 510 379
  • 8 593
# 240
У "наше село" съсел викаме на най-големите плъхове, тези които достигат дължина над 20 см. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%8A%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5, а реално съсел за теб е сънливеца  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%B … D0%B2%D0%B5%D1%86, у наше село на тях им викаме просто мишки.  Или разделението им в наше село е:
до 10 см - мишка,
над 10 - до 20 см - плъх,
над 20 см - съсел.
Та имахме котка, която ловеше съсли/т.е. плъхове/ по-големи от нея, ама загуби битката с 2 ловджийски кучета, които стопаните им 2 дни издирваха. Да я питаш какво е търсила в другия край на улицата ама ... Идеше ми да убия стопаните им, та напълно разбирам чувствата ти. Още повече след уточнението, че въпросния съсед е примамил с храна котката, за да му поразчисти територията и въпреки всичко и да му се сърдиш, и да ти е криво за котката по този начин наказваш само себе си - не него. Дори и да му се цупиш като отидеш и да не го поканиш на кафе - все тая. Ще му се накриви ли шапката? Ще си върнеш ли добрия ловец? Не. Последствия ще има само за твоите нерви. А да очакваме някой друг да се погрижи за нашите любимци /или животни от които имаме нужда, но реално не отглеждаме целогодишно/ без да имаме уговорка за това е нереалистично, а лично за мен граничи с безочие. Просто твърде много хора срещам, които казват - ама ти си идваш всяка събота, дори и зимата - ще ми храниш ли кучето? Иде им да им извия врата, а вместо това отговарям - не, нямам време да храня животно. И после питам - ти веднъж седмично ли ядеш?
Виж целия пост
# 241
Тази котка е измръзнала, защото се е заклещила и не е успяла да се отклещи ли? Ако да, значи този съсед е нещо като садист и даже да не е психопат, пак бих го заобикаляла с подозрение. Нормалните хора не се наслаждават на мъчения, даже да мразят животни. Можел е поне да отвори прозореца и да освободи животното.
Виж целия пост
# 242
А той дали я е видял, че е там заклещена? Защото ако дворът е голям и тия прозорци са в някоя отдалечена част, може и да не я е видял.
Виж целия пост
# 243
И моята майка има проблем с нашата котка- когато не я искам, я защитава, когато пък й изнася- обратното
Сега нарочно отваря прозореца и я оставя да седи там- а сме на 5 етаж...разбирам възмущението от съседа...но Mamacita Bandida да се замисли какво е да си имаш такъв човек вкъщи, щото съседа лесно се избягва, но роднината няма как толкова лесно
Както и да е, темата беше позамряла, може би не трябваше да я повдигам, просто днес не ми е ден от сутринта още...
Виж целия пост
# 244
Ето една статия за децата псохопати, на английски е. Журналистката е посетила семейства с такива деца и разказва историите им. Страшно си е. http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … ml?pagewanted=all

Аз мисля, че не всички психопати са психопати като деца, а и самата диагноза е на континуум. Моята майка примерно е била нормално дете, но като родител откачи.
Виж целия пост
# 245
Ето една статия за децата псохопати, на английски е. Журналистката е посетила семейства с такива деца и разказва историите им. Страшно си е. http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … ml?pagewanted=all

Аз мисля, че не всички психопати са психопати като деца, а и самата диагноза е на континуум. Моята майка примерно е била нормално дете, но като родител откачи.
Много е тежка, но съдържателна статията и аз я постнах по- назад. 

За другото, поне онова, което аз съм чела част от определението за психопат е най- късно в пубертета да се прояви и да стои без промяна до края на живота. Не е болест, то е вид личност. Иначе много хора в дадена роля са пълни идиоти, без да са психопати. Обясненията са хиляди, особено за родителите, като тръгнеш от неприязън към своя пол, която се прехвърля като омраза към детето от същия поли и стигнеш до най- разнообразна палитра от други патологии. И те не по- малко увреждат децата и правят животът им ад.
Виж целия пост
# 246
Това с вкарването в роли е много вярно. Създаваш си образ и почваш да си го харесваш и играеш...Самозабравяш се, вярваш си и ставаш психопат....  Whistling
Виж целия пост
# 247
Това с вкарването в роли е много вярно. Създаваш си образ и почваш да си го харесваш и играеш...Самозабравяш се, вярваш си и ставаш психопат....  Whistling
Аз друго имах предвид- социалните роли- приятел, родител, съпруга и прочее. Но те пак са филм, защото зад участието във всяка от тези роли си върви и несъзнателно усвоен сценарии, и съответната патология, която намира подходящо поле да избуи. Лично мнение, но родителството е рай за патологията, най- много проблеми в тази роля избиват. Пак казвам, лично мнение на социолог, а не на психолог.
Виж целия пост
# 248
Бояна, дай, моля те, пример, конкретен. Мисля, че те разбирам, но не съм убедена.
Виж целия пост
# 249
Имаш предвид обществено наложеното мнение за дадена роля? Родителят трябва да е такъв и такъв...?
Виж целия пост
# 250
Като имаш дете, ставаш майка, т.е. автоматично влизаш в ролята на родител. Както като ти се роди братче, автоматично влизаш в роля на голямото дете и т.н.
Виж целия пост
# 251
Ясно, да, както и автоматично се счита, че се налага определен тип отношения между деца и родители, братя и сестри и пр.
Родителят винаги обича децата си, те него също. Сякаш от самосебе си се разбира. А това не е така.
Тя и ролята на родителя се смята по подразбиране и се гледа с недобро око на онези, които не искат деца.
Виж целия пост
# 252
Ясно, да, както и автоматично се счита, че се налага определен тип отношения между деца и родители, братя и сестри и пр.
Родителят винаги обича децата си, те него също. Сякаш от самосебе си се разбира. А това не е така.
Тя и ролята на родителя се смята по подразбиране и се гледа с недобро око на онези, които не искат деца.
Майката обича децата си по подразбиране и безусловно, изключая случаите, като този в темата, в които изобщо не изпитва обич към никого. Отношенията с децата може да са условни, но обичта не е, чисто принципно. При бащата нещата стоят по друг начин, но стереотипа за майката не е социална заблуда, а факт.
Останалото е така, както пишеш- има стереотипни представи в дадена култура и общество и ти ги следваш, в допълнение прилагаш онова, което си видял като дете от малкото общество, в което си отгледан, т.е. от семейството. вече в приложението на тези стереотипи често избиват някакви личностни проблеми и затова човек може да страхотен служител, идеален като съпруг и в същото време ужасен родител.

и ако се върнем на психопата, той  знае какви са социалните представи за ценности и морал, за добро и зло, но не ги чувства свои и не ги спазва, напротив, играе игра, в която другите хора служат само за осъществяване на егоистичните му цели.
Виж целия пост
# 253
Аз не вярвам и че, майките обичат безусловно децата си. Поне не всички. Дори, убедена съм, вероятно има и документирано това твърдение, че има такива, които обичат едно от децата си, друго/ги- не. Просто у жената от хилядолетия е наслояван и вече генетично предавам този модел на майчина любов и грижа, която е редно и тя да следва. Но някой го нямат този инстинкт.
За бащите е ясно. Същото и за братята и сестрите.
Виж целия пост
# 254
Ами то чисто генетично - жените, които не обичат деца се размножават по-малко, с по-малко деца или пък изобщо нямат деца. С времето започват да се срещат все по-малко на брой жени, които не обичат деца. "С времето" говоря откакто е възникнал човешкия вид.


А любовта между братята и сестрите не е безусловна според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия